РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Попово, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20223520100385 по описа за 2022 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Х.“ ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление
гр. П., ж.к.“М.“ №вх. ап.1, представлявано от управителя С. Х. С., действащ чрез
пълномощника си адв. И. Й. И. - АК Търговище, със съдебен адрес гр. Търговище,
ул.“Преслав“ №2 ст.117 СРЕЩУ „А.“ ЕООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.
Д., ул.“Д.К. вх. , ап., представлявано от А.Д.Г..
В исковата молба се твърди, че ищецът „Х.“ ЕООД е транспортно дружество, което
било осъществило транспортни услуги съобразно подадени заявки от ответното дружество
„Амадеа БГ“ ЕООД, като основните транспортни услуги са били по направление гр. Киклис,
Гърция до Букурещ, Румъния, в обратна посока. За извършените транспортни услуги,
ищецът бил издал общо 5 броя данъчни фактури както следва:
ф-а №**********/11.03.2022г., на стойност лева с ДДС
ф-а №**********/15.03.2022г., на стойност лева с ДДС
ф-а №**********/17.03.2022г., на стойност лева с ДДС
ф-а №**********/22.03.2022г., на стойност лева с ДДС
ф-а №**********/26.03.2022г., на стойност лева с ДДС.
Общо осъществените услуги от страна на дружество „Х.“ ЕООД към „А.“ БГ ЕООД
били в размер на лева с ДДС.
При договаряне на транспортната услуга е било уговорено заплащането да става по банков
път след всяко представяне на издадената фактура. До подаване на исковата молба
ответното дружество не било заплатило нищо от дължимото.
1
Предвид гореизложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли решение, с
което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца , сумата от 11617.58 лева
представляваща извършени пет броя транспортни услуги за които са съставени общо пет
броя данъчни фактури, посечени в и.м, както и сумата от 250.35 лева лихва за забавено
плащане, както следва:
По ф-а №**********/11.03.2022г., на стойност лева с ДДС-лихва за забава в размер
на лева считано от 11.03 до 03.06.2022г.
По ф-а №**********/15.03.2022г., на стойност с ДДС- -лихва за забава в размер на
лева считано от 15.03 до 03.06.2022г.
По ф-а №**********/17.03.2022г., на стойност лева с ДДС-лихва на стойност лева
считано от 17.03.2022г., до 03.06.2022г.
По ф-а №**********/22.03.2022г., на стойност лева с ДДС-лихва за забава в размер
на лева считано от 22.03 до 03.06.2022г.
По ф-а №**********/26.03.2022г., на стойност лева с ДДС. -лихва за забава в размер
на лева считано от 26.03 до 03.06.2022г.
Претендират се законната лихва считано от завеждане на настоящия иск до
окончателно заплащане на дължимото, както и сторените по делото разноски.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен
отговор.
В съдебно заседание, за ищцовото дружество, редовно призовано, се явява
управителят С. Х., лично и с адв. И. И. – ТАК. Процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба на посочените в нея основания, като моли за уважаване на
исковете. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от
управителя на ответното дружество, с която признава предявените искове.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 367 вр. чл. 372 от ТЗ и чл. 294, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 86 ЗЗД
С нарочна молба, депозирана от ответника „АМАДЕА БГ“ ЕООД, управителя на
дружеството е изразил становище за основателност на исковете и е признал същите.
Въз основа на направеното признание на предявените искове, ищецът, чрез
процесуалния си представител в проведеното на 20.10.2022г. открито съдебно заседание е
направил искане за прекратяване на съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение
съобразно направеното признание.
В рамките на посоченото съдебно заседание, съдът с изрично определение,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК е постановил прекратяване на
съдебното дирене.
С оглед на направеното от страна на ищеца изрично искане за прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне с решение съобразно направеното признание, съдът приема
за установено следното:
2
На първо място, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на
разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като с молба с вх. № 3243/14.10.2022г.
ответникът е направил признание на така предявените искове.
Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка
регламентирана в цитираният текст, а именно изрично искане, направено от страна на
ищеца за прекратяване на съдебното дирене и съдът да се произнесе с решение съобразно
направеното признание.
Освен гореизложеното, съдът приема, че в случая не са налице хипотезите на чл. 237,
ал.3 от ГПК, касаещи недопустимостта на решението при признаване на иска, тъй като
признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави, като същите не са и от
категорията права, с които страната не може да се разпорежда.
Ето защо настоящият състав счита, че са налице от формална страна всичките
процесуални предпоставки на разпоредбата на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение
при признание на иска.
По разноските:
В хода на съдебното производство пред настоящата инстанция ищецът е направил
разноски в общ размер на лв., от които лв. за заплатена държавна такса и в. за заплатено
адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат поети от ответната страна.
Направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като съгл. чл. 7, ал. 2,
т. от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.. В конкретния случай,
съобразно материалния интерес по делото /11617.58 лв. – главница + 250.35 лв. - лихви/,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 886.04 лв., като заплатения от
ищеца адвокатски хонорар е дори под горепосочения минимум.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД с ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.“Д. К.“
вх. , ап., представлявано от А.и.е., ДА ЗАПЛАТИ на „Х.“ ЕООД с ЕИК: със седалище и
адрес на управление гр. П. ж.к.“М.“ № вх. ап., представлявано от управителя С. Х.С.,
СУМАТА от лв. /стотинки/ с ДДС дължимо възнаграждение за осъществени транспортни
услуги, за които са издадени фактури № **********/11.03.2022г., на стойност лева с ДДС;
№ **********/15.03.2022г., на стойност лева с ДДС № **********/17.03.2022г., на
стойност ева с ДДС; № **********/22.03.2022г., на стойност лева с ДДС и №
**********/26.03.2022г., на стойност лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба /03.06.2022г./, до окончателното
изплащане на задължението, СУМАТА в общ размер на лв. // - лихва за забава, от които по
фактура № **********/11.03.2022г., на стойност лева с ДДС, лева за периода от
3
11.03.2022г до 03.06.2022г., по фактура № **********/15.03.2022г., на стойност лева с ДДС,
лева периода от 15.03.2022г до 03.06.2022г., по фактура № **********/17.03.2022г., на
стойност лева с ДДС, лева за периода от 17.03.2022г., до 03.06.2022г., по фактура №
**********/22.03.2022г., на стойност лева с ДДС, лева за периода от 22.03. 2022г. до
03.06.2022г. и по фактура № **********/26.03.2022г., на стойност лева с ДДС., лева за
периода от 26.03.2022г до 03.06.2022г., както и СУМАТА от лв. /стотинки/ - разноски по
делото, от които лв. за заплатена държавна такса и 880 лв. за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4