№ 2866
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100111653 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена от И. Е. И. искова молба
срещу Ц. М. Г. за осъждането му да заплати на ищеца сумата от 200 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от тежки телесни травми, получени при инцидент на 18.04.2017
г., ведно със законната лихва от 18.04.2017 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на 18.04.2017 г. в
гр. София настъпила тежка злополука, в резултат на която получил телесни
увреди. И. изпълнявал СМР на обект в гр. София, ул. „*******. Към
18.04.2017 г. ответникът Ц. Г. бил управител на „Бест Н.Б.“ ЕООД. При
изпълнение на работата И. не бил инструктиран за безопасните условия на
труд и не е имал сключен трудов договор с дружеството. На 18.04.2017 г.
ищецът паднал от нестандартно скеле, неотговарящо на законовите
изисквания, при което получил тежки телесни увреждания, като с решение на
ТЕЛК му била призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда
помощ.
С одобрено от съд споразумение по НОХД № 15674/2021 г. на СРС,
НО, 133 състав Ц. Г. се признал за виновен за причинените на И. И. тежки
телесни увреждания, поради немарлИ. изпълнение на правнорегламентирана
дейност.
Ищецът заявява правен интерес от предявяване на иск срещу Ц. Г. да му
заплати обезщетение за неимуществените вреди, които оценява на 200 000
лева. Моли сумата да му бъде присъдена със законните лихви от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ц. Г. е подал отговор на исковата
1
молба, в който оспорва предявения от ищеца иск. Претендираната сума
намира за прекомерна и счита, че претенцията е неоснователна, базирана
единствено на факта, че наказателното производство е приключило със
споразумение. Възразява и за погасяване по давност на вземането за
обезщетение, заведен след изтичане на петгодишен срок от деянието.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
В случая, за да възникне отговорност за поправяне на вреди от
непозволено увреждане, следва да се установят елементите на фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - действие или бездействие от ответника,
представляващо протИ.правно поведение, в причинна връзка с което се
намират настъпилите в сферата на увреденото лице вреди.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Относно протИ.правното деяние, извършено от ответника Ц. М. Г., е
постановено определение № 10178 от 17.06.2022 г. по НОХД №
20211110215674 по описа на СРС, 133 състав за одобряване на споразумение,
с което Ц. М. Г. се е признал за виновен в това, че на 18.04.2017 г., около
12.30 часа в гр. София, на ул. „******* в недвижим имот – сграда на груб
строеж, в качеството си на управител на фирма „Б.Н.Б.“ ЕООД, наело
работници да извършват СМР, поради немарлИ. изпълнение на правно
регламентирана дейност, източник на повишена опасност, не спазил
изискванията на нормативни актове – Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, Закон за безопасни условия на
труд, Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на
оценка на риска, БДС EN 12810-1:2004, Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за
2
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на
работещите при използване на лични предпазни средства на работното място,
с което причинил на И. Е. И.:
тежка телесна повреда, изразяваща се в периферна стволова увреда на
нерви – тотална денервация на мускулите на долните крайници, долна
параплегия (парализа), довели до увреждане на нервите на горните и долните
крайници, респективно увреждане на мускулатурата на крайниците, по-
изразено за долните, което е реализирало медико-биологичния признак
осакатяване на долните крайници;
средна телесна повреда, изразяваща се в:
1) етелектаза (обезвъздушаване) на десен бял дроб с неголям плеврален
излив вдясно, възпалителни и аспирационни промени в левия бял дроб,
умерен застой в белите дробове, хиповентилация на белите дробове
(брохостаза) и свободно-подвижна течност субхепатално в областта на черния
дроб, довела до разстройство на здравето, временно опасно за жИ.та;
2) тежка шийна комбинирана травма, листеза напред на пети шиен
прешлен спрямо шести шиен прешлен, счупвания на дъгите на четвърти и
пети шийни прешлени вляво, счупване на тялото на пети шиен прешлен в
задната му част, С5 и С6 - разкъсан преден надлъжен лигамент, довели до
трайно затруднение на движенията на шията за срок по-дълъг от 30 дни;
3) периферна стволова увреда на нерви – тотална денервация на
мускулите на долните крайници, долна параплегия (парализа), довели до
увреждане на нервите на горните и долните крайници, респективно
увреждане на мускулатурата на крайниците, като парезата на горните
крайници и непълно възстановяване на функцията им, реализирало медико-
биологичния признак постоянно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
Одобреното от съда споразумение по чл. 381 от НПК има последиците
на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 от НПК) и в този смисъл, по силата на
чл. 300 от ГПК е задължително за граждански съд относно извършването на
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
За решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено
на обстоятелството, че Ц. М. Г. е извършил посочените деяния,
представляващи престъпления по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК и по чл. 134, ал. 1,
3
т. 2 от НК, пряката причинна връзка между престъпното му поведение и
настъпилите в резултат на него вреди.
В случая видът на телесните повреди и тяхната степен са обхванати от
силата на пресъдено нещо, поради което съдът приема за доказано, че именно
в резултат на извършените от Г. престъпления за И. И. са настъпили тежки
последици за здравословното му състояние.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.
И., брат на ищеца. Разказва, че преди шест-седем години заедно с И. полагали
топлоизолация на сграда на ул. „Пиротска“. По време на работа били стъпили
върху външно скеле. Внезапно И. полетял от височина около 10 метра над
земята. Паднал върху талашитени платна. По спешност го приели в шокова
зала на УБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. В продължение на един месец И. бил в
кома. Направили една операция на брат ми, като заплащането й поел
собственикът на обекта, а не фирмата, за която свидетелят и ищецът
работили. Необходима била и втора операция, но за нея средства липсвали.
Тъй като свидетелят бил придружител на брат си, който бил инвалидизиран
100%, с чужда помощ, не можел да полага труд, от който да поеме средствата
за лечение. Родителите им не получавали никакви помощ и затова И. и А.
започнали да работят от 15-годишни.
И. И. не можел да сяда, да се храни, да седи в инвалидна количка, нито
да се самообслужва. Преди инцидента имал приятели, които сега не го
търсели. Разчитали единствено на парите, които А. получавал като социален
асистент, а се нуждаели от средства за втора операция, за рехабилитация,
памперси, кремове и др.
Тежкото здравословно състояние се установява и от медицинската
документация по делото. Първоначално, в периода от 18.04.2017 г. до
22.08.2017 г. са извършени четири оперативни интервенции за стабилизиране
на шийна травма, трахеостомия и торакоцентеза. Изписан е на 14.11.2017 г. с
горна парапареза и долна плегия. През 2020 г. е претърпял операция за
отстраняване на посттравматична интрамедуларна киста, след която е
получил подобрение в сетивността на четирите крайника. И. И. е трайно
инвалидизиран, с ограничен обем в движенията само на горни крайници.
Съществено подобрение в състоянието шест години по-късно не е настъпило,
с изключение на подобрение на сетивността – намаляване на болките в
4
ставите. Препоръки за рехабилитация и долекуване на пострадалия са дадени
още при изписването от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 14.11.2017 г., но
такива не са извършвани поради липса на средства.
И. И. е преживял изключителни болки и страдания през продължителен
период от време, с по-висока интензивност при търпените оперативни
лечения. ЖИ.тът на И. И. е бил поставен в опасност, а лечението е било
продължително, съпътствано с интензивни болкови усещания и претърпени
оперативни интервенции.
Страданията му продължават и до момента. Наличният
квадрипаретичен синдром с тежка пареза на ръцете и долна спастична
параплегия препятства заемането на седнало положение в инвалидна количка.
Постелният режим е причина не само за декубитални рани, но и за трайно
лишаване на ищеца от възможност за придвижване, макар и с чужда помощ.
Ежедневните неудобства и негативни изживявания продължават повече от
шест години, като изгледите за качествено подобрение на състоянието са
нищожни. Планираните оперативни интервенции няма да доведат до
възстановяване на неговата пълноценност, а единствено до облекчаване на
физическия дискомфорт и възможността да излиза от дома си с придружител.
Освен чувството на безполезност, пострадалият И. И., който към момента на
злополуката е бил на 28 години, е лишен и от възможността за пълноценни
социални контакти.
При така събраните по делото доказателства, относими към определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, в приложение на
нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че искът е доказан до размера на
сумата от 120 000 лева. За горницата до 200 000 лева искът подлежи на
отхвърляне. Този размер на обезщетението съдът определя и при отчитане на
броя и тежестта и телесните повреди и социално-икономическата обстановка
към датата на инцидента – 18.04.2017 г.
По направеното от ответника възражение за погасителна давност съдът
намира следното:
Съгласно чл. 114, ал. 3 от ЗЗД вземанията от непозволено увреждане се
погасяват с изтичане на петгодишна давност, която започва да тече от
откриването на дееца. Съгласно задължителното тълкуване на нормата на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД с ТР № 5/05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК
5
на ВКС, въпросът за началния момент на давността е фактически и се решава
според всеки конкретен случай.
Настоящият съдебен състав намира, че извършителят на непозволеното
увреждане в случая не е бил известен към 18.04.2017 г. Авторството на
лицето, което носи наказателна отговорност като извършител на
протИ.правните деяния не е било изяснено и в хода на досъдебното
производство. Търсят се вреди от престъпление, като от значение за
установяването на техния причинител са процесуалните действия на
органите, компетентни да преценят налице ли са достатъчно данни за
образуване на досъдебно производство и привличане на обвиняем. В тази
насока са и направените от Ц. Г. и защитника му искания по т. 4 и т. 6 от
протокол за предявяване на разследване. Затова настоящият съдебен състав
намира, че в случая следва да се приложи онази съдебна практика, според
която погасителната давност по чл. 114, ал. 3 от ЗЗД тече от момента на
привличане на Ц. Г. като обвиняем – 02.07.2020 г. До датата на завеждането
на исковата молба – 04.11.2022 г. петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД не е
изтекъл и съответно вземането на И. И. не е погасено по давност.
Законната лихва върху сумата от 120 000 лева се дължи от 18.04.2017 г.,
доколкото възражение за погасителна давност по тази претенция ответникът
не е направил.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 4 800
лева.
На ищеца е оказана безплатна правна помощ, поради което на
процесуалния представител на И. И. – адв. А. С. Ц. Г. дължи сумата от 7 590
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, Ц. М. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на И. Е. И., ЕГН **********,
съдебен адрес гр. София, бул. „******* – адв. А. С. сумата от 120 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от протИ.правно
6
поведение на ответника, представляващо престъпления по чл. 134, ал. 1, т. 1
от НК и чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, ведно със законната лихва от 18.04.2017 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Ц. М. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати по сметка на СГС сумата от 4 800
лева държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., Ц. М.
Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* да заплати на адвокат А.
С. С., с адрес гр. София, бул. „******* сумата от 7 590 лева адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7