№ 1443
гр. В., 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 8 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20233110111587 по описа за 2023 година
Производството е по Глава XIII от ГПК във вр. с чл. 10 ЗУТОССР.
Образувано е по предявен от З. А. А. срещу ТП на НОИ – В. и „A.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищцата е полагала труд в „A.“ ЕООД (като правоприемник на
„Пласментно-снабдително предприятие“ гр. В., преобразувано ДФ „А.“ – В., преобразувано
в „А.“ ЕООД – В.), като счетоводител за периода 01.09.1988 г. – 06.02.1995 г. и като ревизьор
за периода 12.04.1995 г. – 15.02.1996 г., при осемчасов работен ден.
Твърди се в исковата молба, че ищцата на 01.09.1988 г. постъпила на работа в
„Пласментно-снабдително предприятие“ гр. В. на длъжност „счетоводител“ с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 180 лв. На 01.08.1991 г. била преназначена в
Държавна фирма „А.“ – В. при заплата от 1110 лв., а впоследствие с допълнителни
споразумения трудовото й възнаграждение било увеличено до 4350 лв. Сочи се, че със
заповед № 70/04.05.1994 г. на Министъра на земеделието Държавна фирма „А.“ гр. В. е
преобразувана в „А.“ В. ЕООД. С допълнително споразумение към трудовия й договор била
преназначена в „А.“ В. ЕООД с основно месечно възнаграждение от 5000 лв., като на
06.02.1995 г. трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.н 325, т. 1 КТ и
на същата дата била назначена в същото дружество, но вече на длъжност „касиер“ в
счетоводството с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 5800 лв. На
12.04.1995 г. трудовият договор на ищцата бил прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ и от
същата дата била назначена в същото дружество на длъжност „ревизор“ със заплата от 7000
лв., увеличен ан 01.10.1995 г. на 7700 лв., а правоотношението й било прекратено на
15.02.1996 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ. Твърди се, че ищцата е работила при 8-часов
работен ден на всяка от длъжности, като заплащането е било два пъти в месеца – авансово и
1
окончателно. Пояснява се, че правоприемник на работодателя на ищцата е „A.“ ЕООД.
Излага се, че със заявление от 12.05.2022 г. ищцата е поискала отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст до ТД на НОИ, но с Разпореждане № ********** по Протокол
№ 206/21.10.2022г. й е било отказано отпускане на пенсия с мотива, че заявителката няма
изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране. Като забележка било отбелязано, че не е
зачетен стажът на ищцата за периодите от 01.09.1988 г. до 06.02.1995 г. и от 12.04.1995 г. до
15.02.1996 г., тъй като рекапитулацията в трудовата книжка не била оформена по надлежния
ред и собственикът на фирмата не е предоставил трудово- правни разчетно-платежни
документи. Ищцата поискала от представляващия дружеството работодател да й бъде
издадено удостоверение, че ведомостите за заплати са загубени или унищожени, но
управителят отказал да издаде такова. Моли за уважаване на предявения иск и присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника ТП на НОИ – В., с който изразява становище за недопустимост на исковата молба.
Счита, че по делото липсват безспорни доказателства за правоприемство на работодатателя
„ПСП - В.“, впоследствие преобразувано в ДФ „А.“ – В., преобразувано в „А.“ ЕООД – В.
(уточнено „A.“ ЕООД). Отделно от посоченото счита, че за периода от 06.02.1995 г. до
12.04.1995 г. – 2 месеца и 6 дни исковата молба е недопустима, поради липсва на правен
интерес, тъй като в Разпореждане № ********** по Протокол № 206/21.10.2022 г. на
Ръководителя „ПО“ в ТП – В. на НОИ е посочено, че не се признава стажът за периодите от
01.09.1988 г. до 06.02.1995 г. и от 12.04.1995 г. до 15.02.1996 г., а осигурителният стаж за
горепосочения период от 2 месеца и 6 дни е зачетен на ищцата. Посочва, че настоящият
управител на дружеството „A.“ ЕООД гр. В. е декларирал с декларация от 04.04.2023 г., че
не познава ищцата, както и че не притежава трудово-правна и счетоводна документация на
дружеството, а не обстоятелството, че документите са изгубени или унищожени. В този
смисъл счита, че не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР, съгласно който
текст стаж може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодател/осигурител, че документите са загубени или унищожени. Поддържа се, че по
отношение на съществените елементи по трудовото правоотношение – начален и краен час
на работното време, място на работа, характер на работата, трудови функции, няма
доказателства, както и твърдения в исковата молба. В този смисъл моли за прекратяване на
настоящото производство, а в условията на евентуалност – искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ответникът „A.“ ЕООД не е депозирал отговор.
В протоколно определение от 13.03.2025 г. е прекратено производството по девлото
за установяване на трудов стаж за периода от 06.02.1995 г. до 12.04.1995 г.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
2
За успешно провеждане на предявения иск ищцата следва да установи при условията
на пълно и главно доказване, че в посочения периода 01.09.1988 г. –01.08.1991 г. е полагала
труд в „Пласментно-снабдително предприятие“ гр. В. като счетоводител, в периода
01.08.1991 г. – 31.05.1994 г. в Държавна фирма „А.“ - В., образувана от „Пласментно-
снабдително предприятие“ гр. В., като счетоводител, в периода 01.06.1994 г. – 06.02.1995 г. в
„А.“ ЕООД – гр. В. на длъжност счетоводител, а в периода 12.04.1995 г. – 15.02.1996 г. на
длъжност ревизор, при осемчасов работен ден, който се признава за трудов стаж и стаж при
пенсиониране, както и че ответникът „A.“ ЕООД е правоприемник на работодателя й.
С разпореждане № ********** от 31.10.2022 г., ТП на НОИ-В. отказва на
ищцата да й отпусне пенсия за осигурителен стаж и възразср, като не е зачетен стаж за
периодите от 01.09.1988 г. до 06.02.1995 г. и от 12.04.1995 г. до 15.02.1996 г. поради
ненадлежно оформяне на трудовата книжка и липсата на представени трудовоправни ии
разчетно-платежни документи от работодателя.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУТОССР, в зависимост от характера на трудова дейност,
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж,
могат да бъдат: трудов договор; уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, от което е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен
трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на допълнително
възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален
опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на компетентни органи за изплащане
на дължимо възнаграждение; договори за възлагане на управление и контрол.
По делото е представена трудова книжка на ищцата, от която е видно, че същата е
била в трудово правоотношение с „Пласментно-снабдително предприятие“ гр. В. в приода
01.09.1988 г. –01.08.1991 г. като счетоводител със заплата 180 лева, преназначена на същата
длъжност от 01.09.1989 г. до 01.07.1990 г. със заплата от 225 лева, преназначена на същата
длъжност от 01.09.1990 г. до 01.08.1991 г. със заплата от 270 лева, с Държавна фирма „А.“ -
В., в периода 01.08.1991 г. – 04.05.1994 г, като счетоводител, със заплата от 1110 лева,
преназначена от 01.01.1992 г. до 01.07.1992 г. на същата длъжност със заплата от 1650 лева,
преназначена от 01.07.1992 г. до 31.12.1992 г. на същата длъжмост със заплата от 2350 лева,
преназначена на същата длъжност от 01.01.1993 г. до 30.09.1922 г. със заплата от 3000 лева,
преназначена от 01.10.199 г. до 31.12.1993 г. на същата длъжност със заплата от 3480 лева,
преназначена на същата длъжност от 01.01.1994 г. до 31.05.1994 г. със заплата от 4350 лева, с
„А.“ ЕООД в периода от 01.06.1994 г. до 30.09.1994 г. на длъжност счетоводител със заплата
от 5000 лева, преназначена в периода от 1.10.1994 г. до 06.02.1995 г. на същата длъжност със
заплата от 5800 лева, назначена в периода от 06.02.1995 г. до 12.04.1995 г. при същия
работодател на длъжността касиер със заплата от 5800 лева, преназначена в длъжността
ревизьор в периода от 12.04.1995 г. до 30.098.1995 г. със заплата от 7000 лева, преназначена
на същата длъжност в периода от 1.10.1995 г. ди 15.02.1996 г. със заплата от 7700 лева.
Представено е удостоверение от ответника „A.“ ЕООД от 24.02.2023 г., от
съдържанието, на което се установява трудов стаж на ищцата от 7 г., 7 месеца и 14 дни в
3
преиода от 01.09.1988 г. до 06.02.1995 г. като счетоводител, в периода от 06.02.1995 г. до
12.04.1995 г. като касиер, в периода от 12.04.1995 г. до 15.02.1996 г. като ревизьор. Стажът ка
ищцата като касиер е признато от ответника, поради което производството по делото в тази
част е прекратено.
Представено е и удостоверение от ответника „A.“ ЕООД от 12.10.2023 г. /л. 9 от
делото на ВРС/, от което се установява, че ищцата е работила на длъжностите счетоводител,
касиер и ревизьор в дружеството, като е посочено изричо, че ведомостите за заплати не са
намерени, тъй като са изгубени/унищожени. Затова и наведените доводи от страна на
ответника за недопустимост на иска поради непредставяне на удостоверение по чл. 5 от
ЗУТОССР.
В производството е представена заповед № 70 от 04.05.1994 г., издадена от
Министерство на земеделието, от съдържанието, на която се установява, че Държавна фирма
„А.“ – В.. От заповед от 09.03.199 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната
реформа се установява, че „А.“ ООД, гр. В. се преобразува в АД. Впоследствие по силата на
договор за продажба на акции, „А.“ ЕАД продава на „А.-98“ ООД акции.
Видно от решение, постановено по ф. д. № 94/1999 г. на ОС-В., е регистрирано
дружество „A.“ ООД, след сливане на „А.“ ЕАД и „А.-98“ ООД. След служебно извършена
справка в Търговския регистър по партидата на дружеството, съдът констатира, че считано
от 07.12.2017 г. същото е станало ЕООД.
В подкрепа на горния извод за настъпило правоприемство, следва да бъдат ценени и
свидетелските показания на двамата свидетели, които са полагали трудов стаж в периода от
1986 г. до 1997 г. в същото, както и отбелязванията в трудовите им книжки, както и тази на
ищцата за преназначавания, извършвани през годините, респ. липсата на прекратяване на
трудовите договори при пормяна на наименованието на работодателя.
В производството е представена декларация по чл. 8 ЗУТОССР, в която ищцата е
декларирала изложените факти и обстоятелства в исковата молба.
Представената трудова книжка представлява начало на писмено доказателство по
смисъла на чл. 6, ал.1 от ЗУТОССР, поради което е допустимо събирането на гласни
доказателства за установяване на трудовия и осигурителен стаж на ищцата. С ал. 4 на същия
законов текст е уредено, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени
доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства посредством
разпит по делегация по ч. гр. д. № 660/2025 г. по описа на Районен съд – В. на свид. М. П. С.
и И. М. И.. От трудовата книжка на свид. А., представена с исковата молба и впоследствие в
оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същата е
работила по трудово правоотношение със „А.“ ЕООД на длъжността главен счетовеодител с
ищцата, която фирма първоначално се е казвала „ПСП“ и е била създадена през 1980 г. със
заповед на министъра на зеледелието. Свидетелката посочва, че е раборила в ПСП-В., ДФ
4
„А.“ и „А.“ ЕООД в периода от 01.04.1988 г. до 01.08.2005 г. когато се е пенсионирала.
Излага, че ищцата през годините е заемала длъжността счетоводител, касиер и ревизьор,
като през цялото време е работила в счетоводния отдел, като мисли, че е придобила стаж от
около 10 години. Свидетелката И. И. при разпита си посочва, че ПСП-В. и „А.“ са еднакви
наименованяи на една и също дружество, в различни периоди. Сочи, че е работила заедно с
ищцата в дружествата, както и че самата е работела там в периода от 1986 г. до 2005 г.
Излага, че ищцата е работила в счетоводния отдел, през повечето време е заемала
длъжността- счетоводител, но е била и ревизьор. Сочи, че след преместването на офиса през
2000 г. вече не е работила при тях. Излага, че самата тя е била счетоводител и е оформила
трудовата книжка на ищцата.
Съдът кредитира показанията на свид. С. и свид. И. като ясни и последователни, в
съответствие с останалия доказателствен материал по делото. Като такива, същите
установяват твърдените от ищцата обстоятелства, изложени в исковата молба и
декларацията по чл. 8 от ЗУТОССР.
Следва да се добави и че записите на стр. 16-20 в самата трудова книжка на ищцата,
отразяващи датата на постъпване в ПСП-В. на 01.09.1988 г. на длъжността счетоводител,
преназначаванията на същата длъжност от 01.09.1989 г., 01.07.1990 г., в ДФ- А., на същата
длъжност на 01.08.1991 г., с преназначавания от 01.01.1992 г., 01.07.1992 г., 01.01.1993 г.,
1.10.1993 г., 01.01.1994 г., в „А.“ ЕООД от 01.06.1994 г. с преназначвания на същата
длъжност от 01.10.1994 г. до 06.02.1995 г., както и на длъжността ревизьор в периода от
12.04.1995 г. до 15.02.1996 г. са изпълнени с всички необходими реквизити - подписи и
кръгли печати, за да може да се приеме, че в тази част трудовата книжка представлява
официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства. От така отразените
начална и крайна дата на трудовото правоотношение следва и неговата продължителност – 6
години, 5 месеца и 5 дни, като на страница 21 от трудовата книжка е поставен втори печат с
прослуцено време от 1 година, нула месеци и 9 дни, от който период следва да се извади
този, който е признат за длъжността касиер от 06.02.1995 г. до 12.04.1995 г., като са записани
с цифри и словом, върху правоъгълните печати на предприятието, за което са положени
подписи на директор и главен счетоводител.
Следва да се отбележи, че в трудовата книжка не е налице реквизит, който да изисква
вписване на продължителността на работното време, за който са били сключени трудовите
договори на ищцата. Още повече, че съобразно чл. 39 от КТ /отм/, действал по време на
процесното трудово правоотношение нормалният работен ден е 8 часа през деня или 6 часа
през ноща; в дните преди седмичната почивка и в предпразничните дни намаленият работен
ден е 6 часа; нормалната работна седмица е 46 часа. Като в чл. 41 от КТ (отм.) е предвидено
намален работен ден може да се въвежда за работниците и служителите, извършващи
вредни за здравето работи или работи от особен характер, какъвто не е конкретния случай за
длъжностите – счетоводител и касиер.
С оглед на изложеното, по делото се налага обоснован извод, че ищцата е полагала
труд в „A.“ ЕООД (като правоприемник на „Пласментно-снабдително предприятие“ гр. В.,
5
преобразувано ДФ „А.“ – В., преобразувано в „А.“ ЕООД – В.), като счетоводител за
периода 01.09.1988 г. – 06.02.1995 г., касиер за периода 06.02.1995 г. – 11.04.1995 г. и ревизор
за периода 12.04.1995 г. – 15.02.1996 г., при осемчасов работен ден. Затова и предявеният иск
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата с оглед даденото разрешение
в ТР № 2/2015 г. от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г., ОСГК на ВКС, съгласно което при
уважаване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т.
3 от ЗУТОССР за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцата със
списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски в общ
размер на 1493 лева, от които 850 лева – адвокатско възнаграждение, 83 лева- превод и
нотариална покана, 60 лева-депозит за разпит на свидетели, 500 лева – пътни разходи, храна
и нощувки.
В производството не са представени доказателства за направата на претендираните
разноски от 83 лева за превод и нотариална покана, поради което същите не следва да бъдат
възмездявани.
В относимата съдебна практика се приема, че във възнаграждението по чл. 2, ал. 8 от
Наредба № 1/2004 г., не се включват сумите за пътни разходи и престой. Тези разходи се
покриват според конкретната уговорка между страните по договора за правна защита и
съдействие, но не са елемент от възнаграждението за осъщественото процесуално
представителство, респ. не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната страна по
спора /така Определение № 800 от 19.02.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 413/2025 г./.
Пътните разходи не са съдебно -деловодни разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК и не
могат да се претендират на това основание /в този смисъл Определение № 1105 от
12.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 151/2024 г., III г. о., ГК, Определение № 348 от 4.02.2025
г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2737/2024 г. и други/.
Съдът намира, че в конкретния случай предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК не са
налице по отношение на ответника „A.“ ЕООД. Същият не е признал иска, поради което
дължи заплащането на съдебно-деловодни разноски /така Определение № 821 от 17.06.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1708/2014 г., IV г. о., ГК/.
С оглед на горното, съдът намира, че в полза на ищцата са дължими съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 910 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на
ТП на НОИ – В. и „A.“ ЕООД.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по отношение
6
на „A.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ******* и ТП
на НОИ - В., с адрес: г************, че З. А. А., ЕГН: **********, с адрес: ****** е
полагала труд в „A.“ ЕООД, ЕИК: *********, (като правоприемник на „Пласментно-
снабдително предприятие“ гр. В., преобразувано в ДФ „А.“ – В., преобразувано в „А.“
ЕООД – В.), като счетоводител за периода 01.09.1988 г. – 06.02.1995 г., при осемчасов
работен ден и като ревизьор за периода 12.04.1995 г. – 15.02.1996 г., при осемчасов работен
ден.
ОСЪЖДА, „A.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
******* и ТП на НОИ - В., с адрес: г************, да заплатят на З. А. А., ЕГН:
**********, с адрес: ****** сумата от 910 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7