№ 5377
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110161443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 329434/17.10.2024 г., подадена от М. Б. Х.,
ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на малолетната
Х. Н. Н., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу
домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Н. Б. Н., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че молителката М. Х. и ответникът живели заедно на
семейни начала около седем години, като от връзката им се родило детето Х..
През 2018г. същите се разделили, като с решение на СРС, 149 състав
упражняването на родителските права спрямо детето било предоставено на
майката, бил определен режим на лични отношения на бащата с детето и бил
определен размер на издръжката. На 05.08.2024г. М. Х. и детето Х. били пред
блока, в който живеят, като Х. си играела със съседско дете. Ответникът
звъннал на телефона на детето и майката вдигнала, като спокойно обяснила, че
са пред блока, детето си играе и ще му каже да му върне обаждане, за да не му
прекъсне играта. Отговорът на ответника бил: „Коя си ти, ма мърло, не си ми
никаква да не ми даваш детето, с теб не желая да комуникирам. Продължавай
да ме дразниш и някой ден ще ти се случи лоша случка и ще те излежа в
затвора.“. Молителката се притеснила и затворила телефона. На 26.08.2024г.
1
ответникът върнал детето вечерта в 18.30 часа от полагащия му се, съобразно
съдебното решение, 15 – дневен престой през лятната ваканция. Молителката
с нейния приятел Емил Хаджийски ги чакали на паркинга пред блока, за да
може той да й помогне с тежкия куфар. Когато ответникът и Х. приближили,
молителката ги поздравила, а приятелят й взел куфара и се отдалечил на
няколко метра, за да даде възможност на детето да каже довиждане на баща
си. Ответникът се доближил до молителката, погледнал я и пред детето и
приятеля й казал на висок тон: „Мърло, внимавай какво правиш, не мога да те
дишам. Не желая да комуникирам с теб и да те виждам, много скоро ще си
получиш заслуженото и няма да те има.“. След това се навел и казал нещо на
Х. на ухо. Молителката не отговорила нищо, приятелят й Емил Хаджийски
казал, че е време да се прибират за вечеря и влезли във входа на жилищния
блок. На 16.09.2024г. бил първият учебен ден на Х.. Молителката и приятелят
й Емил Хаджийски я изпратили до училище 88 СУ „Димитър ПопН.“, кв.
Овча купел, като молителката останала с нея в двора на училището, а
приятелят й останал до оградата. Х. влязла в час и тогава се появил и
ответникът и се доближил до молителката. Понеже бил забавил за пореден
път плащането на издръжката, молителката му напомнила, че следва да я
плати, тъй като не е много лесно да подготви детето за училище. Ответникът
застанал до молителката и на два сантиметра от лицето й казал: „Изрод
мръсен, в най – скоро време ще ти се случи случка.“, започнал да я дърпа за
ръката, да я бута и продължил да ругае. Нейният приятел видял. Че се случва
нещо, отишъл до страните и помолил ответника да се успокои и да не се
държи агресивно. Отговорът на ответника бил: „ какъв си ти, бе, изрод! Ще й
се случи случка на тази мърла.“ Молителката го помолила да спре, защото се
бояла, че детето може да излезе от училище, да стане свидетел на тази случка
и да се срамува от съучениците си. Двама бащи на други деца, които
молителката не познавала, помолили ответника да спре да я бута и дърпа и да
се отдръпне от нея. В този момент дошли служители на училищната охрана и
ответникът напуснал двора на училището. За случая молителката уведомила
органите на реда, като подала сигнал в 06 РУ – СДВР. На 25.09.2024г. в 12.40
часа Х. се обадила на майка си и казала, че баща й бил пред училището и
искал да я вземе. Казала още, че не иска да тръгне с него и че се страхува.
Молителката веднага отишла в училището. Там заварила ответника във
видимо неадекватно състояние, с разширени зеници, агресивен. Молителката
2
го помолила да не притеснява детето и да го излага пред съучениците й. След
това отишла в класната стая на Х., като ответникът я последвал с дежурните
обиди: „Коя си ти, ма, изрод?!“. Тя го помолила да излезе и да не тормози
детето, но той започнал да дърпа Х. като парцалена кукла пред целия клас и да
говори несвързано. Х. се разплакала и казала на майка си, че я е страх и че
иска баща й да я остави. Свидетел на това станал Павел Лукинович, бивш
класен ръководител, а сега – учител по занималня на детето, който също
помолил ответника да излезе и да не притеснява Х. и всички нейни
съученици. Ответникът излязъл от сградата, но звъннал по телефона на
молителката и й казал да излезе да говорят. Единственият разговор бил
отново заплахи, като й казал, че ще види какво ще й се случи и после побягнал
от паркинга на училището. Молителката отново подала сигнал в 06 РУ –
СДВР за случая.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата и молят същата да
бъде уважена. Претендират разноски.
Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства и моли същата
да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Молителката и ответникът се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, от което имат родено едно малолетно дете – Х. Н. Н.. С Решение
№ 40688/14.02.2020г. на СРС, 149 състав, влязло в сила на 10.03.2020г.,
родителските права спрямо детето Х. са предоставени за упражняване на
неговата майка, при която е определено и неговото местоживеене; на бащата е
определен режим на лични отношения, както и дължимата издръжка.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателствов частта й, в която същата изхожда от М.
Б. Х., тъй като в същата са описани по време, място и начин на извършване
актовете на домашно насилие. Съдът не кредитира декларация в частта й, в
която същата е подадена от името на малолетното дете Х. Н. Н., тъй като е
недопустимо декларирането на обстоятелства от чуждо име.
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Красно село. Видно от същия, основните потребности на
3
детето Х. от условия за живот и развитие са посрещнати във висока степен от
родителите му. Х. живее при майка си и има всичко необходимо, а когато е с
баща си, получава необходимата любов и внимание. Х. е поставена от
родителите си в реална ситуация на конфликт на лоялност и е силно
препоръчително родителите да започнат да общуват по – здраво в интерес на
детето. Х. е ученичка в 4 клас в 88 СУ „Димитър ПопН.“. В края на август
бащата посетил ОЗД към ДСП – Красно село, за да поиска за дъщеря си
социална услуга – психологическа подкрепа и консултиране. Издадени са
предварителни оценки на потребностите за детето и майката, които са
сключили договор и посещават ЦОП „Хармония“ в гр. София. Бащата
посещава „Асоциация Анимус“. По информация от социалната услуга, от края
на август детето не се е срещало с бащата, т.е. режимът не се изпълнява.
Родителите на Х. за загубили доверие помежду си, като в момента са в
актуална фаза на конфликт основно по темата за родителските ангажименти за
Х.. Проведен е разговор само с детето, в който Х. споделя, че се страхува от
баща си и извършва поредица от действия, с които да удовлетвори негови
указания, тъй като, по нейни думи, „той каза, че го правя на маймуна и ще ме
остави в гората“. Видно от социалното проучване, от август 2024г. детето
отказва да се среща с баща си, като споделя, че се страхува от него.
Молителката депозирала в 06 РУ – СДВР заявления за случаите от
16.09.2024г. и 25.09.2024г., въз основа на които била образувана преписка с
рег. № 230000-15712/16.09.2024г. и рег. № 230000-16244/25.09.2024г., пр. пр.
№ 49381/2024г. по описа на СРП. По преписката с постановление на СРП от
10.10.2024г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото е изслушано детето Х. в
присъствието на социален работник при ДСП – Красно село. Детето споделя,
че майка му и баща му не се харесват особено. Когато била малка, сигурно на
три години, те се развели. Баща й винаги вика на майка й. Винаги, когато
майка й се обади на баща й, за да се разберат кога ще я вземе, кога ще я връща,
баща й започвал да крещи, да я обижда, казвал й, че е „овца“, псувал я. Баща й
винаги така реагирал, като чуел майка й. Затварял телефона. Казвал, че не
може да казват какво да прави. Веднъж майка й се обадила по тъмно на баща
й да го пита кога ще връща Х. на другия ден, защото баба й имала рожден ден
и трябвало да отидат да го празнуват. Баща й взел телефона от ръката на Х. и
4
започнал да обижда майка й, да й вика, пак да я обижда, пак да я псува. Х. се
разплакала. Майка й говорела съвсем нормално. Понякога тя нямала
възможност да каже нещо, баща й само викал, само я обиждал. Когато баща й
я връщал, майка й слизала да я вземе и баща й пак започвал да вика. Х.
споделя също, че не е питала баща си защо се държи по този начин, защото я е
страх какво ще отговори, страх я е да не започне да се държи така, по този
начин и с нея и да й вика. Детето заявява, че когато е с баща си, той се държи
добре с нея. С неговата братовчедка, нейната дъщеря и лелята те
продължавали да обиждат майка й и да я псуват. На Х. не й е приятно. Детето
споделя, че не иска да се меша, защото ще му бъде много по – неприятно, ако
почнат да го обиждат. Лятото на 2024г. Х. се обадила на баща си, защото
майка й я питала дали може да й помага в домакинството. Когато се обаждала
на баща си и той я питал „Какво правиш?, тя му отговаряла, например, че
пуска пералня и той й казвал „Ама как може едно дете да пуска пералня?“,
„Ти да не си слугиня на майка ти?“. Х. отговаряла, че просто помага на майка
си, а баща й казвал, невъзможно е дете да пуска пералня, да чисти с моп, да
пуска прахосмукачка. Това не било помощ, а Х. била като слуга. Тя не го смята
така. На другия ден той й казал „Тате, исках от много време да те заведа и сега
ще ти кажа, ще те заведа в социалните да кажеш какво се случва, какво те кара
майка ти да правиш. Х. го попитала „Защо?“ и той й отговорил „Защото тези
неща не са нормални“. Детето споделя, че има предвид, че помага на майка си
по този начин. Има предвид, че много рядко го прави. Тя тогава казала
„Добре“. Не знаела какво ще се случи. Като малка ходила в социалните и
нищо не помни. Сега, когато отишла в социалните, баща й я завел и й казал
„Тате, кажи си всичките неща, че пускаш пералня, че чистиш“. Когато били
при социалните, Х. и баща й били заедно, не били отделени. Тя казала на
социалните, че пускала пералня, че готви, че чисти. Казала им, защото я било
много страх от баща й и не знаела какво ще й каже. Заявява, че просто я е
страх от баща й, защото не мисли, че е нормално единия родител да вика на
другия родител, да го псува и да го обижда и да го заплашва, че ще го убие.
Казала на социалните също, че не харесва приятеля на майка си. Той живее с
тях от около година и половина. В действителност Х. го харесвала много.
Казала го на социалните. През лятото на 2024г. Х. се обадила на баща си и му
казала как с приятеля на майка й си играят, бият се с възглавници. Баща й
тогава казал, че това не е нормално, че приятелят на майка й я бие с
5
възглавници. Преди да влязат при социалните баща й казал да каже, че
приятелят на майка й я бие с възглавници. Тя, като казвала нещо, например, че
пуска пералнята, баща й винаги допълвал нещо, например, че приятелят на
майка й я бие с възглавници. Когато излезли, баща й казал да бъде спокойна,
че всичко ще бъде наред и ще живее при него. Х. заявява, че не иска да живее
при него. Иска да живее при майка си. Там й е супер, там си ходи на училище,
там са й приятелите, роднини. Скоро не е ходила при баща си, защото тя не
иска, защото я е страх заради това, че идват тук по дела. Не знае той как ще
реагира, когато я види. Преди да започне делото я видял. Намигнал й и казал
„Здрасти“. Попитал я как е и тя му отговорила, че е болна и кашля. Казал й да
оздравява. Когато били отпред, неговата братовчедка й била купила
мартеница, застанала до нея и й казала „Леля ще те цунка“. Х. малко се
отдръпнала, а майка й казала „Само, ако тя иска“. Х. казала, че не иска и тя се
отдръпнала от нея и й дала една мартеница. Х. споделя също, че не иска да се
вижда с баща си от няколко месеца и от тогава не го е виждала. Той не й звъни
по телефона. Майка й винаги й чете и показва какво баща й й пише. Тя винаги
й съобщава дали баща й иска да я вижда или кога да я вижда. Х. не иска да го
вижда в момента. По – спокойна е в момента така да не го вижда. Не иска да
го вижда, защото разбрала, че баща й я накарал да направи най – лошото нещо
да каже на социалните, че майка й я кара да чисти, да й готви, че не харесва
нейния приятел. Просто така повече се успокоила, след като минало малко
време и няма човек, който да я обижда или човек да я кара да говори глупости
за другия родител. Тя разбрала какво се случва и не иска да ходи повече при
баща си. Той се държи добре с нея. През септември Х. отишла на училище.
Били при нейния класен ръководител. Момичетата от нейния клас й казали, че
баща й е тук. Х. се стреснала. Обадила се на майка си, че баща й е в
училището. Майка й дошла. Х. излязла извън класната стая. Баща й я питал
„Здрасти, тате, как си?“. Майка й я прегърнала, баща й я дърпал за ръката,
целият й клас минавал покрай нея и само я гледали. Накрая баща й си тръгнал,
защото видял, че Х. няма да му обърне внимание. Измила си лицето. Майка й
я прегърнала и си тръгнала. Х. продължила училище.
По делото са приобщени писмени доказателства от ЦОП „Хармония“ и
ДСП – Красно село.
От показанията на св. Павел Мато Лукинович се установява, че на
25.09.2024г. родителите на Х. дошли в училището. Пред вратата на стаята, в
6
която били децата, страните разговаряли на висок ток. На излизане Х.
прегърнала майка си, като баща й от другата страна я бил хванал за ръката.
Родителите на Х. спорели, и двамата били ядосани.
Видно от показанията на св. Емил Георгиев Хаджийски, същият се
намира във фактическо съжителство с молителката от година и половина.
През август 2024г. съжителят на майката придружил Х. с куфара пред блока,
за да я изпрати за двата дена, когато трябва да е при баща си. Преди това
бащата няколко пъти казвал на майката „мърла“, „ще ти се случи случка“.
Съжителят на майката придружил детето, подал куфара на бащата, той го
взел. Съжителят на майката казал на ответника да го погледне и че няма
нужда да се прави на мъж на жените. Ответникът бил заедно с братовчедка си
и нейния мъж. Братовчедка му се изправила и му отправила някакви реплики.
Детето се разплакало, след като братовчедката на ответника се развикала и
станала суматоха. Съжителят на молителката се прибрал. На първия учебен
ден на 2024г. изпратили детето на училище. Молителката видяла, че
ответникът е в двора. Тя отишла при него и започнала да му обяснява, че е
хубаво да плаща издръжката навреме, тъй като я забавя. Ответникът й казал
да си гледа работата, че е мърла, някой ден ще й се случи случка. Имало и
други хора, които дръпнали ответника, след което той си тръгнал.
Видно от показанията на св. Румяна Миланова Асенова, от края на юли –
август 2024г. страните са в лоши отношения. През юли 2024г., когато
ответникът взел детето за полагащите му се дни, Х. казала: „Лельо, много е
гаден живота и не ми се живее“. Х. разказала за игра между нея и мъжът на
майка й, която била той да си пъха крака в устата на детето и да се бият с
възглавници. Детето казало също, че не й се чисти, готви, което майка й я
карала да прави. Детето казало, че най – обидно му е, че Емил й казал, че била
мързелива. Х. казала, че не иска да се връща при майка си. Молителката се
обадила на ответника и казала, че детето вече да се връща. Х. била много
разстроена, че трябва да се върне. Ответникът отишъл в отдел „Закрила на
детето“, за да се посъветва как да не повреди психиката на детето. Тогава
двадесет дни детето разказвало на всички, които срещне и познава, че не й се
чисти, че я обиждат, че е мързелива. Х. казала, че Емил се държи много добре
с майка й, но Х. не се чувствала добре в негово присъствие заради това, което
кара детето да прави. Детето споделяло също, че спи в един преходен хол,
7
откакто Емил живее в дома, като дори се случвало да ги чува как правят секс в
банята. Детето дори го боли срам да каже. Дори чула майка си от банята как
казала „Тихо, тихо, детето“. На 13 или 14 август 2024г. детето вече било
върнато на майка му. Молителката се обадила на ответника и му казала, че Х.
иска да отиде при него. Тогава Емил слязъл пред блока, за да предаде детето.
Били свидетелката, мъжът й и ответникът заедно в колата. Емил застанал на
три сантиметра от лицето на ответника и му казал „Виж ме добре и ме
запомни“. Детето гледало през това време уплашено. Ответникът се стъписал
и замълчал. Братовчедка му се намесила, като застанала от другата страна на
лицето на Емил и му казала „Може ли и аз да те погледна, за да те запомня?“.
Взели детето и си тръгнали. Детето било няколко дни при баща си. В края на
август 2024г. майката се обадила на ответника, че трябва да върне детето. От
края на август 2024г. ответникът няма никакви контакти с детето. По време на
режима на лични отношения бащата се грижи фактически за детето. През
лятото ответникът живее на вилата си на с. Гуцал, а през зимата в апартамент
под наем в ж.к. Младост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на
05.08.2024г., 26.08.2024г., 16.09.2024г. и 25.09.2024г., а молбата до съда е
подадена на 17.10.2025г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка.”. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие“.
По делото се установи, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
8
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че молителката М. Х. и
ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от което
е родено детето Х..
След анализ на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и доказателствени средства се установи, че отношенията между
молителката М. Х. и ответника са силно влошени, като детето Х. е поставено
от родителите си в реална ситуация на конфликт на лоялност. Изложеното се
подкрепя както от гласните доказателства, от проведеното социално
проучване, както и от споделеното от детето Х. при неговото изслушване по
реда на чл. 15 ЗЗДт. Установи се също, че от август 2024г. контактите между
ответника и Х. са преустановени, като детето отказва да се среща с баща си.
Заявява, че я е страх от него поради делата, както и че той я накарал да
направи най – лошото нещо да каже на социалните, че майка й я кара да
чисти, да готви, че не харесва нейния приятел.
От анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че на
05.08.2024г. пред дома на молителите, молителката М. Х. е пострадала от
действия на ответника, изразяващи се в отправени в телефонен разговор
спрямо нея обидни и заплашителни изрази: „Коя си ти, ма мърло, не си ми
никаква да не ми даваш детето, с теб не желая да комуникирам. Продължавай
да ме дразниш и някой ден ще ти се случи лоша случка и ще те излежа в
затвора“. Изложеният извод се подкрепя от представената декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство в частта й, в която
същата изхожда от молителката М. Х., тъй като е описан по време, място и
начин твърдяния акт на домашно насилие и в хода на съдебното производство
не са събрани доказателства, които да я оборват и опровергават в тази й част.
Установи се, че по време на акта на домашно насилие детето Х. играело със
съседско дете, както и че отправените от ответника спрямо молителката
обидни и заплашителни изрази са при проведен между тях телефонен
разговор, т.е. детето Х. не е възприело описаните действия, не е било свидетел
на същите, поради което в настоящия случай спрямо него не е извършено
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
По отношение твърденията за извършени актове на домашно насилие от
9
26.08.2024г., 16.09.2024г. и 25.09.2024г. обаче съдът намира същите за
недоказани. Съображенията в тази посока са следните: относно описания акт
на домашно насилие от 26.08.2024г., в сезиращата молба молителката М. Х.
излага твърдения, че тя заедно с приятеля й Емил Хаджийски чакали на
паркинга пред блока ответника заедно с Х., който трябвало да я върне след 15
– дневен престой при него. Сочи се също, че приятелят й взел куфара на
детето и се отдалечил на няколко метра, за да даде възможност на детето да
каже довиждане на баща си. Тогава ответникът се доближил до молителката и
й заявил описаните в молбата реплики. Изложените твърдения не се подкрепят
по никакъв начин от събраните по делото доказателства. От показанията на св.
Емил Хаджийски се установява, че на посочената дата молителката не е
присъствала при срещата с ответника, която се с състояла не за връщане на
детето, а за предаването му на бащата. Както заявява св. Хаджийски, той
придружил детето с куфара пред блока, за да я изпрати, защото преди това
няколко пъти бил свидетел на арогантно поведение от бащата към майката.
Тогава присъствали ответникът, св. Хаджийски, св. Асенова и нейния мъж. В
подкрепа на това са и показанията на св. Асенова, като гласните доказателства
в тази посока са еднопосочни и непротиворечиви. От същите се установява, че
на посочената дата не ответникът, а св. Емил Хаджийски е предприел
предизвикателни действия спрямо Н. Н., заявявайки му да го погледне и че
няма нужда да се прави на мъж на жените. Установи се също, че ответникът не
е предприел никакви действия, а бил стъписан и замълчал. В подкрепа на това
са показанията на св. Асенова, които, преценени по реда на чл. 172 ГПК,
съдът кредитира в тази им част като обективни и кореспондиращи с
останалите доказателства. От показанията на посочените свидетели се
установява безспорно, че детето Х. е присъствало на описания случай, но
последният не представлява акт на домашно насилие, още повече да е
извършен в присъствието на детето, поради което съдът приема, че в
настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН. В тази връзка
съдът не кредитира представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗЗД в тази част, тъй като са събрани други доказателства – гласни такива на
свидетели – очевидци, които я опровергават.
Относно заявените в молбата актове на домашно насилие от 16.09.2024г.
и 25.09.2024г. съдът намира същите за недоказани. В подкрепа на твърденията
за акта на насилие от 16.09.2024г. са ангажирани показанията на св. Емил
10
Хаджийски и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. При анализа обаче на
посочените гласни доказателства се установява противоречие между същите и
заявените от молителката обстоятелства. Така например молителката сочи, че
на 16.09.2024г. заедно с приятеля й Емил Хаджийски изпратили Х. на първия
учебен ден до училище. Молителката останала в двора на училището, а
приятелят й останал до оградата. Според показанията на св. Хаджийски,
тогава всички родители трябвало да стоят зад оградата на училището.
Молителката твърди, че Х. влязла в час и тогава се появил ответникът, който
се доближил до нея и й заявил описаните в молбата изрази. Според
твърденията в сезиращата молба, тогава приятелят на молителката видял, че се
случва нещо и отишъл до страните. Видно от показанията на св. Хаджийски,
молителката видяла, че ответникът бил вътре в двора на училището, тя
отишла при него и свидетелят я придружил. Според твърденията в молбата, в
присъствието на св. Емил Хаджийски ответникът е отправил единствено
спрямо него следният израз: „Какъв си ти бе, кой си ти бе, изрод! Ще й се
случи случка на тази мърла“. Видно от показанията на св. Хаджийски,
ответникът в негово присъствие заявила на молителката, че е мърла, някой ден
ще й се случи случка. Предвид изложените противоречия, както и че св.
Хаджийски възпроизвежда обстоятелства, за които липсват изложени
твърдения, и като взе предвид, че същият съжителства на съпружески начала с
молителката, предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът не кредитира
показанията на същия в посочената част, като счита същите за заинтересовани
и необективни. Този извод се подкрепя и от приобщените материали на
образуваната в 06 РУ – СДВР преписка, видно от които между ответника и св.
Хаджийски е възникнал спор на посочената дата, като и на двамата са
съставени протоколи по реда на чл. 65 ЗМВР.
По отношение на изложените твърдения за извършен акт на домашно
насилие на 25.09.2024г., съдът намира същият за недоказан. Видно от
показанията на св. Лукинович, и двамата родители се намирали пред вратата
на класната стая на детето, като спорели и били ядосани. На излизане Х.
прегърнала майка си, а баща й я хванал за ръката. Съдът кредитира
показанията на св. Лукинович в тази им част, тъй като възпроизвежда
обстоятелства, които лично е възприел. Съдът приема, че на посочената дата
ответникът се е намирал в училището на Х., която се уплашила от неговата
поява и се обадила на майка си. Съдът приема също за установено, че
11
ответникът хванал детето за ръката, в подкрепа на което са показанията на св.
Лукинович, но не се доказаха твърденията на молителката, че ответникът
дърпал детето като парцалена кукла пред целия клас. В тази връзка съдът не
кредитира като достоверно и споделеното от детето при неговото изслушване,
че баща й я дърпал. Както се установи по делото, Х. е поставена в реална
ситуация на конфликт на лоялност от своите родители, поради което заявеното
в тази посока не се подкрепя от останалите доказателства. Предвид това,
съдът не кредитира декларацията по ял. 9, ал. 3 ЗЗДН, доколкото са събрани
други доказателства, които я опровергават.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че в хода на
съдебното производство се доказа единствено твърдяният акт на домашно
насилие спрямо молителката М. Х. на 05.08.2024г., като не се доказаха
твърденията за извършени такива на 26.08.2024г., 16.09.2024г. и 25.09.2024г.,
както и извършени актове спрямо и/или в присъствие на детето Х.. Предвид
това, следва да бъде издадена заповед за защита на молителката.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в достатъчна
степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена
без такъв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
12
молителя. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, детето Х. не дължи заплащане на
държавна такса и разноски.
Претенция за присъждане на разноски е направена от двете страни по
делото. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на молителката сторените по делото разноски. Същата обаче не е представила
списък по чл. 80 ГПК, както и писмени доказателства за реално заплатени
разноски. По делото е представено пълномощно на адвокат И., но не и
писмени доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Предвид това, исканията на страните за присъждане на
разноски следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С,,,,,, като налага следната мярка за
защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Н. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес: с. Гуцал 2045, Община Самоков, Софийска област, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М. Б. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. С,,,,,.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Б. Н., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от М. Б. Х., ЕГН ********** в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Х. Н. Н.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно
насилие срещу Н. Б. Н., ЕГН **********, поради осъществен от страна на
13
последния спрямо и в присъствие на детето актове на домашно насилие на
26.08.2024г. и 25.09.2024г. и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Б. Х., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. Б. Н., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14