№ 45
гр. Бургас, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдения СТ.
КР. Ш. против определение №39 от 13.01.2022г. по ЧНД №1272/2021г. на
Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения
за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието
лишаване от свобода, определено му като общо наказание по ЧНД
№1666/2020г. на Районен съд – Сливен. С жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. В нея са
изложени съображения за наличието на кумулативно предвидените в чл.70,
ал.1 от НК изисквания за условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Защитникът твърди, че осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му общо наказание лишаване от свобода, остатъкът от същото е 5
месеца и 29 дни, а с поведението си е дал доказателства за своето поправяне.
Изразява несъгласие със съдебния извод, че липсват убедителни
доказателства за поправянето на осъдения. Оспорва приетите от съда за
негативни обстоятелства, изключващи трайното поправяне на осъдения и
възможността за неговото условно предсрочно освобождаване, каквито са
участието му в хазартни игри и наложеното за него дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, наличието на криминални нагласи и модели на
поведение, лесно повлияване от криминално обкръжение, зависимост от
наркотици, спиране на работата му на външен обект поради опасения за
1
извършване на нерегламентирана дейност. Заявява, че посочените личностни
данни за осъдения се основават на субективната преценка и необективни
становища на инспекторите СДВР и на началника на Затвора Бургас.
Възразява срещу констатацията, че осъденият не е участвал в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви, като й
противопоставя непредоставянето на възможности за такива дейности на
осъдения. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК,
според която неучастието в програми и дейности по ал.1, когато такива са
били недостъпни за осъдения, не могат да бъдат единствени основания за
отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване. Подчертава,
че полаганият от осъдения доброволен труд в общежитието и работата му на
външни обекти са категорични доказателства за неговото поправяне и
основания за ревизия на крайните изводи на първата инстанция. Смята, че
освен наложеното на осъдения наказание заради играта на карти, същият не е
имал друго провинение, нито е демонстрирал недобро поведение, което
налага противния извод – имал е примерно поведение, обосноваващо условно
предсрочно освобождаване. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тази
теза изтъква родителските задължения на осъдения към малолетно дете,
тежките икономически условия на живот и усложнената пандемична
обстановка. Приемайки за неправилен и необоснован извода на окръжния съд
за липса на доказателства за поправянето на осъдения, поради това, че
администрацията на затвора не е отчела положителна промяна в поведението
на С.Ш., моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение,
с което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения и вместо
него да постанови друго, с което да допусне претендираното предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от определеното общо наказание
лишаване от свобода.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал
писмено становище, с което заявява неоснователност на частната жалба.
Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е
налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК - осъденият да е
изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му общо
наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70,
ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, не е
2
изпълнена. Аргументира липсата на настъпило трайно поправяне у осъдения с
осъществено от него в затвора неправомерно поведение, за което му е било
наложено дисциплинарно наказание, със спирането му от работа на външен
обект поради опасения от извършване на нерегламентирана дейност, с
недостатъчна критичност към извършените престъпления и нищожно
понижение на стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди. Смята, че
не са налице категорични доказателства, които да установяват, че осъденият
се е поправил окончателно по време на изтърпяването на наказанието в
затвора. Отстоявайки тази позиция и приемайки, че спрямо лишения от
свобода не са постигнати целите по чл.36 от НК с изтърпяната част от
наложеното наказание, прави извод за отсъствие на втората кумулативно
дадена в чл.70, ал.1 от НК предпоставка за допускане на условно предсрочно
освобождаване. По тези съображения предлага въззивният съд да потвърди,
като законосъобразно и обосновано, първоинстанционното определение, с
което е отказано условно предсрочно освобождаване на осъдения.
Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице,
което има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за
това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради
което тя е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, съобрази становището на прокурора и обсъди материалите по
приложеното наказателно дело, прецени, че частната жалба е неоснователна.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на лишения
от свобода СТ. КР. Ш. за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал
необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено
е анализирал същите и въз основа на тях обосновано е приел за категорично
установена изложената в определението фактическа обстановка, която се
споделя и от настоящата инстанция.
Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:
С присъда № 260035 от 21.10.2020г., влязла в сила на 06.11.2020г., по
НОХД №546/2020г. на Сливенския районен съд осъденият Ш. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и т.7 вр. чл.194,
3
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца.
С присъда № 260050 от 26.11.2020г., влязла в сила на 14.12.2020г., по
НОХД №440/2020г. на Сливенския районен съд осъденият Ш. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Осъжданията на С.Ш. по цитираните две наказателни дела са
предхождани от други две осъждания за престъпления, съставляващи кражби,
съответно по чл.195, ал.1, т.4 и т.5 от НК и по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 от НК.
С определение от 23.03.2021г., в сила от 08.04.2021г., по ЧНД №
1666/2020г. на Сливенския районен съд, на осъдения Ш. за престъпленията –
предмет на разглеждане по НОХД №546/2020г. и НОХД №440/2020г., двете
на Сливенския районен съд, е определено общо наказание - една година и
шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален общ режим.
Осъденият Ш. постъпил в Затвора Бургас на 08.02.2021г. За начало на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е приет денят 03.02.2021г.,
на която дата осъденият е бил задържан под стража на ГКПП Аерогара София
по повод изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода.
Към 13.01.2022г. осъденият е изтърпял фактически 11 месеца и 10 дни,
като от работа има признати 21 дни. Към посочената дата остатъкът е 5
месеца и 29 дни, а към днешна дата неизтърпеният остатък от същото
наказание е 4 месеца и 18 дни.
Наличните в затворническото досие документи, приобщени към
доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в
системата за оценка на осъден правонарушител, първоначалния доклад за
лишения от свобода, текущия доклад за лишения от свобода, доклада за
пробационен надзор и в становището на Началника на Затвора – Бургас
установяват, че осъденият С.Ш. е за първи път в затвора.
Изготвената на 23.02.2021г. първоначална оценка на риска от рецидив
отчела 68 точки, която стойност сочи на средна степен на риск от рецидив.
Установени били като проблемни зони отношение към правонарушението,
злоупотреба с наркотици, умения за мислене, начин на живот и обкръжение
поради поддържане на връзки с лица, свързани с ПАВ.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на
4
18.10.2021г. на осъдения Ш. е била изготвена нова оценка на риска от
рецидив и вреди, която констатирала минимално понижаване на риска - на 66
точки, които сочели отново средна степен на риск от рецидив. Осъденият Ш.
продължавал да не приема отговорност за извършените престъпления,
категорично отричал да е извършил престъпленията, за които е осъден, не
проявявал самокритичност, не осъзнавал и не приемал вредата от употребата
на наркотични вещества. Запазили се същите проблемни зони у осъдения –
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за
мислене, злоупотреба с наркотици.
Със заповед №569 от 27.07.2021г. на осъдения Ш. е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за участие в хазартна
игра.
По време на престоя в пенитенциарното заведение осъденият С.Ш. не е
награждаван. Работил е на външен обект „Средец“, но трудовата му дейност
там е била преустановена поради опасения за извършване на
нерегламентирана дейност. Продължил да полага доброволен труд за
поддържане на чистотата и хигиената в общите помещения и раздаване на
храната на лишените от свобода. От мес. ноември 2021г. работи на външен
обект „Дебелт“.
Началникът на Затвора Бургас е депозирал отрицателно становище
досежно условното предсрочно освобождаване на осъдения Ш.. Приема, че
при него са налице актуални проблемни зони, каквито са:
отношение към правонарушението – осъденият не приема отговорността
за собственото си криминално поведение, оправдава се; не осъзнава
факторите, допринесли за извършване на правонарушението; не проявява
самокритичност; криминалните нагласи при него продължават да са налице;
начин на живот и обкръжение - лесно се влияе от криминалното
обкръжение, участва в хазартни игри в затворническото общежитие, има
модели на поведение, свързани с поемане на безразсъден риск;
злоупотреба с наркотици – едно от извършените престъпления е свързано
с употреба на наркотични вещества, но осъденият не приема вредата от
употребата на наркотици;
умения за мислене – отрича проблемите, не ги решава законосъобразно,
не се замисля за последиците от неправомерно поведение. Актуалната оценка
5
на риск от рецидив при осъдения Ш. се запазила, видно от установените
стойности, които останали без съществени промени - в средни параметри от
66 точки.
Въз основа на задълбочен, всестранен и обективен анализ на изложените
данни за цялостното поведение на осъдения С.Ш., първоинстанционният съд
е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са налице
предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения. Вярно е, че Ш. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му общо наказание
лишаване от свобода. Но не е изпълнено второто кумулативно изискване,
необходимо за удовлетворяване на молбата му за условно предсрочно
освобождаване, тъй като не са налице достатъчни и убедителни доказателства
за неговото поправяне, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения
интерес.
6
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика, първо-
инстанционният съд правилно е приел, че разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и
чл.439а от НПК изискват цялостно изследване на поведението на осъденото
лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от
свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно
предсрочно освобождаване.
В случая обоснован и законосъобразен се явява изводът на окръжния съд
за отсъствието на втората кумулативна предпоставка, предписана от
законовия текст на чл.70, ал.1 от НК - осъденото лице да е дало
безпротиворечиви доказателства за своето поправяне. Данните за полаган от
Ш. труд на външен обект, както и за полаган от него доброволен труд като
хигиенист в затворническото общежитие, не са достатъчни да се приеме, че
осъденият се е поправил. Наред с това, обстоятелството на допуснато от
осъдения нарушение на правилата за вътрешния ред в затвора и на наложено
за него дисциплинарно наказание, преценено в тясна връзка с липсата на
осъзната вина и искрено критично отношение към реализираната престъпна
деятелност, указват, че не са постигнати в пълен обем целите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдения. Фиксираните трайно
запазени проблемни зони в оценката на правонарушителя, рискът от рецидив
със средна стойност в неконтролирана среда, липсата на ясни и конкретни
планове за трудова реализация не сочат на успешен поправителен ефект по
смисъла на чл.70, ал.1 от НК. С оглед на това напълно обосновано
първостепенният съд е приел, че целените с осъдителния акт поправителен,
превъзпитателен и възпиращ ефект, не са постигнати в необходимия обем и
дълбочина, което от своя страна мотивира нужда от продължаване на
корекционно – възпитателната работа с осъдения СТ. КР. Ш. съобразно
индивидуалните му потребности.
За да се постигне съществена, необратима промяна в нагласите на
осъдения Ш. за законосъобразен начин на живот и затвърждаване на
мотивацията му за недопускане в бъдеще на правонарушения, са необходими
по-голяма продължителност и интензивност на корекционните дейности.
Налице е известна положителна промяна у Ш., но тя съвсем не е достатъчна,
за да се приеме, че осъденият се е поправил. Липсата на значими позитивни
7
резултати от изпълнението на наказанието до момента, както и застоят на
определени показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и
вреди, изискват продължаване на поправителното въздействие спрямо
лишения от свобода Ш. в условията на контролираната среда на
пенитенциарното заведение. По тези съображения първостепенният съд
правилно е заключил, че не са налице категорични доказателства за
поправянето на осъдения.
Изложените в жалбата доводи, свързани с материалното и семейно
положение на осъдения, както и родителските му задължения към малолетно
дете в тежките икономически условия в страната, са неотносими към въпроса
за условно предсрочно освобождаване.
Въззивната инстанция, като прие, че не са настъпили трайни
положителни промени в съзнанието и поведението на осъдения Ш.,
изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно
поведение в условията на свобода и че съществуват обстоятелства, указващи
необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с
цел промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му общо наказание
лишаване от свобода, а се налага продължаване на корекционно –
възпитателната работа с него в условията на затвора за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Мотивиран от горните съображения, въззивният съд заключи, че
проверяваното определение на първата инстанция, с което е отказано условно
предсрочно освобождаване на осъдения С.Ш. от неизтърпяната част на
наказанието лишаване от свобода, определено му като общо по ЧНД
№1666/2020г. на Районен съд – Сливен, е обосновано и законосъобразно и
като такова следва да го потвърди.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №39 от съдебно заседание на 13.01.2022г.
8
по ЧНД №1272/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9