Р Е Ш Е Н И Е №920/12.12.2019г.
гр. Ямбол, 12.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 03.12 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 2391 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на «ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ»ООД против «ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99»АД, с която се претендира да бъде обявен за окончателен сключен между страните на 08.01.2019 г. предварителен договор за покупко – продажба на подробно описано МПС.
В исковата молба се твърди, че на 08.01.2019 год. между страните бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на подробно описан автомобил. Било уговорено окончателен договор да бъде сключен на 03.06.2019 год., когато да бъде заплатена и продажната цена, но това не се случило, т.к. ответникът – продавач не се явил пред нотариуса. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Заявява, че за договора узнава едва след връчване на съобщение за наложен запор върху МПС. Лицето подписало договора не било изпълнителен директор на дружеството от 25.01.2019 год. Освен това уговорената продажна цена не била заплатена, както и била налице нееквивалентност на насрещните престации. Договорът се оспорва като антидатиран, включително се прави възражение за нищожността му, като сключен при липса на съгласие, поради липса на представителна власт у лицето Д.Д.
В с.з., исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.
Ответникът оспорва иска чрез упълномощен представител.
Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено копие от предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 08.01.2019 год., сключен между ответникът ,в качеството на продавач , подписан от лицето Д.Д. - изп. директор и ищецът, в качеството на купувач , подписан от лицето С.С. –***, касаещ подробно описано МПС, при уговорена продажна цена – 20 000 лв., платима по банков път на датата на сключване на окончателен договор, уговорен дата – 03.06.2019 год. и начин на сключване на окончателен такъв.
От КП от 03.09.2019 год. на нотариус В. Д. се установява, че на уговорената дата и час в кантората на нотариуса се е явил единствено представител на купувача, но не и представител на дружеството – продавач,
Прието е и копие от Свидетелство за регистрация на МПС, част 1, видно от което МПС предмет на договора е регистрирано на 24.02.2016 год. съ собственик дружеството – ответник.
Представено е и копие от обезпечителна заповед на БРС от 14.06.2019 год., Уведомление по „Технострой – Инженеринг 99“АД на ЧСИ И. Х. за наложения запор, което ответникът признава да е получил на 01.07.2019 год., копие от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ и застраховка „ГО на автомобилистите“.
Приети са и описи за получени петролни продукти за м. април и май 2019 год. за МПС с ДКН У 7070, оспорени от ищеца.
Представени са още – прието – предавателен протокол, фактура и два броя проформа фактури , касаещи закупуване на автомобилни гуми.
По делото е назначено и прието заключението на САТЕ, вещото лице по която посочва, че пазарната стойност на процесното МПС към дата 08.01.2019 год. е 104 600 лв.Автомобилът е огледало в базата на ищеца, като същият е открит в технически неизправно състояние, което подробно описва в какво се състои.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Й. посочва, че е работил при ответника до 2019 год. като шофьор на изпълнителния директор – Д.. Карал най-вече процесното МПС Тойота. Управлявал го и самият Д.Колата не била в добро състояние, т.к. се ползвала за работа, като преди една – две години я прегрели. Била в движение, но в тежко състояние. Имала течове. Д. казвал, че трябва да я продадат преди да се строши. В началото на 2019 год. отишъл до Б. и се върнал без автомобила. Казал, че го продал. От време на време взимал автомобила, това било през март или април. Появявал се за малко и казвал на свидетеля да зареди колата на ведомствената бензиностанция. Свидетелят не бил карал автомобила на сервиз.
Св. И. – служител ГСМ в ответното дружество посочва, че се занимава с разпределение на горивото. Дружеството имало автомобил Тойота с ДКН У 7070 АС, който се управлявал най- често от началника Д., от М. Й. в ролята на шофьор и сина на Д. Не знаел автомобила да има проблеми, т.к. неговата работа била само да му налива гориво.При зареждането се съставяли описи, като началниците не винаги полагали подписи, което налагало свидетелят да се подписва срещу имената им, за да може да предаде документите в счетоводството. .Последно видял автомобила може би пролетта на тази година. Имало случаи да се зарежда един автомобил, а да ес записва друг, но това не можело да стане в описа за целия месец.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 19,ал.3 от ЗЗД.
Успешното провеждане на иска предполага положителното установяване на няколко предпоставки: наличието на валиден предварителен договор, с който се поема задължение за сключване на определен окончателен договор, чието съществено съдържане е възпроизведено в клаузите на предварителния договор; качеството “изправна страна”, респ. неизправността на ответника, т.е. неговото бездействие, с оглед на което договорът не е могъл да бъде сключен; настъпването на падежа на задължението за сключване на окончателен договор; принадлежност на правото, предмет на договора към патримониума на прехвърлителя, както и наличието на особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността.
В процесния случай страните спорят относно валидността на предварителния договор и по-специално, ответникът възразява, че същият е антидатиран, сключен при липса на представителна власт за подписалото го лице,към датата на сключването му, нищожен поради липса на съгласие, както и нищожен поради нарушаване на добрите нрави, при несъответствие на насрещните престации. Не е спорно обстоятелството, че представителната власт на подписалото договора лице – Д. Д. е прекратена на 25.01.2019 год., чрез вписването в ТР.
По процесуалноправния въпрос явява ли се трето лице по смисъла на чл.181 ГПК юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия, ВКС на РБ се е произнесъл с Решение № 167/03.07.2018 год. по гр.дело № 4020/2017 год., 4 г.о.В същото е прието, че юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице” по смисъла на чл.181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Документът, обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.
Тъй като частните документи, какъвто е и процесния предварителен договор от 08.01.2019 год., не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/ 19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение № 213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.). И в хипотезата на сключен писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от представител на юридическо лице, решение № 84/ 23.06.2009 г. по т.д.№ 681/ 2008 г., II т.о., приема, че документът не доказва нито датата, нито мястото на сключването на договора. Когато се поставя въпрос за времето, когато е бил сключен същият и за това разполагал ли е в случая представителят с правомощия, датата на договора следва да се докаже от купувача, тъй като от това доказване той ще извлече изгодни за себе си правни последици.
Както беше посочено по-горе за окончателен по съдебен ред на основание чл.19 ал.3 ЗЗД може да бъде обявен само валиден предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Условията за негова действителност са постигнато съгласие между обещател и купувач, с което се поема задължение за извършване на волеизявление с проектираното в предварителния договор съдържание, което не страда от пороци и което е облечено в писмена форма. Когато волеизявлението на някоя от страните е направено чрез представител, той трябва да има валидно учредена представителна власт.
В конкретния случай ищецът претендира правото за сключване на окончателен договор като възникнало от волеизявлението на Д. Д., действащ като изпълнителен директор – представляващ ответното АД и в това си качество поел задължение от името на юридическото лице да му прехвърли собствеността върху процесното МПС. Дружеството възразява, че волеизявлението на Д. е извършено не на датата, означена в представения по делото документ, а в момент, когато същият вече не е имал представителна власт, заличена на 25.01.2019 год. посредством вписването на това обстоятелство в търговския регистър. Съставените от представителите на юридически лица частни документи не се ползват с доказателствена сила относно обозначената в тях дата и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. Ищецът претендира, че договорът е сключен към момент, в който Д. е имал правото да представлява ответника, той черпи права от това твърдение, затова следваше да проведе главно доказване на твърдяния факт. От доказателствата по делото обаче съдът не може да изведе несъмнена фактическа констатация за датата на съставяне на документа. Освен в самия документ данни в тази насока по делото не са събрани. Такива се съдържат единствено в показанията на св. Й., който посочва, че в началото на годината Д. отишъл до Б. и се върнал без колата, като казал, че я продал. Т.к. свидетелят не сочи конкретен месец или дата и предвид краткия период от време между посочената в договора дата и тази на прекратяване на представителството на Д., съдът приема, че посочените гласни доказателства не подкрепят твърдението договорът да е подписан именно на посочената в него дата. При прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме за установено от фактическа страна, че документът е съставен след като Д. е изгубил представителните си права по отношение на ответното дружество. Поради това сключеният от него предварителен договор е в състояние на висяща недействителност, а понеже възражение за нищожността му е направено още с отговора срещу исковата молба, договорът вече не може да бъде потвърден. Недействителността е окончателна, предварителният договор не е породил правни последици и не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред.
С оглед изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в производството в размер на 1450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Ето защо, ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД , ЕИК ***против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД , ЕИК *** иск с правно основание чл. 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на окончателен на Предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 08.01.2019 год.
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ООД ,гр. Бургас, ЕИК *** да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“АД ,гр. Ямбол, ЕИК *** сумата от 1450 лв. – разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред ЯОС.
Районен съдия: