Р Е Ш Е Н И Е
№ 1666
16.07.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в публично съдебно заседание, на девети юли две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Мирослава Енчева, разгледа докладваното
от съдия Ваня Ванева гр.д. №2264 по описа за
2020г. на Бургаски
районен съд, и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото образувано по
исковата молба на П.Г.А., ЕГН **********,*** чрез адв. С.К.,*** против ОД МВР
гр. Бургас. Ищецът претендира, че в периода 18.05.2017г. до 20.01.2018г. е
полагал труд като „*******“ в ***** МВР
Бургас при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период А. е работел на 12
или 24 - часови работни смени, като полагала и нощен труд. За посоченият период
бил положил общо 240часа нощен труд, който след преизчисляване с коефициент
1.143 възлизал на 274часа. Последното водело до извънреден труд в размер на
34часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира се за сумата от 204.00лева и
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни
правни съображения. Направени са доказателствени искания – за представяне
на протоколите за положения от ищеца
труд и изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът ОД МВР гр. Бургас е депозирал
писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А* Д*.
Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по размер. Сочи
се, че П.Г.А. за периода 18.05.2017г. до 20.01.2018г. е заемал длъжността „******“
в Група „*****“ на Сектор „*****“ при ***** МВР Бургас. Ответникът сочи, че
приложим към квалификацията на иска е ЗМВР. В отговорът си процесуалният
представител на ОД МВР Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен
и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане
на работното време от 22.00часа до 06.00часа, както и че е бил своевременно
заплатен. Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че
според този нормативен акт липсва текст, по който да се прилага претендираното
увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва
да е 1 към 1. От там, както и от издадените от министъра на вътрешните работи
заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща
допълнително възнаграждение по 0,25лева. Прави се съпоставка с действалите
преди това Наредба № 8121з- 592/ 25.05.2015г. за реда за организацията, разпределението
на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за
организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Приложени са
писмени доказателства. Ответникът не възразява да се назначи исканата
експертиза. Взема се становище, че исковата молба е неоснователна, като се иска
нейното отхвърляне. Претендират се разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Предявен е иск с правно основание чл.
179, ал. 1 вр. чл. 176 вр.
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2
вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За установяване на твърдените от
страните обстоятелства по делото са представени множество писмени
доказателства.
В съдебно заседание, проведено на
09.07.2020г., ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Кралева, която представя пълномощно /преупълномощена
от адв. К./ и поддържа исковата молба. Прави изменение на иска /чрез неговото
увеличение/, както следва: същият да се счита предявен за сумата от 335,76 лв.
– дължимо и неплатено трудово възнаграждение за извънреден труд в размер на
54,91 часа.
С протоколно определение от
09.07.2020г., съдът е приел увеличението на иска.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от юрисконсулт Димчева, която оспорва предявения иск и претендира
неговото отхвърляне.
Безспорно е между страните
обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото – Удостоверение
с рег. №251000-9611/28.05.2020г., че през процесния период са били в служебно
правоотношение, като за периода 18.05.2017г. до 20.01.2018г. е заемал длъжността:
„****“ в група „****“ към сектор „***“ при **** РУ Бургас към ОД МВР Бургас.
Друго безспорно обстоятелство е
полагането на нощен труд от страна на ищеца.
Пред първата инстанция е изготвена и
приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се
установява, че за процесния период, ищецът е положил 384 часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 384 часа става на
438,91 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
труд е 54,912 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден
труд от 54,91 часа възлиза на 335,76 лв. Според заключението, на ищеца е
заплатен нощен труд за 384 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на
час, общо 96 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3
ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015
г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.),
която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила
действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била
отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Въз основа на изложеното, съдът намира,
че в рамките на процесния исков период от 18.05.2017 г. до 20.01.2019 г. e действалa Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично
на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбата на чл.
31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го
изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането
на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното
време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при
деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите,
чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за
неоснователни изложените в отговора на исковата молба възражения относно
приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.
По изложените съображения, настоящият
състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време
ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен
на дневно работно време тези часове възлиза на 438,91 часа, като разликата от 54,91 часа
експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за
положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки.
Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин
дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като
извънреден труд възлиза на сума в размер на 335,76 лева.
Поради гореизложеното, исковата
претенция за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на
приравняване на нощен труд към дневен за процесния период, се явява основателна
за сумата от 335,76 лв. и като такава следва да се уважи, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
При този изход на спора, право на
присъждане на разноски има ищецът П.Г.А.. Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие,
видно от който разноските, направени от ищеца са в размер на 300 лв. без ДДС и
360 лв. с ДДС – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане на
тази сума. Видно от договора, в него е посочено, че същият има характер на
разписка за извършено плащане. В съдебно заседание адв. К*, преупълномощена
от адв. К., е представила списък с разноски, видно, от който претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 390 лв. Няма данни да са били доплатени 30 лв. от
страна на ищеца, поради което съдът намира, че за сумата от 30 лв. няма
доказателства за плащане. От ответната страна е направено възражение за
прекомерност своевременно. Съдът намира същото за основателно, предвид
измененията в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения
№1/2004г. - изм. ДВ. бр.45 от 15 Май
2020г. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от горепосочената наредба, за защита по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 - 100 лв.,
без ДДС и 120 лв. с ДДС. Тъй като се претендира адвокатско възнаграждение с
включен ДДС, то следва да се присъди сумата от 120 лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, ЕИК: ****, гр. Б*,
ул. „*******, представлявана от директора Р* С*, да заплати на П.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез
адв. С.К. - БАК, сумата от 335,76 /триста тридесет и пет лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляваща допълнително трудово възнаграждение за 54,91
часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него
нощен труд за периода 18.05.2017г. до 20.01.2018г. и преизчисления такъв с
коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
18.05.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 120 лв. /сто и
двадесет/ лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, ЕИК: *******, гр.
Бургас, ул. „******, представлявана от директора Р* С*, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Бургас държавна такса в
размер на 50 /петдесет/ лв. и 150.00 /сто и
петдесет лева/ възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на
23.07.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала: М Е