ОПРЕДЕЛЕНИЕ №691
гр. Пазарджик, 28.10.2019 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ П.
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 160/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 6658/25.07.2019 г. от Ц.П.Л., П.И.М., Х.М.Д.,
И.Т.П., Р.Ю.А., Л.Г.К. и Р.Ш.М., всички в качеството си на общински съветници
от Общински съвет – П., срещу „В.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г.“ № ***,
за обявяване за нищожно, алтернативно за недопустимо на извършеното вписване по
партидата на дружеството с рег. № **********, а именно за заличаване, респ.
вписване на нов управител на дружеството.
В исковата молба се излага, че на 27.06.2019 г. е било проведено редовно
заседание на Общински съвет – П., като след внасяне на допълнителна докладна
записка от група общински съветници е прието решение № 641 за освобождаване на
досегашния управител З.В. и избор на нов временен управител С.И. . С писмо от
09.07.2019 г., на основание чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, кметът на Община П. върнал
докладната записка, въз основа на която е взето процесното решение № 641, но в
законоустановения срок общинският съвет не е свикал заседание, напротив –
инициирано е вписване в ТРРЮЛНЦ на взетото решение. Излага се, че решението е
необсновано и не е в интерес на гражданите на общината, тъй като досегашният
управител е достигнал нива и темп на работа, които досега били непознати.
Постъпил е отговор на исковата молба от „В.“ ЕООД, чрез
адв. К. от АК – П., в който се прави довод за недопустимост на предявения иск
по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. Сочи се, че ищците, макар и общински съветници, са трети
лица по смисъла на закона и за тях липсва правен интерес от заличаване на
вписаното обстоятелство, тъй като не води до благоприятни за тях правни
последици, т. е. дори и да се заличи вписаното обстоятелство, това няма да ползва
ищците. Твърди се, че ищците не са направили разлика между иск по чл. 74 от ТЗ
и такъв по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като основните техни доводи са за незаконосъобразност
на взетите решения, а това обстоятелство не подлежи на преценка в
производството по иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. По съществото на
спора се излага, че не е налице нищожност на вписването, тъй като взетото
решение на общинския съвет за смяна на управителя е в неговата компетентност, не
е налице и недопустимост на вписването, тъй като очевидно новоизбраният
управител е легитимиран да поиска вписване, респ. длъжностното лице по регистрация
се е произнесло по искане, с което е било сезирано. Моли за прекратяване, респ.
за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
І. Съгласно
чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛН, всяко лице, което има правен интерес, както и
прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост
на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Последица
от уважаването на установителния иск е заличаване на вписването – чл. 30 от
същия закон.
Съдът намира, че липсва правен
интерес за ищците от водене на настоящото исково производство.
За да е налице правен интерес за
ищците от установяване нищожност или недопустимост на вписването на
новоизбрания управител е необходимо
да се установи съществуването на техни накърнени или застрашени
субективни права, така че съдът да може да направи обоснован от доказателствата
по делото извод, че уважаването на иска ще доведе до благоприятна промяна в
правната им сфера (Определение № 404 от 19.09.2019 г. по ч. т. д. 1525/2019 г.
на І т. о.). Всички
изложени в иска доводи за незаконосъобразност на взетото решение, респ. за наличие
на правен интерес, тъй като взетото решение за смяна на управителя не е в
интерес на гражданите на Община П., касаят защита на евентуални и хипотетични
права на ищците, които не съществуват към момента на предявяване на настоящия
иск. Дори и да се уважи предявеният иск, като се заличи вписаният управител,
това няма да доведе до промяна в патримониума на ищците.
ІІ. Наред с това, видно от партидата на ответното дружество в ТРРЮЛНЦ, едноличен
собственик на капитала на дружеството е Община П.. Съгласно нормата на чл. 51а, ал. 4 от ЗОС условията и редът за
упражняване на правата на собственост на общината в търговски дружества с
общинско участие в капитала и за участието на общината в граждански дружества и
за сключване на договори за съвместна дейност се определят с наредба на
общинския съвет. В изпълнение на тези правомощия общинският съвет, с решение
№ 7 от
27.11.2003 г., е приел Наредба за
условията и реда, при които общината упражнява правата си на собственик върху
общинската част от капитала на търговските дружества. Видно от чл. 4 от Наредбата,
органите на общинските ЕООД са: едноличен собственик
на капитала – Общинския съвет и управител. Съгласно
чл. 10 Общинският съвет като едноличен собственик на капитала има правата на общото събрание на
дружеството установени в ТЗ, респ. правомощията на едноличния собственик на
капитала се изброяват в учредителните актове.
Ищците не предявяват иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ в
качеството си на органа на местно самоуправление Общински
съвет – П., с оглед на това, че общинският съвет се състои от всички избрани
общински съветници, съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗМСМА. Видно от публикуваното
решение № 641 на публичния електронен сайт на общината, общинските съветници са
21 на брой. Доколкото едноличният собственик на капитала е заинтересовано лице
по смисъла на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, чиито права от своя страна се упражняват не
от отделните общински съветници или група от тях, а от целия Общински съвет,
съдът намира, че в случая липсва активна процесуална легитимация на ищците по делото,
което води до извод за липса на абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск.
С оглед гореизложеното разбиране, производството се явява
недопустимо, което обуславя прекратяването му.
Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Ответникът
е направил искане за присъждане на разноски, платен адв. хонорар в размер на
800 лева.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т. д. № 160/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, на основание чл. 130 от ГПК, поради
недопустимост.
ОСЪЖДА Ц.П.Л.,
ЕГН **********,***, П.И.М., ЕГН **********,***, Х.М.Д., ЕГН **********,***, И.Т.П.,
ЕГН **********,***, Р.Ю.А., ЕГН **********,***, Л.Г.К., ЕГН **********,*** и Р.Ш.М.,
ЕГН **********,*** да платят на „В.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д. Г.“ № ***,
сумата в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи разноски за
производството – платен по банков път адв. хонорар, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от акта на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: