№ 592
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500282 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 288230
/10.12.2020г., подадена от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35,
представлявано заедно от Р.С.Б. – председател на Съвета на директорите и
М.И.Д. – изпълнителен директор, срещу решение № 261 070/ 06.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 20 619 / 2019г. на ВРС, 35 с-в, с което ЗАД „Асет
Иншурънс“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на И. Е. И., ЕГН:
**********, с адрес: ****************************************, сумата
от 3419.46 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение,
дължимо съгласно полица № 1011810002713, за претърпени имуществени
вреди по МПС рег. № В 8303 ВТ, изразяващи се в: увреда на челно стъкло,
преден капак и предна броня, всички настъпили в резултат на
застрахователно събитие от 08.05.2019 год. и увреда на дясна предна врата,
задна дясна врата, заден десен калник, корпус на дясно странично огледало,
капачка на странично дясно огледало, всички настъпили в резултат на
застрахователно събитие от 08.05.2019 год., на основание чл. 386, ал. 1, вр. с
1
чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху горепосочената главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане и 178.57 лв., представляваща лихва за забава за периода от
04.06.2019 г. до 12.12.2019 г., на основание чл. 409, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са
присъдени разноски в полза на ищеца.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, при
грубо нарушение на процесуалните правила и при неправилна и необоснована
преценка на събраните доказателства. Претенцията във връзка със събитието
настъпило на 08.05.2019 г. и ликвидационна преписка № 10019002849 е
неоснователна, поради обстоятелството, че при сключване на процесния
застрахователен договор на 05.06.2018 г., са били налице увреждания на
челното стъкло, предния капак и облицовка предна броня на автомобила,
каквито се претендират по заведената ликвидационна преписка. Съгласно
Общите условия на застраховката, т. 6.17, същата не покрива щети
констатирани, описани и/или заснети при сключване на застрахователния
договор. Претенцията във връзка със събитието от 10.05.2019 г. и
ликвидационна преписка е неоснователна поради липса на причинно-
следствена връзка между твърдяното събитие и механизма на получаване на
уврежданията. Не е възможно всички те да настъпят едновременно при
твърдяното събитие от 10.05.2019 г. Ето защо, на ищеца е изплатено
обезщетение за увреждането, което е в причинна връзка със събитието, а за
останалите увреждания претенцията е неоснователна. Приемо-предавателен
протокол № 44/05.06.2018 г. не съставлявал протокол за извършен оглед към
застрахователната полица и не удостоверявал по никакъв начин
съществуването или липсата на увреждания към момента на сключване на
полицата. Протоколът е съставен във връзка с монтиране на допълнителна
защита срещу кражба на автомобила и същият удостоверява, че автомобилът
е приет от неговия собственик/представител, а не от Застрахователя без
възражения след монтажа. Ето защо изводите на съда за липса на увреждания
към момента на сключване на застраховката са изцяло неправилни и
необосновани. С Молба - становище - изх. № 002-1580/02.10.2020 г. по повод
насроченото за 06.10.2020 г. открито съдебно заседание по делото,
застрахователят е поставил въпроси към вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза, които касаят несъответствия между изводите на
2
експерта и останалите доказателства по делото /в частност снимковия
материал /, както и касаят обстоятелства, които не са изяснени от вещото лице
в писменото заключение. Отделно от поставените въпроси, със същата молба
жалбоподателят е изразил несъгласие с констатациите на експерта, и изрично
е заявил, че оспорва заключението като неправилно и необосновано. В
откритото съдебно заседание на 06.10.2020 г, съдът е докладвал молбата и е
оставил без уважение направеното искане за поставяне на въпроси към
вещото лице, като е посочил, че това би довело до нарушаване на принципа за
равенство на страните в процеса заложен в чл. 9 от ГПК. Приел е
заключението на съдебната автотехническа експертиза, като на вещото лице
не са задавани въпроси и същото не е давало каквито и да е обяснения по
експертизата. Съдът изцяло е игнорирал изразеното от жалбоподателя по
експертизата, както и изрично заявеното оспорване на заключението. В тази
връзка, счита, че е налице грубо нарушение на процесуалните правила от
страна на първоинстанционния съд, довело до неправилни и необосновани
фактически и правни констатации, а от тук и до постановяване на изцяло
незаконосъобразно, неправилно и необосновано решение. По изложените
съображения моли за отмяна на решението и за присъждане на разноските за
двете инстанции. В открито съдебно заседание, процесуалният представител
на жалбоподателя не се явява, депозира молба преди датата на о.с.з., в която
изрично сочи, че поддържа въззивната жалба, отправя конкретни въпроси
към вещото и обективира списък с разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна И. Е. И., с който се оспорват доводите изложени във
въззивната жалба. Твърди, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. В хода на съдебното производство не се събраха
доказателства, които по категоричен и непротиворечив извод да обосноват, че
уврежданията на челното стъкло, предния капак и облицовка предна броня, са
документирани в снимковия материал, изготвен при сключване на полицата.
Приетата съдебно - автотехническа експертиза е компетентно и
добросъвестно изготвена, с необходимите познания и опит, съответстваща на
останалия събран по делото доказателствен материал, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило изцяло на поставените задачи. Направеното оспорване от страна
3
на ответника на назначената съдебно - автотехническа експертиза е
бланкетно, не се навеждат твърдения, че заключението е необосновано и
възниква съмнение за неговата правилност, което не води до посоченото от
ответника грубо нарушение на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд. Сочи, че са налице всички предпоставки за
уважаване на исковата претенция.
Предвид гореизложеното, моли съда да потвърди обжалваното решение,
както и за присъждане на направените съдебни разноски, включително
заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. В открито
съдебно заседание, страната се представлява от процесуален представител,
който оспорва въззивната жалба, поддържа подадения отговор, представя
списък с разноски и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното решение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявени от И. Е. И., ЕГН: **********, с адрес:
****************************************, срещу ЗАД „Асет Иншурънс“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Шар планина“ № 35, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 386, ал.1 вр. чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 409 КЗ вр. с чл. 86 ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1/
сумата от 3419.46 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение, дължимо съгласно полица № 1011810002713, за претърпени
имуществени вреди по МПС рег. № В 8303 ВТ, изразяващи се в:
- увреда на челно стъкло, преден капак и предна броня, всички
настъпили в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год.;
- увреда на дясна предна врата, задна дясна врата, заден десен калник,
корпус на дясно странично огледало, капачка на странично дясно огледало,
всички настъпили в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год.,
ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане и 2/ сумата от
4
178.57 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 04.06.2019
г. до датата на подаване на исковата молба – 13.12.2019 г.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен договор
за застраховка „КАСКО“, обективиран в полица № 1011810002713, по
отношение на лек автомобил „БМВ“, рег. № В 8303 ВТ, с период на
валидност 05.06.2018 г. – 04.06.2019 г. Излага, че на 08.05.2019 г. по време на
движение по околовръстен път гр. Варна – Езерово от движещ се пред
застрахованото МПС товарен камион, превозващ строителни материали
изпадат камъчета, в резултат на което са увредени челно стъкло, преден капак
и предна броня. На 10.05.2019 г. лицето Д.П.Т. установява, че същия
автомобил е ударен на паркинг пред местоработата – РЗИ – гр. Варна, като
са увредени дясно огледало, дясна и задна врата и заден десен калник.
Ответникът е уведомен за настъпилите застрахователни събития, заведени са
щета № 10019002849 за събитието от 08.05.2019 г. и щета № 10019002850 за
събитието от 10.05.2019 г., извършен ни са оглед на автомобила и опис на
щетите. От страна на застрахователя е постановен отказ за изплащане на
обезщетение, а в последствие е прието репатриране на вредите, касаещи заден
десен калник по щета № 10019002850. В тази връзка, на 14.08.2019 год. от
ответника е изплатена сумата от 102.71 лв. Твърди се още, че сумите,
необходими за репатриране на вредите са съответно 2807.81 лв. по щета №
10019002849 и 714.36 лв. – по щета № № 10019002850, които не са заплатени
от ответника.
Ответникът – ЗАД „Асет иншурънс“ АД, депозира писмен отговор в
срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Възразява, че уврежданията на челно стъкло, преден
капак и облицовка предна броня, са установени при първоначалния оглед на
автомобила, при сключване на застрахователния договор. Уврежданията на
предна и задна дясна врата, корпус и капачка на странично дясно огледало са
настъпили в резултат от експлоатация на автомобила. Оспорва механизма на
настъпване на застрахователните събития, а също и причинно – следствената
връзка между същите и процесните вреди. Отправя искане за отхвърляне на
претенциите и за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
5
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно дължимостта
на претендираното застрахователно обезщетение.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при
прието за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ,
съгласно който при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Съобразно чл. 400 от КЗ и съдебната практика по приложението му,
застрахователното обезщетение по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност. Съгласно императивната правна норма
на чл. 386, ал. 2 от КЗ застрахователят е длъжен да заплати обезщетение равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Не се спори между страните, а и от представеното по делото
Свидетелство за регистрация на МПС част I, се установява, че ищецът е
собственик на процесния автомобил – БМВ 320Д Х Драйв 407 с ДКН В 5303
ВТ.
6
Установява се, че по отношение на процесния автомобил е бил налице
валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника, обективиран
в полица № 1011810002713 от 05.06.2018г., с валидност от 05.06.2018 г. до
04.06.2019 г.
От посочената застрахователна полица № 1011810002713 от
05.06.2018г. е видно, че действителната стойност /застрахователната сума/ на
застрахованото МПС е 40 000 лева, при застрахователна премия 1795.20 лева,
която страните не спорят да е заплатена от ищеца.
Ищецът е уведомил на 10.05.2019г. застрахователя за настъпилите щети
по автомобила в резултат на две застрахователни събития, като ответникът е
съставил Опис на претенция № 10019002849 /10.05.2019г. за причинени
увреждания по автомобила – челно стъкло – тон със сензор, преден капак и
предна броня и Опис на претенция № 10019002850 /10.05.2019г. за
причинени увреждания по автомобила – предна врата дясна, задна врата
дясна, калник заден десен, корпус странично огледало дясно, капачка
странично дясно огледало.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се
установява, че ответникът първоначално с писма от 03.06.2019г. и
06.06.2019г. отказва изплащане на обезщетение, като сочи, че уврежданията
на челно стъкло, преден капак и облицовка предна броня, са били
документирани в снимковия материал, изготвен при сключването на
полицата, като в този случай застрахователят нямал задължение за изплащане
на задължението, както и че се установява несъответствие между
декларирания механизъм и нанесените по предна и задна дясна врата, заден
десен калник и корпус и капачка на странично дясно огледало вреди, като
уврежданията не били в резултат на едно събитие, а на няколко събития,
натрупани през периода на експлоатация на автомобила. Впоследствие след
като ищецът е отправил молба за преразглеждане на решението, с писмо от
08.08.2019г. застрахователят решава да изплати на ищеца обезщетение по
изключение, но само за уврежданията по заден десен калник в размер на 102,
71 лв., които са страните не спорят да са били изплатени на ищеца.
Представени са Общите условия по застраховка „Каско на МПС“,
действащи към момента на настъпване на застрахователното събитие, от
7
които се установява, че страните са договорили, че освен специалните
изключения по избраната клауза на покритие, застраховката не покрива щети,
причинени от или в случаите на предоставяне на неверни данни от страна на
Застрахования относно застрахованото МПС или застрахователното събитие /
раздел VI, т. 6.1/, както и не се покриват всякакви щети констатирани,
описани и/или заснети при сключване на застрахователния договор /раздел
VI, т.6.17/.
Настоящият състав намира, че следва да се възприеме заключението на
вещото лице Д. по изготвената в хода на процеса съдебно – автотехническа
експертиза, въпреки че беше оспорена от страна на жалбоподателя.
Заключението е пълно и точно, като кореспондира с останалия събран
доказателствен материал – писмените и гласни доказателства. Вещото лице
сочи, че е възможно констатираните увреждания да са настъпили в резултат
на описаните от ищеца в двете уведомления за щети застрахователни
събития. По първата заведена застрахователна претенция, размерът на сумата,
необходима за отстраняване на констатираните щети е 1615.96 лв., а по
втората заведена застрахователна претенция, сумата е 1941.95 лв. В съдебно
заседание пред въззивния съд, при повторно изслушване на вещото лице,
същото пояснява, че дадените от него цени са изчислени на база оригинални
части, без да е прилагана корекция. Вещото лице сочи, още, че при
първоначалното заснемане на автомобила от застрахователя, процесните
увреждания по предното стъкло не са отразени в снимковия материал, както и
че уврежданията по предния капак, констатирани при завеждане на щетата, не
са констатирани при първоначалното заснемане.
От ангажираните от ищеца гласни доказателства, безспорно се
установява твърдяното от него. В показанията си свидетелката Т.излага, че на
08.05.2019 г. е управлявала автомобил „БМВ 320 GTI“ зает от приятел. При
приемане на автомобила същият е без забележки. На осми май, при
управление на автомобила по Аспарухов мост, при предприемане на действия
по качване на т. нар. Крайезерен път, от превозвания пред нея товарен
автомобил, започват да хвърчат ситни камъчета. Незабавно е потърсила
контакт със застрахователния брокер. Два дни по – късно, е паркирала
автомобила през РЗИ – Варна, около 11:00 часа, установява счупване на
частица, която държи дясното огледало, както и охлузване на автомобила от
8
дясната страна (двете десни врати и десен калник). Представител на
застрахователния брокер е незабавно уведомен. На същия ден автомобилът е
огледан от представител на застрахователя. Показанията на свидетелката Т.-
С. изцяло кореспондират с изложеното от свидетелката Т. Т.- С. е била
уведомена от Т.и за двете възникнали щети, около 8 – ми респ. 10 – ти май
2019 г. Клиентката е посетила офиса на компанията, в която работи,
увредените детайли били огледани. За първата щета позвънила на 8 -ми, а за
втората – на 10- ти май. При сключване на застрахователния договор, от
компанията по никакъв начин не били подали сигнал за наличие на увреден
детайл/ и по автомобила.
В показанията си свидетелят Я. сочи, че собственикът на автомобила му
е приятел, поради което и му е възложил действия по регистрацията му,
сключване на застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“. Лично бил
закарал автомобила на посочен от застрахователя адрес, двама служители
извършили обстоен оглед. При същия била констатирана лека вдлъбнатина на
задната лява врата. Дефектът бил отстранен от свидетеля, два часа по – късно
автомобилът бил огледан отново и бил приет без забележки.
С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
претендираното обезщетение се дължи от ответното дружество. Ищецът
проведе надлежно доказване на всички факти и обстоятелства, за които носи
доказателствена тежест. Налице е валидно правоотношение по застраховка
„Каско“, сключена между ищеца – собственик на процесния автомобил и
ответното застрахователно дружество, като именно в срока на действие на
застраховката са настъпили и твърдените застрахователни събития, които са
причинили констатираните увреждания. Безспорно се установява от
заключението на вещото лице, както и от свидетелските показания, че към
датата на сключване на застраховката не се установяват щети по автомобила,
които да бъдат изключени от отговорността на застрахователя. Ответното
дружество не успя да проведе надлежно доказване на възраженията си в тази
насока – от представения снимков материал не се установяват твърдените
щети при сключване на застраховката, а отделно нито в самата полица, нито в
документацията от огледа са отразени забележки. Уврежданията по
автомобила, съобразно свидетелските показания, които са еднопосочни и
категорични, са настъпили именно в резултат на описаните от ищеца
9
застрахователни събития – на посочените дати. Вещото лице потвърждава, че
уврежданията са възможни да настъпят именно по този механизъм, с което
още веднъж се потвърждава причинно –следствената връзка между събитията
и вредите.
По отношение на остойностяване на щетите, съдът намира следното:
Законът единствено сочи, че възстановителната стойност е тази, за която
може да се възстанови имущество с ново, от същия вид и качество, като това
изискване е спазено доколкото цената, която вещото лице изчислява е на база
средни пазарни цени за оригинални елементи, но не и от официалния
представител на марката, като също така е съобразена и възрастта на
автомобила. Общо дължимата сума за отстраняване на щетите е в размер на 3
557,91 лв., от които 1615.96 лв. по първата претенция и 1941.95 лв. по втората
претенция, а от тях застрахователят е изплатил сумата от 102, 71 лв. по
втората претенция, като остават дължими общо 3455,20 лв. Претендираните
от ищеца суми са в по-малък размер, за който и следва да се уважи и главната
претенция.
Основателни се явяват и претенциите за присъждане на законна лихва
върху установената сума от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и от датата, на която
застрахователят е изпаднал в забава, съобразно чл. 108 от КЗ, а именно: 15
работни дни след уведомяването на застрахователя /10.05.2019г./ или считано
от 04.06.2019г. до датата на подаване на исковата молба в съда.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявените
искове. Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
Предвид изхода от спора, отправеното искане и представените
доказателства, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
сторените пред настоящата инстанция разноски в размер за адвокатското
възнаграждение, за което е представено доказателство, че е заплатено, а
именно сумата от 600 лв. Направеното възражение за прекомерност от страна
на въззивника е неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско
10
възнаграждение е съобразено с минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 070 / 06.11.2020г., постановено по
гр.д. № 20 619 / 2019г. на Районен съд - Варна, 35 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Шар планина“ № 35, да заплати на И. Е.
И., ЕГН: **********, с адрес: ****************************************,
сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11