МОТИВИ
по НОХД № 393/2016 г.
по
описа на ЧРС
Районна прокуратура – Червен бряг
е внесла обвинителен акт срещу Р.М.Б.,
родена на *** ***, с постоянен и настоящ
адрес ***, българка, с българско гражданство, с начално образование,
безработна, разведена, неосъждана, ЕГН **********,
по обвинение за това, че като осъдена с Решение № 175/21.08.2012 г. по гр.д.№ 455/2012 г.
по описа на Районен съд Червен бряг да издържа малолетните си дъщери Р Н М. и Т
НМ., съзнателно не изпълнила задължението си в размер
на повече от две месечни вноски, в периода 21.08.2012 г. – ноември 2016 г. в
размер на 7395 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Държавният обвинител поддържа обвинението. В хода на съдебните прения
прокурорът изразява мнение, че са събрани безспорни доказателства за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК от подсъдимата. Посочва, че тя не отрича
ангажимента си, но е в обективна невъзможност да заплаща своевременно месечната
издръжка така, както е постановил Районен съд Червен бряг. Моли съдът да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото ѝ обвинение, като при
определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че подсъдимата е с чисто
съдебно минало. Моли съдът да ѝ наложи наказание при условията на чл.58а,
ал.4 от НПК, пробация с мерките по чл.42а, ал.2, т.1
и т.2 от НПК, като относно размера на това наказание предоставя на съда.
Подсъдимата се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК. Защитникът моли съдът да съобрази обстоятелството, че
подзащитната му признава вината си, изявява желание
да плаща издръжка и при всяка удобна възможност ще изпълнява задължението си. Започнала
е работа и е имала през цялото време добро процесуално поведение. Моли се за
снизходителност при постановяването на съдебния акт. Желае разглеждането на
делото да продължи по реда на глава ХХVІІ от НПК по реда на съкратеното съдебно
следствие.
В правото ѝ на последна дума подсъдимата заявява, че съжалява но няма
средства.
Предвид изразеното становище и
направеното самопризнание на основание чл.370, ал.1 от НПК съдът взе решение
делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 371,
т.2, когато установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт
Съдът
като прецени събраните в хода на досъдебно производство доказателства,
приобщени по реда на чл.283 от НПК и взе предвид обясненията на подсъдимия –
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установени обстоятелствата изложени в
обвинителния акт.
Горните факти се установяват и от показанията на
свидетелите полицейски служители, които кореспондират помежду си, взаимно се
допълват и не си противоречат, но и от писмените доказателства по делото –
протоколи за доброволно предаване и съдебно оценителни експертизи, поради което и съдът ги кредитира. Всички
тези доказателства в своята съвкупност подкрепят самопризнанието на
подсъдимите.
При така обсъдените доказателства съдът прие, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепя от събраните в хода на досъдебно производство
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Р.М.Б., родена на *** ***,
с постоянен и настоящ адрес ***,
българка, с българско гражданство, с начално образование, безработна,
разведена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата Р.М.Б. и свид. Н М И имали брак, от който брак имали
родени две деца – Р Н М. и Т НМ..
С Решение № 175/21.08.2012 г. по гр.д.№ 455/2012 г. по описа на Районен съд Червен бряг,
влязло в сила на 21.08.2012 г., брака му с подсъдимата е прекратен и упражняването
на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата – свид. Н М Иа на майката – подсъдимата Б. е определен режим
на лични контакти с децата и е осъдена да заплаща,
чрез техния баща и законен представител ежемесечна издръжка за всяко от тях, в
размер на 72.50 лева, считано от 21.08.2012
г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно
с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
След постановяване на съдебното решение последната за периода 29.04.2014 г.
– 29.04.2015 г. не е изплащала дължимата издръжка в размер на 7395 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие – показанията
на свидетеля Н М Иобясненията на подсъдимата Б. и
приобщените писмени доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е то от подсъдимата и каква е правната
му квалификация:
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 от
Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се
изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени в решението на
съда. С чл. 183, ал. 1 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно
изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на
дете като е осигурена наказателноправна защита на
интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия
за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална
подкрепа на неговото дете. За да е съставомерно едно
деяние по чл.183, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна - това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните
задължения лице. Престъплението по чл. 183 от НК е формално и продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой низходящ става неизправен длъжник най-малко за две
месечни вноски. Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК се държи наказателноотговорен този, който като е осъден да заплаща
издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски.
Подсъдимата била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на двете малолетни
деца в размер на по 72,50 лева за всяко от тях. Съзнателно обаче тя не е
изпълнявала задължението. Необходимият минимум от неплатени поне две месечни
вноски, за да възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК очевидно е налице.
- Съставлява ли деянието престъпление и правната му квалификация:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от НК престъпление е това общественоопасно
деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от
закона за наказуемо.
Налице е съзнателно неплащане на дължимите месечни вноски периода за
периода 29.04.2014 г. – 29.04.2015 г. Общият размер на задължението на подсъдимата
е в размер на 7395 лв. Няма значение, че подсъдимата не работи по трудово
правоотношение. Съгласно съдебната практика за реализиране на състава на чл. 183,
ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното
възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние;
ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на
други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са
възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща
издръжка и др. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Издръжката е изискуема през течението
на целия месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди
на лицето, в полза на което е присъдена. От събраните доказателства се
установява, че подсъдимата не е изпълнявала това свое задължение, следователно
са налице всички съставомерни признаци от обективна
страна на чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна
подсъдимата е действала при форма на вината пряк умисъл.
При така приетата фактическа обстановка съдът счете, че от обективна и
субективна страна подсъдимата Б. е осъществила състава на престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като за периода за периода 29.04.2014 г. – 29.04.2015 г., като осъдена с Решение № 175/21.08.2012 г. по гр.д.№ 455/2012 г. по описа на Районен съд Червен бряг,
влязло в сила на 21.08.2012 г., да издържа низходящите
си Р Н М. и Т НМ., чрез техния баща и
законен представител Н М Ичрез заплащане на
ежемесечна издръжка в размер на 72,50 лв. за всяко от тях, съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски,
представляващи парична сума в общ размер 7395,00 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимата престъпление е предвидено наказание лишаване
от свобода за срок до една година или пробация. Не са
налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, тъй като чл. 78а
от НК не може да се приложи за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, защото
издръжката не е изплатена и няма възстановяване на имуществените вреди
/Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д. № 4/85 г. на Пленума на ВС/.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата,
съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36 от НК относно целите на
наказанието, съобразявайки предвиденото от закона наказание за извършеното
престъпление, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Поради това на основание чл. 183,
ал. 1 от Наказателния кодекс, като взе
предвид подбудите на подсъдимата за извършване на деянието, установените
смекчаващи вината обстоятелства (чистото съдебно минало и самопризнанието на
подсъдимата), съдът й определи наказание на основание чл.183 ал.1 предл. второ от НК във
вр. с чл.373, ал.2 от , вр. чл.58а ал. 4, вр. чл.
55 ал. 1 т. 2 б. „в“ от НК глоба в
размер на 100 /сто/ лева.
Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и ще изпълни
целите на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимата, да й окаже
необходимото превантивно въздействие.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе осъдена
да заплати по сметка Областна Дирекция на МВР гр. Плевен разноски за вещо лице
в размер на 48.30 лв. по ДП № ЗМ-438/2016 г. по описа на РУ гр. Червен бряг.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: