Р Е Ш
Е Н И Е
София, 05.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет
и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6579/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Л.Б.Р.,
ЕГН **********, чрез адв. С.С.,
със съдебен адрес:*** против ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“
АД, ЕИК *******, София, бул.
“*******, с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД
за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото – 17.05.2018 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 30.03.2017 г.,
около 17:00 часа, лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Венто“,
е peг. № *******, управляван от С.Б.Р., се движил по
път II-84. В района на 33+600 км., поради недостатъчен контрол над управлявания
от водача лек автомобил, последният напуснал платното за движение и се
преобърнал вдясно от пътя в канавка. Вследствие на процесния
инцидент е пострадала ищцата Л.Р., която е пътувала на предна дясна седалка в
автомобила.
За инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 17/30.03.2017 г. по описа на РУП - Велинград. По случая е
образувано ДП № 175/2017 г. по описа на РУП - Велинград, съотв.
пр. пр. № 721/2017 г., по описа на РП - Велинград.
За автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № BG/30/117000208451, валидна от 08.01.2017 г. до 07.01.2018 г.
Ищцата твърди, че на 04.01.2018 г. е сезирала ответното
дружество с молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на процесното ПТП, като в
резултат е получила обезщетение в общ размер на 6 941.79 лв., от които 6 000
лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и 941.79 лв. - за претърпените
имуществени вреди. Въпреки това ищцата счита, че така определеното и изплатено
застрахователно обезщетение се явява недостатъчно.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в
посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицински
и автотехническа експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер.
Счита, че предявената искова молба е частично
неоснователна, тъй като платеното вече обезщетение в общ размер на
6 941,79 лв. е справедливо и компенсира напълно ищцата за претендираните вреди предвид нейната възраст и настъпилото
бързо възстановяване след ПТП, както и след отчитане факта за нейният принос за
получените вреди поради неизползване на обезопасителен
колан.
Прави възражение
за съпричиняване на вредите от страна на ищцата,
поради неизползван от нея предпазен колан.
Намира претендираните
обезщетения за прекомерни за разликата от 6 000 лв. до 26 000 лв.
Оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил
Фолксваген Венто с peг. № *******
- С.Б.Р..
Оспорва твърдението, че ищцата е търпяла силни болки в
областта на получената фрактура при всяко движение и обща отпадналост.
Оспорва твърдението, че с оглед на получената фрактура на
десния горен крайник Л.Р. е изпитвала редица трудности в ежедневието си.
Оспорва твърдението за понижено настроение, тревожност и
нарушения на съня, причинени от процесното ПТП.
Представил е писмени доказателства, ангажирал е съдебномедицинска
и автотехническа експертиза.
В хода по същество моли предявените искове да бъдат
отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски
по списък. Направил е възражение по размера на разноските на ищцовата страна.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не
се спори, а и това е прието за безспорно в хода на съдебното производство, по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че механизмът на станалото
ПТП е този, описан в исковата молба, а именно: На 30.03.2017 г., около 17:00 ч.
на път ІІ-84, е станало ПТП, като водачът на л.а. м.„Фолксваген“, модел „Венто“, Рeг. № *******
С.Б.Р., в който
пътувала ищцата. е изгубил контрол
над управлението му, автомобилът е
излязъл от пътното платно и се е преобърнал вдясно от пътя в
канавката.
Вследствие на процесния инцидент е пострадала ищцата Л.Р., която е
пътувала на предна дясна седалка в автомобила и е претърпяла телесни
увреждания: изразяващи
се в счупване на
дясната ключица.
След катастрофата тя е била приета по спешност
в МБАЛ „Велинград“ ЕООД – гр. Пловдив, където, след хоспитализация, е престояла
на 30.03.2017 г. и е била изписана.
Оперативна интервенция
ищцата е претърпяла в УМБАЛ Пловдив, където е престояла от 04.04.2017 г. до 11.04.2017 г.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните СMЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на катастроф ата, ищцата е
получила счупване на дясната ключица, което
е в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяното от нея на 30.03.2017
г. ПТП.
Лечението,
което е било проведено
включва:
-
Първоначално, на 30.07.2017г. мека имобилизираща превръзка, тип осморка.
-
На 06.04.17 г. тя е оперирана, като е
извършена открита репозиция на счупването и фиксация с 1 брой Канюлиран винт.
-
На 10.11.17 г. отново е оперирана като
е екстрахиран Канюлирания винт и е направена костна инцизия с цел преодоляване на хиперкалусообразуване.
-
В периодите на хоспитализация е
провеждано и медикаментозно лечение включващо антибиотик, антикоагулант,
обезболяващи.
Оздравителния процес е протекъл
нормално и е продължил около 2 месеца. 7 месеца след травмата е проведено ново
оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза
при консолидирано счуване на дясната ключица. За период от около 2 месеца след
травмата, ищцата е търпяла болки и страдания, като за първия месец те са били с
интензивен характер. Последващата оперативна
интервенция за изваждане на металната остеосинтеза
също е била съпроводена отново с болки за около месец като за първите 10 дни те
са били с по-интензивен характер.
Според вещото лице, при Р. е
налице оперативен белег в областта над дясната ключица с дължина 15 см, на
нивото на кожата, но даващ козметичен дефект.
Движенията в раменната става са възстановени в пълен обем, като само дорзалната флексия (движението на ръката зад гърба) на
дясната ръка е ограничено в крайната степен.
Видно от Епикриза
на ищцата от История на заболяването № 1567/30.03.2017г. – 31.03.2017г. на
Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ – Велинград ЕООД, както и Епикриза от История на заболяването № 7086/04.04.2017г. – 11.04.2017г. на Отделение по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Каспела” – Пловдив, на
ищцата не са дадени указания за провеждане на последваща
рехабилитация. От Епикриза на Р. от История на
заболяването № 22602/09.11.2017г. – 12.11.2017г. на Отделение по ортопедия и
травматология при УМБАЛ „Каспела” – Пловдив, се установява,
че при изписването е препоръчана е болнична рехабилитация. Няма медицински
документи показващи извършването на рехабилитация от ищцата. Оздравителния
процес е протекъл нормално с или без рехабилитация.
Във връзка с възражения относно
механизма на катастрофата, вещото лице е отговорило по следния начин:
Счупванията
на ключицата могат да бъдат лезултат на директна или
индиректна сила, действаща върху костта, като последният механизъм е по-чест. Предпазният колан поставен от
пътника на мястото до шофьора минава през дясната ключица и при ПТП е възможно
да предизвика директна травма с последствие счупване на ключицата. Индиректният
механизъм на счупване е резултат на удар върху или падане върху рамото, по
рядко ръката или лакътя. Описаният в материалите по делото механизъм на ПТП,
деформациите по автомобила, показват, че в процесното
ПТП и двата механизма за получаване на счупването са възможни – както с, така и
без поставен обезопасителен колан. Липсата на травми
в областта на главата, при този механизъм на ПТП и увредите по автомобила,
говорят в полза на това, че ищцата е била с поставен обезопасителен
колан.
По искане на ищцата и за доказване на претърпените от нея
неимуществени вреди, съдът допусна и
разпита свидетелката С.А.П.,
нейна близка.
В
показанията си тя заяви, че е била
заедно с ищцата в колата по време на катастрофата и също е пострадала. Заедно
работят с Р., колежки са. След катастрофата и двете са били приети в болницата
във Велинград, като пострадали, а после и двете са били закарани в болницата в
Пловдив. Заедно са били оперирани. Твърди, че ищцата е имала силни болки в
резултат на счупването на ключицата, още повече че се е налагало и пътуване до
друг град за операцията. При първата операция е престояла в болницата пет дни,
но след нея е имала много силни болки. Наложила се е втора операция. Двете
операции са били през два – три месеца, като след втората болките започнали да
намаляват. При втората операция тя е била в болница 5 – 7 дни, след това е била
изписана, имала е нужда от придружител, много силните болки са били за около
два – три месеца. През този период – за около шест месеца - ищцата не е
работила. Според свидетелката ищцата дори и сега има болки, а и не може да си
движи ръката назад, има много голям белег. Тя психически не е добре и всяко
пътуване за нея е ад. Не знае Р. да е посещавала психолог.
Във
връзка с възраженията на ответното дружество относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния
резултат, по делото бе изслушана и прието съдебна
автотехническа експертиза.
В заключението
си вещото лице установява, че л.а. Фолксваген Венто, Рег. № ******* и рама № WVW2221HZVW378986
е произведен през 1997 год. и е модел ГОЛФ III / Vento/. Тази
марка и модел автомобили фабрично са оборудвани с предпазни колани за
водача и всички места предназначени за
пътници. Предпазните колани са триточкови, инерционни. Ако са закопчани
правилно, те се задействат
автоматично при рязко намаляване
скоростта на движение на превозното средство, като има блокиращи устройства,
които не позволяват инерционното придвижване на телата напред, предпазвайки
хората в автомобила от удари на главата в челното стъкло или воланни травми на водача, както и удари на седящите отзад
пътници в облегалките на предните седалки.
По делото безспорно се доказа наличието на
застрахователно правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/30/117000208451, валидна от 08.01.2017 г. до
07.01.2018 г.
Не се спори между
страните, че по образуваната при него щета № 0801-005775/2017-02, с платежни
нареждания от 04.04.2018 г. ответното застрахователно
дружество е заплатило на ищцата обезщетение в размер 6 000 лв. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди и 941, 69 лв. – за претърпени имуществени
такива.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „ОЗК - З.“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата Снежана
Боянова Иванова от станалото на 30.03.2017 г. ПТП, изразяващи се в болки и
страдания в размер 26 000 лв., вследствие причинените от катастрофата
травми, със законните последици – лихва от деня на завеждане на делото до
окончателното изплащане и сторените разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищцата вследствие претърпените от него
болки и страдания – конкретните увреди, тяхната тежест и периода на
възстановяването му.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на ищцата са причинени сериозни физически увреждания, претърпяла е операция,
изпитвала е силни болки и това се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицински експертизи.
Съдът, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е доказан по основание,
а при определяне неговия размер
следва да се разгледа възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от
страна на пострадалата, като размерът бъде
определен съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост
от съда.
На базата на всички събрани по едлото
доказателства, описани по
Дробно по – горе, съдът приема, че пострадалата е била с
поставен обезопасителен колан, поради което и
възражението на ответната страна за наличие на съпричиняване
не е доказано и , като такова, не следва да бъде разглеждано.
Според
приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Безспорно е, че претърпените от
ищеца увреждания – счупване на ключицата, довело до
трайно затрудняване в движенията на лявата
ръка за около
два месеца, са й се отразили сериозно, причинили са й силни
болки, като през време на възстановителния период не е могла да се обслужва
сама, което й е причинило допълнителен дискомфорт.
Понастоящем ищцата е на 27 години и прогнозата за окончателното й възстановяване
вследствие на причинените от катастрофата травми е благоприятна – ще ес възстановяви от травмата на ръката., но са налице остатъчни
проблеми, които може и да не отшумят окончателно, както и сериозен белег на
ръката.
Като
взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца, техния
вид, интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки
принципа за справедливост и икономическите условия в страната през 2017
г. и към настоящия момент, намира,
че обезщетение в размер 26 000
лв. – в размера, за който е предявен искът, би
било адекватна обезвреда на претърпените
от ищцата
и доказани в производството
неимуществени вреди, поради което той следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва, считано от завеждане на делото – 17.05.2018 г., до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в размер 2 940 лв., от които 1 040 лв. – д.т. за
производството пред СГС, 300 лв. – депозит за в.л. и 1 600 лв. адвокатско
възнаграждение, като следва да се остави възражение на ответинк
за прекомерност на това възнаграждение, поради уважаване на иска в цялост.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *******, София, бул. “*******, да
заплати на Л.Б.Р.,
ЕГН **********, чрез адв. С.С.,
със съдебен адрес:*** на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от завеждане на делото – 17.05.2018 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски в размер 2 940 лв., от които 1 040 лв. – д.т.
за производството пред СГС, 300 лв. – депозит за в.л. и 1 600 лв.
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: