Р Е Ш Е Н И Е №260055
гр. Пловдив, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV
гр. състав, в публично заседание на тринадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. №790 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Делото е образувано по искова молба на Ч.Х.Я., ЕГН ********** *** против
Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на 08.12.2010г. му
било повдигнато обвинение по ДП №4/2010г. по описа на отдел „БОП“ – гр.** за
това, че през периода от м.януари 2010г. до 08.12.2010г. в гр.** в съучастие с
други лица е ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел и
с цел да извършва престъпления по чл.244 от НК и чл.308, ал.2 от НК. По време
на разследването ищецът бил задържан под стража за периода от 08.12.2010г. до
27.04.2012г.
По внесения в съда обвинителен акт
било образувано НОХД №18/2012г. по описа на **, производството по което било
прекратено и делото върнато на прокуратурата. По повторно внесения обвинителен
акт било образувано НОХД №997/2012г. по описа на **. В хода на делото
производството срещу ищеца било прекратено. След отвод на председателя на
съдебния състав и избор на нов докладчик делото започнало отначало срещу
подсъдимите Ч.Я. и В.Б.. След това делото отново е било прекратено и върнато в **.
На 18.06.2014г. бил изготвен нов обвинителен акт срещу ищеца. Наказателното производството
спрямо ищеца било прекратено с Постановление от 15.04.2014г. на **.
Твърди се, че в резултат на незаконно
повдигнатото обвинение в извършване на престъпление с налагане на най-тежка
мярка „задържане под стража“ ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в: изключителен психически и емоционален стрес, ограничаване на правото на
свободно придвижване и комуникация с близки и роднини, ограничаване на правото
му да напуска пределите на Република България, страх от осъдителна присъда при
съдебна грешка, дистанциране от страна на приятели, промяна на целия му начин
на живот. Твърди се още, че задържането на ищеца се отразило неблагоприятно на
психическото му здраве, тъй като не можел да се адаптира в социална среда и
постоянно се страхувал да не бъде задържан отново. По искане на прокуратурата
за периода 12.09.2018г. – 30.09.2018г. Ч.Я. бил приет на лечение в Център за
психично здраве – гр.**.
Като счита, че са налице всички
предвидени в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ответника,
ищецът сезира съда с искане да бъде осъдена Прокуратурата на Република България
да му заплати сумата 200 000,00 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Ответникът Прокуратурата на Република
България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен отговор чрез прокурор И.Д.,
с който отговор предявения иск се оспорва. Навеждат се доводи за липса на доказателства в
подкрепа на твърденията в исковата молба, за изключително завишаване на
претенцията като несъответстваща на принципа на справедливостта, на съдебната
практика и икономическия стандарт в държавата. Прави се възражение за
съпричиняване на основание чл.5 от ЗОДОВ, като ответникът счита, че ищецът има
изключителна вина за настъпилия негативен резултат. Евентуално се иска
намаляване на отговорността на ответника на основание чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори, а това е видно и от приложените наказателни
дела, че наказателното производство най-общо се е развило така, както се
съобщава в исковата молба. На 09.12.2010г. Ч.Я. е бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство №4/2010г. по описа на отдел „БОП“- гр.** за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 и чл.308, ал.7 от НК. На ищеца е
била определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ с протоколно
определение от 11.12.2010г. по ЧНД №3112/2010г. С определение от 21.04.2012г. на ** мярката е изменена в
„подписка“.
С Постановление от 15.04.2014г. на ** наказателното
производство спрямо ищеца е прекратено в частта по обвинението за престъпление
по чл.321 от НК, а в частта, касаеща обвинението по чл.308 от НК, досъдебното
производство е изпратено по компетентност на Районна прокуратура – **.
Съгласно представеното писмо на прокурор
при Районна прокуратура – ** от 18.11.2019г./л.65/ срещу Ч.Х.Я. не е било
образувано наказателно производство, включително такова, прието по
компетентност от **.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени
вреди, по делото са разпитани свидетели. А.А.е бил колега на ищеца към момента
на задържането му. Установява с показанията си, че наказателното преследване се
отразило негативно на Я. – видимо се променил като характер, станал сприхав, притеснен,
разсеян; брат му и сестра му се отдръпнали от него. К.Ц. потвърждава, че ищецът
се променил след началото на наказателното производство – затворил се в себе
си, не излизал. Споделял, че не му се отразява добре обвинението в извършване
на престъпление, че пие успокоителен чай, че живота му е съсипан, без да има
вина. Приятелите го избягвали.
При така събраните доказателства съдът приема за доказан
факта, че повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца за
извършено от него престъпление от общ характер се е отразило негативно на неговите
субективни преживявания – преживял е стрес и притеснения, социална изолация. Тези
негативни преживявания представляват комплекс от неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в
наказателното производство.
Според чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали
вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името
на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато
формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство
– законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от
фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на
действията на прокуратурата: повдигане и поддържане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление, последвано от прекратяване на наказателното производство.
Отговорността следва да се ангажира в лицето на
ответника, доколкото съгласно вменените му с НПК правомощия прокурорът повдига
и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и ръководи досъдебното
производство. Не се установи ищецът с поведението си да е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, поради което не може да се приеме, че
изцяло или в някаква степен е налице съпричиняване.
Дължимото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл. 52 ЗЗД/. При
определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството, че
наказателното производство спрямо ищеца е продължило три години и четири месеца
- от привличането му в качеството му на обвиняем до прекратяване на
наказателното производство, както и че по отношение на него първоначално е била
взета най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража” за периода от 09.12.2010г.
до 21.04.2012г.
При съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че
необходима за възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в
размер на 7000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 200
000,00 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
Сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от подаване
на исковата молба на 09.04.2019г. до окончателното изплащане.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 10.09.2019г./л.32/, сключен между ищеца и адв.Р.В.Р., адвокатът е
приел да предостави безплатно адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38
от ЗА. Ето защо на адв.Р. следва да се определи възнаграждение в размер на 680,00
лева, съразмерно с уважената част от иска и съобразно с разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба №1/007.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати
това възнаграждение на адвоката.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на Ч.Х.Я., ЕГН ********** ***
сумата 7000,00 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес, притеснения, социална изолация, които
вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство
по ДС №4/2010г. по описа на отдел „БОП“ – гр.**, което е било прекратено, ВЕДНО
със законна лихва върху сумата, считано от 09.04.2019г. до окончателното
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7000,00 лева до пълния предявен размер от 200
000,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул.
“Витоша” № 2, да заплати на Ч.Х.Я., ЕГН **********
*** сумата 10,00 лева – разноски
по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адвокат Р.В.Р.
***, служебен адрес: ** сумата 680,00 лева – адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: