РЕШЕНИЕ
№ 1673
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120104395 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на П. Р. П. и В. И. И., депозирана
против „Еос матрикс“ ЕООД, за признаване за установено по отношение на
ответното дружество, че ищците не му дължат солидарно следните суми:
10688.70 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен с
„****“ АД на 18.01.2011 год., 566.14 лв. – договорна лихва, 27.93 лв. -
наказателна лихва, законната лихва върху главницата, начиная от 08.10.2012
год. до окончателното й изплащане и 796.45 лв. – деловодни разноски, за
които вземания в полза на „*****“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
дело № ****/2012 год. на БРС и които са прехвърлени на ответника с договор
за цесия от 18.01.2016 год., като е образувано изп. дело № ****/ 2020 на ЧСИ
Д.Н..
Исковете са с правно основание в чл.124, предявени са по
реда на чл.439 от ГПК и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са
допустими.
В насроченото съдебно заседание пълномощникът на
ищците поддържа исковете, ангажира доказателства.
Процесуалният представител на ответното дружество е
оспорил основателността на исковете по реда на чл.131 от ГПК.
Бургаският районен съд, след анализ на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2012 год., по ч.гр.д. № *****/2012 год. по описа на
БРС, въз основа на подлежаща на изпълнение заповед по чл.417 от ГПК, в
полза на „***“ АД (тогава „********“ АД) е издаден изпълнителен лист
срещу солидарните длъжници П. Р. П. и В. И. И., за заплащане на процесните
суми.
С този изпълнителен лист и за посочените в същия вземания,
по молба на кредитора „*****“ АД, на 06.12.2012 год. е образувано
изпълнително дело № *****/2012 год. на ДСИ при БРС.
1
Първото действие, предприето от съдебния изпълнител, е
изпращането на 11.12.2012 год. на покани за доброволно изпълнение до
длъжниците, връчени им по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, а на 30.01.2013 год. е
наложен запор върху дружествени дялове на В.И. във „В***“ ООД, съотв.
върху дружествени дялове на П. П. в „****“ ЕООД.
На 14.02.2013 год. е наложена възбрана върху недвижим
имот, собствен на П., за която той е уведомен на 04.03.2013 год., като на
18.09.2014 год. е изпратено и запорно съобщение до „В***“ ООД, с което е
наложен запор върху вземания за възнаграждения и др. под. на И. от
посоченото дружество.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №
****/2013 год. на БРС, по изпълнителното дело, освен първоначалните
вземания на взискателя, е прието и последващото такова за разноски,
понесени в производството по чл.422 от ГПК.
Поканите за доброволно изпълнение на вземанията по двата
изпълнителни листа са връчени на длъжниците на 16.06.2015 год. по реда на
чл.46, ал.2 от ГПК.
На 11.03.2016 год. съдебният изпълнител е сезиран с молба
от настоящия ответник - цесионер на вземанията по изпълнителните листове,
съгл. договор за цесия от 18.01.2016 год., за конституирането му като
взискател и извършване на справки за адресна регистрация и родствени
връзки, а на 20.01.2017 год. новоконститураният взискател е поискал
извършване на справки за установяване наличието на движимо или
недвижимо имущество и предприемане на съответните (неконкретизирани)
изпълнителни действия.
Други изпълнителни действия по горното дело не са
предприемани до 10.01.2020 год., когато със свое постановление от същата
дата, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и е вдигнал наложените запори и възбрана.
По молба на „Еос матрикс“ ЕООД от 21.12.2020 год. и със
същите изпълнителни титули, е образувано изп. дело № ********на ЧСИ Д.Н.
при условията на чл.18 от ЗЧСИ, с предмет гореспоменатите вземания.
След образуване на това дело, изпълнителни действия са
предприети на 01.06.2021 год. - запор на вземания и възбрана на недвижим
имот на длъжниците И. и П., като на 07.06.2021 год. е наложен и запор върху
лек автомобил на втория.
При така установените факти, исковете се явяват
неоснователни.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, за съдебно признатите
вземания, каквито са процесните, погасителната давност всякога е пет
години. Изпълнителният лист за тях е издаден на 09.10.2012 год., а са съдебно
потвърдени на 30.07.2014 год., когато е влязло в сила решението на БРС по
гр.д. № ****/2013 год. От този момент е започнала да тече давността по
чл.117, ал.2 ЗЗД, която в общия случай би изтекла на 30.07.2019 год.
Но както се каза по горе, по първото изпълнително дело на
20.01.2017 год. взискателят е поискал за последен път годно изпълнително
действие - запор върху вземания. Тази дата е съществена за разрешаването на
спора, тъй като е поставила началото на срока за перемпция, поради
непоискване от страна на взискателя извършването на изпълнителни действия
в двугодишен срок.
Следователно, най-късно на 20.01.2019 год. се е прекратило
ex lege принудителното изпълнение по изпълнитело дело № ***/2012 год. на
ДСИ при БРС, а с постановлението си от 10.01.2020 год., съдебният
изпълнител само е констатирал настъпилото прекратяване. По време на
висящността му, за периода от 02.06.2010 год. и до 26.06.2015 год., давност не
е текла - ППВС № 3/80 год., приложимо за случая, съгл. Р№ 170/2017-IV г.о.
2
Затова, от 27.06.2015 год. е започнала да тече нова давност, която при
отчитане правилото чл.110 вр. с чл.117, ал.2 от ЗЗД, е изтекла на 27.06.2020
год. (преди образуване на второто изпълнително дело), поради
непредприемане, респ. непоискване на конкретни действия за принудително
изпълнение по см. на ТР № 2/2015 год. на ОСГТК.
Ето защо, исковете са основателни и следва да се уважат,
като на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците се присъдят деловодни
разноски в размер на 1373.17 лв., от които 483.17 лв. - държавна такса и 890
лв. - адвокатски хонорар, намален до посочения размер по възражение на
ответната страна и на основание чл.78, ал.5 от ГПК във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 год. на ВАдв.С, предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от
ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че П. Р. П., ЕГН - ********** и В. И. И.,
ЕГН - **********, двамата с адрес: с.Т***, общ.****, не дължат солидарно на
“Еос матрикс” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в гр. С*,
район “**********, представлявано от управителя Р* М* – Т*, следните
суми: 10688.70 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен с
„*****“ АД на 18.01.2011 год., 566.14 лв. – договорна лихва, 27.93 лв. -
наказателна лихва, законната лихва върху главницата, начиная от 08.10.2012
год. до окончателното й изплащане и 796.45 лв. – деловодни разноски, за
които вземания в полза на „****“ АД е издаден изпълнителен лист по ч. гр.
дело № *****/2012 год. на БРС и които са прехвърлени на ответника с
договор за цесия от 18.01.2016 год., като е образувано изп. дело № *****/
2020 на ЧСИ Д.Н..
ОСЪЖДА “Еос матрикс” ЕООД да заплати на П. Р. П. и В.
И. И. деловодни разноски в размер на 1373.17 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3