№ 126
гр. Пловдив, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора А.Янков
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600208 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по повод постъпило
искане от осъдения, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, за възобновяване
на делото. В искането се сочи, че в хода на същото са били допуснати
съществени нарушения по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се
релевират съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 НПК –
нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна
несправедливост на наложеното наказание. В искането се съдържат и данни в
подкрепа на заявените касационни основания. Претендира се за
възобновяване на делото и изменение на постановения съдебен акт.
В съдебно заседание пред настоящия съд се поддържат наведените
доводи от страна на защитника на осъдения адв. М.М..
Прокурорът намира изложените в искането доводи за неоснователни и
дава заключение за оставянето му без уважение.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на осъдения за ревизия
1
на цитираните съдебни актове /решение на ОС-Пловдив и присъда на РС-
Пловдив/ чрез изменението им по реда на възобновяването, е процесуално
допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по
смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК срещу съдебен акт, подлежащ на
възобновяване съгласно визираните в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, в
шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, за искания на осъденото лице.
Разгледано по същество, искането е неоснователно, като
претендираните нарушения на касационните основания не се съдържат в
самото дело, чието възобновяване се търси чрез прилагането на извънредния
способ за съдебен контрол.
С присъда № 104 от 19.10.2021 г. по НОХД № 3018/2021 г. на РС–
Пловдив подсъдимият И.Г.Н. е бил признат за ВИНОВЕН в това, че в
периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2019 г. в с. К., обл. П., в с. Р., обл. П., в гр.
Х., обл. П. и в гр. П., като длъжностно лице, в кръга на неговата длъжност -
управител на „А.“ ООД, гр. П., ЕИК: ****, при условията на продължавано
престъпление, повторно в немаловажен случай, като е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и
поддържал заблуждение у различни лица, с което им е причинил имотна
вреда, както следва: 1. На 03.04.2017 г. в гр. П., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у И.Р.Ч. и Р.Р.Ш. /починала/ и с това е
причинил имотна вреда на И.Р.Ч. в размер на 1655 лв. и на В.И.Ш., К.В.М. и
И.В.Ш. в размер на 1655,00 лв. /като наследници на Р.Р.Ш. или в размер на
551,67 лв. за всеки от наследниците/; 2. На 15.01.2018 г. в гр. П. с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И.Р.Ч. и Р.Р.Ш.
/починала/ и с това е причинил имотна вреда на И.Р.Ч. в размер на 55 лв. и на
В.И.Ш., К.В.М. и И.В.Ш. в размер на 55,00лв. /като наследници на Р.Р.Ш. или
в размер на 18,33 лв. за всеки от наследниците/; 3. На неустановена дата през
месец септември 2017 г. в с.К., обл. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 13.12.2017 г. е поддържал заблуждение у А.Б.Г. и с
това е причинил на Б.А.Г. имотна вреда в размер на 1051,00 лв.; 4. На
27.01.2018 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
21.06.2019 г. е поддържал заблуждение у Б.Д.Ф. и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 1044,00 лв.; 5. На 09.02.2018 г. в гр. П., с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И.С.Д. и с това му е
2
причинил имотна вреда в размер на 270,00 лв.; 6. На 20.02.2018 г. в гр.П., с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у И.С.Д. и с
това му е причинил имотна вреда в размер на 1200,00 лв.; 7. На 18.06.2018 г. в
гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 01.09.2018 г. е
подържал заблуждение у И.С.Д. и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 978,00 лв.; 8. На 03.09.2018 г. в гр. П., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у К.С.Г. и Н.С.Г. и с това им е
причинил имотна вреда на К.С.Г. в размер на 200.00 лв. и на Н.С.Г. в размер
на 430 лв.; 9. На неустановена дата през месец юни 2018 г. в с. Р., обл. П., с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 13.07.2018 г. е
поддържал заблуждение у В.Б.С. и с това й е причинил имотна вреда в размер
на 2810лв.; 10. На неустановена дата през месец ноември 2018 г. в с. Р., обл.
П. и в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
24.06.2019 г. е поддържал заблуждение у Б.И.В. и П.С.В. и с това е причинил
имотна вреда на П.С.В. в размер на 2000 лв. и на Б.И.В. в размер на 647 лв.;
11. Ha 06.12.2018 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудил и до 12.12.2018 г. е поддържал заблуждение у Р.М.Н. и с това е
причинил имотна вреда на Р.М.Н. в размер на 1400 лв. и на М.И.Н. в размер
на 1400 лв.; 12. На неустановена дата през месец февруари 2019 г. в гр. П. с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до неустановена дата
през месец май 2019 г. е поддържал заблуждение у Р.М.Н. и М.И.Н. и с това е
причинил имотна вреда на Р.М.Н. в размер на 759 лв. и на М.И.Н. в размер на
759 лв.; 13. На неустановена дата през м. декември 2018 г. в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н.Д.М. и с това й е
причинил имотна вреда в размер на 1100,00 лв.; 14. На 31.01.2019 г. в гр. П., с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 27.02.2019 г. е
подържал заблуждение у А.М. А. и с това й причинил имотна вреда в размер
на 1321,00 лв.; 15. На 02.01.2019 г. в с. Р., обл.П., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил и до 04.03.2019г. е поддържал заблуждение у
Н.П.М. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 735,00 лв.; 16. На
10.01.2019 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение у Н.И.В. и с това е причинил на К.С.В. имотна вреда в размер на
310,00 лв.; 17. На 21.01.2019 г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение у М.Р.Н. и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 430,00лв.; 18. На 06.02.2019 г. в гр. П., с цел да набави за себе си
3
имотна облага е възбудил заблуждение у Т.Д.М. и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 653,00лв.; 19. На 25.02.2019г. в гр.П., с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Н.С.Т. и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 750,00лв.; 20. На 10.06.2019 г. в гр. Х., обл. П., с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил и до 26.06.2019 г. е поддържал
заблуждение у В.Ш.В., Г.И.В. и В.Т.В. и с това е причинил имотна вреда на
В.Ш.В. в размер на 1500,00лв., на Г.И.В. в размер на 1500 лв. и на В.Т.В. в
размер на 1500 лв., като общият размер на причинената имотна вреда е в
размер на 28 167 лв. - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, поради което
на основание чл.58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „В“
от ЗИНЗС първият съд е ОПРЕДЕЛИЛ така наложеното наказание на
подсъдимия И.Г.Н. в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване
от свобода да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим. На основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК районнинят ГРУПИРА осъжданията на
подсъдимия И.Г.Н. /със снета по делото самоличност/ по настоящото дело и
по НОХД № 983/2020 г., по описа на ПРС, като ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-
тежко наказание, а именно наказанието наложено по настоящото дело в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което да
се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим. На основание чл. 25, ал. 2 от
НК районният съд е ПРИСПАДНАЛ при изпълнение на определеното едно
общо най-тежко наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
лишаване от свобода времето, през което подсъдимият И.Г.Н. е търпял
наказание „пробация“ по НОХД № 983/2020 г., по описа на ПРС, като два дни
„пробация“ на основание чл. 25, ал. 3 от НК са зачетени за един ден лишаване
от свобода. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НК при изпълнение на
определеното едно общо най-тежко наказание е било приспаднато времето в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода , през
което подсъдимият И.Г.Н. е бил задържан по настоящото делото, а именно: за
72 часа с прокурорско постановление по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, считано
от 27.05.2020 г. до 29.05.2020 г. и с мярка за неотклонение „задържане под
стража“, считано от 29.05.2020 г. до 11.03.2021 г., като един ден задържане е
зачетен за един ден лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е
било ПОСТАНОВЕНО определеното по НОХД № 969/2014 г., по описа на РС
4
– Пазарджик, и НОХД № 127/2014 г., по описа на РС – Пазарджик, на И.Г.Н.,
ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание в размер на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода да се ИЗТЪРПИ при
първоначален ОБЩ режим, изцяло и отделно от наложеното едно общо най-
тежко наказание по НОХД № 20215330203018/2021 г. по описа на РС-
Пловдив, и по НОХД № 983/2020 г., по описа на ПРС, в размер на ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Присъдата е била обжалвана пред Окръжен съд – Пловдив, който с
решение № 75 от 16.03.2022 г. по ВНОХД № 2500/2021 г. е потвърдил
съдебния акт на първата инстанция.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на осъдения, изразени в
подадената до съда по възобновяване молба, че присъдата на първия съд е
била постановена в нарушение на закона, при непълнота на доказателствата,
необоснована с оглед на събраните доказателства и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката
на доказателствата, които са произтичат от некоректното отчитане на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, което е рефлектирало и върху
решението на въззивния съд.
Доводите във връзка с искането за възобновяване са неоснователни.
На първо място следва да бъдат разгледани тези, свързани с допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, мотивирани с превратно
тълкуване на доказателствата по делото. В тази връзка предвид твърде общия
характер на оплакването на осъдения, е достатъчно да се каже, че настоящата
инстанция намира, че оплакванията за съществено нарушение на
процесуалните правила при проверка и обсъждане на събраните
доказателства не намират подкрепа в данните по делото, тъй като съдилищата
по същество са изпълнили задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от
НПК. Взели са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са се
ръководили изцяло от закона. Първоинстанционният съд е направил обстоен
анализ на гласните доказателствени средства /показания на всички свидетели,
включително и тези на пострадалите, анализирал е и обясненията
подсъдимия/. От вниманието на съдилищата по същество не са убягнали и
възникналите противоречия. Били са обсъдени и аргументите на защитата за
5
наличието на всички елементи на престъплението. Всички доводи на
защитата са били обект на внимание и обсъждане и в решенето на ОС.
Последният е преценил особеностите на цялостното поведение на
подсъдимия. Видно от материалите по делото съдилищата са изпълнили
всички свои задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 305 от НПК и
чл. 339 от НПК, като са изложили подробни мотиви. Даден е бил и отговор на
всеки един от изтъкнатите доводи.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че наличието на
нарушение на закона във връзка с неприлагането на разпоредбата на чл. 55
НК. В тази връзка следва да се посочи, че правилата на чл. 55 НК дават
възможност за провеждане на справедлива наказателна политика, но предвид
обстоятелството, че уредбата визира изключение, тя се прилага внимателно
при действителна наличност на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и конкретното деяния да е със значително по-ниска обществена
опасност от типичната за съответния вид престъпления. За да се слезе под
най-ниския предел на предвиденото в закона наказание, инстанциите следва
да констатират наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства и едновременно с това да преценят, че и най-лекото
предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко в конкретния
случай. Именно в тази насока е разбирането им за съдържанието на
посочената норма от закона, поради което доводите за неправилно
приложение на материалния закона не могат да бъдат споделени. Те не
намират опора в закона и в съдебната практика.
Що се касае до претендираната явна несправедливост на наказанието,
са били взети предвид всички обстоятелства от значение за неговото
определяне при условията на предвидената законова санкция, като същото е
било наложено между минималната санкционна рамка и средния размер на
предвиденото наказание, при съобразяване с конкретните смекчаващи и
отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства. Установените
индивидуализиращи обстоятелства за личността на осъдения и за
извършеното деяние, не са нито многобройни, нито изключителни, поради
което законосъобразното определяне на наказанието лишаване от свобода под
законоустановения специален минимум е неоснователно. Във връзка с
индивидуализация на наказанието окръжният съд е отчел всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства без да надценява тежестта и
6
значението на някое от тях за сметка на останалите. Нито съвкупно, нито
само по себе си някое от отчетените обстоятелства не покрива изискването на
чл. 55 от НК за изключителност и извънредност, доколкото не надхвърля
типичните смекчаващи отговорността обстоятелства, нито пък по делото са
били събрани доказателства за наличието на многобройни такива. Не са
налице обстоятелства, които да не са взети предвид с оглед тяхната
действителна тежест и значение за обществената опасност на деянието и
дееца, като никое от тях не е ценено във вреда на подсъдимия. Няма и
очевидно несъответствие между стореното с целите по чл. 36 от НК, поради
което не се налага да се проявява по-голяма снизходителност, особено при
обстоятелството че се касае за интензивна престъпна дейност при условията
на продължавано престъпление, което включва множество отделни деяния,
квалификация на измамата с две квалифициращи обстоятелства, всяко едно от
които и самостоятелно може да обуслови наказуемостта в предвидената от
закона санкционна рамка със законоустановен специален минимум на
наказанието лишаване от свобода и висок максимум.
Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че в случая е
налице неразумна продължителност на наказателното преследване. Не
намират опора в приложените материали и в съдебната практика доводите, че
продължителността на производството по делото покрива критериите за
неразумност. Според стандартите, изведени от практиката на ЕСПЧ,
преценката за неразумна продължителност на наказателното производство се
извършва съобразно сложността на делото, фазата в която се намира
производството и поведението на съответните органи. Касае се за обвинения
с множество пострадали лица, осъществено при условията на продължавано
престъпление, което включва 20 отделни деяния. В тази връзка в
обвинителния акт са били посочени 38 свидетели, като делото е било
разгледано от първата инстанция до диференцираната процедура, визирана в
разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК. При преценка на стандартите на ЕКПЧ за
продължителността на производството, компетентните органи на съдебното и
досъдебното производство не могат да бъдат упрекнати в липса на
достатъчно усърдие при воденето му.Подготвителната фаза на процеса се е
придържала към уредените процесуални срокове, а инстанциите са
насрочвали разглеждането на делото при стриктно спазване на процесуалните
срокове, уредени в НПК, при все делото да е било връщано за доразследване.
7
Предвид изложеното, липсват нарушения от поддържаните в искането
за отмяна на въззивното решение и присъда по реда на възобновяването,
поради което същото е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Поради изложеното, Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.Г.Н. за
възобновяване на ВНОХД № 2500/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив и НОХД
№ 3018/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8