№ 19588
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110110803 по описа за 2023 година
Ищецът ЗАД „А.“ АД твърди, че във връзка с щети на застрахованото по застраховка Каско
МПС БМВ 530 с рег.№ ........, резултат от ПТП на 22.06.2018 г., заплатил обезщетение в общ
размер на 9964.33 лв. Щетите били получени при ПТП, настъпило поради преминаване на
МПС през паднали камъни на пътното платно по пътя от гр. София към гр. Самоков, 14 км.
след Околовръстното шосе на гр. София. Тъй като на ответника - А. п. и. е възложено
поддържането на републиканските пътища, ищецът поканил ответника да му възстанови
платеното обезщетение, но плащане не постъпило. Ето защо ищецът моли да се осъди
ответникът да му заплати сумата от 9974.33 лв. регресна претенция за платеното от него
застрахователно обезщетение с 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са установени причини и механизъм
на ПТП, поради липса на протокол, и че липсват основания за изплащане на
застрахователно обезщетение поради липса на валидно сключен застрахователен договор и
тъй като не е налице покрит риск. Оспорва и наличието на предпоставките по чл. 49 ЗЗД,
тъй като не е налице бездействие на ответника, което да е довело до наличието на
препятствие на пътното платно. Въвежда възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увреденото МПС и за настъпила погасителна давност. Моли
за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, а при условията на евентуалност, ако
искът бъде уважен, да се осъди третото лице помагач, което моли да се конституира на
негова страна – И., да плати сумите, които бъде осъден да плати на ищеца за обезщетение,
лихва и разноски, на основание обстоятелството, че на това дружество е възложено
поддържането на пътя, където е настъпило ПТП. В тази връзка ответникът твърди, че бил
1
сключен договор за обществена поръчка № РД-..... от 12.09.2015 г., по силата на който на И.
е възложено поддържането и ремонта на пътя в участъка, където настъпило ПТП. Поддържа,
че по силата на този договор отговорността за настъпилите щети от неизпълнение на
задълженията по поддържане на пътя носи изпълнителят.
Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран „И.“ ЕООД.
Приет е за съвместно разглеждане предявеният от ответника срещу И. обратен иск за
осъждането му да плати сумите, които ответникът бъде осъден да плати на ищеца.
Ответникът по обратния иск е депозирал отговор, в който го оспорва. Не оспорва
сключването на договор за поддържане на републиканските пътища на територията на
областно пътно управление София, но твърди, че задълженията са конкретизирани в
приложение, което не е представено. Поддържа, че задълженията за ремонт и отстраняване
на препятствия възникват след конкретно подаден сигнал от възложителя, какъвто в случая
не е постъпил и в този смисъл не е налице виновно неизпълнение на договорни задължения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание 410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди
нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/, и вредата не
следва от обективното качество на вещта.
Установява се от представената по делото двустранно подписана полица, съдържаща
задължителните реквизити по чл. 345, ал.1 КЗ, наличието на валидно възникнало с ищеца
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с предмет МПС БМВ 530 с
рег.№ ......... Обектът на застрахователно покритие е уговорен по Клауза Пълно каско, която
съгласно Общите условия включва като покрит риск и щети на МПС от пътно-транспортни
произшествия.
Установява се и че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е увреден
автомобилът, предмет на застраховката – на 22.06.2018 г. при движение от гр. София към гр.
Самоков на пътното платно паднали камъни от склона, в които автомобилът се ударил.
Водачът на автомобила – свидетелят Милчев, се обадил на телефон 112 и на колега, който
отговарял за връзка със застрахователя. На място дошли няколко човека, които почистили
пътя. Свидетелят продължил с автомобила. За така настъпилото произшествие не е било
необходимо съставянето на протокол за ПТП. Разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП предписва
само задължителните случаи, в които при настъпило ПТП задължително се съставя протокол
от органите на МВР. Съгласно чл. 6, т.4 от Наредба №Із-41/12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
2
МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, не се посещават от органите на
МВР-"П. полиция" и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени
от друго МПС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Настоящият случай е именно такъв, поради което въпреки, че водачът на застрахования
автомобил се обадил на тел.112, на място не дошли служители на МВР, а само служители,
отговарящи за почистване на пътя. В показанията си свидетелят Милчев сочи, че управлявал
служебния автомобил БМВ по пътя София-Самоков, когато след ресторант Златна рибка, от
склона в страни паднали камъни и се разпръснали по пътното платно. Свидетелят натиснал
спирачка, но автомобилът преминал през част от камъните, което довело до увреждания по
предната част, като и до активиране на обезопасителните системи за удар и предпазване на
пешеходци. В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет този механизъм, като
уврежданията отговарят да са получени именно в резултат на този начин на настъпване на
ПТП. Съдът кредитира и заключението и свидетелските показания, тъй като си
кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото доказателства.
Следователно, установени са деликта, вредите и причинната връзка между тях.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е възникнало задължението
да заплати застрахователно обезщетение в полза на застрахования в размер на претърпяната
вреда. Установява се от представеното от ищеца платежно нареждане, че той е заплатил
сумата от 9964.33 лв. на автосервиза, извършил ремонта.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца,
като в изпълнение на договорното си задължение, той е заплатил на увреденото лице
обезщетение в размера на действителните вреди. Налице е основание за суброгация срещу
причинителя на вредата.
В случая ПТП е настъпило на участък от пътя, който е част от републиканската п. мрежа.
Поради това и на основание чл. 19, ал.1, т.1 ЗП и чл. 30 ЗП ответникът е задължен да
осъществява дейностите по поддържане на пътя. Като юридическо лице, ответникът
осъществява дейностите по поддържане и ремонт чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението. Именно бездействието на последните е довело до
неизпълнение на задълженията по чл. 30 ЗП. Поддържането на пътя е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение, като следва
да се отчита и понятието “земно платно“ като част от обхвата на пътя, която също попада в
предмета на задължението за поддръжка. Наличието на препятствия на пътното платно като
камъни, създаващи опасност за движението, означава неизпълнение на задълженията по чл.
30 ЗП, като произходът на препятствието е без значение, тъй като ЗП и ЗДвП предвиждат
общо задължение за поддържане на пътищата, без значение под въздействието на какви
фактори е възникнало препятствието – чл. 167, ал.1 ЗДвП. Ето защо ответникът носи
отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.
Искът е доказан по основание.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане.
3
Според заключението на автотехническата експертиза, автомобил БМВ е ремонтиран в
официален сервиз за марката и стойността за възстановяване съгласно фактура на сервиза е
9964.33 лв. Стойността, необходима за възстановяване на щетите, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП, е 9401.78 лв. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Според
чл. 400 КЗ, застрахователната сума не може да надвишава действителната или
възстановителната стойност на имуществото. Тази стойност е пазарната стойност на
необходимите нови части и труд към датата на настъпване на събитието /без отчитане на
овехтяването/, тъй като в нейните предели застрахованият може да замести увреденото
имущество с еквивалентно по вид и качество. Ако обаче автомобилът е бил в гаранционен
срок и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, тогава обезщетението се
определя на база стойността на ремонта, отразена в издадените от фирмения сервиз
фактури. Това е така, защото в рамките на гаранционния срок автомобилът обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Затова при тази хипотеза, при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще
бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови
оригинални такива. В разглеждания случай се установи, че процесният автомобил е бил в
гаранционен срок към датата на увреждането /на две години и два месеца/ и е бил
отремонтиран в оторизиран сервиз. Тъй като делинквентът, респ. застрахователят на
неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в
положение отпреди реализирания деликт, обезщетението следва да се определи по цени за
ремонт, заплатени в оторизирания сервиз. Ето защо с платената от ищеца сума за ремонт в
официалния сервиз се съизмерява регресното му право, ведно с ликвидационните разноски
от 10 лв. Искът следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача –
участник в процесното ПТП, съдът намира за неоснователно. Принос от страна на увредения
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той самият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така че
увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на водача нарушение на установените в
ЗДвП правила за безопасно движение, включително няма данни последният в нарушение на
чл. 20, ал. 2 ЗДвП да е шофирал с несъобразена със състоянието и особеностите на пътя
скорост, при която да не е могъл да избегне камъните, паднали върху пътното платно. По
тези съображения следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите,
поради което липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение.
С оглед основателността на главния иск, съдът следва да се произнесе по предявения
обратен иск. Уважаването на главния иск е предпоставка за уважаването на евентуалния,
като специфичното при обратния иск е, създаването на условно изпълнително основание -
4
правото на изпълнение по този иск се поражда едва след като главното задължение е
погасено, т.е. след като привличащият ответник е удовлетворил ищеца-кредитор.
Искът е с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря неизправната
страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, а именно да иска
изпълнение заедно с обезщетение или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82
ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението. Претърпяната загуба обхваща намаляване на имуществото, а
пропуснатата полза – неосъществено негово увеличаване. Основателността на претенцията
за обезщетение за договорно неизпълнение за причинените имуществени вреди е обусловена
от установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валидно договорно
правоотношение, от което да възниква задължение за изпълнение; виновно неизпълнение
/пълно или частично/ на договорното задължение; вреди, настъпили от неизпълнението и
причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Видно от представения
договор от 12.09.2015 г., АПИ възложил на изпълнителя Белмекен 2015 ДДЗЗД /с участник
в обединението „И.“ ЕООД/ да извършва дейности по поддържане на републиканската п.
мрежа на територията на ОПУ София. Характеристиките на пътищата, включени в обхвата
на договора, са дадени в Приложение 1, дейностите по поддържане – в сметките
приложение към договора, сроковете за изпълнение – в приложения 11 и 12 в зависимост от
вида работа. Възлагането на дейностите е месечно, допълнително и извънредно, като всички
те предполагат конкретно възлагане на определени работи от страна на възложителя.
Приложенията и заданията не са представени по делото, поради което неизяснено остава
обстоятелството за пътя, където е настъпило ПТП, какви дейности по поддръжка са се
включвали в задълженията на изпълнителя. За разлика от абстрактното, общо задължение на
стопанина на пътя да го поддържа в безопасно състояние, задълженията на изпълнителя на
договорно основание са винаги конкретни и отговорността му е обусловена само от тяхното
неизпълнение. Разчистването на паднали камъни е извънредна ситуация, която предполага
извънредно задание по смисъла на договора. Извършването на превантивни, текущи и
ремонтни работи е друга дейност, която също е предпоставена от конкретно задание от
страна на възложителя, т.е. възложителят е този, който е следвало да следи за състоянието
на пътя и да сигнализира изпълнителя при необходимост от извършване на конкретни
дейности чрез месечни и допълнителни задания. Доколкото не се установи какви задания са
възложени на изпълнителя, не се доказа и че той не е изпълнил вменени му с договора
задължения. Предявеният обратен иск следва да се отхвърли като недоказан и
неоснователен.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят в цялост направените разноски за държавна такса 398.97 лв., депозит в.л. 350
лв., депозит свидетел 30 лв. и юрисконсултско възнаграждение 120 лв. Ответникът няма
право на разноски.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П. и.“, БУЛСТАТ ........., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА „ЗАД А.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
........., на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, сумата от 9974.33 лв., представляваща регресно
вземане за платено обезщетение за имуществени вреди на МПС БМВ 530 с рег.№ ........ от
ПТП настъпило на 22.06.2018 г. на път София-Самоков, ведно със законната лихва считано
от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 898.97 лв. разноски по делото.
Решението по главния иск е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „И.“ ЕООД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. „П. и.“, БУЛСТАТ ........., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., срещу „И.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. Варна, ......,
иск с правно основание чл. 79, ал.1, вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
неизпълнение на договор № РД-...../12.09.2015 г. с предмет дейности по поддържане на
републиканската п. мрежа на територията на ОПУ София, в размер на сумата по главния иск
от 9974.33 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6