Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 28.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2107
по описа за 2020
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.06.2019
год., постановено по гр.дело №1743/2018 год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Ч.Р.Б.“
АД срещу „Б.-****“ ЕООД искове с правно основание чл. 327 ТЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 709.46 лв., представляваща стойност на достъп до
електроразпределителната мрежа по договор за предоставяне на достъп до електроразпределителната
мрежа при продажба на електрическа енергия №********** от 06.02.2015 год. и
договор за пренос на електрическа енергия по разпределителната мрежа
№**********-1 от 06.02.2015 год., за която са издадени фактури в периода от
31.07.2016 год. до 31.07.2017 год. за обект – завод в гр.Разград, с клиентски
№520001600062, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №61393/2017 год. по описа на СРС, ГО, 41 с-в – 05.09.2017 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 389.49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 19.08.2016 год. до 13.08.2017 год., като исковете
са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски
по делото в размер на 454.25 лв., както и направените разноски в заповедното
производство в размер на 300 лв., а ищецът е осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 54.70
лв.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Ч.Р.Б.“ АД. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че стойността на
реактивната енергия не е дължима от ответника, доколкото ищецът не бил изпълнил
задължението си за изместване на измервателната група. В случая ищецът нямал
подобно задължение, като заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза в тази част не следвало да бъде възприемано. Можело да се приеме, че
евентуалното изместване на измервателната група в частност би предотвратило
генерирането на реактивна енергия, но това се извършвало по инициатива на
потребителя, а такова в искане не било отправяно от ответника. Процесните суми
били начислени въз основа на действащата нормативна база и сключените договори
между страните. Надбавката се начислявала вследствие на предоставените мрежови
услуги. В чл. 34, ал. 1 от договора за достъп било уговорено, че ползвателят
/ответникът/ заплаща на разпределителното предприятие стойността на реактивната
енергия извън допустимите стойности на фактора на мощността /“косинус фи“/
и/или отдадената реактивна енергия, определена съгласно чл. 7 от Наредбата за
регулиране на цените на електрическата енергия. В ал. 2 било посочено, че за
определяне на количеството енергия се използват месечните отчети на средствата
за търговско измерване за потребената активна и реактивна енергия. Реактивната
енергия била част от общата енергия – заедно с активната енергия.
Компенсирането на реактивната енергия било наложено от технически изисквания за
нормално функциониране на електрическите мрежи и минимизиране на количествата й
до минимално необходимите за поддържане на напрежението и за намаляване на
активните загуби, причинени от циркулирането именно на реактивната енергия н
мрежите. Целта на формиране на надбавки за реактивна електрическа енергия била
да се стимулират присъединените към електрическите мрежи ползватели на мрежата
/потребители и производители/ да привеждат работата на собствените си
електрически съоръжения н режим на работа с индуктивен фактор на мощността в
граници от 0.9 до 1.0. Целта на надбавката била да се санкционират
присъединените към мрежата абонати с лош фактор на мощността, различен от
допустимия според нормативната уредба и това било уредено в чл. 7 от Наредба №
1 за регулиране на цените на електрическата енергия. Многократно на ответника
било обяснявано, че липсата товар по електропровода води до натрупване на
капацитивна реактивна енергия. Логично било след като меренето на обекта му
било в подстанцията, загубите по електропровода да са за негова сметка. Затова
той трябвало да предприеме преместване на точката на достъп. Във връзка с
искането му за намаляване на мощността на обекта му било издадено становище за
условията за присъединяване към електрическата мрежа от 08.07.2016 год. Правата
и задълженията на страните във връзка с изместването на точката за
достъп/меренето щели да се уговорят в договор, какъвто обаче не бил подписан,
т.е. не било уговорено коя страна какви съоръжения ще трябва да изгражда,
измества, съответно за чия сметка ще стане това. Следвало да се има предвид и
разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ЗЕ, т.е. при евентуално изместване отчетникът би
имал задължения за изграждане на някои конкретни съоръжения. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата „Б.-****“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 327 ТЗ
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Безспорно е по
делото, че на 06.02.2015 год. между страните са възникнали правоотношения по договор
за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа при продажба на
електрическа енергия №********** и договор за пренос на електрическа енергия по
разпределителната мрежа №**********-1, сключени въз основа на заявление за предоставяне достъп от 28.10.2014
год. от „Б.-****“ ЕООД – бизнес партньор 11987995, клиентски №110000580003, с
което е било поискано предоставяне на мощност 500 kW, основно захранване с трета
категория сигурност на захранването за обект с административен адрес:
гр.Разлог, идентификационен номер /ИТН/ 32Z103001592792, по силата на които ползвателят /ответникът/ се задължил
да заплаща на ищеца цена за: пренос и достъп през/до електропреносната мрежа на
база измерените количества консумирана електрическа енергия в местата на
измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия и договора, като цената за достъп до разпределителната
мрежа се определяла на база предоставената мощност на обекта. Ответникът следвало
да заплаща и стойността на реактивната енергия извън допустимите стойности на
фактора на мощността /“косинус фи“/ и/или отдадената реактивна енергия,
определени съгласно чл. 7 от Наредба за регулиране на цените електрическата
енергия, като за определяне на тези количества се използвали месечните отчети
на средствата за търговско измерване за потребената активна и реактивна енергия
/виж чл. 34/.
Не се спори също така, а и въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, в т.ч. извънсъдебното признание на ищеца,
обективирано в негово писмо от 28.10.2016 год. /на л. 74-75 от
първоинстанционното дело/, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК
следва да се приеме, че отговаря на истината, се установява, че обектът се
захранвал с електрическа енергия от монтирано средство за търговско измерване в
килия 20 кV Релета в п/ст 110/20 кV Банско и в килия
20 кV Релета в п/ст 110/20 кV Разлог, като ВЕЛ
/въздушна електропроводна линия/ 20 кV „Релета“ от п/ст „Разлог“ до
трафопост „Релета“ от 23.03.2012 год. бил собственост на „Ч.Р.Б.“ АД. В края на
месец юни 2016 год., поради забава в плащането, било прекъснато
електрозахранването на обекта, след което не са били предприети действия за
неговото възстановяване. На 22.08.2016 год.
в процесния обект била извършена проверка от представители на ищеца, като в
тази връзка бил съставен констативен протокол №**********, в който било
отразено, че електрическата схема на измерване е вярна и захранващия
електропровод „20 kV Релета“ в подстанция „Разлог“ е под
напрежение и характерът на товара е чисто капацитивен /няма отчетена активна
енергия/.
Видно е от представените по делото фактури и от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, че ищецът е издал и осчетоводил през исковия период 13
бр. фактури на обща стойност 8 828.44 лв. /с ДДС/, като във всяка от тях е
включена цена за достъп до разпределителната мрежа, а в част от тях и надбавка за
отдадено количество реактивна електрическа енергия, както следва: във фактура
№********** от 31.07.2016 год. – в размер на 1 252.98 лв. /без ДДС/, във
фактура №********** от 31.08.2016 год. – в размер на 1 262.25 лв. /без ДДС/,
във фактура №********** от 30.09.2016 год. – в размер на 1 212.47 лв. /без
ДДС/ и във фактура №********** от 31.10.2016 год. – в размер на 174.48 лв. /без
ДДС/. Част от задължението по фактура
№********** от 31.07.2016 год. било прихванато с вземане на ответника в размер
на 436.17 лв., представляващо внесен от него депозит, като общият незаплатен
размер на задълженията по всички фактури /неосчетоводени от ответника/,
изчислен в съответствие с одобрените от ДКЕВР цени и тарифи, възлизало на сумата
от 8 391.70 лв.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното производство
е свързан с това дали ответникът дължи стойността на надбавката за отдадено и
използвано количество реактивна електрическа енергия, респ. къде трябва да е мястото
на измерване на електрическата енергия.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице Н.Б.по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство повторна съдебно-техническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като
по-пълно и обосновано в сравнение със заключението по първоначалната
експертиза, че процесният обект
„Цех Релета” е бил изграден около 1970 – 1973 год. и разрушен цялостно преди
няколко години, като същият бил захранен с електроенергия от изграден ВЕЛ
/въздушна електропроводна линия/ СрН – 20 kV /средно напрежение/ от подстанция „Разлог” и от подстанция „Банско”, минаваща
успоредно на пътя с.Баня – гр.Банско и с отклонение на ЖРС /железно-решетъчен
стълб/ до изграден трафопост /трафобудка с въздушно ел.захранване/ в имота на
ответника. Данни за други консуматори, захранвани от този ВЕЛ 20 kV не били
представени. Собственикът на ВЕЛ 20 kV „Релета“ до п/ст „Банско“ с отклонение
до трафопост „Релета“ следвало да монтира средство за търговско измерване в трафопост
„Релета“ – съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 от Наредба №6 за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, но това не било
изпълнено и през процесния период меренето било осъществявано от монтирано
средство за търговско измерване в килия 20 кV Релета в п/ст
110/20 кV Банско и в килия 20 кV Релета в п/ст
110/20 кV Разлог. Ако било монтирано средство за търговско измерване
в трафопост „Релета“ към момента на сключването на процесните договори и била
намалена предоставената мощност от 500 kW на 100 kW, нямало да бъде отчитана капацитивна енергия и съответно формирана
надбавка /нейният размер щял да бъде нула/, както и цената за достъп, която се
определяла на базата на предоставената мощност х броя на дните в съответния
месец х определената от КЕВР цена за съответния период, нямало да бъде в
определения във фактурите размер. Отчетените количества капацитивна
електрическа енергия за процесния период, съгласно представената справка за
отчетите, отговаряли на отразените и таксуваните количества във фактурите, а от
30.11.2016 год. имали показания нула. Обстоятелството, че обектът на ответника
бил със спряно подаване на напрежение, не влияело върху генерирането на капацитивна
енергия във ВЕЛ 20 kV от подстанция до трафопоста на обекта. В случая
съоръженията в обекта на ответника след трафопоста не се използвали и не
отдавали капацитивна енергия, като нямало включени и други консуматори. Същата
се генерирала само от обстоятелството, че процесния ВЕЛ 20 kV бил включен под
напрежение, въпреки че обектът бил със спряно ел.захранване на входа на
трафопоста. При сключването на договор за изместване по начина, предвиден в
становището за условията за присъединяване към ел. мрежа с изх.№********** от
08.07.2016 год. /на л. 103 – 104 от първоинстанционното дело/ и реализиране на
предписаното в него, щяло да бъде преодоляно генерирането на реактивна енергия
за обекта на ответника, тъй като било предписано измерването със средство за
търговско измерване да става в трафопоста след реконструкция на уредбата 20 kV.
Реактивната /в случая капацитивна/ енергия /вредна за мрежата и увеличаваща
активните загуби/ заедно с активната /полезната/ била част от общата енергия,
която се използвала за стопански и битови нужди. Капацитивната енергия се
генерирала между поставените под напрежение проводници на процесния ВЕЛ 20 kV.
Ако последният бил само за захранване на обекта на ответника, не било ясно защо
било спряно захранването на входа на ТП „Релета“, а не било спряно захранването
на процесните ВЕЛ 20 kV от п/ст Разлог и
п/ст Банско. В случая не било налице реално използвана реактивна /капацитивна/
електрическа енергия в процесния обект, както и не била налице отдадена. При
липсата на използвана активна енергия били използвани само месечните отчети на
показанията на средството за търговско измерване за определяне на отдадената
реактивна енергия, за което се дължала надбавка съгласно чл. 7 от Наредба №1 за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Настоящият съдебен състав приема, че отношенията между страните по
възникналото между тях облигационно правоотношение по договор за достъп до
разпределителната мрежа и за пренос на електрическа енергия по
разпределителната мрежа до собствен на ответника обект, са регламентирани от разпоредбите
на ЗЕ, Наредба № 6 от 24.02.2014 год. за присъединяване на производители и
клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с електрическа енергия /2013 год./ и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /2013 год./.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия е
въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния
ценови период, като тези цени се определят от КЕВР. Съгласно чл. 29, ал. 1 от
правилата, мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско
измерване и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Задължението за заплащане на надбавка за реактивна електрическа енергия
през процесния период е уредено в чл. 7 от Наредба № 1 от 18.03.2013 год. за
регулиране на цените на електрическа енергия /приета на основание чл. 36, ал. 3
ЗЕ/, като в § 1, т. 4 от ДР на наредбата се съдържа и легална дефиниция на
понятието „реактивна електрическа енергия“ – енергия, произведена и доставена
от генераторите за определен период от време, способна да поддържа напрежението
и електромагнитното поле, измерена във варчас и неговите производни. В нормата
на чл. 7 от наредбата няма ограничение за заплащане на надбавка за реактивна
енергия само ако е ползвана активна енергия, т.е. не е предвидено надбавката да
е функция на използваната активна енергия. Начините на определяне на надбавката
за използваното количество реактивна електрическа енергия и за отдаденото през
съответния календарен месец количество реактивна електрическа енергия са
регламентирани съответно в чл. 7, ал. 3 и 4 от наредбата – чрез средствата за
търговско измерване – виж и чл. 3 от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия /в чл. 13 от сключения между страните договор за
предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа
енергия, е уговорено, че потребените от ползвателя количества електрическа енергия
се измерват със средства за търговско измерване, собственост на електроразпределителното
предприятие. Електромерите за търговско измерване отчитат и регистрират
киловатчасове и киловарчасове в мястото за търговско измерване на активната и
реактивната електрическа енергия, като количествата активна и реактивна
електрическа енергия във всяко място на търговско измерване се отчитат
едновременно през интервал от 1 час/.
Тълкуването на цитираните норми налага извода, че дължимостта на цената
за достъп /виж чл. 84, ал. 2 ЗЕ и дефиниция на понятието „достъп“ в нормата на
§ 1, т. 15 от ДР на ЗЕ – правото за използване на съответната мрежа за пренос на
електрическа енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени с
наредба, включващи диспечирането, предоставянето на студен резерв и
допълнителни услуги по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗЕ, а именно тези,
необходими за експлоатацията на електроенергийната система, в т.ч. участие в
регулиране на напрежението и доставка на реактивна мощност/ и цената за пренос
е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя
електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените
правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електрическа
енергия /виж и дефинициите на понятията „място на средствата за търговско
измерване“, „граница на собственост на електрическите съоръжения“ и „място на
присъединяване на електрическите съоръжения“ в процесния договор за
предоставяне на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа
енергия/. Цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и
администриране на електроенергийната система, като целта при формирането им е
да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване.
Именно с оглед на това специфично предназначение на цената за достъп и цената
за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено
в места, различни от нормативно определените или уговорените между страните, не
може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп и цената за пренос /в.ч.
надбавката за реактивна енергия/. Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явяват неопределяеми, от което съответно произтича и
тяхната недължимост. В този смисъл поставянето на уредите за количествено
измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа
енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за
енергетиката и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за
отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача за
заплащане на цена за достъп и цена за пренос по електроразпределителната мрежа,
без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до
неправилно измерване, увреждащо купувача по договора – в този смисъл Решение № 227
от 11.02.2013 год. на ВКС по т. дело № 1054/2011 год., ІІ т. о., ТК.
В Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /2013
год./ е предвидено, че при отдаване електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата – чл. 14, ал. 1. За да
бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба
/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на
потребителя.
По правилото на чл. 120, ал. 1 ЗЕ, електрическата енергия, доставена на
крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване – собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /виж
чл. 120, ал. 2 ЗЕ/. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6 от
24.02.2014 год. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /действала
през исковия период/ е предвидено, че при присъединяване на електропровод,
собственост на съответния мрежови оператор, към електрическа уредба на клиент
границата на собственост е клемите за присъединяване на проводниците на
електропровода към преходните изолатори за преминаване през външните стени на
уредбата – при въздушен електропровод и закрита уредба. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че в разглеждания случай тази граница се
намира в частта, осъществяваща захранването на трафопоста с електрическа
енергия. Поради това и средството за търговско измерване, отчитащо използваната
от ответното дружество електрическа енергия, е следвало да бъде поставено на
тази граница, а не в килия 20 кV Релета в п/ст 110/20 кV Банско и в килия
20 кV Релета в п/ст 110/20 кV Разлог, което
обстоятелство е установено от цененето заключение на вещото лице Никола
Балкански. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ПИКЕЕ
мястото на измерването следва да е на страната с по-високо напрежение /20 кV/ на границата на
понижаващия трансформатор на клиента.
Следователно доколкото в частност средството за търговско измерване е
неправилно разположено и количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от нормативно определените, не може да бъде
основание за начисляване на нейната цена, то въззивният съд счита, че
ответникът не дължи стойността на претендираната от ищеца надбавка за
използвано и отдадено количество реактивна електрическа енергия, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. А щом няма главно задължение
не може да възникне задължение за обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС – потвърдено в обжалваната му част.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 03.06.2019 год., постановено по гр.дело №1743/2018 год. по описа на СРС, ГО,
41 с-в, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/