РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Ямбол, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100315 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Производството по делото е
образувано по ИМ от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, срещу И. К. И. от с. Х.,
общ. Т..
С ИМ се твърди, че на 10.12.2019 г. е бил сключен договор за потребителски кредит №
*** между ищеца като кредитор и ответника като длъжник по договора.
Твърди се, че общото задължение по кредита и допълнителните услуги към него са
били в общ размер на 2383,84 лв. с общ размер на вноската - 99,34 лв. и с дата на погасяване
25-ти ден от месеца.
Твърди се, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора.
Твърди се, че съгласно допълнителни услуги предлагани от ищеца ответника се е
ползвал от услугите Фаст и Флекси.
Твърди се още, че длъжникът не е изпълнил поетите от него договорни задължения и е
направил само девет пълни погасителни вноски и една непълна с дата 13.10.2020 г.
Твърди се, че е настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че на ответникът е било изпратено уведомление писмено с обратна
разписка, но писмото не е било потърсено от получателя на посочен от ответника адрес.
На следващо място се сочи, че ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е
1
било образувано ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, с което обстоятелство по същество
ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на иска, предмет на разглеждане в
настоящото производство, като се претендира от съда да постановени решение, с което да се
установи вземането в полза на ищеца от длъжника за сумата в общ размер на 1662,35 лв.,
от които главница в размер на 624,33 лв., договорно възнаграждение в размер на 189,20 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 165,26 лв., възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 506,25 лв., лихва за забава в размер на 177,31 лв.
дължими от 26.08.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва до изплащане на
вземането.
В срок по чл.131 от ГПК е постъпило Становище от ответника по делото, с което се
твърди, че е имал дело по този кредит преди два месеца и там е предоставил всички
бележки, с които е платил кредита си.
Поддържа се, че не е вярно, че дължи остатък като потребител.
Твърди, че е платил кредита предсрочно, но не е получил никакъв документ.
Твърди, че всичко е платил по кредита.
Ищецът „Профи Кредит България” ЕООД – гр. София, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява законен представител, не изпраща и процесуален такъв. С депозирана
преди съдебно заседание писмена молба се поддържа исковата претенция и се оспорва
отговора на ответника.
Ответникът И. К. И. не се явява в съдебно заседание.
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на ***
год. пред ***РС е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от ищеца в настоящото производство – „Профи Кредит България” ЕООД срещу
длъжника-ответник И. К. И., за следните суми: главница в размер на 624,33 лв., договорно
възнаграждение в размер на 189,20 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
165,26 лв., възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 506,25 лв., лихва за
забава в размер на 177,31 лв. дължими от 26.08.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със законната
лихва до изплащане на вземането, както и 30 лева такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Заповедният съд е уважил това искане като е издал заповед № *** год. срещу която в
срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е ангажирал
писмени доказателства: зав. копие на договор за потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт, ведно с Общи условия,зав. копие на погасителен план към договор за
потребителски кредит, зав. копие на Искане за отпускане на потребителски кредит от *** г.,
зав. копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за
2
потребителски кредити от 10.12.2019 г., зав. копие на Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит за отлагане на вноски от 15.04..2020 г., зав. копие на погасителен
план към Анекс № 1 зав. копие на уведомително писмо от 04.11.2021 г., зав. копие на
известие за доставяне – обратна разписка от 29.11.2021 г., зав. копие на Извлечение по
сметка към договор за потребителски кредит от 03.02.2022 г. и зав. копие на удостоверение
изх. № *** г. за АПС на „Профи Кредит България“ ЕООД.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключените на
вещото лице по която се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК – 26.11.2021 год., непогасените задължения по Договор № ***/*** год. са в размер на
общо 1 512,04 лева, от които: главница – 624,33 лева; възнаградителна лихва за периода
25.10.2020 год. – 03.11.2021 год. – 189,20 лева; възнаграждение за услуга Фаст за периода
25.10.2020 год. – 03.11.2021 год. – 165,26 лева; възнаграждение за услуга Флекси за периода
25.10.2020 год. – 03.11.2021 год. – 506,25 лева и лихва за забава за периода 25.10.2020 год. –
03.11.2021 год. – 27,00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск в производството, по който ищецът цели
да установи, че ответника му дължи парични суми по договор за потребителски кредит №
***/*** год. и Анекс към него от 29.04.2020 год. Предявеният иск е процесуално допустим,
тъй като длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Установява се по делото, че между ищеца и ответника е възникнала валидна
облигационна връзка въз основа сключения между тях договор за потребителски кредит,
включващ и допълнителни услуги – Фаст и Флекси.
Възражението на ответника, че не дължи изпълнение по договора се опровергава от
заключението на вещото лице, върху което съдът стъпва при формиране на крайния си
извод по спора между страните. Тоест по делото не бе доказано ответникът да е изпълнил
задължението си да погаси изцяло задълженията си по договора към ищцовото дружество.
Видно от представения по делото погасителен план към сключения между страните по
договора Анекс от 29.04.2020 год. падежът на последната погасителна вноска е 25.12.2021
год., или към момента на постановяване на съдебното решение вземанията по договора
вземанията по договора са изцяло изискуеми, което обстоятелство следва да се вземе
предвид от съда с оглед разпоредбата на чл.235 ГПК.
Ето защо и с оглед заключението на вещото лице исковата претенция за сумата от
1 512,04 лева, от които: главница – 624,33 лева; възнаградителна лихва за периода 25.10.2020
год. – 03.11.2021 год. – 189,20 лева; възнаграждение за услуга Фаст за периода 25.10.2020
год. – 03.11.2021 год. – 165,26 лева; възнаграждение за услуга Флекси за периода 25.10.2020
год. – 03.11.2021 год. – 506,25 лева, следва да се уважи, а иска за заплащане на лихва за
забава следва да се уважи до размера на сумата от 27,00 лева, като за разликата над този
размер до предявения размер от 177,31 лева и за периода от 26.08.2020 год. до 25.10.2020
3
год. искът следва да се отхвърли като неоснователен поради недоказаност.
Следва да се присъди законната лихва върху уважения размер на иска от датата на
подаване на заявлението в съда – 26.11.2021 год. до окончателното и изплащане.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца сторените от него разноски по
съразмерност.
Съгласно съдебната практика, съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т.
О., ТК/.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени
от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В
случая съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева в исковото
производство и 150,00 лева в заповедното, на основание чл.26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ и предвид липсата на особена правна сложност на производството, а и
фактическа такава, тъй като делото е разгледано с приемане единствено на писмени
доказателства по делото и изслушване на една експертиза. По съразмерност в тежест на
ответника следва да се възложат и сторените от ищеца разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер и заплатени държавни такси в заповедното и исковото производство.
Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на
ищеца направените в исковото и заповедното производство разноски по съразмерност в
общ размер на сумата от 606,94 лева.
При този изход на делото ответника също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, на такива не са поискани, а и не са представени доказателства за
действително сторени по делото разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
насока.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК,
съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В срещу И. К.
И. с ЕГН **********, с адрес: с.Х., общ.Т., ул.“***, за сумата в общ размер на 1512,04 лева,
от които: главница в размер на 624,33 лева; договорно възнаграждение в размер на 189,20
лева; възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 165,26 лв., възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 506,25 лв., лихва за забава в размер на 27,00 лв.
4
дължима от 25.10.2020 г. до 03.11.2021 г., ведно със законната лихва считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 26.11.2021 год. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК с № *** год. по ч. гр. дело № *** год. описа на Районен съд Ямбол, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава над сумата от 27,00 лева до предявения размер от
177,31 лева и за периода от 26.08.2020 год. до 25.10.2020 год. като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, И. К. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В сумата от 606,94 лева, представляваща
сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5