№ 3830
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110106639 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „АСВ“ ЕАД срещу В. Т. Д.
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 7286/29.12.2021
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 18307/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за
следните парични вземания: сумата от 448,02 лв., представляваща главница по Договор
за паричен заем № 294806 от 01.04.2019 г., сключен със „С.К.” ООД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
23.12.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 207,98 лв. –
обезщетение за забава за периода от 07.05.2019 г. до 22.12.2021 г., които вземания са
прехвърлени на заявителя „АСВ“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 от 04.03.2021 г. към
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.03.2021 г.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за паричен заем № 294806/01.04.2019 г.
„С.К.“ ООД е предоставило на ответника в заем сумата от 600 лв., която следвало да
бъде върната в срок до 15.07.2019 г., ведно с уговорената лихва в размер на 40,27 лв.,
на 15 равни седмични вноски, всяка в размер на 42,68 лв. Излага се, че ответникът е
преустановил плащанията по заема от 06.05.2019 г., като е погасил частично вноската
от тази дата, поради което дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница
в размер на 207,98 лв. за периода от 07.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението
в съда. Сочи се, че с Приложение № 1 от 04.03.2021 г. към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 04.03.2021 г. „С.К.“ ООД цедирало вземанията си към
ответника на „АСВ“ ЕАД, за което бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД с
уведомително писмо от 12.03.2021 г., изпратено с известие за доставяне. Ищецът се
позовава на възможността ответникът да бъде уведомен за извършената цесия с
исковата молба, като бъде връчено уведомлението за това заедно с преписа от същата.
Тъй като ответникът не е заплатил дълга си по договора, ищецът депозирал заявление
по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена процесната заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от длъжника. Поради последното за
1
ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване
спрямо ответника дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение. Моли
за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Т. Д. не е депозирал отговор на
исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове, като твърди, че
претендираните суми са почти изцяло заплатени.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства и заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Възникването на претендираното от ищеца спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за паричен заем, по силата на
който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на заем или
разсрочено плащане, а потребителят се задължава да върне получената сума съгласно
погасителния план и условията, уговорени в договора; 2) кредиторът да е предоставил
на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да
обосноват договарянето на размера на лихвите и останалите разходи в съответствие с
типични разходи на кредитора и обичайна печалба и 5) наличие на валидно сключен
договор за цесия и съобщаването на длъжника за цесията.
Установява се от представения по делото Договор за паричен заем № 294806 към
искане № 0331805 от 01.04.2019 г., представляващ потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 ЗПК, че между „С.К.“ ООД и ответника В. Т. Д. е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е получил от кредитора
сумата от 600 лв., със задължение да я върне при условията на договора. Съгласно чл.
4. ал. 1 от договора с подписването му ответникът удостоверява, че е получил от
кредитора заемната сума. Според уговорените в чл. 3 параметри на отпуснатия заем
крайният срок за връщане на кредита е 15.07.2019 г.
Съгласно клаузата на чл. 2, ал. 2 от договора за кредит, уговореният размер на
погасителната вноска е 45,40 лв. (с изключение на първата, която е в размер на 4,67
лв.), фиксираният годишен лихвен процент е 40,05%, а годишния процент на разходите
по заема е 49,8%. Според чл. 2, ал. 6 от договора и Приложение № 1 към него заемът
следва да бъде издължен на 15 броя равни седмични вноски по 57 лв. всяка,
включващи главница, лихва и неустойка.
Представени са следните писмени доказателства – Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 04.03.2021 г., Приложение № 1/04.03.2021 г. към
същия договор и потвърждение от „С.К.“ ООД за прехвърлянето на ищеца вземанията,
които има, посочени в Приложение № 1/04.03.2021, в т. ч. и спрямо кредитополучателя
В. Т. Д. по процесния договор за потребителски кредит, от които главница в размер на
448,02 лв. и лихва за просрочие в размер на 174,63 лв. Представено е и пълномощно (л.
19 от делото), с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми, съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения Договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 04.03.2021 г.
При съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че
вземанията, дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия
ищец чрез цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС,
обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д № 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение
2
№ 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление
за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, длъжникът е
бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Наред с лихвата, посочена по-горе, потребителят се е задължил да заплати и
компенсаторна неустойка по чл. 8, вр. чл. 6 от договора като фиксирано по размер
обезщетение от 214,73 лв. за неизпълнение на специално поето задължение за
предоставяне на поръчителство или банкова гаранция. Това вземане не е оповестено
като предварителен сигурен разход, но същото е начислявано текущо като добавка към
размера на основната седмична погасителна вноска.
Настоящият съдебен състав намира, че уговарянето на това допълнително
основание на задължение противоречи на императивни норми, ограничаващи
свободата на договаряне на кредитна услуга.
Договореното като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като
уговорена отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за
неполучена договорена престация. Посочената неустойка не обезпечава същинско
задължение по договора за кредит. Начисляването й не е свързано в претърпени вреди
от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата
сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното,
съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия,
на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита, като във
всяка от месечните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на кредита.
Уговорката по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане и то в размер двукратно надвишаващ възнаградителната лихва, без това
оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско
кредитиране, регламентирани в чл. 19 ЗПК. Представянето като неустойка за
неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели
отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като
основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената
сделка. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 468 от
8.03.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. № 3671/2020 г.
Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи,
както на закона (ЗПК), така и на принципа за справедливост и целта на уговорената
неустойка излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Тези правни изводи налагат коригиране на установените по счетоводните
записвания на кредитора остатъчни размери от дълга. Видно от заключението на
назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е, че
от кредитополучателя е заплатена сумата от общо 501,69 лв., от която 85,22 лв. на
новия кредитор „АСВ“ ЕАД след образуване на заповедното производство. Със
заплащането на тази сума кредиторът „С.К.“ ООД е усвоил за главница 151,98 лв., за
договорна лихва 40,27 лв., за неустойка 214,73 лв. и лихва за забава в размер на 9,49
3
лв., а кредиторът „АСВ“ ЕАД е отнесъл получената сума от 85,22 лв. за погасяване на
съдебни разходи. Така от заплатената сума от 501,69 лв. са усвоени само 201,74 лв. за
погасяване на вземанията по валидната част от сделката – за главница и договорна
лихва и обезщетение за забава. Останалата част от сумата е използвана за погасяване
на недължими вземания за неустойка в размер от 214,73 лв. и за съдебни разходи от
85,22 лв. (доколкото към настоящия момент такива не са присъдени в тежест на
ответника) или общо 299,95 лв., внесени от кредитополучателя не са отчетени
правилно за погасяване на задълженията му. Затова с този размер следва да се намалят
остатъците като се приспаднат от седмичните вноски с падеж от 06.05.2019 г. до
24.06.2019 г. (последната до остатък от 13,96 лв. за главница). Така дължими ще
останат част от дванадесетата вноска за главница с падеж от 24.06.2019 г. и следващите
вноски до края на срока на договора (01.07.2019 г. – 15.07.2019 г.), или съответно общо
148,04 лв. главница. В този размер претенцията на ищеца за главница се явява
основателна и следва да бъде уважена, като за горницата над този размер до признатата
в заповедта за изпълнение сума установителният иск следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид основателността на главния иск за главница по договора за кредит,
ответникът дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на
паричните задължения в темпорално отношение, което е в размер на определената
законна мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тъй като след правилното погасяване на
задълженията на кредитополучателя, съобразно изложеното по-горе, размерът на
дължимата главница е 148,04 лв., ответникът дължи обезщетение за забава върху
изискуемата главница включена във всяка седмична погасителна вноска за периода от
24.06.2019 г. (от която дата е налице забава на длъжника) до 22.12.2021 г. Съдът,
съобразявайки се с размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с
10 пункта, е изчислил размера на мораторната лихва върху размера на неплатената
главница, включена в седмичните вноски, изтекла за периода от 24.06.2019 г. до
22.12.2021 г., която възлиза на 37,55 лв., доколкото поради гореизложените
съображения не може да ползва заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза в тази част. Следователно, претенцията на ищеца за
обезщетение за забава следва да бъде уважена за сумата от 37,55 лв., дължима за
периода от 24.06.2019 г. до 22.12.2021 г., като за разликата до пълния претендиран
размер, както и за периода от 07.05.2019 г. до 23.06.2019 г., предявеният установителен
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените от него разноски в исковото производство, за които е представен списък по
чл. 80 ГПК, а именно сумата от 134,38 лв., представляваща сбор от заплатена държавна
такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 21,22 лв.,
представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в отношенията между страните, че В. Т. Д., ЕГН
**********, с настоящ адрес ***, дължи „АСВ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, сумата от 148,04 лв. (сто четиридесет и осем лева и четири
стотинки), представляваща главница по Договор за паричен заем № 294806 от
01.04.2019 г., сключен със „С.К.” ООД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.12.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, и сумата от 37,55 лв. (тридесет и седем лева и петдесет и
4
пет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 24.06.2019 г. до 22.12.2021 г.,
които вземания са прехвърлени на заявителя „АСВ“ ЕАД, съгласно Приложение № 1
от 04.03.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 04.03.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 7286/29.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 18307/2021
г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
главница за разликата над уважения размер от 148,04 лв. до пълния претендиран
размер от 448,02 лв. и за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от
37,55 лв. до пълния претендиран размер от 207,98 лв., както и за периода 07.05.2019 г. –
23.06.2019 г.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „АСВ“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 134,38 лв. (сто
тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „АСВ“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 21,22 лв. (двадесет
и един лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5