Решение по дело №615/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е

 

01.07.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Велики Преслав                                                   трети състав

На 25 (двадесет и пети) юни                                                        Година 2020

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Марияна Василева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 615 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

  Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и с правно основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ.

В исковата молба ищецът „В.” ЕООД ***, представляван от А.Н.И.твърди, че се намира в трайни търговски отношения с ответника „В.П.” АД г.В.П. представляван от К.Б.Й.и Н.С.Б.. През м. септември 2016 г., по силата на договор за продажба, ищцовото дружество предало на ответника стоки на обща стойност 6809,77 лева. За сделката била съставена фактура. Купувачът не изпълнил задълженията си по сключения договор за продажба, като и понастоящем не платил продажната цена на получените стоки. Въпреки отправените покани и проведени разговори, изпълнение не последвало. „В.П.” АД гр. В. Преслав дължало за периода на забавата (от момента на изтичане на предоставения с нотариална покана петдневен срок за доброволно изпълнение) обезщетение в размер на законната лихва. Моли съда, да постанови решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумите: 6809,77 лв., представляваща продажна цена по договор по търговска продажба с отразено предаване на стоките от продавача във фактура № 172/13.09.2016 г., издадена от „В.“ ЕООД ***, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска; сумата 790,68 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 6809,77 лв. за периода от 18.06.2018 г. до 12.08.2019 г., както и направените деловодни разноски.

            Ответникът не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

            В съдебно заседание, пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

            Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

            В първото по делото заседание на 25.06.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

            – по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 05.11.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

            – по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: фактура № **********/13.09.2016 г., изд. от „В.“ ЕООД ***; писмо от 17.02.2017 г. по електронна поща с прикачено писмо изх. № 24/23.01.2017 г. на „В.П.“АД г.В.П. ведно с потвърждение на вземания/задължения, подписано от „В.“ ЕООД *** и „В.П.“ АД – Велики Преслав, нотариална покана заверена от нотариус в район на действие Районен съд – София и нотариус в район на действие Районен съд – Велики Преслав, копие на калкулатор.бг от 08.09.2019 г. и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на претенциите по чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 309а от ТЗ. Тоест, предявените искове са вероятно основателни и обосновава наличието на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.

            По исковете с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:

            Налице е сключен между ищеца и ответното дружество търговска сделка – договор за търговска продажба. Продавачът – „В.” ЕООД *** изпълнил задълженията си по същия, но купувачът – „В.П.” АД гр. В. Преслав не изпълнил основното си задължение – не платил изцяло уговорената между страните продажна цена. Освен това, след отправената му покана, изпаднал в забава.

            Предвид гореизложеното, съдът приема, че исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 6809,77 лв., представляваща продажна цена по договор по търговска продажба с отразено предаване на стоките от продавача във фактура № 172/13.09.2016 г., издадена от „В.“ ЕООД ***, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска; сумата 790,68 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 6809,77 лв. за периода от 18.06.2018 г. до 12.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.08.2019 г. (датата на депозиране на исковата молба по пощата) до окончателното й изплащане.

            На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в размер на 2896,39 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОСЪЖДА „В.П.” АД с ЕИК ......, със седалище ***, адрес на управление ***, представлявано от К.Б.Й.и Н.С.Б. да заплати на „В.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление ***, представлявано от А.Н.И., на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, по банкова сметка ***, сума в размер на 6809,77 лв. (шест хиляди осемстотин и девет лева и 77 стотинки), представляваща продажна цена по договор по търговска продажба с отразено предаване на стоките от продавача във фактура № 172/13.09.2016 г., издадена от „В.“ ЕООД ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.08.2019 г. до окончателното й изплащане.

            ОСЪЖДА „В.П.” АД гр. В. Преслав, да заплати на „В.” ЕООД ***, на основание чл. 309а, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по банкова сметка ***, сума в размер на 790,68 лв. (седемстотин и деветдесет лева и 68 стотинки), представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 6809,77 лв. за периода от 18.06.2018 г. до 12.08.2019 г.

            ОСЪЖДА „В.П.” АД гр. В. Преслав да заплати на „В.” ЕООД ***, направените деловодни разноски в размер на 2896,39 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и 39 стотинки).

            Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

            В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

                                                                             Районен съдия: