Решение по дело №1340/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 27а ЗЗДет.

Образувано е по жалба от Р.Г.Р. подадена срещу Заповед с номер ЗД/Д-Х-С-856/08.12.2023г., с която Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свиленград е настанил детето В.Р.Р., ЕГН **********, в професионално приемно семейство на Г.Х.М., живуща *** до произнася не съда с решение на осн. чл. 28 ЗЗДет.

Излага се следното: Издаденият административен акт е незаконосъобразен и неправилен, постановен при нарушение на материалния закон и при липса на основанията, посочени в него. С оспорената заповед детето В. Р. било настанено в приемно семейство, живущо в с. Д.. Майката Р.Р. е самотна майка и като такава се грижи за детето В. и за още две деца – Х. и Г.. Родителят и децата никога не са се разделяли. Между тях има изградена силна емоционална връзка. Майката никога не е изоставяла децата си, както се сочи в заповедта. Поради това, че децата са в ниска възраст, майката не можела да започне работа и живяла до преди месец в дома на Н.К.в с. Д.. Поради това, че преди месец жалбоподателката и децата напуснали дома на К., същите заживели в друг дом. В началото на м. декември Р.Р. установила, че липсва личната й карта. Ходила до полицията в Свиленград, но от там я уведомили, че трябва да носи и акта си за раждане. Поради изложеното жалбоподателката заминала за гр. Пловдив, за да се снабди с акт за раждане. Когато тръгвала сутринта, било будно най – голямото й дете – Г.. Майката казала на детето да наглежда останалите две деца и че ще се върне по най-бързия начин. В този ден в 11:30, на 08.12.2023г. социалните работници са взели децата.

Предвид всичко изложено, становището на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Свиленград е, че взетата спешна мярка за закрила защитава в най-пълна степен интересите на детето В. и жалбата срещу административния акт е неоснователна.

Родителят на детето и жалбоподател не се явява в съдебно заседание и не изразява становище, не представя доказателства.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, формулира следните фактически и правни изводи:

Видно от удостоверение за раждане на децата Х. Р.Р., В.Р.Р. и Г.Р. Р., тяхна майка е Р.Г.Р., а бащата е неизвестен.

Установява се от Заповед с номер ЗД/Д-Х-С-856 от 08.12.2023г., че на тази дата и на осн. чл. 27 ЗЗДет. В.Р.Р. е била настанена временно в професионално приемно семейство на Г. М., живуща в с. Д.до произнасяне на съда по реда на чл. 28 ЗЗДет. Мотивите в заповедта са били, че В. е дете, чиято майка го е оставила без родителска грижа и към момента на взимане на мярката, същата е в неизвестност.

В приложената от административния орган преписка по случая се намира протокол относно проведена среща на 05.12.2023г. между социалните работници, майката и децата, както и протокол от проведена среща на 08.12.2023г., в който е посочено, че кмета на с. Р.м.е подал сигнал, че децата Г., В. и Х. са оставени без родителска грижа, като не е ясно къде е майка им. Приложена е и индивидуална оценка на потребностите, от която се установява, че риска за детето е породен от факта, че е останало без родителска грижа и няма възрастен, който да осигури сигурна и безопасна среда. В доклада за оценка на постъпил сигнал с вх. номер СИГ/Д-Х-С/1054 от 08.12.2023г. се сочи, че майката е напуснала жилището в 19:00ч. на 07.12.2023г. и е оставила децата си без родителска грижа и надзор от възрастен. При проведен разговор с детето Г. същото посочило, че майка й не я пуска на училище и я оставя да се грижи за по-малките деца, докато родителят отсъства. Детето В. е било със силна кашлица. Не е водено на лекар и не се провежда лечение. Личният лекар на децата е споделил, че майката не се консултира с нея по отношение здравето на децата.

По делото е представен социален доклад, изготвен от Агенция „Социално подпомагане“, отдел „закрила на детето“.

Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗДет настаняването на детето извън неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за настаняване в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет.

От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че е налице риск за физическото и психическо състояние на детето В.. Майката на детето не е била намерена в дома си, а детето е било оставено без надзор от възрастен. Твърденията на майката в жалбата са, че тя е напуснала дома сутринта на 08.12.2023г., но от събраните по делото доказателства се установи, че е напуснала дома на 07.12.2023г. вечерта. Събраха се данни, че детето е било болно, но не е провеждано лечение. Кметът на с. Р.м.не е бил уведомен къде отива Р.Р. и защо отсъства от дома.

Настаняването по административен ред е временно и трае до произнасяне с решение на съответния районен съд по реда на чл. 28 ЗЗДет. Следователно характерът на настоящото производство цели да установи единствено дали административният акт е правилен и постановен при спазване на материалния закон.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗДет. Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна. Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно процесуалното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за съответствието на оспорения административен акт с материалния закон следва да бъде извършена към момента на издаването му. По силата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗД държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност. В изпълнение именно на тези свои задължения, при осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето следва да се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства. Освен това, органите за закрила на детето са длъжни да осигуряват на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки. Именно в изпълнение на тези функции компетентните институции следва да съобразяват всички обстоятелства, свързани с житейския опит, мотивацията на лицето да полага грижа, жилищните и материалните условия, необходими за отглеждане на едно дете и не на последно място, съществуването на причини, които биха навредили на психическото, физическото или социалното развитие на детето.

Въпреки предоставената възможност на майката Р.Р. да представи доказателства, който да опровергаят изложеното в административния акт, такива не се представиха, а родителят дори не се яви в съдебно заседание. Според настоящия съдебен състав е атакуваната Заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свиленград е правилна и законосъобразна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Р.Г.Р., ЕГН **********, чрез адв. А.Й., срещу Заповед с номер ЗД/Д-Х-С-856 от 08.12.2023г., с която Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Свиленград е настанил детето В.Р.Р., ЕГН **********, в професионално приемно семейство на Г.Х.М., живуща *** до произнасяне на съда с решение на осн. чл. 28 ЗЗДет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от връчването му на всяка от страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Свиленград.

Съдия: