Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 5 8 4
гр. Пловдив, 26.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3394/2018 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 18-1030-009002/06.11.2018 г. на началник на V РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.Х.М., ЕГН **********
на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
на основание чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв.
и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103
от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Iз-2539
на МВР се отнемат общо 14 контролни точки.
Жалбоподателят М.М.
моли да се отмени НП с аргументи за неосъществяване на нарушението от
фактическата страна и недоказването му.
Въззиваемата страна
не взема становище на по жалбата, не изпращаa
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 26.09.2018 г. около 16:00 ч. жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ***** в гр. Пловдив на ул. „Съединение“ срещу блок 151, вх.
В. По същото време на същото място се намирали полицейските служители Н.П. и К.П.,
които осъществявали контрол по безопасността на пътно движение. Те били спрели
служебния автомобил в дясната част южното пътно платно и наблюдавали
автомобили, чиито водачи преминавали на червен сигнал на пътната светофарна
уредба, намираща се в близост до вх. В на бл. 151. Същата уредба регулирала
движението по повод съществуваща там пешеходна пътека. Свидетелят П. забелязал
лек автомобил марка „Мерцедес“ преминава през светофарната уредба, която в този
момент светила в режим на червена /забранителна/ светлина. Посоката на лекия
автомобил била изток-запад от Форума на ж.к. Тракия към хлебозавода, като се
движил в северното платно за движение. Като забелязал това, П., облечен в
светлоотразителна жилетка и със стоп палка по образец МВР в ръка, прекосил лентите
на движение на южното платно, застанал на осевата линия между двете платна да
движение и подал сигнал на водача на лекия автомобил със стоп палката. Последният
бил сам в леката кола. Водачът не спрял и минал покрай полицейския служител,
който забелязал, че не си е поставил обезопасителния колан. Продължил да се
движи на запад и на кръстовището след блок 151 завил вляво. Свидетелят П.
попитал колегата си дали е видял какво се е случило, а той ми отвърнал
утвърдително. Запомнил регистрационния номер на лекия автомобил, след което
като се прибрал в районното управление съставил докладна записка, направил
необходимите проверки и установил собственика на лекия автомобил. След проверка
в регистрационните масиви на БДС разпознал собственика като водача на
автомобила.
За установените
нарушения бил съставен АУАН № 5693/02.10.2018 г., в който е описано, че
жалбоподателят е нарушил чл. 120, ал. 1, т. 1, чл. 103, чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В акта нарушителят отразил, че има възражение и не е съгласен с акта.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП № 18-1030-009002/06.11.2018 г. срещу жалбоподателя, с което му била наложена глоба в общ
размер на 350 лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
отразените в акта нарушения съответно на основание чл. 183, ал. 5, т. 2, чл.
175, ал. 1, т. 4, чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Отразено е, че на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 14 точки.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н.П. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, докладни
записки, справка в централна база кат по рег. номер, писмени обяснения на
нарушител оправомощителни заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018 г. и 317з-4470/30.11.2017
г.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят П. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите
в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел поведението на
санкционирания, който преминал на червен забранителен сигнал на светофарната
уредба на пешеходната пътека, и чрез употребата на стоп палка го не е спрял за
проверка, като същевременно не е бил поставил обезопасителния колан. Спомня си
да е правил проверка в информационната система на МВР.
Показанията на свидетеля
съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно
съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава
вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите
констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила ,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен
източник на информация.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, в присъствието на нарушителя, като не
е нарушено правото му да направи възражения в 3-дневен срок. В същия е дадена
правна квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, за което беше
представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват
пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са
описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им
индивидуализиращи белези (време, място, авторство
и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е
засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
неспазване на задължителни указания на органите регулиращи движението, на
правилата за съобразяване със сигнализацията по пътищата и задължението за
поставяне на обезопасителен колан.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя.
По точка 1 от НП за нарушение на посочената разпоредба, чл. 120, ал. 1, т.
1 от ЗДвП гласи, че когато преминаването на пешеходците през пешеходна пътека
се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно превозно
средство е длъжен при подаване на сигнал, който забранява преминаването - да
спре пред пешеходната пътека. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че М.М. като водач на МПС на 26.09.2018 г. около
16:00 часа в гр. Пловдив на ул. „Съединение“ срещу бл. 151 е преминал без да
спре на пешеходна пътека на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим, което е възприето от намиращите се там
полицейски служители, изпълняващи специализирана операция, а именно
актосъставителя и свидетеля по АУАН. Следователно жалбоподателят не е съобразил
движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото
му задължение за тяхното спазване.
По точка 2 от НП за нарушение на посочената разпоредба, чл. 103 от ЗДвП гласи,
че когато при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че М.М. като водач на МПС при подаден сигнал от
униформен служител на полицията със стоп палка тип МВР не е спрял плавно в
най-дясната част на пътното платно, като е продължил движението. Следователно
на посоченото място жалбоподателят не е съобразил движението си с нарежданията
и задължението му за спиране съобразно тях и е нарушил вмененото му задължение.
По точка 3 от НП за нарушение на посочената разпоредба, чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно се установява, че М.М. като водач на МПС при движението му не е
поставил обезопасителния си колан. Следователно жалбоподателят не е съобразил
правилата на ЗДвП, като по време на движение с автомобила си не е използвал и
поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван той. Същата норма има
за цел да бъдат предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето
всички участници в движението.
Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
предвиждал е, че неизпълнението на задълженията му може да доведе до настъпване
не общественоопасни последици – както за движението, като не е спрял на
сигнализиране със светофарна уредба пешеходна пътека, така и за ефективността
на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при липса
на спазване на техните указания, така и за опасността при управление без
поставен обезопасителен колан.
За размера на наложеното наказание:
Правилно описаното нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено
към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който не осигури предимство, когато преминава през
пешеходна пътека, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на
глобата е фиксиран. Съобразени са критериите за определяне на наказание,
доколкото фиксираният му размер позволява това, и определеното наказание
отговаря на целите, които се стреми да постигне законодателят чрез
предупредителната и възпитателна функция на наказанието и възпиращата спрямо
обществото.
Правилно описаното нарушение по чл. 103 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, която
предвижда, че водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
По отношение на последното нарушение по чл. 103 от ЗДвП съдът счита, че
определеното от него наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца е явно несправедливо и като такова
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред
които е тежестта на нарушението. Нарушението не се характеризира с белези,
които да сочат, че то е с по-висока обществена опасност от другите нарушения,
нито че деецът е такава личност. Установеното нарушение е типично и по нищо не
се различава от обичайните нарушения от този вид. Нещо повече, определената
глоба е в нейния максимум, което следва, че нарушението би трябвало да е
изключително тежко и с висока степен на обществена опасност, която не се
установи. Затова съдът счита, че определената санкция, за да отговори и
постигне целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, следва да бъде изменена и
намалена. За справедлив съдът намира размера на глобата и лишаването от право
да управлява МПС да не е в минимално предвидения в закона, предвид все пак поведението
на жалбоподателя съгласно справката му за нарушител/водач, но ориентиран малко
над минимума, а именно глобата в размер на 100 лв., а лишаването от право да
управлява в размер на 2 месец.
Правилно описаното нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, която
предвижда нарушителят да се наказва с глоба в размер на 50 лв. Съдът намира, че
наказанието е точно определено, а не в определени граници. Размерите на
наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не могат да се
ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Правилно са отнети общо 14 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение всички нарушения, т.е. не е налице „маловажен случай”
на административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние и на трите нарушения не разкрива и други
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл.
120, ал. 1, т. 1 и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е справедливо и затова следва да бъде потвърдено. Колкото до наказанието
за нарушаване на чл. 103 от ЗДВП, съдът счита за несправедливо и като такова за
незаконосъобразно, което следва да бъда изменено и намалено до посочения вече
размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ИМЕНЯ
наказателно постановление № 18-1030-009002/06.11.2018
г. на началник на V РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на М.Х.М., ЕГН **********
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, като за същото нарушение и на същото основание налага глоба в
размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два
/2/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.