Решение по дело №3986/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260115
Дата: 13 януари 2021 г. (в сила от 12 февруари 2021 г.)
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20205330103986
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260115                13.01.2021 година                         град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

                                                                  

при участието на секретаря Василена Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3986 по описа на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ГПК вр. с чл. 19, ал.4 вр. с чл. 11, т.9 и чл. 10 ЗПК вр. с чл. 79 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД

С молба, с вх. № 17844/12.03.2020г. от ищецът  Н.П.Х. е предявен иск срещу ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2020г. Н.П.Х. сключил с ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 24 %, годишен процент на разходите – 26,83 % и срок за погасяване на заема 6 месеца и с месечна погасителна вноска  в размер на 267,79 лева.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор от ***за кредит сключен между „София Комерс Кредит Груп“ АД и Н.П.Х..

При условията на евентуалност се моли  съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 7 от договора за кредит като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителския договор за кредит.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. № 36501/30.06.2020г. от ответника „София Комерс Кредит Груп“ АД.

В отговора на исковата молба се заявява, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Оспорват се изцяло твърденията за недействителност на процесния Договор за потребителски микрокредит от разстояние от ***изложени в исковата молба.

Заявява се, че кредита напълно отговаря на императивните изисквания, заложени в  Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя.

Подробни съображения се излагат в отговора на исковата молба.

От съда се иска да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

 

Предявен е насрещен иск от първоначалния ответник „София Комерс Кредит Груп“ АД, с вх. № 36499/30.06.2020г.

В насрещния иск се твърди, че на ***между страните бил сключен потребителски микрокредит от разстояние, като по силата на същия „София Комерс Кредит Груп“ АД предоставила в заем на Н.П.Х. сумата от 1500 лева.

Твърди се, че ответника по насрещния иск Н.П.Х. заплатил сумата от 200 лева, с която погасил дължимата неустойка и разноски по процесния договор за кредит.

След извършеното частично погасяване ответника по насрещния иск Н.П.Х. преустановил напълно плащанията по договора, и след като падежите на всички вноски по погасителния план настъпили и същите не били погасени от ответника по насрещния иск.

Поради което за ищеца по насрещния иск „София Комерс Кредит Груп“ АД възникнал правен интерес от предявяване на осъдителния иск, с правно основание чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 240 и сл. ЗЗД, във връзка с  чл. 92 ЗЗД срещу ответника за сумата от 2144,44 лева представляваща сбор от неплатена главница – 1500 лева, 106,74 лева договорна лихва и 614,44 лева непогасен остатък от неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по т. 7 от договора за кредит.

От съда се иска да постанови решение, с което да осъди Н.П.Х. да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД следните суми: 2144,44 лева представляваща сбор от непогасената главница от 1500 лева, 106,74 лева договорна лихва и 614,44 лева непогасен остатък от неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по т. 7 от Договор за потребителски микрокредит от разстояние от 09.08.2019г., заедно с дължимата законна лихва от подаване на настоящата искова молба до изплащане на претендираната сума.

При условията на евентуалност, от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника Н.П.Х. да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД  сумата от 1500 лева, представляващ непогасения остатък от предоставената в заем главница / чистата стойност на кредита/ по договор за потребителски микрокредит от разстояние от 09.08.2019г., ведно с дължимата  законна лихва от подаване на настоящата искова молба до пълно плащане на претендираната сума.

Постъпил е отговор на насрещния иск с който се оспорват предявените искове. Заявява се, че е нарушен чл. 143, т.18 вр. с чл. 147, ал.1 ЗЗП, чл. 11 ЗПК поради което и договорът е недействителен. Заявява се възражение за прихващане.

Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По главния иск.

По делото се установява от приобщения договор за потребителски микрокредит от разстояние сключен на ***между страните и разписка за извършено плащане, че ищецът е получил в заем от ответника сумата от 1 500 лева при ГЛП 24% и ГПР 26,83% за период от 6 месеца и обща сума за погасяване 1 606,74 лева платима на 6 вноски.

В договора в чл. 6 е предвидено задължение за заемополучателя да осигури едно от следните обезпечения за кредитора – поръчителство на едно физическо лице  с нетен доход над 1 800 лева, поръчителство на 2 физически лица с нетен доход над 950 лева, банкова гаранция. По делото не се спори, че ищецът не е осигурил изпълнение на така поетото задължение, което е довело до начисляването на неустойка на основание чл. 7 от договора в размер на сумата от 707,70 лева, която е платима също на 6 равни вноски всяка от които в размер на 117,95 лева ведно с вноската за главницата и договорната лихва. Или общото задължение на ищец възлиза на сумата от 2 314,44 лева.

Видно от съдебно-счетоводната експертиза ищецът е погасил по процесния договор сумата от 200 лева.

По делото не се констатират обстоятелства, които да дадат основание за прогласяване недействителността на процесния договора за потребителски заем. Така сключеният договор е валиден и законосъобразен, тъй като с него се предоставя паричен заем от дружеството, което е лицензирано за такава дейност и при ГПР от 26,83%, която е допустимия размер уреден в чл. 19, ал.4 ЗПК – петкратен размер на законната лихва, респ. по делото не се установява да са накърнени добрите нрави при сключването на договора с такъв ГПР до колкото този ГПР е бил отнапред обявен и известен на ищеца, в която връзка е представен от ответника и стандартен европейски формуляр.

Не се споделя тезата, че ГПР включва неустойката по чл. 6 вр. с чл. 7 от договора, тъй като задължението за неустойка има различна правна характеристика, която се свежда, до обезщетителна функция при настъпване на определено бъдещо несигурно събитие.

Ето защо главния иск за прогласяване недействителност на договора за кредит се отхвърля като неоснователен и недоказан.

Недействителна е клаузата по чл. 7 от договора, която вменява задължение на потребителя да заплати неустойка при непредставяне на обезпечение.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на  сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.

   Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал.2 от договора за кредит.

Следователно, евентуалният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като бъде прогласена за недействителна клаузата на чл. 7 от процесния договор за кредит.

По насрещния иск.

Съгласно сключеният договор за заем ищецът следва да върне сумата от общо 1606,74 лева – главница и договорна лихва в 6-месечен срок. Падежът на задълженията е настъпил. Сумата от 200 лева, която е заплатена се отнася към общо дължимата сума или ищецът по насрещния иск има вземане в размер на 1406,74 лева до който размер искът се явява доказан по основание. Над този размер до пълния предявен размер от 2 114,44 лева искът се отхвърля поради обстоятелството, че задължението за неустойка е обявено за недействително, респ. платената сума от 200 лева следва да бъде отнесена за погасяване на възнаградителната лихва и част от главницата.

Не се констатират основанията на чл. 143, т.18 вр. с чл. 147, ал.1 ЗЗП, чл. 11 ЗПК за прогласяване договора за недействителен.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 280 лева – държавна такса и депозит ССчЕ, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗС в полза на адв. Е.И. следва да се присъдят разноски в размер на 370 лева.

В полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъдят разноски по съразмерност в размер на сумата от 345,96 лева -  за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Така мотивиран съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез адв.  Е. И.  ПРОТИВ „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК *********  с *** Д.С.Д. със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Васил Калчев, бл.58, ателие 6 иск за прогласяване недействителността на договор за потребителски микрокредит от разстояние сключен на ***като неоснователен и недоказан.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА  клаузата на чл.7 от договор за потребителски микрокредит от разстояние сключен на ***между Н.П.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** – заемополучател и „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК *********  с *** Д.С.Д. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Васил Калчев, бл.58, ателие 6 – заемодател;

ОСЪЖДА Н.П.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК ********* с *** Д.С.Д. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Васил Калчев, бл.58, ателие 6 сумата от 1406,74 лева, която представлява задължение за главница и договорна лихва по договор за потребителски микрокредит от разстояние сключен на ***КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1406,74 лева до пълния претендиран размер от 2114,44 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК ********* с *** Д.С.Д. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Васил Калчев, бл.58, ателие 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н.П.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 280 разноски за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК ********* с *** Д.С.Д. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Васил Калчев, бл.58, ателие 6 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Е. И.  – вписана в АК – Пловдив с адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2 на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА сумата от 370 лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Н.П.Х. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на сумата от„София Комерс Кредит Груп“ АД с ЕИК ********* с *** Д.С.Д. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Васил Калчев, бл.58, ателие 6 сумата от 345,96 лева разноски по съразмерност на уважената част на иска за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                 

                                                           СЪДИЯ: /П/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

В.С.