О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.08.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
след като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12099/2017 г., по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „У.Л.“ ЕАД
срещу А.К.Д., за заплащане на основание чл. 534 ТЗ сума в размер на 25 168,68
евро (равностойността на 49 078,93 лв.), представляващо част от вземането
по запис на заповед №84948 от 21.08.2008 г.
В исковата
молба ищецът поддържа, че ценната книга обезпечава заплащане на суми по Договор
за финансов лизинг на пътно превозно средство № 84948 от 21.08.2008г., сключен
между страните по делото. Сочи, че към момента на предявяване на иска
продължава разглеждането на установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 538 ТЗ за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед за изпълнение от 12.04.2013
г., издадена по ч.гр.д. №15263/2013 г., по описа на СРС, 35 състав, въз основа
на същия запис на заповед, което производство на този етап е било допуснато до
касационно разглеждане по т.д. № 2228 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, ІІ
отделение.
С определение от 03.11.2017 г. производството по делото е прекратено
като недопустимо, като след обжалването му пред САС е отменено с определение от
24.01.2018г., по в.гр.д. №131/2018 г. В мотивната част на въззивното определението
е посочено, че към момента на постановяването му за ищеца съществува правен
интерес от водене на иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 ТЗ, поради
оспорването от страна на издателя на ценната книга, направен в хода на
инициираното производство по чл. 422 ГПК. Предявяването на настоящия иск е необходимо
с оглед спазване срока по специалния иск за менителнично неоснователно
обогатяване, тъй като при отхвърляне на претенцията по чл. 422 ГПК същият се
явява единственият възможен процесуален способ за кредитора, чрез който може да
се снабди с изпълнителен титул относно вземането си по записа на заповед.
Предвид това, според състава на САС, правният интерес от предявяването на иска
по чл. 534 ТЗ би отпаднал само ако бъде уважен с влязло в сила съдебно решение
предявеният иск по чл. 422 ГПК.
В горния
смисъл са и мотивите на определение от 25.03.2019 г., по ч.д. № 5711/2018г., по
описа на САС, 5 състав, с което е отменено определение от 08.05.2018 г., на
СГС, I-16 състав, постановено по настоящото
дело, с което производство е било повторно прекратено. Изложено е, че искът по
чл. 534 ТЗ е субсидиарен и възможността за реализиране на право по него
възниква само, когато обеднелият се няма друг иск, с който може да се защити.
Съдът при
извършената служебна справка установи, че към настоящия момент производството
по иска по чл. 422 ГПК е приключило с окончателно решение №83/25.06.2020г., по
т.д. №496/2019 г., по описа на ВКС, II т.о. Видно от
съдържанието му до касационно обжалване е допуснато въззивно решение №1758 от
09.07.2018 на Софийски апелативен съд, по в.т.д. №1446/2018 г., в частта с
която е потвърдено първоинстанционното решение № 4738 от 02.07.2015 г. по т.д.
№ 17628/2013 г. на СГС, само в частта, с която по иска по чл.422 ал. 1 ГПК на
„УниКредит Лизинг“АД ЕИК е признато за установено, че касаторът А.К.Д. дължи на
ищцовото дружество сумата от 44 323,58 лв. – представляваща част от
установените с въззивното решение за дължими 92 035,30 лв. - общо по запис на
заповед, издаден на 21.08.2008 г. за обезпечаване изпълнението на задълженията,
произтичащи от договор за лизинг на МПС № 84948/21.08.2008 г.
При
разглеждане по същество на спора касационната инстанция е отменила решението на
САС в частта, с която по иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, от „УниКредит Лизинг“ АД е
признато за установено, че А.К.Д. дължи на дружеството разликата между сумите
78 916,91 лв. и 92 035,30 лв. - общо по запис на заповед, издаден на 21.08.2008
г., като е отхвърлен иска в тази част, т.е. за сумата от 13 118,39 лв. В
останалата допусната до касационно обжалване част от решението, същото е
оставено в сила.
Следователно
в производството по чл. 422 ГПК на ищецът е признато вземане по същия запис на
заповед, предмет и на настоящото дело, в размер на 78 916,91 лв. Предвид това и
като съобрази мотивите на горепосоченото определение на САС, дадени в
определение от 24.01.2018 г., по в.гр.д. №131/2018 г., че правният интерес на
ищеца по иска по чл. 534 ТЗ отпада, ако бъде уважен иска по чл. 422 ГПК, то и
съдът намира, че към настоящия момент за „У.Л.“ ЕАД липсва правен интерес от
водене на настоящото дело. Претендираното
вземане от 25 168,68 евро (равностойността на 49 078,93 лв.), произтича от
същия запис на заповед, предмет и на производството по чл. 422 ГПК, вр. чл. 538 ТЗ, в което е установено вземането по ценната книга за 78 916,91
лв. и следователно към настоящия момент ищецът няма правно защитим интерес по
менителничния иск за неоснователно обогатяване.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че производството по осъдителната претенция, предмет на настоящото
производство, е недопустима, поради липса на правен интерес и подлежи на
прекратяване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 12099/2017 г. по описа на СГС, І ГО, 16 с-в, като недопустимо.
Определението може да
се обжалва пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: