РЕШЕНИЕ
№ 496
гр. Благоевград, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20221210201104 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на С. Н. Ш., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ул. П. № , чрез адвокат Г. Н., против Наказателно постановление
№ 004338/23.06.2022 година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“
в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.
139, ал. 7 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800
лева.
С жалбата Ш., чрез процесуалния си представител оспорва издаденото НП,
счита същото за неправилно, незаконосъобразно, издадено в пълно
нарушение на процесуалноправните и материално правните норми и моли да
бъде отменено. Направено е искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не се
явява представител. Депозирано е писмено становище, с което се поддържат
изложените в жалбата доводи и моли НП да бъде отменено.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си представител
оспорва депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено.
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не
ангажират свои представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
1
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 14.01.2022 г., на ГКПП Кулата, изход от Република България, е
пристигнало пътно превозно средство МАН ТГА БЛС, с peг. № , с 2 броя оси,
Евро 4, максимална допустима маса над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя С. Н. Ш..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 03.01.2022 г., в 12.18 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС)
с регистрационен № , попада в категорията на пътно превозно средство, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 03.01.2022 г.,
12,18 часа, по път А-3, км. 92+548, Бобошево-Благоевград-8, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-3, км 92 + 548, за който се
събира такса за изминато разС.ие - тол такса, съгласно Приложение към т. 1
на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разС.ие - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен
запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който
заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10121) - част от системата.
В АУАН № 004338 г. е отбелязано, че процесното ППС е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Горепосоченото обстоятелство се
потвърждава от приложения към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно
превозно средство с peг. № е с обща технически допустима максимална маса
над 12 тона и брой оси 2.
От извършена справка в Националния регистър на превозните средства и
техните собственици, воден от Министерство на вътрешните работи, чрез
средата за междурегистров обмен (RegiX), в резултат на която е установено,
че ППС с peг. № е с обща техническа допустима максимална маса 18 000
килограма.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН заведен с
№ № 005338/03.01.2022 г., но изготвен на 14.01.2022 година и е връчен на
нарушителя на 14.01.2022 г., което е удостоверено с негов подпис.
2
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствието на свидетелите С. Б. и Б. С., с положени подписи от тяхна
страна върху акта, съгласно изискванията на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. АУАН е
връчен на нарушителя с отразени възражения – „възразявам“.
Във връзка с констатираното в акта, от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) гр. София е издадено атакуваното НП №
004338/23.06.2022 година, като наказващия орган е приел,че жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 3 от същия закон и му е наложил административно
наказание Глоба в размер на 1800 лева. НП е връчено на жалбоподателя на
20.07.2022г.
Наказващият орган приел, че в хода на извършената служебна проверка
на административнонаказателната преписка, се установило, че за ППС с peг.
№ не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите
пътни такси. Процесното превозно средство било снабдено с бордово
устройство, като на 03.01.2022 година в 12.18 часа е било налице прекъсване
в получаването на тол декларации за повече от един сегмент и не е получено
надлежно плащане в АПИ за сегмента – ********** на рамката /10121/, на
която е отчетено нарушението. Изискано е чрез писмо с изх. № 53-00-
2315/28.04.2022 година потвърждаване от дружеството „АЙ ДЖИ ЕЛ“ ЕООД,
собственик на ППС с рег. № относно самоличността на лицето, управлявало
процесното ППС на процесната дата, но управителят не представил пътен
лист, в който да се посочи лицето управлявало ППС с рег. № на датата на
нарушението.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността
да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от
връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-
дневния срок от връчването на акта за установяване на административно
нарушение на нарушителя, като не е постъпвала по сметка на АПИ заплатена
компенсаторна такса.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството,
че ППС с peг. № е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона
и е засечено на 03.01.2022 г., в 12.18 часа, по път А-3, км 92 + 548, като за
посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма маршрутна карта или
бордово устройство.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 03.01.2022 г., в 12.18 часа, както и
конкретния брой оси на пътното превозно средство - 2.
3
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С. Б. и Б. С.,
които чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното
постановление фактическа обстановка относно извършената проверка,
фактическите констатации и процедурата по съставяне на АУАН.
Тази фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по
делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно: писмо изх.
№ 11-00-1726/04.08.2022 г. на НТУ, договор с предплатен баланс № 696 от
20.02.2020 г., приемо-предавателен протокол на бордови устройства №
**********/26.02.2020 г., сметка за платени пътни такси № ********** от
27.12.2021 г., сметка за пътни такси № ********** от 14.01.2022 г., фактура-
оригинал № ********** от 03.01.2022 г., свидетелство за регистрация част
първа на влекач МАН с рег.№ , сметка за пътни такси № ********** от
06.01.2022 г., акт за установяване на административно нарушение №
004338/03.01.2022 г., заповед № ЧР-НТУ33/23.01.2019 г. на АПИ, заповед №
РД-11-167/08.02.2021 г. на АПИ, заповед № РД-11-486/20.04.2021 г. на АПИ,
два броя снимки, писмо изх.№ 53-00- 2315/28.04.2022 г. на АПИ, писмо изх.
№ 94-00-14709/15.07.2022 г. на НТУ, становище от Отдел „УИСИ“ НТУ,
известие за доставяне, Общи условия на „Интелигентни трафик системи“ АД,
справка за шофиране на С. Ш. от 03.01.2022 г. до 04.01.2022 г., детайли
дейности за С. Ш. за 03.01.2022 г., становище от отдел УИСИ НТУ изх.№ 09-
99-4343/26.09.2022 г., справка за местоположението на стационарни
контролни единици ОПУ –Благоевград, Решение № 101 на МС от 20.02.2020
г., снимка на МАН с рег. № разпечатка от картата на водача С. Н. Ш. за дата
03.01.2022 година за ППС МАН с рег. № , разпечатка от картата на водача С.
Н. Ш. за дата 03.01.2022 г. за ППС МАН с рег. № , разпечатка за дневен отчет
за дейността във Време по Гринуич с подробен разчет.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителят С. Б. и свидетеля по акта Б. С., които са категорични, че на
посочената в акта дата и час, жалбоподателя с ППС е пристигнал на ГКПП
Кулата и е започната регистрация на ППС. Когато се извършила проверката
системата, която показва дали е редовно или нередовно ППС е установено, че
на 03.01.2022 година, в 12.18 час,а се е движел по републиканската пътна
мрежа без платена пътна такса. Мястото на нарушението е посочено, че е
Покровник.
При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на
наказващия орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
излагане на изопачени факти. Свидетелите описват обстоятелствата около
извършената проверка на дружеството и констатираното от тях. Техните
показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава
вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за
4
установяване на административно нарушение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на
съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че Наказателното
постановление е издадено от оправомощено на основание чл. 189е, ал. 12
ЗДвП лице със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, а АУАН съставен от компетентен орган по
смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, определен със Заповед № РД-11-
486/20.04.2021 г. на председателя на управителния съвет на АПИ.
Съдът, намира обаче, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в следното:
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е
обусловена от спазването на въведените с чл. 42 и чл. 57 ЗАНН императивни
изисквания към тяхното съдържание. Абсолютно задължително е в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно,
прецизно и разбираемо, като се съдържат всички признаци на посочената
като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно
описание на нарушението и съответствието на словесното му описание с
правната квалификация са основна гаранция за осъществяване на съответна
на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на въведените с чл.
57 ЗАНН изисквания към съдържанието му, доколкото извършеното описание
на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ.
обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и
ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза.
Относно твърдяната незаконосъобразност на наказателното
постановление, съдът намира следното: В процесното обжалвано наказателно
постановление освен описаната фактическа обстановка вменяваща
незаплащането от страна на водача на дължимата се тол такса съгласно чл.
5
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно извършеното
нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено
административно санкционната разпоредба въз основа на която му е
наложено съответното адм. наказание – чл. 179, ал. 3 а от ЗДвП. Съгласно
същата последна адм. санкционна разпоредба "Водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
Следователно последната адм. санкционна разпоредба не се отнася до
посочената и установена и в двата акта – АУАН и издаденото въз основа на
него НП фактическа обстановка по делото свързана с неплащане на
дължимата се тол такса, а се отнася до друго – това, че водача управлява
ППС, като не изпълни задълженията си за установяване на изминато разС.ие
или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна
мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа
обстановка. Следователно ако адм. наказващия орган би приложил точно
материалния закон, свързан с установената фактическа обстановка –
неплащане на задължителна тол такса от страна на жалбоподателя в
качеството му на водач на процесното ППС, то той не би съставил АУАН и
НП за такова извършено адм. нарушение на жалбоподателя, тъй като той в
качеството му на водач на процесното ППС в настоящия случай не носи адм.
наказателна отговорност за такова извършено адм. нарушение /с изключение
на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП /, а такава носи собственикът или ползвателя на
процесното ППС при такова нарушение по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
на основание чл. 179 3 б от ЗДвП.
От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
6
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците,
респективно ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите
пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в
платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани
в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за
изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разС.ие
(Наредбата), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика
или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън
тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно
средство, за което е заплатена, да измине определено разС.ие между две
точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разС.ие
по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията,
предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
7
(2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва:
1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.;
2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.;
3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъщсетвява контрол върху заплащането на такса по чл. 10
от ЗП, и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. Първо от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като
се отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДП длъжностните лица
проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят А+АН при
спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание
на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл. 179, ал. 2,
т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на
системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в отсътвие на
нарушителя, или ще бъде издаден електронен жиш, то при всяко развитие на
административнонаказателното производство презумцията, следваща се от
нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук следва и
извода, че след като нарушението е установено от електронна система за
контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от
издаденото НП при водене на административнонаказателното производство
администратвинонаказващия орган не е установил водача на МПС,въпреки е
изпратено писмо с изх. № 53-002315/28.04.2022 година до дружеството,
собственик на МПС – „АЙ ДОИ ЕЛ“ ЕООД, то в случая същият е следвало да
издаде НП на собственика на МПС, в случая „АЙ ДОИ ЕЛ“ ЕООД, а не на С.
8
Н. Ш.. В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда
на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият
следва да бъде приет за нарушител.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че
щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от
системата), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
Поради това като не е приложил точно материалния закон, АНО е
извършил и нарушение и на ЗАНН. Това е така, тъй като са налице допуснати
съществени пороци респ. нарушени са императивните разпоредби на чл. 42,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН отнасящи се за издадения АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН тъй като и в двата горепосочени акта не са посочени точно законовите
разпоредби които са били нарушени виновно. Това са многобройни пороци
при издаването на АУАН и НП, водещи до тяхната абсолютна
незаконосъобразност, които не могат да бъдат също санирани и тяхното
наличие води до отмяна на процесното издадено наказателно постановление.
Ето защо съдът намира, че поради тези нарушения при прилагането
на материалния и процесуалните закони в осъщественото
административнонаказателно производство срещу жалбоподателят се явяват
като напълно незаконосъобразни издадения АУАН и издаденото въз основа
на него НП, което влече да абсолютната незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление поради същите нарушения и до неговото отмяна
изцяло.
Съдът намира, че само въз основа на горепосочените
незаконосъобразности на посочените два акта на адм. наказващия орган,
които налагат отмяна на процесното НП, същото следва да бъде отменено
изцяло, без да бъдат разглеждани твърдените други такива, като и вкл.
твърдяното неприлагане на чл. 28 от ЗАНН.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
9
По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с атакуваното НП
незаконосъобразно е ангажирана отговорност на жалбоподателя, като с цел да
установи правото си, същия е ползвал адвокатски услуги, за които е заплатил
сумата в размер на 550 лв., установимо от приложено по делото пълномощно,
като адвоката е депозирал жалбата срещу атакуваното НП и със същата е
направено изрично искане за присъждане на разноски. Съдът като съобрази
изложеното, предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за
незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите законодателни промени,
съгласно които страните имат право на присъждане на разноски, които към
датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94,
от дата 29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния акт, в
случая Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 550 лв.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 004338/23.06.2022 година на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на С.
Н. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. П. № , за извършено нарушение
на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800
лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София да заплати на
С. Н. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. П. № сторени от същия
разноски за адвокат в размер на 550,00 лв./петстотин и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-
дневен срок от съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10