Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………15.09.2020 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………двадесет
и осми август………..…………………....……..Година 2020
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова……………………………………при участието на Прокурора ……………………….………………………….…..…………………..
като
разгледа докладваното от…………..……………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 3943…по описа за………….….…………2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че на основание чл.
288а, ал.1, ал. 1, от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл. 559, ал. 1 т. 1
от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. /на основата на чл.6 от Четвърта Моторна
Директива 2000/26/ЕЕС/, възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро
на Република Чехия по щета №120568/18.07.2014г. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 4 402,14 лв. за увредени при ПТП, настъпило на 11.12.2013 г.
на паркинга на търговска верига Кауфланд република Чехия.
Виновен за катастрофата бил ответникът А.Б.Б., който
управлявайки л.а. ,Мерцедес" с ДК № ТХ 3743 ХБ, при доближаване на картата
до колонката на бариерата, обърква педала на спирачката и газта и блъска
колонката на бариерата на паркинг на търговска верига Кауфланд, като така
причинява процесното ПТП.
В нарушение на чл. 260 КЗ /отм./ сега чл. 490 КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
Ответникът бил поканен да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
Моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 4 402,14 лв., представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета №120568/18.07.2014г. обезщетение
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответника, като се заема позиция за неоснователност на
иска.
Сочи,
че застрахователното събитие се е случило на територията на Република Чехия,
т.е. извън границите на Република България. В същото време лекият автомобил, с
който е извършено разрушаването на процесния бариерен механизъм имал български
ДК № ТХ 3743 ХБ. Т.е., същият бил излязъл от територията на страната ни по
надлежен ред, където се счита, че е постоянното му местонахождение, а
собственик бил В.К.Г..
Към тогава действащата /а и понастоящем/ нормативна
уредба лек автомобил, чието постоянно местопребиваване и регистрация са в Р
България, не можел да напусне пределите на страната, ако нямал сключена и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ /чл.254,ал.З от КЗ /отм.//.
Моли за отхвърляне на иска.
В становище по исковата молба третото лице помагач
сочи, че е предоставило своя автомобил на ответника, но формално му го
прехвърлил през 2017 г., не поддържал връзка с ответника. Изяснява, че
процесното ПТП ме било известно, но не е знаел защо ищецът изплатил
обезщетението за имуществени вреди. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като плащането било извършено на 09.07.2014 г., а исковата молба подадена
на 30.07.2019 г.
Старозагорски районен съд, като съобрази правните
доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е регресен осъдителен иск с правно основание
чл. 288а, ал.1, т.1 вр. ал. 3 вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото че на 11.12.2013 г. е настъпило ПТП на паркинга на търговска
верига „Кауфланд“ в Чехия по вина на водача А.Б.Б. управлявал автомобил
„Мерцедес“ ДК номер ТХ 3743 ХБ, на 04.08.2014 г. е извършен превод на сумата от
4 402, 14 лв. на Национално бюро на българските автомобилисти от страна на
Гаранционен фонд /по щета № ГФ – 12-0568/18.07.2014 г./ и размерът на
настъпилите имуществени вреди от процесното ПТП възлиза на 4 402,14 лв.,
което се установява и от писмените доказателства по делото /л. 4 – л. 51/, а размерът
на предизвиканите от ответника имуществени вреди бе приет от особения
представител в о.с.з. от 29.05.2020 г. в интерес на ответника с оглед
евентуалните сериозни разноски за назначаване на оценителна експертиза, които
биха могли да увеличат сериозно разходите по делото по причина, че ПТП е
настъпило в друга държава.
Спорът
по делото се концентрира относно въпроса дали за
процесния лек автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
като в тази връзка се установи, че към датата на настъпване на ПТП такава не е
била налице, тъй като полицата е била предсрочно прекратена на 14.09.2013 г.
поради невнесена вноска /вж. справка, л. 6 от делото/. В представените писма от
МВР и Комисия по финансов надзор /л. 128 и 130 от делото/ също не се съдържа
информация за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния
автомобил.
Разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ урежда
правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от
него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите,
чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за
застраховка „Гражданска отговорност” – арг. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ
/отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на четири групи материални предпоставки /юридически факти/: 1.
Гаранционният фонд да възстановил изплатено
застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка на увредено лице за причинените му вреди от
противоправно поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание /непозволено увреждане/ срещу
причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от
делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната
отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от делинквента и
възникване на застрахователно събитие -
пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на
територията на друга държава членка, причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност”.
При наличието на тези предпоставки, Гаранционният
фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия
причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до
размера на изплатеното обезщетение.
В настоящия случай, Гаранционен фонд е изплатил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета №
ГФ-12-0568/18.07.2014 г., сумата от 4402,39 лв., за отремонтиране на
имуществото /колонка при бариера/ на магазин „Кауфланд“. За всеки един от
извършените разходи, включени в общия размер на обезщетението, изплатено от Гаранционен
фонд по щета № ГФ-12-0568/18.07.2014 г., са представени надлежни писмени
документи, удостоверяващи, както извършването на разхода, така и заплащането
му. Отделно от това се дължи обезщетение за вреди на увредена вещ, собственост
на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина - налице е
чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увреден, свързан
с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите, затова не
може размерът на обезщетението да се определи по средни пазарни цени в
България, тъй като това не би довело до пълно обезщетение за вредите, а следва
стойността на възстановителния ремонт да се определи по цени в съответната
държава /така решение № 1/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 263/2010 г., II т.о./.
Към момента на причиняване на ПТП-то - 11.12.2013 г.,
ответникът е управлявал увреждащото МПС, в нарушение на чл. 249 вр. чл. 259 КЗ
/отм./; , сега чл. 461 вр. чл. 483 КЗ - без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Това се установи от приетите по делото справки от
базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 07.02.2014 г. които
удостовериха, че към датата на настъпване на застрахователното събитие /ПТП/ -
11.12.2013 г., ответникът е управлявал увреждащото МПС, без за него да има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в решение № 161/13.11.2012 г. на ВКС по т.д. №
607/2011 г., II т. о., се приема, че данните на Информационен център имат
официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз
основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила
съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“/.
Освен това /въпреки, че застрахователят не е бил
длъжен - вж. т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 1/2014 г., ОСТК/ ищецът установи, че застрахователят по договора за
застраховка „Гражданска отговорност” – ЗАД „Алианц България”, е изпълнил
произтичащото от чл. 294 КЗ /отм./ задължение да уведоми Гаранционния фонд за
прекратяването на застрахователния договор – преди настъпване на процесното
застрахователно събитие така справка, л. 6 от делото/. Изпълнението на това задължение
е гарантирало известяването на третите лица, които имат намерение да предявят
иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е прекратено към определен
във времето момент, след който застрахователят не отговаря за причинените от
застрахования делинквент имуществени и неимуществени вреди /в случая още към
дата 14.09.2013 г./.
Неоснователно е възражението на третото лице помагач
за изтекла погасителна давност. Съгласно т. 14 от Постановление № 7/77 г. от
04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна
давност, а течението й започва от момента на изплащане на обезщетенията на
правоимащите. От представеното с исковата молба преводно нареждане от
04.08.2014 г. /л. 47 от делото/ се установи, че Гаранционен фонд е изплатил на
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, по щета № ГФ-12-0568/18.07.2014 г., обезщетение за имуществени
вреди в размер общо на 4402,14 лв., за увредената от ПТП колонка на бариера на
магазин „Кауфланд“ в Чехия. автомобил, настъпило на 11.12.2013 г. в град Прага,
Република Чехия. Правото на Гаранционния фонд, след изплащане на обезщетението
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
причинените имуществени и неимуществени вреди в хипотезите на чл. 288, ал. 1 и
ал. 2 КЗ /отм./ да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното
и разходите за определяне и изплащане на обезщетението, е регламентирано с
разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ
/отм./ - регресното право на ГФ да иска от причинителя на вредата това, което е
платил на увреденото лице, както и суброгационното му право да встъпи в
правата, които увреденото лице има срещу причинителя на вредата са аналогични
на регресното и суброгационно право на застрахователя по чл. 213 КЗ /отм./.
Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за плащане
на застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в лимитативно
предвидените случаи, а не наличието на застрахователно правоотношение. По
въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд съществува задължителна практика, обективирана
в т. 14 от ППВС № 7/77 г. Тези въпроси се разрешават непротиворечиво и в
решение № 127/18.10.2019 г. на ВКС по т.д. №
2835/2018 г., I т.о., решение № 178 /21.10.2009
г. на ВКС по т.д. № 192/2009 г., II т.о., решение № 173/30.10.2009 г. на ВКС по
т.д. № 455/2009 г., II т.о., решение № 53/16.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 356/2008
г., I т.о., решение № 2/02.02.2011 г. на ВКС по т.д. № 206/2010 г., II т.о., решение
№ 15/04.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 326/2010 г., II т.о., определение №
86/09.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1259/2014 г., I т.о., и др. ВКС приема, че регресните
суброгационни искове на застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с
изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва
да тече от момента, в който застрахователят, съотв. Гаранционният фонд изплати
обезщетенията на правоимащите лица. От датата на плащането на обезщетението от
ищеца 04.08.2014 г. до датата на предявяване на иска на 30.07.2019 г.
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
В настоящия граждански процес ясно е посочена
отговорността на ответника А.Б. по регресен иск, с оглед обстоятелството, че
Гаранционен фонд, /вж. платежно нареждане от 04.08.2014 г./, е изплатил на
Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета №
ГФ-12-0568/18.07.2014 г., обезщетение за имуществени вреди, за увредения от ПТП
/“Кауфланд“ Чехия/, настъпило на 11.12.2013 г., в Република Чехия и е встъпил в
правата на удовлетвореното лице срещу деликвента - настоящ ответник, който е
управлявал МПС, без да има за него действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. С оглед на това, ищецът е изпратил регресна покана с
обратна разписка /л. 51 от делото/ до ответника А.Б. за възстановяване на сумата, изплатена на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № ГФ-12-0568/18.07.2014 г., но
обстоятелството дали регресната покана е била
получена от ответника е ирелевантно за възникването на отговорността му за
възстановяване на платеното обезщетение /така решение № 27/28.01.2019 г. на Старозагорски
окръжен съд по в.гр.д. № 1469/2018 г./. Тъй като поканата не е била получена
следва за такава да се счита исковата молба.
По безспорен начин, с платежно нареждане от 04.08.2014
г., е доказан фактът на плащане от страна на ищеца на конкретното обезщетение
на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи, по щета № ГФ-12-0568/18.07.2014
г., в резултат на което същия е встъпил в правата на удовлетвореното лице и
напълно основателно е предявил иск срещу ответника, за да си възстанови
изплатените суми, както и разноските по делото.
По делото бе обявено за безспорно между страните, че ПТП-то
е било причинено от ответника при управление на лек автомобил на територията на
магазин „Кауфланд“ Чехия и размера на вредите причинени от ответника.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира, че
предявеният иск е основателен, вкл. по размер, поради което следва да бъде
осъден ответника А.Б. да заплати на Гаранционен фонд, исковата сума, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция
/30.07.2019 г./ до окончателното плащане.
По съдебноделоводните разноски:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 714,24 лв. представляващ сбор от заплатената държавна такса /176,09
лв./ и възнаграждение за особен представител /538,15 лв./.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Гаранционен Фонд гр. София, представляван заедно от Изпълнителните директори
Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 4, БУЛСТАТ ********* сумата от 4402,14
лв. /четири хиляди четиристотин и два лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета № ГФ-12-0568/18.07.2014
г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба
– 30.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
Гаранционен Фонд гр. София, представляван заедно
от Изпълнителните директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков, с адрес: гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, БУЛСТАТ ********* сумата 714,24 лв. /седемстотин и четиринадесет
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направените разноски по
делото за възнаграждение за особен представител и държавна такса.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач В.К.Г., ЕГН: *********** и адрес: *** на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: