О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3427
Година
06.12.2018
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На шести декември Година 2018
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5114 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата е подала чрез
пълномощник писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът
намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал.
1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представени, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 3934/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на
следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от С. заем на ответницата по процесния договор
от 27.09.2016 г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/.
извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви плащания за
погасяването на този заем, на С. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно
размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер нейни
задължения по погасителния план и/или по договора за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие са били
погасени с всяко от тези плащания; 3/. какви точно по съдържание и размери
вземания по този заем, за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца от С.
с подписване на 21.07.2017 г. на приложение № 1 към договора за цесия от същата
дата; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от С. този заем за предсрочно изискуем, на
коя дата, на какво точно фактическо основание и с какво точно негово и/или на С.
волеизявление, и уведомявана ли е ответницата за тази предсрочна изискуемост от
ищеца и/или от С., на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална
покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за
погасяването на този заем и на коя точно дата, както и останали ли са след това
непогасени от ответницата суми по същия заем и с какви точно размери поотделно
за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони
и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от
следните дати – на обявяване на заема за предсрочно изискуем, на подписване на
21.07.2017 г. на приложение № 1 към договора за цесия от същата дата, на подаване
в съда на заявлението по ч.гр.д. № 3934/2018 г. на СтРС, на подаване в съда на исковата
молба по настоящото дело и на представяне на заключението на вещото лице по
делото, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в
областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването на същата
експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва
да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го внесе по
сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и
проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от
отговора на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в
исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 27.09.2016 г. С., като
заемодател, сключил с ответницата, като заемател, договор за паричен заем №
88946, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. С него заемодателят се задължил
да й предостави, под формата на заем, 1700 лева, представляващи главница и
чиста стойност на заема, която била отбелязана в договора, в поле „размер на
отпуснатия заем". С подписването му страните декларирали, че същият бил
сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито
параметри и условия били описани в предоставения му от заемодателя Стандартен
европейски формуляр и Общи условия към договора за заем, с които заемателят се бил
запознал подробно и съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си
на договора, ответницата удостоверила, че била получил заемната сума в брой от
представител на заемодателя. Това съставлявало изпълнение на задължението му да
й предостави заема и създавало задължение на ответницата да заплати на
заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Те съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка,
съставляваща печалбата на заемодателя. Страните уговорили договорната лихва да
бъдела 345.74 лева, а общата стойност на плащанията по заема - 2045.74 лева,
която била платима на 24 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка по 85.24
лева, като първата вноска била платима на 11.10.2016 г., а последна на 29.08.2017
г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 29.08.2017
г., което било дата на последната погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора, но предвид обстоятелството, че ответницата
не била изпълнявала в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът бил приел, че по отношение на вземанията била настъпила автоматично
предсрочна изискуемост. С чл. 7, ал. 4 от договора и Общите условия, страните се
съгласили, че всички задължения по договора за главница, дължимата към момента
договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка, ставали автоматично
предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: четири погасителни
вноски, считано от падежа на четвъртата вноска, при ежеседмично плащане, 3
погасителни вноски, считано от падежа на третата вноска, при двуседмично
плащане и 2 погасителни вноски, считано от падежа на втората вноска, при
ежемесечно плащане на вноските по заема. Подписвайки договора, заемателят
декларирал, че безусловно се съгласявал с тази разпоредба, без да било
необходимо заемодателят да го уведомява допълнително и изрично в случай на
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост. В случая, поради
допусната от ответницата забава в плащането на 3 броя двуседмични погасителни
вноски, настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 8.11.2016 г.,
която дата представлявала падежа на трета неплатена погасителна вноска. Според
чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят
имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомявал заемателя
за това, която била в размер на 20 % от дължимата до пълното погасяване на
договора сума, която представлявала непогасени главница, договорна лихва и
неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 8.11.2016 г., заемодателят
бил начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 843.36 лева, която
представлявала 20 % от сумата от 4216.78 лева, която била формирана от сбора на
остатъците на главница, договорната лихва и неустойката, дължими до края на
срока на договора. Съгласно договора за заем, страните се споразумели да
обезпечели изпълнението на договора с поне две от посочените в договора и
исковата молба обезпечения. С подписването на договора заемателят бил декларирал,
че се считал за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването му не
предоставел на заемателя договореното обезпечение или предоставеното не
отговаряло на условията, посочени в договора, дължал на заемодателя неустойка
за неизпълнение на това му договорно задължение. Поради неизпълнението му от
ответницата, й била начислена неустойка за неизпълнението му в размер на 2171.04
лева, която била разсрочена на 24 равни вноски, всяка по 90.46 лева, които били
платими на съответните падежи на погасителните вноски по договора. Така
погасителната вноска, която следвало да плаща заемателя, била 175.70 лева. Съгласно
ОУ, които били действащи по време на сключване на договора, в случай, че заемателят
забавел плащането на дължима погасителна вноска, дължал на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На това основание на ответницата било начислено обезщетение за
забава в размер на 273.65 лева за периода от 9.11.2016 г., което било денят,
следващ този на настъпване на предсрочната изискуемост, до датата на подаване
на заявлението в съда. Ответницата не била платила изцяло дължимия паричен
заем. Сумата, която била погасена до момента, била 500 лева, с която били
погасени: 154.26 лева главница и 345.74 лева договорна лихва. Междувременно, на
21.07.2017 г., било подписано приложение 1 към договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 21.07.2017 г., между С. и ищеца. По силата му, вземанията
на С. от ответницата по договора за заем, били изцяло прехвърлени на ищеца с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви.
ОУ на договора за заем съдържали изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърлел вземането си в полза на трети лица. В изпълнение на чл.
99, ал. 3 ЗЗД, на ответницата било изпратено уведомително писмо за тази цесия, с
изх. № УПЦ-П-СТК/88946 от 28.07.2017 г., от С., чрез ищеца. Уведомлението било
изпратено с известие за доставяне /обратна разписка/, чрез Б., на адреса
посочен от ответницата в договора за заем и молбата й за сключването му. В
случай, че оспорела действията по извършеното й уведомяване, същата да се
считала за уведомена за цесията с приложеното към исковата молба уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-СТК/88946 от 28.07.2017 г. от С. чрез ищеца, защото законът
не бил поставял специални изисквания за начина, по който следвало да бъде
извършено уведомлението. Поради това получаването му в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, не можело да бъде
игнорирано. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, което съдът уважил по образуваното ч.гр.д. 3934/2018 г. на СтРС, по
което била издадена исканата от него заповед, срещу която обаче било подадено възражение,
което обусловило подаването на исковата молба по делото.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответницата, съществуването на предсрочно
изискуемите от 08.11.2016 г. вземания на ищеца за 1545.74 лева главница от
11.10.2016 г. до 29.08.2017 г. от невърната заета сума по договора за заем, с
2171.04 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 11.10.2016 г.
до 29.08.2017 г., с 843.36 лева неустойка за предсрочна изискуемост, с 273.65
лева обезщетение за забава от 9.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението
в съда и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 3934 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответницата заема становище, че искът бил допустим. Оспорвала
надлежното й уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията /цесия/ с
посоченото в исковата молба писмо, което не било получено от нея и не било
налице редовно уведомление. Неоснователно било твърдението, че с исковата молба
било възможно уведомяване за извършено прехвърляне на вземания.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответницата носи
тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора й,
тъй като пък на тях тя е основала възраженията си за неоснователност на предявените
от ищеца искове за съществуване на същите вземания.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
паричен заем № 88946/27.09.2016 г.; погасителен план към договор за заем
88946/27.09.2016 г.; молба за сключване на договор за паричен заем № 119334; стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;
общи условия по договор за заем в сила от 01.05.2016 г.; договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2017 г.; потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от 21.07.2017 г.; пълномощно; приложение №
1/21.07.2017 г.; уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/88946/28.07.2017 г. и известие
за доставяне, ведно с обратна разписка.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 3934
по описа за
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и в счетоводствата на ищеца и С., както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси
към тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на настоящото
определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис
от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния
документ, удостоверяващи внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще
загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 30.01.2019 г. от 10.30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата. За същата
дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: