№ 2960
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110203382 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЙОАНА 11“ ООД против електронен фиш
(ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с
които на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лв. за извършено
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят твърди, че е разполагал с
валидна маршрутна карта за процесната дата. Не оспорва, че именно
дружеството е собственик на посоченото в ЕФ МПС. Счита, че не е спазено
изискването на чл.2 от Регламент (ЕС) № 2020/204, съгласно който
доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите за всеки случай
на недекларирана пътна такса и предлагат възможност за отстраняване на
нередовността преди предприемане на принудителни мерки. Твърди, че не е
извършено твърдяното нарушение, за което освен това не са събрани всички
необходими доказателства. В допълнение към жалбата излага доводи за
непропорционалност на наложеното наказание, както и за неяснота в какво се
1
изразява неправомерното поведение на юридическото лице. Моли ЕФ да бъде
отменен.
В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Посочва, че от събраните по делото доказателства, в частност от справката от
„Интелигентни трафик системи“ АД се установява, че дружеството е
заплатило дължимата такса чрез закупуване на маршрутна карта. Моли ЕФ да
бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в
откритото съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 25.07.2021 г. в 11:36 ч. автобус „****“ с рег. № *****, собственост
на „ЙОАНА 11“ ООД, с технически допустима максимална маса 11 500 кг,
брой оси 2 /две/, екологична категория Евро 3, без ремарке, се движел на
територията на Столична община по път А-6 км 50+427, с посока нарастващ
километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. На
25.07.2021 г. в 10:42 ч. била платена маршрутна карта № 21072590063123 за
посоченото пътно превозно средство, като била заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП в размер на 2,16 лв. Движението на автобуса по
посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо
устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се
намирало на път А-6, км 50+427. Видно от становище от отдел „Управление
на информационна система и инфраструктура“, НТУ,
административнонаказващият орган приел, че в маршрутната карта няма
получено плащане за преминаване през сегмента на рамката, където е
отчетено нарушението, и няма получени тол декларации.
За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш №
2
********** за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съобразно
утвърден образец на електронен фиш, по силата на който на основание чл.
187, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на дружеството-собственик на ППС
била наложена имуществена санкция в размер на 2 500 /две хиляди и
петстотин/ лв. ЕФ бил издаден на 17.02.2023 г. и връчен на 02.02.2024 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства: снимков
материал към електронен фиш № **********, доклад от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, история на обработка за
генериране на електронен фиш № **********, протокол за установяване
годността за приемане за изграждането, доставката и монтажа на стационарна
контролна точка (СКТ) 1018, ведно с приложения; известие за доставяне,
становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“, НТУ, маршрутна карта № 21072590063123, ведно с
географска карта с очертан маршрут и таблица с описанието й, справка изх.
№ 2385/25.04.2024 г. от изпълнителния директор на „Интелигентни трафик
системи“ АД.
Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на
чл.167а, ал. 3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към
тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира
приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система,
предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на
посоченото време и място процесното ППС се движело по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Не се установява с необходимата
категоричност обаче, че дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т. 2 ЗП не е
била заплатена за конкретния сегмент, тъй като видно от географската карта
3
към маршрутна карта № 21072590063123 част от заявения маршрут
преминава през път А6. Същевременно въззиваемата страна не е провела
пълно и главно доказване на факта, че стационарната контролна точка не
попада в обхвата на валидната маршрутна карта, поради което съдът намира
нарушението за недоказано от обективна страна.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в
качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл.
187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.
Електронният фиш е издаден на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП, които
предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да
се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно
разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено
и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното и
заплащане, като атакуваният ЕФ съдържа всички предвидени реквизити.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила при издаване на процесния електронен фиш, доколкото в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП не е предвидена възможност да се
издава такъв при констатиране на нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Видно
от нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП електронен фиш може да се издава
единствено в хипотезата на установено административно нарушение по чл.
179, ал. 3 ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Законодателят
4
ясно и категорично е предвидил с един и същи закон, че установяването на
конкретно нарушение става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така
конкретно посочено нарушение може да се състави ЕФ. При това положение
е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба,
предвиждаща административнонаказателна отговорност с аргументи от
съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не
може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща
се в чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена
възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. След като цели административнонаказателна репресия, законодателят
следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА е
недопустимо административнонаказателна отговорност да се прилага по
аналогия, а именно чрез приложение на разпоредби от ЗДвП, касаещи
подобни случаи. Посочените в чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, не означава, че съществува
възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение при липса на
изрична норма за това, С оглед на това в случая незаконосъобразно е издаден
електронен фиш за така извършеното нарушение, като вместо това, на
основание чл. 189е, ал. 1 ЗДвП е следвало да се състави АУАН и издаде НП.
Освен това налице е и допуснато процесуално нарушение, свързано с
описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в
това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП,
доколкото процесният автобус няма валидна маршрутна карта или валидна
тол декларация за преминаването, без обаче да се посочи дължимият, но
незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се
дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е
от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на
дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП. Посочената
празнота доколкото касае съществен елемент от описанието на нарушението,
препятства съда да установи заплатената от дружеството-жалбоподател
маршрутна карта покрива ли съответния тол сегмент.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
5
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в
частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или
ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично
или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя
се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш
разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да не са били част
от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. имат пряко
действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени и поради
противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната
отговорност на въззивника с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., доколкото жалбоподателят не е
следвало да бъде директно санкциониран, а да му се предостави възможност
да заплати дължимата пътна такса за процесния сегмент от пътя. Едва след
6
уведомяване и бездействие на жалбоподателя да заплати дължимата такса
доброволно, е следвало да се пристъпи към ангажиране на
административнонаказателната му отговорност.
На следващо място, настоящият съдебен състав счита, че в хода на
производството не се доказа дружеството-жалбоподател да е осъществило
състава на вмененото му административно нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП,
доколкото е заплатило дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП по
валидна маршрутна карта № 21072590063123, като не се установява
процесният тол сегмент да не попада в рамките на заявения маршрут.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че налагането на
имуществена санкция в размер на 2500 лева за незаплатена пътна такса в
значително по-нисък размер се явява в остро противоречие и с принципа за
пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДЕС. Изискването за
съразмерност последователно е залегнало в практиката на СЕС (в този смисъл
решения С- 259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14) и същото налага
използваните санкционни мерки да не надхвърлят подходящото и
необходимото за постигане целта на закона, като за да се прецени дали
санкцията е съобразена с принципа на пропорционалност, следва в частност
да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази
санкция, както и начинът за определянето на нейния размер. Съдът намира, че
в настоящи случай тези изисквания не са били спазени, като с оглед
максималния възможен размер на дължимата такса, определен по реда на
чл.29 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, който би възлизал на 102 лева, наложената
имуществена санкция се явява самоцел, и има преимуществено репресивен
характер, в противовес и с целите на административното наказване,
дефинирани от националния законодател в чл.12 ЗАНН. Посочените
съображения също са основание да се определи електронният фиш като
незаконосъобразен.
С оглед основателността на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени претендираните от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 940 лева, за реалното заплащане на които са представени съответни
доказателства по делото.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
Инфраструктура“, с който на „ЙОАНА 11“ ООД с ЕИК ********* на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500 лв. за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЙОАНА 11“
ООД с ЕИК ********* сумата от 940 (деветстотин и четиридесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8