№ 32857
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110103260 по описа за 2024 година
При извършената проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба на „.....“ ЕАД против Г. Й.
К..
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на
предявените искове с твърдения, че с исковата молба ищецът е предявил чужди вземания.
Доколкото установяването на това обстоятелство представлява въпрос по основателността
на иска, по който съдът ще се произнесе с краен акт по същество – съдебно решение, а не по
неговата допустимост, възражението на ответника е неоснователно.
Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по посочени в
отговора на исковата молба въпроси. Според чл. 267, § 2 ДФЕС когато такъв въпрос
възникне пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по
този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от
СЕС да се произнесе. От анализа на разпоредбите се налага изводът, че за да възникне
необходимост настоящият съдебен състав да отправи преюдициално запитване, следва да е
налице съмнение относно приложимостта и действието на разпоредби от ПЕС към
правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Практиката на СЕС е категорична,
че въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на
делото, но с оглед на тълкуването на разпоредба на ПЕС, а не с въпроси, които да изискват
отговори за решаване на делото по същество на спора. СЕС не е компетентен да се
произнася по спорните факти между страните по делото, а единствено може да даде
тълкуване на разпоредбите на ПЕС. В този смисъл СЕС не би могъл да изследва
прилагането на вътрешноправната уредба, нито да установи конкретните факти по делото. С
оглед на гореизложеното искането за отправяне на преюдициално запитване, предвид
особеностите на конкретния случай, е неоснователно. То не е съобразено с условията и
предпоставките на Глава 59 от ГПК.
1
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 53603/2023 г. на СРС, 82 състав.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, при депозит за изготвяне на заключението в размер на 250 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ....., адрес: гр. София, бул. „...., специалност: Промишлена
топлотехника.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на
документите, представени с исковата молба, както и да посочи каква е сумата за дялово
разпределение за процесния период.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, поради липса на твърдения за извършено плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за задължаване на ищеца на
основание чл. 190 ГПК да представи изброените в т. 6 от отговора на исковата молба
документи като ненеобходими за правилното решаване на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за образуване на КД поради
неналичие на предпоставките на чл. 150, ал. 2 КРБ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответника за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС на основание чл. 267 от ДФЕС.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.10.2024 г. от 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
„.....“ ЕАД е предявило срещу Г. Й. К. положителни установителни искове по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна
енергия и мораторна лихва, както следва: 5 779,48 лв. – стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.09.2023 г. до
окончателното изплащане, 973,14 лв. – мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. – 12.09.2023
г., 55,67 лв. – сума за дялово разпределение за периода 08.2020 г. – 04.2022 г., ведно със
2
законната лихва от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане и 12,73 лв. – мораторна лихва
за периода 16.10.2022 г. – 12.09.2023 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ... за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по гр. д. № 53603/2023 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила от 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди,
че ищецът не е представил писмен договор, от който да е видно наличието на облигационно
отношение между страните. Счита, че продажбата на топлинна енергия не е доказана.
Признава, че използва услугата по отопление на процесния имот, но оспорва количеството
топлинна енергия, определено по методиката и наредбата. Признава, че реално е потребил
топла вода в процесния имот. Възразява, че не разполага с оборудване в абонатната станция,
чрез което да се контролира и да се докаже, че ищецът продава топлинна енергия. Оспорва
дължимостта на претендираните суми, тъй като същите са в завишен размер и не отговарят
на реално потребената топлинна енергия.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал/доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горепосочените обстоятелства, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга, както и релевираните с отговора на исковата
молба правопогасяващи възражения.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже основанието, от което произтича вземането му, както и забавата, т. е. да
установи момента на изискуемост на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
3
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно
заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да
постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4