№ 340
гр. Варна , 03.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николина П. Дамянова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500379 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. ИВ. Н., В. ИВ. Н., П. ИВ. Н. и ИВ.
П. Н., чрез процесуалния им представител адв. Н.Р. от АК - Русе против
определение № 260118/01.06.2021г. на ОС - Силистра, постановено по гр.д. №
59/2021г., с което производството по делото е спряно, на основание чл.229
ал.1 т.5 ГПК, до окончателно приключване на пр. № 265/2019г. по описа на
РП-Русе, обединена с пр. № 6298/2018г. по описа на РП-Русе.
В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен при нарушение
на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи, че не са налице
предпоставките на чл.229 ал.1 т.5 ГПК, тъй като изследването на елементите
на фактическия състав на деликта може да се извърши със способите на
гражданския процес, респективно изходът от спора не зависи от
реализирането на наказателната отговорност на причинителя на вредите.
Сочи се, че мотивите на първоинстанционния съд не са достатъчно подробни,
изрични и ясни. В тази насока се излага, че не става ясно кои престъпни
обстоятелства са счетени за релевантни, както и че реализирането на
гражданската отговорност не е обусловена от това дали деликтът съставлява и
престъпление. Твърди се, че престъплението по повод на което е образувано
1
досъдебното производство не е въвеждан от тях като елемент от фактическия
състав на деликта, предмет на исковата им молба, по същото към настоящия
момент няма привлечен обвиняем, което според съдебната практика изключва
възможността за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК, както и че с
оглед етапа на настоящия процес не е ясно и не може да се приеме как, кога и
въз основа на какво съдът е приел, че са налице престъпни обстоятелства, от
установяването на които по надлежния ред зависи разрешаването на спора.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК са постъпили отговори от ответниците
„Медицински център Св. Иван Рилски“ ООД и „Многопрофилна болница за
активно лечение – Тутракан“ ЕООД, в които се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Ответникът Център за спешна медицинска помощ – Силистра не е
депозирал отговор.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е
процесуално допустима. По същество, настоящият състав намира същата
за основателна по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
настоящите жалбоподатели обективно и субективно съединени искове против
„Медицински център Св. Иван Рилски“ ООД, „Многопрофилна болница за
активно лечение – Тутракан“ ЕООД и Център за спешна медицинска помощ –
Силистра за заплащане в условията на солидарност на обезщетения за
претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на преждевременно раждане на близнаците П. ИВ. Н. и В. ИВ. Н. –
ищци в производството, причина за което е поведението /действия и
бездействия/ на служители на ответните дружества.
В исковата молба са наведени подробни твърдения относно
хронологията по зачеването на първите двама ищци по метода ин витро,
протичането на бременността и раждането на децата. Твърди се, че
процедурата ин витро е извършена през 2015г. от д-р Б.Б. в МЦ „Св. Ив.
2
Рилски“ – Тутракан, въпреки наличието на контраиндикации за това /данни за
инфекциозен процес у майката – ищцата П.Н./, впоследствие са настъпили
усложнения в резултат на действия/бездействия на лекарите извършили ин
витро процедурата и наблюдаващи бременността – неглижиране,
некоректно и неадекватно проследяване на бременността, за която твърди, че
са били налице всички данни за определянето й като рискова, неизвършване
на всички необходими изследвания, непредприемане на съответни и
адекватни действия от страна на д-р Б. и лекарите в МБАЛ – Тутракан при
започналия процес на преждевременно раждане на 10.10.2015г., впоследствие
и при транспортирането й до болница в гр.Русе. В резултат на всички тези
действия се твърди, че е настъпило преждевременното раждане на децата и
тяхната увреда - същите са с респираторен дистрес синдром – Хиалино
мембранна болест, както и са инфектирани с различни патогени, част от които
са като тези, установени при техните родители.
Въз основа на така изложеното и след получено писмо от Районна
прокуратура – Русе, изх. № 6298/18/13.05.2021г., съгласно което по преписка
№ 265/2019г., обединена с преписка № 6298/2018г. по описа на РП – Русе, с
постановление от 08.05.2019г. е било образувано досъдебно производство под
същия деловоден номер за престъпление по чл.134 ал.1 пр.1 т.1 НК за това, че
на 10.10.2015г. в гр. Русе е причинена тежка телесна повреда на В. ИВ. Н. и П.
ИВ. Н., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – упражняване на
медицинска професия – лекар по акушерство и гинекология,
първоионстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящата
инстанция определение, приемайки, че са налице предпоставките на чл.229,
ал.1, т.5 ГПК – сочените от ищците действия на служители на ответните
дружества са предмет на досъдебното производство, поради което и предвид
разпоредбата на чл.300 ГПК установяването им по съответния ред е от
значение за изхода на спора.
Принципно правилни са мотивите на съда, че гражданският съд не е
компетентен да се произнася по противоправността и вината относно деяние,
което е инкриминирано като престъпление и от настъпването на което се
претендира да са претърпени вреди, ангажиращи гражданската отговорност
на дееца, обуславяща и отговорността на възложителя. По аргумент от чл.17,
3
ал.1 ГПК такива правомощия са му предоставени само при наличието на
хипотезите на чл.124, ал.5 ГПК. В тази връзка съдебната практика е
константна, че ако по отношение на въведените в предмета на спора
правопораждажи юридически факти, сочещи на престъпен състав не са
налице предпоставките на чл.124, ал.5 ГПК за произнасяне от гражданския
съд, то образуваното пред него производство подлежи на спиране при
условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, когато е налице висящо наказателно
производство в неговата съдебна фаза, а когато не е образувано такова или е
налице висящо досъдебно производство - на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК
/Решение № 20/20.05.2021г. по гр.д. № 1372/20г., ІV г.о. на ВКС; Определение
№ 290/01.09.2020г. по ч.т.д. № 1303/2020г. на І т.о. на ВКС; Определение по
ч.т.д. № 1443/2019г. на ВКС, ІІ т.о. и др./.
В настоящия случай е безспорно, че част от въведените в предмета на
спора действия/бездействия могат да осъществяват от обективна страна
фактическия състав на престъпление по чл.134, ал.1, пр.1, т.1 НК. В същото
време е налице неяснота относно конкретния предмет на образуваното
досъдебно производство пред РП – Русе вр. извършено престъпление по
чл.134 НК. Единствените данни/доказателства за същото са цитираното по-
горе писмо, но от същото не става ясно по повод на кои действия и на лица от
коя болница се води разследването. При отчитане, че самото раждане е
станало в гр.Русе, а наведените в исковата молба твърдения са за действия,
извършени в гр.Тутракан преди раждането не може да се обоснове извод, че
част от деянията на твърдяното в настоящия процес противоправно
поведение са идентични с тези, предмет на досъдебното производство по
преписката на РП – Русе. Посоченото в писмото, че част от материалите са
препратени на РП – Силистра по компетентност за разследване на извършено
по същия текст престъпление на територията на гр.Тутракан не е достатъчно,
още повече, че постановлението за разделяне не е влязло в сила поради
обжалването му от ищцата П.Н..
Неяснотата относно предмета на досъдебното производство не може да
бъде отстранена от настоящата инстанция по реда на чл.278, ал.2, изр. второ
ГПК. Съображенията за това са, че е налице нередовност на исковата молба, в
това число и основания за евентуална недопустимост на исковете, предявени
от ищците П. и И.Н.и.
4
По делото са налице данни, че тези ищци са предявили искове срещу
единия от ответниците – „Медицински център Св.Иван Рилски“ ООД и
конкретни физически лица /д-р Б.Б. и д-р Л. Б./ за заплащане на обезщетения
за неимуществени вреди на същото правно основание и твърдения за
противоправно поведение, основани на същите фактически обстоятелства, по
които искове е образувано гр.д. № 51/2020г. по описа на ОС-Силистра.
Настъпилото преждевременно раждане, сочено като част от основанието на
предявените по настоящия спор искове е последица, а не част от твърдените в
исковата молба противоправни деяния на служителите на ответните
дружества, сред които са и двамата доктори – ответници по иска по гр.д. №
51/2020г. В тази връзка са неясни твърденията относно основанията за
претендираните от родителите вреди. А преценката за това налице ли е
идентичност на споровете по двете дела е от значение за определяне и
предметните предели на спряното производство по гр.д. № 50/2020г.
Налице е неяснота и относно твърденията за това каква е връзката
между настъпилото преждевременно раждане и описаните в исковата молба
действия на служители на Центъра за спешна медицинска помощ.
Посочването на твърдения в тази насока е необходимо за преценка правния
интерес от предявения срещу този ответник иск.
Нередовност е налице и по отношение на исковете за заплащане на
имуществени вреди – непосочени размери по пера в рамките на всяка една
искова претенция, предявена от всеки ответник.
Съгласно даденото в Определение № 149/01.04.2020г. по ч.т.д. №
249/2020г., ІІ т.о. на ВКС разрешение спирането на производството по чл.229,
ал.1, т.4 ГПК предпоставя наличието на редовна искова молба и извършена
проверка по допустимостта на иска. Това разрешение е приложимо и към
основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.5 ГПК. Още повече, че в настоящия
казус част от констатираните пороци на исковата молба са относими към
очертаване предмета на спора досежно фактическите обстоятелства, на които
се основат твърденията за виновно и противоправно поведение на
служителите на ответните дружества.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на
5
предявената искова молба и извършване на нова преценка за наличието на
предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК след изясняване предмета на спора и
предмета на образуваното досъдебно производство.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260118/01.06.2021г. на ОС - Силистра,
постановено по гр.д. № 59/2021г. И ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6