Р Е Ш Е Н И Е
№….........../30.09.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 500 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
с адрес: гр. Варна, бул***, обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно
основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл. 49 ЗЗД
във вр. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 3504,06
лв., представляваща изплатено на застраховано лице „Евролийз
ауто“ ЕАД – клон Варна, застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в застрахователна полица № 00500100083287 от 02.09.2014 г., за
вредите, причинени на застрахования лек автомобил „Опел Корса”
с рег. № *** от настъпило на 12.09.2014 г.
застрахователно събитие, изразяващо се в падане на дърво (огромен сух
клон) върху паркирания до дървото автомобил, за което е образувана щета под №
**********/19.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на заявлението в съда – 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1068,30
лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 06.08.2015 г.
до 06.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52086/2018 г. по описа на Софийски
районен съд.
По твърдения в исковата молба, на
12.09.2014 г. в гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, до № 14, при спокойно време, е
паднало дърво (огромен сух клон) върху паркиралия до дървото лек автомобил,
„Опел Корса”, ДК № ***, собственост на „Евролийз ауто“ ЕАД – клон Варна,
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при З. „Е.“
АД с период на застрахователно покритие от 03.09.2014 г. до 02.09.2015 г.
Водачът на автомобила веднага е уведомил Регионално управление „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – Варна, като изпратената на място група е установила
настъпилото събитие и нанесените щети по моторното превозно средство, за което
е издадено съответно удостоверение от 18.09.2014 г. Ищецът излага, че във
връзка с посоченото събитие при него е образувана щета под №
**********/19.09.2014 г., извършени са основен и допълнителен оглед на
автомобила и са описани констатираните вреди. Ремонтът на застрахована вещ е
възложен на автосервиз „Булвария Варна“ ЕООД, за
което е издадена фактура № ********** от 26.11.2014 г. на стойност 3504,06 лв.,
като посочената сума е преведена по сметка на дружеството, извършило ремонта,
на 13.01.2015 г. Поддържа, че отговорност за нанесените увреждания по
застрахования автомобил в резултат от падналия клон носи Община Варна, поради
което с регресна покана от 17.02.2015 г. ищецът е
поканил задълженото лице да заплати доброволно дължимата сума, но същото е
отказало, с аргумент че претенцията е неоснователна. Твърди също, че за
процесните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 52086/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 74-ти
състав, срещу която длъжникът е възразил.
По изложените съображения моли за уважаване на предявените установителни
искове и претендира сторените в заповедното и в исковото производство съдебни
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира молба, в която моли за уважаване на предявените искове и представя
списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на
настъпване на твърдените щети по автомобила, както и размера на
застрахователното обезщетение, като намира същия за завишен. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване, с
твърдения че увреденият автомобил е бил паркиран на тротоара или на улицата, в
нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
По изложените аргументи
по същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски
по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. В
предварително подадена писмена молба моли за отхвърляне на предявените искове,
евентуално – за намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приобщеното свидетелство за регистрация – част II на
МПС (л. 23) се установява, че собственик на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № *** е „Евролийз ауто“ ЕАД – клон Варна. Видно от приложеното пълномощно от
03.09.2014 г. (л. 21), собственикът на автомобила е упълномощил К.А.И. да
управлява превозното средство.
От представената по
делото застрахователна полица № 00500100083287 от 02.09.2014 г. (л. 11) е видно,
че между „Евролийз ауто“
ЕАД – клон Варна и „З.Д.Е.” АД е сключен договор за застраховка „Каско на
МПС“ с предмет горепосочения лек автомобил и срок на валидност от 03.09.2014 г.
до 02.09.2015 г.
От приложеното писмо от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ – Варна с рег. № 833000-908/05.06.2019 г. (л. 86) и телефонограма
за произшествия № 488/05.06.2019 г. (л. 87) се изяснява, че в 20:17 ч. на
12.09.2014 г. в РДПБЗН – Варна е получен сигнал за произшествие – паднало дърво
върху леки автомобили в района на ул. „Цар Калоян“, като изпратеният на място
екип е отстранил падналото дърво върху затиснатите коли, сред които и „Опел Корса“ с рег. № ***. В документите са отразени следните
констатирани щети по посочения лек автомобил, а именно: задна врата, десен
заден калник, дясна задна колонка, дясна задна врата, дясна предна врата,
предно стъкло, ляв заден калник, лява задна врата.
Към доказателствата е приобщена справка № ОД – 03-87/12.04.2019 г. от
Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Варна (л. 48), в която
е отразена метеорологична информация за 12.09.2014 г. в района на гр. Варна.
От приобщеното към
доказателствения материал искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско на МПС“ от 19.09.2014 г. (л. 7) и декларация към него
(л. 8) се изяснява, че на посочената дата застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие – паднал огромен сух клон върху паркирания
застрахован лек автомобил, като в тази връзка при З. „Е.” АД
е заведена застрахователна претенция (щета) под № **********/19.09.2014 г.
В приложените два броя
описи по щетата (л. 9 и 14), са отразени констатираните при първоначалния и
допълнителен оглед увредени детайли на автомобила, индивидуализирани чрез
отразяване на вида, количеството, степента на увреждане и начина на
възстановяване на всеки от тях.
По делото е приложен и
изготвения снимков материал (л. 29 и сл.) като част от образуваната
застрахователна преписка. От същия е видно, че автомобилът с рег. № *** е бил
паркиран на пътното платно, плътно до бордюра, в близост от дървото.
Видно от приобщеното възлагателно писмо (л.15), застрахованото лице се е
съгласило застрахователят да възстанови уврежданията по застрахования
автомобил, свързани със заведената щета № ********** от 19.09.2014 г. в автосервиз „Булвария-Варна“.
Ремонтът е извършен и автомобилът – върнат обратно на представител на
собственика, приел МПС без възражения, за което е съставен приемо-предавателен
протокол от 06.11.2014 г. (л. 18).
За извършените
ремонтни дейности „Булвария Варна“ ЕООД е издало
фактура № 48253/16.11.2014 г. (л. 16) на стойност 3504,06 лв. с ДДС.
От приложения доклад
по щета № ********** (л. 19) се установява, че застрахователят е определил
застрахователно обезщетение за настъпилото събитие в размер на 3504,06 лв. за
извършения ремонт в сервиз.
Видно от приложеното
банково извлечение (л. 22), на 13.01.2015 г. сумата от 3504,06 лв. е преведена
по банкова сметка *** „Булвария Варна“ ЕООД, като в
основанието за извършения превод е отбелязано „изплащане по щета № ********** (***)“.
Като писмено
доказателствено средство по делото е приобщена и регресна
покана от 17.02.2015 г. (л. 24) от „З.Е.“ АД *** за заплащане на сумата от 3504,06
лв. за причинените щети на увредения лек автомобил, настъпили в резултат от
паднало дърво върху МПС на 12.09.2014 г. в района на гр. Варна. Същото е
получено от неговия адресат на 19.02.2015 г. съгласно приложеното известие за
доставяне (л. 25). В отговор на поканата Община Варна е изпратила писмо до
ищеца, в което е заявила, че счита претенцията за неоснователна, поради което е
отказала да заплати сумата доброволно (л. 26).
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-автотехническа
експертиза (л. 53) се установява, че ул. „Цар Калоян“ в гр. Варна се състои от
едно платно за движение без наличие на хоризонтална маркировка, като от двете
страни на платното има тротоари, отделени с повдигнат бордюр. На улицата не са
налице пътни знаци, забраняващи паркирането на МПС. Установява се също, че на
12.09.2014 г. процесният лек автомобил е бил паркиран в гр. Варна, на ул. „Цар
Калоян“ № 14, до дърво на улицата, и при спокойно време, без вятър, върху
автомобила е паднал сух клон от дървото. Според експерта вследствие на
описаното събитие са увредени следните детайли на автомобила и при следната
степен на увреждане, а именно: калник преден – ляв и десен (наранено лаково
покритие), капак преден (наранено лаково покритие в задната част под дръжка
врата), стъкло челно (спукване), врата предна дясна (наранено лаково покритие в
задната част под дръжка врата), врата задна дясна
(наранено лаково покритие и деформация в средата), таван (наранено лаково
покритие и деформация), стоп външен ляв (спукване на стъклото в страничната
лява част), калник заден ляв (наранено лаково покритие в задната част под стоп
ляв и наранено лаково покритие и деформация в долната част под колело ляво),
врата пета (наранено лаково покритие и деформация в горната част над стъкло
задно и в средната част под стъкло задно), лайсна таван дясна (нараняване),
колонка над врата дясна (наранено лаково покритие и деформация в задната част
над врата задна дясна), врата задна лява (наранено лаково покритие и деформация
в задната част), страница лява, рамка на стъкло врата предна лява (наранено
лаково покритие и деформация). Съгласно заключението е възможно всички щети по
автомобила да са настъпили в резултат от съприкосновението на превозното
средство с клони на дърво. Според вещото лице действителната стойност на щетите
са в размер на 3504,06 лв., а стойността на разходите за труд и материали,
необходими за ремонт по средни пазарни цени, определени към 12.09.2014 г., без
прилагане на коефициент на овехтяване – 4578,53 лв. Експертът заключава, че
изплатеното от застрахователя обезщетение от 3504,06 лв. съответства на нужните
средства за отстраняване на причинените щети, съобразно действащата към момента
на събитието методика за определяне на обезщетения по застраховка „Автокаско“.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза (л. 78) се установява, че по щета
№ ********** от 19.09.2014 г. от страна на ищеца в полза на „Булвария Варна“ ЕООД са заплатени 3504,06 лв. с преводно
нареждане от 13.01.2015 г. Според експертното заключение обезщетението за
забава върху заплатената сума за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2018 г. е в
размер на 1068,24 лв.
По делото са събрани и
гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажирания от ищеца свидетел – К.А.И.
(л. 94), упълномощен да управлява процесния лек автомобил. Същият излага, че
през м. септември 2014 г. паркирал колата на ул. „Цар Калоян“ в гр. Варна, в
близост до дърво на пътя, и се пробрал в дома си, находящ се на същата улица.
На излизане установил, че върху автомобила е паднал огромен клон от дървото,
който бил отстранен от служители на „Гражданска защита“. Свидетелят завел
претенция пред „З.Е.“ АД, с което дружество имал сключена застраховка „Каско“, и автомобилът бил отремонтиран
в доверен сервиз.
Видно
от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 52086/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, въз основа на подадено на 07.08.2018 г. заявление от „З.Д.Е.“ АД
срещу Община Варна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК за сумата от 3504,06 лв. ведно със законната лихва, считано от
07.08.2018 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 1068,30 лв. за
периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2018 г. и разноски по делото в размер на
481,48 лв. Длъжникът своевременно е възразил срещу заповедта, като в указания
едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове,
предмет на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл. 49 ЗЗД във вр. 45, ал. 1 ЗЗД (по аргумент от § 22 ПЗР КЗ, тъй като процесният
договор за застраховка „Каско“ е сключен преди
влизането в сила на действащия КЗ на 01.01.2016
г. и
няма данни за друга уговорка между страните) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за
съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните
такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС),
свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) предвижда специално суброгационно право на застрахователя, който при настъпване
на застрахователното събитие и след изплащане на дължимото застрахователно
обезщетение встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Когато причинител на вредата е лице, на което е възложена някаква работа,
по силата на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
възложителят отговаря за вредите, причинени от това лице при или по повод
изпълнението на работата. Отговорността на възложителя е обективна и гаранционно-обезпечителна,
предназначена да репарира вредоносните последици, настъпили в резултат от чуждо
виновно и противоправно поведение (действие или бездействие), осъществено при
или по повод изпълнението на възложената дейност. Същата е приложима и в
хипотези, в които във връзка с изпълнението е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила (така - т. 3 от Постановление №
4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС). Съгласно
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959
г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им
работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил
тези вреди.
В разглеждания случай ищецът твърди, че вредите, за които
е изплатил застрахователно обезщетение на застрахованото лице, са пряка и
непосредствена последица от паднал върху паркирания застрахован лек автомобил сух
клон от дърво, част от зелената система на Община Варна. Съобразно наведените твърдения и
приложимите правни норми, посочени по-горе, основателността на предявения установителен
иск с предмет регресното притезателно
право на застрахователя е обусловена от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско
на МПС” с предмет лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №
***; 2.) настъпването в периода на застрахователно покритие на застрахователно
събитие, изразяващо се в падане на клон от дърво върху паркирания автомобил, от
което са причинени твърдените щети по застрахованата вещ вследствие на
действието или бездействието на трето лице при или по повод възложената му от
Община Варна работа по стопанисване на озеленените площи и декоративната
дървесно-храстова растителност на територията на общината, както и 3.) изплащането
от ищеца на увреденото лице на застрахователно обезщетение в претендирания
размер. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. С оглед релевираното от
ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в негова тежест е
да докаже, че водачът на увредения автомобил е допуснал нарушения на правилата
за паркиране на автомобила, с което е допринесъл за настъпване на твърдените
вреди.
Oт приложената двустранно подписана застрахователна
полица е установено наличието на валидно възникнало между ищеца и собственика
на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско
на МПС“ с период на застрахователно покритие от 03.09.2014 г. до 02.09.2015 г.
От приобщените
писмени доказателствени средства (писмо от Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Варна), заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК, кредитира изцяло, както и от
свидетелските показания, ценени като достоверни от настоящия съдебен състав в тази им част, при условията на чл. 172 ГПК,
е установен механизмът на настъпилото застрахователно събитие в периода на
покрит риск - на 12.09.2014 г. застрахованият лек автомобил е бил паркиран в
гр. Варна, на пътното платно на ул. „Цар Калоян“ № 14 в близост до дърво на
улицата, когато върху превозното средство е паднал сух клон от дървото.
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза е доказано също, че са причинени
имуществени вреди на собственика на застрахования лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, както и че описаните в опис-заключенията
щети съответстват на механизма на настъпване на процесното събитие - според
експерта уврежданията са от естество да бъдат причинени в резултат от
съприкосновението на превозното средство с твърд и остър предмет и в частност с
клон на дърво.
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и
вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в
сила на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти -
общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в
селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 61 ал. 4 във вр. ал. 2 от ЗУТ озеленените площи за широко обществено
ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване,
собственост на държавата и общините, са публична собственост. Разпоредбата на
чл. 62 ал. 10 от ЗУТ предвижда, че Общинският съвет приема наредба за
изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. По силата
на тази законова делегация е издадена Наредба на Общински съвет Варна за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията
на Община Варна, приета с Решение на Общинския съвет - Варна № 1227-8(14)701 от
2.04.2009 г. Според чл. 47, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1
от Наредбата по изключение растителността на
територията на Община Варна се премахва при наличие на изсъхнали и болни
дървета, издънкова и самонастанена
растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета,
застрашаващи сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите,
съоръженията и инженерната инфраструктура. Редът за премахване на дървесна и храстова растителност и за извършването на резидби на клони е уреден в чл. 48 и сл. от Наредбата и
изисква писмено разрешение, издадено от кмета на Община Варна, съответно кмета
на района, на чиято територия се намира растителността. Според чл. 37 от
Наредбата контролът върху качеството на работата по поддържането на общинските
зелени площи се извършва от специализираната общинска служба по озеленяване.
Не се спори между страните, че дървото,
причинило щетите на застрахования автомобил, е част от уличното озеленяване на
ул. „Цар Калоян“ в гр. Варна и същото е публична общинска собственост.
Следователно непосредствено
задължение на служители на Община Варна, респ. на служители при
специализираната общинска служба или на други ангажирани от лица, на които е
възложено поддържането на уличното озеленяване и контрола на тази дейност
според предвидения в Наредбата ред, е било да следят за наличието на изсъхнали
и болни дървета или части от тях, които застрашават сигурността на гражданите и
тяхната собственост, и да предприемат съответните действия по тяхното
отстраняване.
В разглеждания случай не се установяват
извънредни метеорологични условия или други обективни фактори, предизвикали
падането на клон от дървото, поради което настоящият съдебен състав приема за
доказано неизпълнението на нормативно установеното задължение на Община Варна
да стопанисва и поддържа озеленените площи и декоративната дървесно-храстова
растителност на територията на общината в безопасен за гражданите и
собствеността им вид. Същото представлява противоправно деяние (бездействие) и е
в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, която връзка се
установява от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и събраните
свидетелски показания. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на съответното
длъжностно лице се предполага до доказване на противното, като обратно
доказване не е проведено по делото.
Следователно са налице предпоставките
за ангажиране на обезпечитeлно-гаранционната
отговорност на ответната община за противоправното поведение на нейни служители
по реда на чл. 49 във р. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване, основано на твърдения за неправилно
паркиране на водача на застрахования автомобил, доколкото същите се
опровергават от заключението на съдебно-автотехническата експертиза. От
последното се изяснява, че автомобилът е бил паркиран на пътното платно на ул.
„Цар Калоян“ в гр. Варна, което се състои от едно платно за движение без
наличие на хоризонтална маркировка (в това число непрекъсната такава, забранена
за пресичане) и на улицата не е поставен пътен знак, забраняващ
паркирането. Не се установява по категоричен начин също паркираният автомобил да е създавал опасност, да е бил пречка за
движението или да е закривал пътен знак или сигнал, нито да е бил в
непосредствена близост пред входовете на жилищни сгради и гаражи, така че да
затруднява достъпа до тях. При недоказаност на посочените обстоятелства не може
да се направи обоснован извод на извършено нарушение на чл. 98 от Закона за
движението по пътищата, което да обуслови намаляването на дължимото от
ответника обезщетение при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът не кредитира показанията на свидетеля К.И.
в частта, в която същият заявява, че е паркирал автомобила „малко на тротоара“,
тъй като същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото и в
частност заключението на съдебно-автотехническата експертиза и снимковия
материал, част от застрахователната преписка.
От представените писмени доказателствени средства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно
като правилно и обосновано, се доказва, че на 13.01.2015 г. „З.Е.“ АД е
изплатило на собственика на лек автомобил „Опел Корса“
с рег. № ***, чрез извършения ремонт на увредения автомобил, сумата от
3504,06 лв. по процесната застрахователна преписка, образувана при ищцовото дружество. Съгласно експертното заключение на
съдебно-автотехническата експертиза размерът на тази сума съответства на
стойността на вредите към момента на увреждането, съобразно избрания от
застрахованото лице начин на репариране на вредоносните последици.
След заплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на увредения срещу Община Варна, в качеството й на възложител на
лицата, които чрез своето бездействие са причинили процесните вреди. Предвид
наличието на всички кумулативни материалноправни предпоставки, обуславящи
възникването на съдебно предявеното регресно право в патримониума на ищеца, предявеният главен иск се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Задължението на отговорното лице да възстанови на застрахователя
заплатеното застрахователно обезщетение няма определен ден за изпълнение,
поради което, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото е установено, че регресната покана е получена от ответника на 19.02.2015 г.,
респективно от този момент Община Варна е изпаднала в забава и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за същата е възникнало задължение за заплащане на мораторна лихва
върху неизплатената главница. Доколкото началото на исковия период по акцесорния иск (06.08.2015 г.) следва установения момент на
забавата на ответника (19.02.2015 г.), съдът намира и този иск за доказан по
основание. Същият е доказан и по размер от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, от което се установява, че лихвата за забава върху главницата от
3504,06 лв. възлиза на претендираната сума от 1068,30 лв. Следователно и установителният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство
разноски в общ размер на 475,71 лв., от които 98,71 лв. за заплатена дължима държавна
такса (л. 6 от делото пред СРС), 300 лв. за заплатени депозити за вещи лица (л.
27 и л. 66), 30 лв. за заплатен депозит за разпит на свидетел (л. 28), 5 лв. за
съдебно удостоверение (л. 26) и 42 лв. за справка от НИМХ ф-л Варна (л. 49).
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани в полза на
ищеца, тъй като по делото не са представени никакви доказателства за реалното
заплащане на претендираното възнаграждение от 550,07 лв., изискуеми съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 91,45 лв.
(л. 5 от делото пред СРС).
Съобразно изхода
на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Община Варна, с адрес:
гр. Варна, бул***, дължи на ищеца „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми:
сумата от 3504,06 лв. (три хиляди
петстотин и четири лева и шест стотинки), представляваща изплатено на
застраховано лице „Евролийз ауто“
ЕАД – клон Варна, застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица №
00500100083287 от 02.09.2014 г., за вредите, причинени на застрахования лек
автомобил „Опел Корса“ с ре.
№ ***, от настъпило на 12.09.2014 г. застрахователно събитие, изразяващо се в
падане на дърво (огромен сух клон) върху паркирания до дървото автомобил, за
което е образувана щета под № **********/19.09.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
заявлението в съда – 07.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 1068,30 лв.
(хиляда шестдесет и осем лева и тридесет стотинки), представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от 06.08.2015 г. до 06.08.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 52086/2018 г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.
чл. 49 ЗЗД във вр. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул***, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 475,71 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул***, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 91,45 лв. (деветдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: