№ 89
гр. гр.Велинград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20235210101273 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. П. с
ЕГН **********, чрез адв. Ч. Ч., АК Пазарджик срещу Е. П. П. с ЕГН
**********, за допускане до делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор 10450.502.509.2.3 по кадастралната карта и регистри на
гр.Велинград, одобрени със ЗАПОВЕД РД-18- 1214/06.06.2018г., на Изп.
директор на АГКК, който обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор
10450.502.509.2 разположена в поземлен имот с идентификатор
№10450.502.509 с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение със застроена площ от 105,60 кв. м., на 1 /едно/ ниво, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта:
10450.502.509.2.2; над обекта: няма, при квоти, както следва: 3/4 ид. ч. В. П. и
1/4 ид. ч. за ответника Е. П..
Ищецът твърди, че с нот. акт за дарение на недвижим имот № 14, том 2,
дело 490/1996 г., по описа на PC-Велинград П.В П. и В.А П.а - родители на
страните са им дарили дворното място, върху което е построена сградата, в
която е разположен процесния СОС, ведно с пропорционалните им общи
части по чл. 38 от ЗС, а СОС е придобит от съделителите по силата на
приращение.
Сочи, че още преди това с нот. акт за учредяване на право на строеж №
131, том 1, дело 303/1984 г., по описа на PC-Велинград Цветана Илиева П.а и
П.В П. - баба и баща на страните са учредили на В. П. правото да построи
втори жилищен етаж над съществуващата сграда, съгласно утвърден
1
архитектурен проект на негово име, който построил същият и станал
изключителен собственик на изградения през същата година 1984 г. втори
жилищен етаж, ведно с припадащите му се общи части от сградата по чл.38 от
ЗС, изрично упоменато в учредената му суперфиция. Имало издадени
разрешение за строеж и строителен протокол за определяне на строителна
линия и ниво, а по-късно и удостоверение за търпимост № 538/11.06.2021г. за
цялата сграда.
Намира, че съсобствеността е била установена категорично и с влязло в
законна сила Решение №124 от 25.05.2022 г., постановено по гр.д.№655/2021 г.
на PC-Велинград, с което били отхвърлени претенциите на ответника, че е
изключителен собственик на имота на основание давностно владение.
Моли съда да допусне до делба горния имот, за който твърди, че
представлява СОС към момента на предявяване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Е. П.. Намира иска за допустим и частично основателен, като
претендира, че квотите при делбата са по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях.
Твърди, че третият етаж е построен от него, като е платили всички
разходи по него и само той го е ползвал. Сочи, че ищецът първоначално
спорел, че имотът не е бил самостоятелен обект на правото на собственост, но
след това оспорвал, че ответникът не го е придобил на основание давностно
владение, като съдът бил отхвърлил иска му като неоснователен.
Твърди, че в резултат на развилите се производства двамата били
станали съсобственици на СОС, не възразява да бъде извършена делба, но
счита, че трябва да бъде при квоти по 1/2 ид. ч. за страните.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 34 от ЗС – за делба на
съсобствен недвижим имот.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните съдът приема следната фактическа обстановка:
С нотариален акт № 131, том 1, дело 303/1984 г., по описа на
Велинградски районен съдия Цветана Илиева П.а /баба на страните по делото/
и П.В П. /техен баща/ учредяват на ищеца В. П. П. суперфиция, която с обем
построяване на втори етаж над тогава съществуващата къща на Цветана и П.
П.и в парцел трети, отреден за имот пл. № 3540 /три хиляди петстотин и
четиридесети/ в кв. 180 /сто и осемдесети/ по плана на гр. Велинград, в кв.
Лъджене, по утвърден архитектурен проект на името на правоимащия, който
ще бъде изключителен собственик на втория етаж с общи части. Между
страните не е спорно обстоятелството, че този втори жилищен етаж е
изключителна собственост на ищеца В. П., по силата на упражненото право на
надстрояване.
С нотариален акт № 14, том 2, дело 490/1996 г. по описа на
Велинградски районен съдия, съпрузите П.В П. и В. Ангелова П.а подаряват
на синовете си – страните по настоящото дело В. и Е. П.и П.и при равни права
2
за двамата следния имот, находящ се в гр. Велинград, кв. Лъджене, дворно
място, застроено и незастроено от 252 кв. м., съставляващо парцел № 3,
отреден за имот пл. № 3540 /три хиляди петстотин и четиридесети/ в кв. 180
по плана на гр. Велинград, ведно с приземния и жилищния етаж от
намиращата се в него масивна къща на 103 кв. м., с общи части по чл. 38 от ЗС.
Страните не спорят, че след построяването на втори жилищен етаж от
ищеца В. П., е бил построен още един етаж, за който не е учредявано право на
надстрояване на нито един от съделителите. Към момента на постояването на
процесния СОС нито един от съделителите не са били сключили граждански
брак.
На 11.06.2021 г. е издадено Удостоверение за търпимост на строеж по
пар. 16, ал. 1 от ЗУТ на Е. П., в уверение на това, че в имот с идентификатор
10450.502.509 с площ от 535 кв. м. за сграда с предназначение жилищна
сграда многофамилна, брой етажи – три, със застроена площ от 107 кв. м. са
налице условията на пар. 16, ал. 1 от ЗУТ. Сградата е търпим строеж и не
подлежи на събаряне и забрана за ползване.
Не е спорно също, че между страните са се развили две граждански
производства. Образувано е било гражданско дело № 805/2020 г. по описа на
РС Велинград, с предмет делба на поземления имот с идентификатор
10450.502.509 по КККР на гр. Велинград, ведно с първи жилищен етаж, втори
жилищен етаж и тавански етаж /както и други второстепенни постройки/, като
в съдебно заседание е оттеглен иска за поземления имот и втори жилищен
етаж, поради което производството по делото в тази част е било прекратено. С
Решение от 15.03.2021 г. по гр. д. 805/2020 г. е допуснат до делба между Е. П.
П. и В. П. П. СОС с идентификатор 10450.509.2.1 – първи жилищен етаж,
ведно с други второстепенни сгради, при квоти по ½ ид. ч. за всеки от
съделителите. Със същото решение е отхвърлен иска за делба на тавански
етаж от жилищна сграда с идентификатор 10450.509.2, построена в дворно
място с площ от 535 кв. м., с идентификатор 10450.509 по ККР на гр.
Велинград. Съдът основава своя извод на това, че самостоятелен обект на
правото на собственост с идентификатор 10450.509.2.3 е заличен от КККР,
поради което подпокривното пространство е обща част и като такава се
подчинява на общия режим на общите части по смисъла на чл. 38 от ЗС. При
този извод и на основание чл. 38, ал. 3 от ЗС искът за делба на тавана е
отхвърлен. На съдът е служебно известно и постановяването на решение по
извършване на делбата от 08.02.2023 г., като в дял на Е. П. е възложен СОС с
идентификатор 10450.502.509.2.1 – първи етаж от жилищната сграда.
По иск на Е. П. е било образувано и гр. д. № 655/2021 г. по описа на РС
Велинград. Постановено е Решение № 124/25.05.2022 г., с което е отхвърлен
предявения от Е. П. установителен иск срещу В. П. П., с който се иска да се
приеме за установено, че Е. П. е собственик на трети жилищен етаж с
идентификатор 10450.502.509.2.3, на основание изтекла в негова полза
придобивна давност. Съдът е приел, че имотът, предмет на установителния
3
иск е самостоятелен обект в сграда, но искът е отхвърлен поради недоказано
владение в продължение на 10 години, на което ищецът основава своите права.
Всички гореописани решения са влезли в сила към настоящия момент.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява следното: СОС с идентификатор 10450.502.509.2.3
по КККР на гр. Велинград, тип – жилище, апартамент, брой нива 1, с площ от
105,60 кв. м., съгласно Заповед за одобрение на КККР РС – 18-1214/06.06.2018
г., издадена от ИД на АГКК, при граници на СОС с идентификатор
10450.502.509.2.2 и представляващ тавански етаж, разположен в
подпокривното пространство, ограничен частично от покривните плоскости в
сградата, отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и на чл. 110, ал.
1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ за самостоятелен жилищен обект – има
самостоятелен вход, три жилищни помещения: кухня, кухненски бокс, баня и
тоалетна и складово помещение, разположено в полуподземния етаж.
Светлата височина на жилищните помещения отговарят на нормите, посочени
в чл. 72, ал. 3 от Наредбата – жилищните помещения в подпокривното
пространство на жилищните сгради трябва да имат светла височина най-малко
2,30 м. в 50 на сто от площта им и най-малко 1,50 м. в най-ниската част.
Измерена на място светлата височина е най-малко 2,30 м. в 66 на сто от
площта им и най-малко 2,00 м. в най-ниската част. Таванският етаж отговаря
на нормите за допустими светли площи в жилищата, съгласно чл. 93а от
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство,
действала към 1984 – 1985 г., като са подробно описани в заключението на
вещото лице. Прието е също, че таванският етаж отговаря на нормите на
чл. 99, ал. 2 от Наредба № 5 за ПН по ТСУ – жилищните помещения,
ателиетата, стаите за научна, творческа и друга дейност в подпокривното
пространство на жилищните сгради трябва да имат светла височина най-малко
2,30 м. в 50 на сто от площта им. На място е измерено светла височина най-
малко 2,30 м. в 66 на сто от площта. Вещото лице установява също, че не са му
представени и сам не е открил строителни книжа и документи или акт за
узаконяване на извършения строеж.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Съдът намира, че по настоящият спор не
е формирана сила на пресъдено нещо, въз основа на влезлите в сила решения,
постановени по гр. д. № 655/2021 г. и гр. д. № 805/2020 г. по описа на РС
Велинград. Действително предмет на делото за делба по гр. д. № 805/2020 г. е
бил тавански етаж, построен в жилищна сграда с идентификатор
10450.502.509.2 по КККР на гр. Велинград, който иск в тази част е отхвърлен
поради липсата на самостоятелен обект на правото на собственост. Решението
в тази част е постановено на 15.03.2021 г. и същото е влязло в сила като
необжалвано. Видно от приложеното по в. ч. гр. д. № 110/2024 г. по описа на
ОС Пазарджик е, че със Заповед от 21.10.2020 г. на основание чл. 54, ал. 4 от
4
ЗККР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Велинград, като е променена етажността на съществуващия обект, като
е заличена схема на СОС с идентификатор 10450.502.509.2.3, която заповед е
била отменена с Решение № 536/27.06.2022 г. на Административен съд
Пазарджик, постановено по адм. дело № 737/2021 г., което решение е влязло в
сила на 08.02.2023 г.
Т. е. настъпилите изменения относно регулационния статут на СОС и
придаването му от КККР на гр. Велинград на самостоятелен обект на право на
собственост следва да се отчете като факт, настъпил след приключването на
съдебното дирене по гр. д. № 805/2020 г. на РС Велинград. От приложената по
делото схема на процесния имот е видно, че последно изменение на КККР
засягащо самостоятелен делбен обект е от 30.11.2023 г., като е дадена
характеристика на имота към момента на издаване на схемата – самостоятелен
обект, намиращ се на трети етаж в сграда и идентификатор 10450.502.509.2, с
предназначение многофамилна жилищна сграда, като изрично е записано
предназначение на СОС – жилище, апартамент. В приложената по делото
данъчна оценка характеристиките на имота съвпадат с дадените в схемата.
Настъпилите изменения в кадастралната карта не могат да бъдат
пренебрегнати от съда при произнасянето му по настоящото дело.
Постановеното решение по гр. д. № 655/2021 г. по описа на РС
Велинград пък има за последица отхвърляне на иска на Е. П., че същият е
индивидуален собственик на процесния имот на основание давностно
владение. Предмет на това дело никога не е било установяване на
съсобственост по силата на приращение, поради което съдът намира, че дължи
произнасяне по сезиращия го иск по същество.
Съдът намира иска за основателен, по следните съображения:
Искът за делба по чл. 34 от ЗС има за предмет прекратяването на
съществуваща между страните съсобственост, като производството се развива
съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да
установи по безспорен начин съществуването на съсобственост между
страните на посочените в исковата молба основания относно процесния
недвижим имот, както и всеки един от елементите, подлежащи на доказване в
първата фаза на делбата, а именно по отношение на кой имот, между кои
страни и при какви квоти от правото на собственост, следва да се допусне
делбата. В случая, макар и да не се оспорва от страните наличието на
самостоятелен обект на правото на собственост, съдът дължи проВ. на това
обстоятелство, тъй като не може да се допусне до делба обща част, макар и
страните да не спорят в този смисъл.
От събраните по делото доказателства е прието, че таванският етаж е
построен без за него да е било учредено право на строеж и без строителни
книжа. От приетото удостоверение за търпимост съдът приема, че макар и
незаконно построен, същият отговаря на строителните изисквания и норми
към момента на изграждането му, датирано преди април 1987 г., поради което
5
и на основание пар. 16, ал. 1 от ЗУТ не подлежи на събаряне и забрана за
ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС в сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на отделни собственици, общи на всички
собственици са стълбите, площадките, покривите, общите тавански и избени
помещения и пр. Подпокривното пространство на сградата е обща част, но
само когато не е изградено като жилище. В този смисъл е и тълкуването,
дадено с ТР № 34/1983 г. на ОСГК на ВС. В т. 2 - 4 от посоченото ТР се касае
за хипотези, при които подпокривното пространство не е изградено като
жилище и не отговаря на необходимите изисквания на подзаконови
нормативни актове за изграждането на отделни самостоятелни обекти. Прието
е, че в тези случаи, подпокривното пространство е обща част на сградата и
съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗС не може да бъде предмет на
сделки и на съдебна делба. В процесния случай третият тавански етаж не е
обща част, а е изграден изначално като жилище. От приетото заключение на
вещото лице Г. се установява, че жилището отговаря на всички изисквания на
ЗУТ и подзаконовите нормативни актове. С оглед на горното имотът е годен
обект за делба и следва да се допусне до такава.
Основния спор в случая е какви са квотите на съсобствениците. Според
настоящият съдебен състав следва да намерят приложение правилата за
приращението – чл. 92 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба, собственикът
на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено
друго. Такова „друго“ по смисъла на цитираната разпоредба е учредяване на
право на строеж, което не се доказа в настоящото производство, но такова не
се и твърди от страните. Поради липсата на учредено право на надстрояване в
имота построеният преди 1987 г. трети етаж е станал собственост на
собствениците на земята съответно на притежаваните от тях идеални части от
поземления имот. В случая надстроеният трети етаж не може да се приеме за
принадлежност към сградата, тъй като, както вече беше отбелязано,
представлява самостоятелен обект на правото на собственост и като такъв
принадлежи на собственика на земята, а не на сградата.
По делото е безспорно, а и от приетите писмени доказателства се
установява, че през 1996 г. родителите на съделителите – П. П. и В. П.а
даряват на синовете си В. и Е. П.и поземления имот, върху който вече е бил
построен делбения СОС. В момента, в който съделителите са придобили
собствеността върху земята, същите по силата на приращението са придобили
и собствеността върху построения без суперфиция трети етаж.
Отчитайки, че собствеността на поземления имот е прехвърлена със
сделка, при свобода на договарянето то следва да се приеме, че по силата на
уговореното е преминала и собствеността на построеният етаж без учредено
суперфициарно право. В решение № 120/22.10.2014 г. по гр. д. № 2928/2014 г.,
ІІ г. о. е разгледано прехвърлителното действие на разпореждането с
идеалните части от дворното място и по отношение на построените без
6
учредено право на строеж от останалите съсобственици сгради в груб строеж,
при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите
върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката,
запазването на собствеността върху сградата, отделно от земята, трябва да
бъде изрично уговорено в нотариалния акт, за да се смята оборена
презумпцията по чл. 92 ЗС. В същия смисъл и Решение № 370 от 06.07.2009 г.
по гр. д. № 994/2008 г. на I г. о., Решение № 292 от 8.07.2010 г. по гр. д. №
931/2009 г. на I г. о., Решение № 125 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 616/2019 г. на
II г. о., Решение № 96 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 4669/2014 г. на І г. о.,
Решение № 19/28.03.2016 г. по гр. д. № 1600/2015 г., III г. о., Решение № 37 от
04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016г. на І г. о., Решение № 60088 от 6.07.2021 г.
по гр. д. № 3876/2020 г., II гр. о.
Изхождайки от гореприетото, до делба следва да се доусне
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10450.502.509.2.3
по кадастралната карта и регистри на гр.Велинград, одобрени със ЗАПОВЕД
РД-18- 1214/06.06.2018г., на Изп. директор на АГКК, който обект се намира на
етаж 3 в сграда с идентификатор 10450.502.509.2 разположена в поземлен
имот с идентификатор №10450.502.509 с предназначение на самостоятелния
обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда, или в сграда
със смесено предназначение със застроена площ от 105,60 кв. м., на 1 /едно/
ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под
обекта: 10450.502.509.2.2; над обекта: няма, при квоти, както следва: 1/2 ид. ч.
В. П. и 1/2 ид. ч. за ответника Е. П..
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10450.502.509.2.3 по кадастралната карта
и регистри на гр.Велинград, одобрени със ЗАПОВЕД РД-18-
1214/06.06.2018г., на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо СОС от 30.11.2023 г., с административен адрес: гр. Велинград, ул.
„Димитър Талев“ № 55, ет. 3, който обект се намира на етаж 3 в сграда с
идентификатор 10450.502.509.2, разположена в поземлен имот с
идентификатор №10450.502.509, с предназначение на самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение със застроена площ от 105,60 кв. м. /сто и пет цяло и
шестдесет стотни/, на 1 /едно/ ниво, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма; под обекта: 10450.502.509.2.2; над обекта:
няма, ведно със съответните идеални части от общите части от сградата, при
квоти, както следва: 1/2 ид. ч. В. П. П. с ЕГН ********** и 1/2 ид. ч. за
ответника Е. П. П. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
7
двуседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8