Р Е Ш
Е Н И
Е
2837/18.4.2019г.
гр.София, 18.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, ІІ-Д въззивен състав в
публично заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с. Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева и прокурора………………..като разгледа
докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№6543/2018г. за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.12.2017г. постановено от СРС, 25 с-в. по гр.д.№ 24345/ 2017г. са отхвърлени предявените от Е.К.М.
срещу С.С.С., иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ГПК вр. чл. 36, ал.1 и 2
ЗАдв и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 300 лева -представляващо
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.04.2012 г. и
сумата 152,78 лева- обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за
периода от 20.04.2012 г. до 19.04.2017 г., като неоснователни.
Срещу така постановеното решение
е постъпила въззивна жалба от Е.К.М.. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неОБОСНОВАНО И
ПОСТАНОВЕНО ПРИ НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ И ПРОЦЕСУАЛЕН ЗАКОН. Излага доводи, че
е непарвилен извода на първоинстанциониня съд, че в конкретния случай е налице
липса на изпълнение на договорената услуга от нейна страна, предвид на това, че
ответника е получил препис от исковата молба, но не е оспорил порцесния
договор, както и поради това, че с исковата молба е поискала да се приложи по делото досъдебното производство ЗМ
№2361/2011г. на _9 РПУ, но съдът не се е произнесъл по това и искане. Моли съда
да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да уважи предявените
от нея искове. Претендира разноски.
Ответникът . по жалба
С.С.С. не взима становище по нея.
СРС е сезиран с искове с правно основание .чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.286 ЗЗД, вр.чл. 36, ал. 2 ЗА и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Софийски
градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното
обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба на страната /чл.
269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивникаа за необоснованост и
нарушение на материалния закон. Договорът за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на
договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се задължава
да извърши определени действия (правни косултации, изготвяне на договори и
други документи и/или процесуално представителство) срещу възнаграждение. Към
уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за
поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и с пециалните правила на Закона за
адвокатурата. Така в последния, за разлика от разрешението по чл. 286 ЗЗД, предвижда, че
адвокатският труд е винаги възмезден, независимо дали е уговорено
възнаграждение или не – чл.36 ал.1 от ЗА.
За да бъде основателен искът почл.79 ал.1, вр.чл.28 ЗЗД, вр.чл.36 ЗА ищецът следва
да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор, с които
ответникът възлага на ищеца определени правни действия и правна защита; че
ищецът е изпълнил задълженията си и е настъпил е падежът на вземането му, както
и неговия размер (съобразно договора или определено от адвокатския съвет).
Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения - че договорът не
действителен; че не е изпълнен, че е прекратен или че е платил дължимото. Ищцата в чиято доказателствена
тежест е не е ангажирала по делото доказателства, че е изпълнил задълженията си
по процесния договор, не е поискала събирането на такива и от въззивният съд,
предвид на това, че първоинстанционният съд действително е допуснал процесуално
нарушение по делото, като не се е произнесъл по направеното от ищцата с исковата
молба доказателствено искане. С оглед на
това и за ответника не е възникнало задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение. Следователно предявения главен иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Като тъкъв следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск с
пр.осн.чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В съответствие с
гореизложеното първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.12.2017г. постановено от СРС, 25 с-в. по гр.д.№ 24345/ 2017г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.