ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 11.09.2018 г.
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в закрито заседание единадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1399 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от В.Б.Н. чрез пълномощника ѝ адв. Т. с искане да бъде изменено постановеното по делото Решение № 732 от 06.06.2018 г. в частта за разноските, като бъде отменено осъждането ѝ да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса върху издръжката в размер на 54 лв.
Ответникът по молбата Н.А.Н. не взема становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Съдът като взе предвид доводите на молителката и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Молбата е подадена в предвидения от закона срок от страна в производството, останала недоволна от съдебния акт в частта за разноските, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, подадена от Н.А.Н. против В.Б.Н. с искане да бъде прекратен бракът помежду им, сключен на 24.04.2003 г. в гр. Пазарджик, като дълбоко и непоправимо разстроен.
В съдебно заседание, проведено на
31.05.2018 г., страните са постигнали помежду си споразумение относно
последиците от прекратяване на брака и са направили искане производството по
делото да продължи като развод по взаимно съгласие.
С протоколно определение съдът на
основание чл. 321, ал. 5 ГПК е постановил преминаване на производство от развод
по исков ред в развод по взаимно съгласие.
Съгласно т. 9 от постигнатото между страните споразумение разноските по делото се поемат поравно от двамата съпрузи.
Съгласно приложимата по аналогия разпоредба на чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба разноските по производството остават върху страните, така както са ги направили, освен ако не е уговорено друго.
В настоящия случай страните са уговорили нещо друго – разноските по делото да се поемат поравно от двамата съпрузи.
Постигнатото между съпрузите споразумение е утвърдено от съда с Решение № 732 от 06.06.2018 г. по гр.д. № 1399/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, а държавната такса върху издръжката, дължима от съпруга Н.А.Н. на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Мелиса Николаева Н., има характер на разноски по делото, поради което с оглед споразумението между съпрузите същата следва да бъде поделена поравно между тях.
По тези съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Решението, с което е допуснат развод по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване, породи което и настоящото определение не подлежи на обжалване.
По тези съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Б.Н., направено чрез пълномощника ѝ адв. Т., да бъде изменено Решение № 732 от 06.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1399/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: