№ 175
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212695 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. В. Г., с адрес гр. ***, ул. „***“ № 21, против наказателно
постановление № 22-4332-007770/03.05.2022 г., издадено от Началник Група към СДВР,
Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на наказателното постановление са допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, и доколкото Г. не собственик
на управляваното МПС, не е бил уведомен и не е знаел за факта на служебно извършената
дерегистрация на автомобила, който управлявал. Поради това се застъпва, че поведението
му е несъставомерно от субективна страна, доколкото вината подлежи на доказване, а не се
презумира. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 22.11.2022 г. открито съдебно заседание наказващият орган е
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Жалбоподателят се явява лично и
в дадения ход по същество поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде
отменено по съображенията, изложени в нея.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
1
На 13.02.2022 г. около 20:35 ч. в с. *** жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил
„***“, ДК № ***, регистриран на Е. Е. С.. Движел се по ул. „***“, с посока от гр. София към
с. ***. Спрян бил за проверка от екип на ОПП-СДВР в състав мл. автоконтрольор С. С. и
колегата му В. Н.. Полицейските служители извършили проверка на жалбоподателя и на
управлявания автомобил през дежурната част на ОПП СДВР, при което се установило, че
автомобилът, регистриран на Е. Е. С., ЕГН **********, бил със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 23.11.2021 г. Г. споделил, че знаел за
наличието на договор за покупко-продажба между посочения собственик на автомобила и
сестра му, която била негова приятелка. Предвид констатираното свид. С. съставил срещу
жалбоподателя АУАН Серия GА № 562133/13.02.2022 г., в който описал констатираните
обстоятелства по извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП.
След окомплектоване на материалите по преписката, заведена под № 4332р-11683/2022
г. по описа на 06 РУ-СДВР, същата била изпратена в СРП под № 10687/2022 г. за
престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С постановление изх. № 10687/18.03.2022 г. бил постановен отказ от образуване на
досъдебно производство по преписката, заведена по описа на СРП, поради липса на
субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на
ОПП СДВР за преценка налице ли са основания за реализиране
административнонаказателна отговорност спрямо Г..
В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за
извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно
наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 /шест/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетеля С. С., и писмени - постановление изх. №
10687/18.03.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 10687/2022
г. по описа на СРП; материали по пр. пр. № 10687/2022 г. по описа на СРП; справка-картон
на водач; заповед № 513з-12342/19.08.2020 г.; заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г.; заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът кредитира депозираните от свидетеля С. показания досежно констатираното при
извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират
с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 23.11.2021 г.
регистрацията на управлявания от Г. лек автомобил е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - по причина, че не бил регистриран в двумесечен срок от
придобиването му от новия собственик. С оглед на това съдебният състав прие последното
обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно нито от материалите по пр. пр. №
10687/2022 г. по описа на СРП, нито посредством ангажираните от ОПП СДВР
доказателства, се установява дали и в кой момент новият собственик /А. Е.а С.а/ е била
уведомена за служебната дерегистрация на автомобила, респективно не се установи
жалбоподателят в частност, като негов ползвател, да е имал знание за съответното
обстоятелство към инкриминирания момент.
Материалната компетентност на свид. С. по съставяне на АУАН и тази на
административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества
и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед № 513з-
12342/19.08.2020 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
2
Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от
компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.
Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения
на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.
Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, независимо от
обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място
жалбоподателят Г. е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнение на задължението на новия собственик
на автомобила да го регистрира в двумесечен срок от придобиването.
Това е така, доколкото не се доказа собственикът на процесното МПС, както и
жалбоподателят в частност като негов ползвател в процесния ден, да са били уведомени за
служебното прекратяване на регистрацията. Следователно и поведението на Г. е субективно
несъставомерно, тъй като не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно
прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от негова страна.
Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно
постановление, което като незаконосъобразно и необосновано, подлежи на отмяна.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-007770/03.05.2022 г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Д. В. Г. за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3