Р Е Ш
Е Н И Е №260520
гр. Пловдив, 10.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Eлена Ангелова, като разгледа
докладваното гр. д. №1792 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.С.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез упълномощения процесуален представител адв. М.К., против А.И.З. с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответникът около година са имали връзка, започнала през ***, като от самото начало отношенията им били конфликтни. З. системно злоупотребявал с алкохол, често обиждал и унижавал ищцата както насаме, така и в присъствието на други хора. Като пример за горепосоченото са описани подробно няколко скандала, при които З. упражнил физическо насилие спрямо Т. в хода на техните отношения и след настъпилата помежду им раздяла в края на ***. Многократно ищцата е подавала жалби до полицията за нанесените й от ответника побои, част от които е оттеглила под въздействието на молбите му към нея. След поредната ситуация на упражнено психическо и физическо насилие, обиди и заплахи, станала на ***г. в присъствието на нейна приятелка в *** от Т. заведение в центъра на ***, ищцата подала на 20.04.2017г. молба по реда на чл. 12-19 от ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр. дело № 5720/2017г. по описа на РС – ***, ***, и още в същия ден била издадена Заповед за незабавна защита, връчена на З. на следващия ден. Макар със заповедта да му било забранено да доближава Т., жилището, местоработата и местата й за социални контакти и отдих, това не възпряло ответника отново да се появи пред заведението на *** в опит да влезе вътре. Т. успяла да заключи входната врата и подала сигнал на тел. 112, а на място се отзовали полицейски служители, които отвели З. ***. Против него било образувано бързо производство № 159 по описа на РУ –*** за 2017 г. и на 22.06. 2017г. А.З. е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Въпреки това, в ранните часове на ***г. същият, след употреба на алкохол, се отправил към дома на ищцата, проникнал в него през отворен прозорец, като скъсал мрежата за комари, с цел от една страна да осъществи с Т. сексуален акт против волята й, а от друга – да я убеди да оттегли жалбата си против него. Твърди се, че в продължение на няколко часа ищцата е била сексуално и психически малтретирана по най-гнусен и вулгарен начин от ответника, след което последният заспал и тя успяла да избяга от дома си и да отиде в РУ- ***. В резултат на постъпилия сигнал, З. бил намерен спящ в спалнята на Т. и задържан рано сутринта. С присъда № 306 от 18.12.2018 г., постановена по нохд № 1006 по описа на РС-***, *** н. с., потвърдена с Решение №153/19.06.2019г., постановено по внохд № 948/2019г. на ОС - ***, А.З. е признат за виновен в извършване на престъпления- по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК -затова, че на *** г. в ***, се е заканил на Д.С.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му; по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК- затова, че на *** в ***, по хулигански подбуди е причинил на Д.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдания без разстройство на здравето; по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК- затова че на *** в ***, е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.Т., като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини; по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК- затова че на *** в ***, е влязъл в чуждо жилище- къща, находяща се на ***, собственост на Т. и обитавана от нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем.
Твърди се, че дълго време след случилото се ищцата изпитвала страх да остане сама както в дома си, така и на работното си място и винаги била придружавана от някого. Сочи се, че на *** г. същата понесла нов тежък удар, тъй като починал дядо й – нейният последен жив роднина и останала кръгъл сирак, а и провеждала изключително тежко лечение във връзка с онкологичното си заболяване. В резултат на травматичния стрес, на който била изложена в периода *** и след системно прилаганото спрямо нея психическо и физическо насилие от страна на ответника, при извършен преглед психиатри регистрирали при ищцата високи нива на ситуативна тревожност, безпомощност, несигурност, интензивно чувство на реален страх от заплаха за живота й. Заявява се, че с всяко от деянията, за които е осъден, ответникът З. е причинил неимуществени вреди на ищцата и по-конкретно: с отправената закана с убийство неимуществените вреди се изразяват в преживян стрес, напрежение, безпокойство и страх; чрез нанесената й лека телесна повреда са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания с висок интензитет и дълъг период на отзвучаване, както и в емоционално страдание от приложеното спрямо нея физическо насилие; от недовършения спрямо нея опит за изнасилване и проникването нощем в собственото й жилище на Т. са причинени морални вреди, изразяващи се в изпитана физическа болка и емоционално страдание, стрес, преживяно чувство на безпомощност и несигурност, страх за физическото й оцеляване, като това в прогностичен план е възможно да доведе до болестни изменения на физическо и психическо ниво и състояние на дистрес.
Предвид гореизложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А.И.З. да заплати на Д.С.Т. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от противоправното деяние -закана с убийство; сумата от 5 000 лв.- за възмездяване на моралните й вреди от причинената й лека телесна повреда; сумата от 60 000 лв. -обезщетение за понесени неимуществени вреди, получени в резултат на недовършения спрямо нея опит за съвкупление против волята й; както и сумата от 5 000 лв. -обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на извършеното от ответника деяние-влизане в нейното жилище нощем, като е употребил за това сила. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането до предявяване на исковите претенции, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответникът А.И.З. не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. От същия е депозирано становище, чрез упълномощения адвокат М., в което е изложено, че размерът на претендираните от ищцата обезщетения е прекомерен, не е съобразен с действително понесените вреди и претърпени неудобства от нея. Сочи се, че в исковата молба са наведени твърдения относно факти, стоящи извън спорния предмет в т.ч. компрометиране лечението на онкологичното заболяване на ищцата и смъртта на нейния дядо. Наред с това се иска обезщетяване на евентуални, неуточнени и неизмерими обективно вреди „в прогностичен план“. Ответната страна твърди, че описаните и обективно установени телесни увреждания не съответстват на поддържания от ищцата висок интензитет и дълъг период на възстановяване, както и че описаното продължаващо чувство на несигурност и страх са неоснователни предвид обстоятелството, че от *** г. и към настоящия момент А.З. се намира в ***. Най-сетне, твърди се, че няма никаква негативна промяна в настроението, начина на живот, социалния кръг и адаптацията на ищцата, която от две години живее на съпружески начала с различни лица, не е преустановила социалните си връзки, нито е имала промяна в трудовите си занимания. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно между страните и се установява от приложеното нохд №1006/2018г. , че с присъда №306/18.12.2018г. ответникът З. е признат за виновен в това, че на ***г. в ***, се е заканил на Д.С.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК, както и затова, че на ***г. в ***, по хулигански подбуди е причинил на Д.С.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдания без разстройство на здравето –престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 НК. Със същата присъда ответникът е признат за виновен, че на ***г. в ***, е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол – Д.Т., като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК. Признат е за виновен и затова, че на ***г. в ***, е влязъл в чуждо жилище- къща, находяща се на ***, собственост на Т. и обитавана от нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК. По реда на чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия З. е наложено общо наказание за извършените от него престъпления - „лишаване от свобода“ за срок от три години и девет месеца. С решение №153/19.06.2019г., постановено по внохд №948/2019г. на ***, присъдата е потвърдена.
Видно от представеното съдебномедицинско удостоверение №284/2017г. издадено от д-р Б.- ***, на ***г. е извършен преглед на Т., при който е констатирано, че са й причинени оток и кръвонасядане по челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, охлузвания по челото вдясно и втори пръст на дясната страна, като е посочено, че е възможно описаните травматични увреждания да са възникнали така, както е съобщила освидетелстваната.
Прието е медицинско удостоверение №1166/***, издадено от д-р И. Д.- ***, удостоверяващо причинените на ищцата травматични увреждания при проведения преглед на посочената дата.
Установява се от представеното ЕР на ТЕЛК № 3312/***г., че ищцата е освидетелствана, като й е определена 95% ТНР без чужда помощ, с диагноза-неходжкинов лимфом фоликулярен гр. І-ІІ, дребноклетъчен с назъбени ядра, фоликуларен. С ЕР на ТЕЛК №3628/***г. Д.Т. е преосвидетелствана, като й е определена 95% ТНР при същото заболяване.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, с вещо лице А.З., се установява, че ищцата е психически здрава. Описаното от последната събитие от ***г. е преживяно като остра стресова реакция, довело е до неудоволствени страхово- тревожни преживявания, които за определен период могат да затруднят ежедневното функциониране, но без цялостно дезадаптиране по отношение на семейния и социален живот. Към датата на провеждане на психологическото изследване при ищцата не се установяват данни за посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице, няма данни и за трайни последици и върху психиката и психичното здраве на Д. Т., за настъпили усложнения в здравословното й състояние от психичен или друг характер, както и ограничаване на социалните контакти и промяна в ежедневната трудова дейност.
В заключението на повторната СПЕ, с вещо лице Б.Д., назначена след оспорване заключението на първоначалната експертиза, се потвърждава направения извод, че при ищцата не е налице посттравматично стресово разстройство. Към момента на събитието през ***г. ищцата е била в ситуация на травматичен стрес, като и към настоящия момент се наблюдават ситуативна тревожност, несигурност и промяна в начина на живот вследствие на преживяната психична травма. Посочено е, че от всички преживени събития с А.З. най-силен отпечатък върху живота й е оставило събитието от ***г., което й е причинило огромен стрес и е довело до промяна в начина й на живот и отношението към околните. Т. е станала по-затворена, изцяло отдадена и ангажирана с работата си, допуска до себе си ограничен кръг от познати и приятели, избягва да посещава места, които й напомнят за З., проявява ситуативна тревожност. По отношение на бъдещето си е с позитивна нагласа, затруднява се при създаване и поддържане на партньорски взаимоотношения, към противоположния пол изпитва недоверие, бдителност, отказ от споделяне, трудно допускане на близост, загуба на желание за полово общуване. В съдебно заседание, при изслушване на вещото лице, същото е допълнило, че макар при ищцата да не са покрити критериите на посттравматично стресово разстройство, тя притежава симптоматика за такова и то може да се прояви, ако не се потърси професионална помощ и не се предприемат мерки за провеждане на терапия. Със сигурност преживяната стресогенна ситуация се е отразила негативно и върху здравословното й състояние.
За установяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди, претърпени от ищцата, са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- С. К. П. и Г. П. П..
Свидетелката П. е *** и е *** ищцата по воденото против ответника З. ***. Твърди, че когато се запознали с Д.Т., тя била изключително уплашена, притеснена и потисната от случилото се, плачейки й разказала това, което й е причинил З.. Ищцата много се страхувала от ответника, притеснявала се, че може да й навреди, ако бъде изменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража”. Негативните й изживявания продължили по време на цялото наказателно производство, изпитвала несигурност от това по какъв начин ще се развие наказателният процес, тъй като З. й внушил, че е недосегаем. Ищцата споделила със свидетелката, че е поставила камери в дома си, защото се страхува за живота си, че има проблеми в общуването и създаването на връзки с партньори.
Свидетелят П. твърди, че се запознал с ищцата през месец октомври ***г., имали кратка връзка, разделили се, макар да се чувствали добре заедно. Д. била стресирана, страхувала се от ответника, разказвала как е била нападната от З. монтирала охранителни камери в дома си, заключвала вратите, поставяла различни предмети на прозорците, които да паднат при евентуалното им отваряне и по този начин да разбере, че се прониква в жилището й. Имала желание да продаде къщата си и да се премести на ново място, за да не си спомня непрекъснато за случилото се. Постоянните й притеснения, подозрителност и безпокойство, резултат от проявената спрямо нея агресия, се отразили негативно на отношенията им. Свидетелят сочи още, че Д. искала да е независима, не приемала финансова помощ, дори когато нямала средства.
По делото са разпитани и свидетелите на ответника- И. А. К. и С. Й. П..
Свидетелят К. заявява, че ползва под наем помещение, което е собственост на ответника. Запознал се с ищцата по време на връзката й със З., двамата идвали често в ***. Докато ответникът изтърпявал наложеното наказание, ищцата излизала с друг мъж- И. Й. от ***, с когото посетила ***. Изглеждала спокойна, казала, че е добре.
Свидетелят П. работи в ***, като ***, *** от А.З.. Твърди, че познава Д.Т., вижда я по три-четири пъти в седмицата, когато ходи да пазарува от ***, в който работи тя. Според свидетеля, след случилото се с А. състоянието на ищцата е нормално, работи, не знае същата да има затруднения в контактите си с хората.
При така събраните по делото доказателства и установени
обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Фактическият състав, пораждащ облигационното правоотношение с източник непозволено увреждане, включва следните елементи, които трябва да се установят в процеса, за да се ангажира деликтната отговорност на ответника: последният да е осъществил деяние в една от двете форми- действие или бездействие, деянието да е противоправно, да са причинени вреди, които са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние и деянието да е извършено виновно.
В конкретния случай се установи от приложеното нохд №1006/ 2018г. на ***, че с влязла в сила на 19.06.2019г. присъда №306/18.12.2018г., постановена по това дело, ответникът З. е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК, чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, чл.152, ал.1,т.2 вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК, за които му е наложено съответното наказание.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, когато разглежда
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Предвид наличието на влязла в сила
присъда по нохд №1006/2018г. и съобразно горепосочената
разпоредба, се явява доказано по безспорен начин, че ответникът З. е извършил твърдените противоправни деяния,
както и че е налице вина от негова страна.
Доказана се явява и причинно- следствената връзка
между деянията и настъпилите вредни последици-
накърняване неимуществената сфера на ищцата.
От заключението на
повторната съдебно психологична експертиза, което съдът възприема, като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните се установи, че при ищцата не е налице посттравмагично
стресово разстройство. Констатирано е, че Д.
Т. е била в ситуация
на травматичен стрес, като и към
настоящия момент при нея се
наблюдават ситуативна тревожност, несигурност, затруднения при създаване и поддържане на
партньорски отношения, променен е
начинът й на живот вследствие на психичната травма. Вещото лице Д. е отговорило изчерпателно и убедително на всички поставени въпроси, въз основа на данните
от психологичното интервю и проведеното психологично изследване е посочило, че преживените от ищцата събития
са оставили негативни последици върху емоционалното и психическото й състояние
и съдът не
намира основания да се съмнява в правилността на заключението.
Въз основа на това заключение и показанията на С. П. и Г. П., които следва да се кредитират, като обективни, убедителни и основаващи се на
непосредствените впечатления на свидетелите от преживяванията на ищцата, се налага извод за доказаност
на търпените от последната неимуществени вреди в резултат на осъществените престъпни деяния. След извършените от ответника
увреждащи действия на ***г. и ***г. ищцата е била изключително притеснена,
потисната, разстроена и уплашена, загубила спокойствието си, изпитвала безпомощност, живеела в постоянен страх, което
я принудило да постави охранителни камери в дома си. Променил се е начинът й на живот, ограничила контактите
си, изпитвала недоверие към противоположния
пол, трудно допускала човек до себе си. В тази връзка следва да се посочи, че
от показанията на свидетелите на ответника не се установяват релевантни за
спора факти, но дори да се кредитира изнесеното от тях, че след преживените
събития ищцата е видяна два или три пъти да излиза с мъж и е продължила
работата си в *** в ***, то това не би променило направения по-горе извод за
настъпили за същата множество негативни промени в психоемоционалната
й сфера.
С оглед на така установените по-горе
обстоятелства, съдът
приема, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на ответника за
репариране на претърпените от ищцата вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалата.
Несъмнено, приетите за осъществени престъпни деяния са довели до причиняване на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в негативно засягане на физическото й здраве и психическата й сфера. В случая ответникът е признат за виновен за причинената на Д.Т. лека телесна повреда на ***г., изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдания без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди. В резултат на това противоправно деяние ищцата е понесла болки и страдания от нанесените й удари и причинени телесни увреждания, страх и притеснения за живота и здравето си. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства за интензитета на търпените вреди и периода на отзвучаването им, то, съобразявайки че се касае за лека телесна повреда, която отшумява за около 10-15 дни, съдът намира, че сумата от 2 000 лв. е достатъчна за овъзмездяване на причинените на ищцата болки и страдания, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 5 000 лв. искът ще се отхвърли, тъй като не се установи самата лека телесна повреда да е довела до допълнителни усложнения на здравето на Т., нито болките и страданията да са били изживявани в степен по- висока от обичайната за този вид телесни увреждания.
При определяне размера на обезщетението за отправената закана с убийство съдът отчита факта, че ищцата е преживяла вреди със сериозен интензитет в резултат на това деяние, изразяващи се в стрес, напрежение, безпокойство и страх, изпитвала е несигурност относно живота и здравето си. Следва да се съобрази и обстоятелството, че заканата е била отправена в ситуация на предприета спрямо Т. физическа агресия- блъскане, нанасяне на удари, което допълнително е засилило негативните преживявания на пострадалата. Ето защо, съдът счита, че поисканото обезщетение за вредите от заканата с убийство е справедливо и искът следва да се уважи в пълния предявен размер от 5 000 лв.
По делото се установи, че вследствие на осъщественото от деликвента увреждащо действие на ***г. - противозаконно проникване в жилището на ищцата, като е употребил за това сила, скъсал е монтираната на прозореца в къщата мрежа против насекоми, са били засегнати негативно в значителна степен душевният и мир и спокойствие ищцата, породил се е у нея силен страх от засягане на телесната й неприкосновеност, емоционален дискомфорт, като тревожното й състояние преживяното да не се повтори продължава и към настоящия момент. С оглед на това и вземайки предвид начина на осъществяване на това противоправно деяние- чрез употреба на сила, като деянието е извършено през нощта, съдът приема, че за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди от него следва да се присъди сума от 5000лв. т.е. толкова, колкото се претендира.
На ***г. ответникът е извършил още едно
престъпление- направил
е опит за изнасилване на Д.Т., като я е принудил към това
със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено, поради независещи от волята на
дееца причини. Установи се, че това увреждащо действие е причинило на ищцата освен
физическа болка и страдание и огромен стрес, отрицателни емоции, оставило е негативен отпечатък върху съзнанието и поведението
и́ и до настоящия момент, същата е станала неспокойна, променило се отношението й
към околните, изпитвала е недоверие към тях, загубила е желание за обвързаност
и интимност. Освен това деянието е извършено след като ответникът е използвал
за това заплахи и сила, а е предхождано и от противозаконното нахлуване в дома
й, което несъмнено е увеличило интензитета на претърпените вреди. Предвид тези
обстоятелства, съдът счита, че за справедливото обезщетяване на настъпилите за ищцата неблагоприятни последици в
неимуществената й сфера в резултат на установеното противоправно
деяние следва да се присъди сума от 30 000лв., а за разликата над
определения размер до
претендирания от 60 000лв. искът ще се отхвърли,
доколкото не се доказват от ангажираните доказателства причинени трайни и
необратими промени в психическото здраве на ищцата, нито сериозно влошаване на
физическото такова вследствие на увреждането.
На основание чл.84, ал.3 вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимите обезщетения в горепосочения размер следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от датите на уврежданията до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 120 лв. -направени разноски за производството /за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат/, изчислени съобразно уважената част на предявените искове.
Ответникът е заявил искане за присъждане разноски в размер на заплатения адвокатски хонорар. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв. Б., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., но липсват доказателства същото да е платено и затова не са налице основания за възлагане на разноски в тежест на ищцата съгл. чл.78, ал.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Пловдив, дължимата държавна такса за производството в размер на 1 680 лв., както и сумата 264,21 лв.- депозит за работа на вещи лица по допуснатите СПЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част на исковете.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.И.З., с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на Д.С.Т., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 5000 /пет хиляди/лв.- представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в резултат на извършено от ответника на ***г. в ***, деяние, изразяващо се в отправена спрямо Д.С.Т. закана с убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 5 000 лв., считано от ***г. до окончателното й изплащане; сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в резултат на извършено от ответника З. деяние, изразяващо се в причиняване на ищцата на ***г. в ***, по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на оток и кръвонасядане на челото вдясно, по лявата мишница, лявата лакътна става и лявата предмишница, втори пръст на дясната ръка и дясната подбедрица, както и охлузвания по челото вдясно и по втори пръст на дясната ръка, довели до болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху главницата от 2 000 лв., считано от датата на увреждането- ***г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 5000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са й причинени от извършеното от ответника на ***г. в ***, деяние, изразяващо се във влизане в чуждо жилище- къща, находяща се на ***, собственост на Д.Т. и обитавана от нея, като е употребил за това сила и деянието е извършено нощем- престъпление по чл.170, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, пр.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от ***г. до окончателното й изплащане; сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на извършеното от ответника З. деяние, изразяващо се в това, че на ***г. е направил опит да се съвъкупи с лице от женски пол - Д.С.Т., като я е принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини- престъпление по чл.152, ал.1, т.2 вр. с чл.18, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от ***г. до окончателното й изплащане, за които деяния ответникът А.И.З., ЕГН **********, е признат за виновен и осъден с влязла в сила на 19.06.2019г. присъда №306/18.12.2018г., постановена по нохд №1006/2018г. на ***, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинената й лека телесна повреда за разликата над сумата от 2000 лв. до заявения размер от 5 000 лв., както и предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на недовършения спрямо нея опит за съвкупление против волята й, за размера над 30 000 лв. до претендирания размер от 60 000лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА А.И.З., с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на Д.С.Т., с ЕГН ********** и адрес-*** 1 120 /хиляда сто и двадесет/ лв. -разноски за производството, изчислени съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА А.И.З., с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата от 1 680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лв., представляваща дължимата държавна такса за производството, както и сумата от 264,21 /двеста шестдесет и четири лв. и двадесет и една ст./лв.- депозит за работа на вещи лица по допуснатите СПЕ, изплатен от бюджета на съда, изчислени съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия: