№............/.........2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2583/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от
„Минибус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик“ № 158, срещу решение № 1521/26.07.2019 г. на
Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 1298/2019 г., с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0000101/14.02.2019 г., издадено
от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на
„Минибус“ ООД, гр. Варна, за нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтП), е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева, на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от Наказателно-процесуалния кодекс /АПК/. Счита,
че поради липсата на подпис на представител на „Минибус“ ООД, гр. Варна върху
маршрутно разписание № 3106/03.11.2006 г., в което е посочен час на тръгване
10:45, същото не е уговорено между страните по договора от 03.11.1997 г.,
поради което не е възложено за изпълнение на превозвача по смисъла на чл.19,
ал.4 от ЗАвтП, а невъзложеното маршрутно разписание не задължава превозвача да
го изпълнява. Сочи, че видно от договора и от приложение № 1 към него, описано
като транспортна схема, превозвачът не е договорил да изпълнява маршрутно
разписание № 3106/03.11.2006 година. Изтъква, че предвиденото в договора право
на превозвача да не изпълни част от курсовете по разписанията налага извод, че
неизпълнението на тези курсове изключва извършването на административно
нарушение по чл.19 от ЗАвтП, ако месечно неизпълнените курсове не надвишават 5
% от уговорените за месеца курсове. С тези доводи се иска отмяна на касираното
съдебно решение и отмяна на издаденото НП.
Ответната страна – Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Варна, в открито съдебно заседание и в депозиран чрез
процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата
като неоснователна. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно и
трябва да бъде оставено в сила.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Варна е
постановено при правилно приложение на закона, поради което не са налице основания
за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна
инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно
правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил
надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП е наложена на касатора, на основание
на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП, имуществена санкция в размер на 200 лева,
за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвтП, за това, че на 19.12.2018 г., в гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, в качеството си на превозвач, не е
изпълнил възложеното му за изпълнение маршрутно разписание № 3106 с договор от
03.11.1997 г. от Община Варна за автобусна линия гр. Варна – гр. Добрич, с
начален час на тръгване от Автогара Варна 10:45 ч., който обществен превоз на
пътници е следвало да бъде изпълнен с автобус „Мерцедес“, кат. М2, с рег. № В ****
РВ и водач С. Г. Г..
Въззивната инстанция е приела, че актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и НП са издадени от
компетентни органи и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
ВРС е обсъдил възраженията на оспорващото юридическо лице в контекста на
установените по делото факти и относимите правни норми, като е изложил
аргументи за установеност на административното нарушение, както и че
административно-наказващият орган (АНО) правилно е определил квалификацията
на деянието и приложимата санкционна норма. Счел е, че размерът на наложената
имуществена санкция е правилно определен. Констатирал е, че няма основание за
приложение на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Правилно районният съд е приел, че са налице всички
съставомерни признаци на описаното в АУАН и НП административно нарушение по
чл.19, ал.4 от ЗАвтП. В тази правна норма е регламентирано задължение за
превозвачите да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в
съответствие с изискванията на този закон, ЗДвП, издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове и постигнатите договорености с възложителя.
Същевременно чл.19, ал.5 от ЗАвтП предвижда, че превозите по автобусни линии се
извършват само от превозвачи, сключили договор с възложителя. В процесния
случай такъв договор е сключен на 03.11.1997 г. между Община Варна, като
възложител, и „Минибус” ООД, като изпълнител, и това е представеният по делото
Договор за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и
междуобластни пътнически превози, по силата на който Община Варна е възложила,
а изпълнителят „Минибус“ ООД, гр. Варна е приел да организира и извършва
транспортно обслужване по междуселищни транспортни линии – Приложение № 1,
неразделна част от договора, като спазва изискванията за качество на
междуселищните превози, съгласно Наредба № 1/1994 г. на МТ.
Неоснователно касаторът възразява, че липсата на
подпис от негова страна върху маршрутно разписание № 3106/03.11.2006 г.
изключва възлагане на изпълнението му на превозвача и не го задължава да го
изпълнява. От събраните по делото доказателства се установява, че при
подписването на договора от 03.11.1997 г., Приложение № 1, което е неразделна част от
него, е предвиждало друга транспортна схема, но същата е била актуализирана
през 2006 г., във връзка с което е започнало да действа приложеното по административно-наказателната
преписка и нарушено в случая маршрутно разписание № 3106 на автобусна линия
Варна – Добрич от 03.11.2006 година. В него изрично е предвиден курс с начален
час на тръгване от Автогара „Варна юг“ 10:45 часа при пристигане в Автогара
Добрич в 11:30 часа. Разписанието е подписано и подпечатано от Министерство на
транспорта и е заверено от Община Варна като възложител на междуселищните и
междуобластни пътнически превози по договора от 03.11.1997 година.
Обстоятелството, че под него не е положен подпис и за
изпълнителя по договора – „Минибус“ ООД, гр. Варна, не може сам по себе си да
обуслови извод, че единствено поради тази причина разписанието не го обвързва.
В това отношение решаващият състав на ВРС правилно се е позовал на факта, че
според приобщения като доказателство по делото дневник за изпълнени курсове в
Автогара Варна за периода 01.12.2018 г. – 31.12.2018 г. курсовете по
маршрутното разписание от 2006 г., включително и този по маршрута Варна –
Добрич с начален час на тръгване 10:45 часа, са били заложени и извършвани, с
изключение на процесния курс от 19.12.2018 г., както и на факта, че самият
управител на „Минибус“ ООД, гр. Варна е подписал при проверката от контролните
органи на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна декларация, според
която превозът по възложеното от Община Варна по договора от 03.11.1997 г.
маршрутно разписание № 3106 по автобусна линия Варна – Добрич с начален час на
тръгване 10:45 часа е бил заложен за изпълнение с автобус „Мерцедес“, рег. № В ****
РВ и с водач С. Г. Г.. Последното обстоятелство се установява и от издадения
пътен лист № 008315 от 19.12.2018 г., в който обаче липсва подпис и печат от
длъжностното лице на Автогарата, а на гърба му с ръкописен текст е отбелязано
„авариен ремонт“.
От гореизложеното следва, че изпълнителят по договора
от 03.11.1997 г. – касационният жалбоподател, не само е знаел за одобреното от
Министъра на транспорта и сведено до възложителя Община Варна маршрутно
разписание № 3106, но и го е изпълнявал в продължение на години, като се има
предвид, че то датира още от 2006 година. При това положение, безсъмнено
установеното по делото обстоятелство, че въпреки залагането за изпълнение на
курса от 19.12.2018 г. – 10:45 часа по маршрута Варна – Добрич, същият не е бил
изпълнен, обуславя извод за неизпълнението на задължението на превозвача по чл.19,
ал.4 от ЗАвтП, а оттам и за наличието на основание за ангажиране на
отговорността му по чл.105, ал.1 от ЗАвтП, което в случая е сторено с
оспореното пред районния съд НП № 23-0000101/14.02.2019 година.
Лишено от основание е наведеното в касационната жалба
оплакване относно наличието на уговорка в договора от 03.11.1997 г. да не се
изпълняват част от маршрутните разписания. Освен че не е разписана в договора
от 03.11.1997 г., подобна клауза би била в противоречие с основния принцип в облигационното
право, че договорите се сключват, за да се изпълняват. Действително, в т.2.3.
от договора за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и
междуобластни пътнически превози от 03.11.1997 г. е предвидено, че изпълнителят
следва да осигурява 95 % от средно месечно изпълнение на курсовете по
разписания, но това съвсем не означава, че изначално е договорено неизпълнение
на част от курсовете, както твърди касационният жалбоподател, и то по
усмотрение на изпълнителя. Тази договорна клауза има отношение единствено към
облигационните отношения между страните по сделката, касаещи уреждането по
гражданскоправен ред на евентуални спорове между тях, които биха възникнали във
връзка с неизпълнението на договора. Правилно първостепенният съд е обвързал договореното
в т.2.3. от договора с т.6.3. от същия, приемайки, че самите договарящи страни
са се споразумели, че неизпълнение на договора се допуска единствено при
форсмажорни обстоятелства, независещи от волята на изпълнителя.
Изложените от районния съд
мотиви относно размера на наложената имуществена санкция и липсата на основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН са
достатъчно изчерпателни и изцяло се споделят от касационната инстанция, поради
което не е необходимо да бъдат преповтаряни – арг. от чл.221, ал.2, изречение
второ от АПК.
Обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на
заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е
дължимо оставянето му сила.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1521/26.07.2019 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 1298/2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.