Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260754
гр. Пловдив, 22.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 9.12.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6979/2020 г. по описа на ПРС, 1 наказателен
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия К, № 2530942, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на П.Д.В. е наложена глоба в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и
моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за
неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
от представения от въззиваемата страна списък с намерени фишове е видно, че
процесния ЕФ е връчен на 29.08.2020г. Жалбата е входирана с №
000-15310-11.09.2020г., което индикира, че същата не е просрочена.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 03.02.2019г. в 14:52
часа в гр. Пловдив, на бул. Санкт Петербург до № 1, посока бул. Кукленско шосе,
при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, лек автомобил с рег. № **** , при отчетен толеранс от минус 3
км/ч. в полза на водача, се движел с
установена наказуема скорост 88 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 38
км/ч.
Изложената в Електронния фиш
фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 0116093
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
По делото е приложена и Справка за
регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното
МПС е именно П.Д.В.
При правилно установена фактическа обстановка,
ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с
оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат
на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по
конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео
контрол, съгласно приложимата към датата
на нарушението редакция на Наредбата /след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари
2018г/ следва да са налице следните условия:
- използваното
техническо средство да е от одобрен тип
- техническото средство да е вписано в Българския институт
по метрология
- техническото средство
да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка
- автоматизираното
техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и
изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип
- при контрол на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС
се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство
в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г.
- да са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015г. като за всяка
употреба на мобилно АТСС надлежно
да е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика
трайно приема, че всяко едно от
гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно,
а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя
отмяна на наложената санкция.
В процесния случай нарушението е установено с АТСС ARH CAM S1. Видно от представеното по делото
удостоверение за одобрен тип, то представлява преносима система за контрол на скоростта. Съгласно
приложената по делото инструкция за експлоатация АТСС се използва като се разполага временно на участък от
пътя.
Според т.65 от ДР на ЗДВП Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган;
б) мобилни
- прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
От дадената легална дефиниция е видно, че процесното АТСС
представлява мобилно такова, във втората му алтернатива- преносимо, което
временно се разполага на участък от пътя (триножник).
Така изрично Решение № 1985 от 04.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2349 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 147 от 16.01.2020 г. по к. адм. н. д. №
3367 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 635
от 12.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 122 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1222 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 942 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив
Поради това съставянето
на протокол по чл. 10 от Наредбата е било безусловно задължително,
въпреки погрешната квалификация дадена от наказващия орган на АТСС като стационарно-преносимо
в съпроводителното писмо.
В конкретния случай видно от получения отговор от наказващия
орган Протокол по чл. 10 от Наредбата
не е бил съставен, въпреки задължението за това. Това е видно на първо
място от съпроводителното писмо по делото. На следващо място протокол по чл. 10 е бил изрично изискан
от съда с разпореждането за насрочване на делото, като от въззиваемата
страна е постъпил нарочен отговор
вх.№ 286037/08.12.2020г., че протокол не е наличен и не може да бъде представен.
Следва да се отбележи, че
несъставянето на Протокол за използване на АТСС представлява особено съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото съгласно трайната съдебна
практика Протокола по чл. 10 от Наредбата представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото,
времето и начина на осъществявания контрол за движение на скоростта, както и
използването на АТСС съобразно нормативните и техническите изисквания.
Така изрично Решение №
2049 от 13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020
г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020
г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX
състав на Административен съд - Пловдив.
При липса на надлежно попълнен протокол само може да се предполага, че са спазени
императивите на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и АТСС е използвано съобразно приложимите нормативни и
технологични изисквания, а както е добре известно
административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.
Налице е и допълнителен аргумент обосноваващ особена
същественост на допуснатия порок в дейността на наказващия орган. Това е така
доколкото заснемането на водачите на
МПС с АТСС представлява аналога
в административно-наказателния процес на използването на специални
разузнавателни средства по НПК.
Ноторно известно е,
че при този метод за събиране на доказателства се нарушават основни конституционно-закрепени права и
свободи на гражданите /чл. 32 от Конституцията/. Поради това и с оглед
гарантиране баланса между интереса на обществото от разкриване на извършените
престъпления/нарушения и интереса на гражданите от неприкосновеност на личната
им сфера, законодателят е предвидил строга процедура по прилагане на тези
доказателствени способи, всяко
нарушение на което безусловно води до процесуална негодност на извършеното
заснемане.
В този смисъл е както практиката на ВАС- ТР 1/2014г., така и трайната практика на ВКС
и ЕСПЧ- Така Решение по делото на Асоциацията за
европейска интеграция и права на човека и Екимджиев срещу България, както и
решение по делото Горанова- Караенева срещу България.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН
допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните
права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите, както на АУАН, така и на НП,
тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред за
саниране на пороците в административния процес е неприложим.
В този смисъл е и трайната практика на административен
съд Пловдив, приемаща че несъставянето
на протокол по чл. 10 при възникнало задължение за това е безусловно основание
за отмяна на ЕФ.
Така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2214 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив
При
този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН жалбоподателят би
имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно
искане за присъждане на разноски по смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
съгласно която претенцията за разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането
на делото пред съответната инстанция.
На следващо място липсват и
доказателства разноски
по делото реално да са сторени за
заплатено възнаграждение за адвокатска защита и съдействие. Тук следва да бъдат
съобразени и постановките на т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за
адвокатски хонорар могат да бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди приключване на последното
открито заседание по делото. Ако заплащането е уговорено в брой, доказването може да
стане и чрез отбелязване на това обстоятелство в договора за адвокатска защита
и съдействие, като в този случай той има характер на разписка. Ако е уговорено
плащането да стане по банков път, доказването следва да е със съответните
банкови документи (платежно нареждане и др.)
В този смисъл е и
трайната практика на Административен съд Пловдив, съгласно която за да бъдат
присъдени разноски, те следва да бъдат поискани и сторването им да бъде доказано
най-късно до приключване на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на
уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е достатъчен, за да бъдат присъдени
на страната направените разноски. Присъждането
им не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за страната
решение и по дължимостта им съдът
не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по
к. адм. н. д. № 1164 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в
който да е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да
е заплатен, поради което и разноски
не следва да се присъждат
По изложените
по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в които могат да се поискат
разноски и да се представят доказателства за реалното им сторване, пропускът да се направи това преди
обявяване на делото за решаване, не може
да се санира, с по-късното предприемане на тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК.
Така изрично
т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743 от 22.10.2014, ч.т.д. №
2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от 02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020
г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, №
2530942, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на
П.Д.В. е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.