РЕШЕНИЕ
№ 260053
гр. Перник, 14.08.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
|
|
МЛ. СЪДИЯ
МАРИНЕЛА СТОЕВА |
при
участието на секретаря ИВА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 43 /
2020 по описа на ОС - Перник, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258 и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: адв. М.К. – особен представител на И.Й.С.,
ПРОТИВ: Решение № 2086 от 12.12.2019 г.
постановено по
гр. дело № 1761 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва частично в частта, с която са уважени
предявените искове, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо със
събраните по делото доказателства.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че по делото не било установено безспорно, че
И.Й. е приела наследството, поради което и не било доказано, че тя има
качеството на потребител, тоест
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, относно
услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за
топлофицирания имот.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. С който моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като по делото не било
спорно, че ответникът притежава качеството на клиент на топлинна енергия за
процесния период и за процесния недвижим имот. Твърдят, че чрез приетите
заключения на съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертиза е
доказан размера на вземането, който кореспондира с претенцията, обективирана в
исковата молба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез назначения по реда на чл. 47, ал.5
от ГПК особен представител, подържа така депозираната въззивна жалба, като моли
да бъде отменено първоинстанционното решение по съображенията изложени нея.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
с писмено становище, депозирано преди датата на откритото съдебно заседание, оспорва
подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена жалбата без уважение, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Моли за присъждане направените разноски,
представени с отговора на въззивната жалба, за което прилага и списък по чл. 80
от ГПК.
Пернишкият окръжен
съд, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
Въз основа на приетия като писмено доказателство Договор
за продажба на недвижим имот по Наредба за държавните имоти от 14.11.1989г. се установява,
че ответницата И.С. е придобила по време на брака собствеността върху посочения
в исковата молба топлоснабден имот находящ се в гр. *********
Посочил е, че след смъртта на съпруга К.С. е станала
собственик на 4/6 ид.ч. с оглед представеното удостоверение за смърт наследници
изх. № 19/ИЗТ-1004/03.12.2019г. издадено от длъжностното лице по гражданското
състояние от Община Перник
Приел е, че искът е допустим, тъй като за процесните
суми е водено заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 7412/2018г.
по описа на Пернишкия районен съд, относно
вземането, предмет на исковото производство, срещу която съгласно указанията на
съда по реда на чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК искът е предявен в преклузивния срок
по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Отбелязал е, че
съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката - всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Отбелязал е, че Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008г. са публикувани във вестник „Новинар“
от 29. 04. 2008г. и те регламентират съдържанието на правоотношението между
доставчика на топлинна енергия и потребителя /собственика или ползвателя на
топлофицирания имот/.
Обосновал, е че тъй като в случая от писмените
доказателства, се установявало, че ответницата И.С. е собственик на 4/6 ид.ч., между
страните бил сключен договор за доставка на топлинна енергия и ответника дължал
претендираната от ищеца сума съразмерно на притежаваните от него идеални части.
При определяне размера на процесното взема, съдът бил
съобразил заключението на вещото лице по допусната съдебно – икономическа
експертиза и приел, че стойността
на потребената топлинна енергия съобразно притежаваните от ответницата И.С.
идеални части е в размер на 1029,30 лева
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., а обезщетението за забава е в размер на 48.52 лева,
считано от 09.07.2017г. до 16.10.2018г.
След като взе
предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба
се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
За
процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д.
№ 7412 / 2018г. по описа на Пернишкия районен съд. Тъй като заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК на осн. чл.
415, ал.1,т.2 от ГПК съдът е дал указания до кредитора да предяви иск за
вземането си В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК е бил подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Пернишкият районен съд се е
произнесъл именно по предявените искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства
Пернишкият окръжен съд намира следното :
Основните доводи в жалбата са, че по делото не било
установено безспорно, че И.Й. е приела наследството, поради което и не било
доказано, че тя има качеството на потребител, тоест наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, относно услугата: пренос, доставка,
разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот.
С тълкувателно решение ТР № 2/25.05.2017 г. по т.д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК се даде
разрешение на спорен в съдебната практика въпрос, като се прие, че разпоредбите
на ЗЕ не противоречат на чл. 62, вр. § 1 от ДР на ЗЗП. За заварените от закона
топлоснабдени сгради е създадена възможност за отказ от ползването на централно
отопление, като за целта е необходимо съгласието понастоящем на 2/3 от етажните
собственици и титуляри на вещно право на ползване. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява „искане“ на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие. В този смисъл няма „принудителна продажба“ на
топлинната енергия по чл. 62 ЗЗП, защото законът урежда способ за невъзникване
на договорни отношения и за отказ от доставките. При доказателствена тежест на
ищеца няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в
сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/ - колективно да се декларира писмено това пред
топлопреносното предприятие и да се поиска прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. Съгласно Решение № 5 от 22.04.2010
г. на КС по к. д. № 15/2009 г. на всеки собственик и титуляр на вещно право в
сграда - етажна собственост, предварително преди придобиване на индивидуален
имот в нея е известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е
изградена инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да
сключи договор при обши условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с
топлопреносното дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и тази за отопление на уредите в общите части. Поради
което настоящия съдебен състав счита, че оплакванията на жалбоподателя, че не е
налице хипотезата на доставка при общи условия и „непоискана“ доставка са
неоснователни.
Относно наведените във въззивната жалба доводи за
липса на качеството „потребител на топлинна енергия“ в лицето на ответника, наведени
и като възражения с отговора на исковата молба в първоинстанционното
производство, следва да се посочи, че действащата през исковия период
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които договорното
отношение по продажба на топлоенергия възниква - писмен договор по чл. 149 ЗЕ
или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в топлоснабдена сграда - етажна собственост - чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Последната хипотеза е приложима обаче, доколкото относно доставката на
топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор
/чл. 149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения, приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия, като
чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така
възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице,
притежаващо вещни права върху имота /в този смисъл е и ТР № 2 от 17.05.2018г.
по т. дело № 2 / 2017 г. на ОС на ГК/. Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди е достатъчно да се установи, че
същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е
нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота.
Видно от Договор за продажба на недвижим имот по
Наредба за държавните имоти от 14.11.1989г., и удостоверение за смърт
наследници изх.№ 19/ИЗТ-1004/03.12.2019г. издадено от длъжностното лице по
гражданското състояние от Община Перник ответницата И.Й.С. е придобила въз
основа на покупко продажба и наследство 4/6 ид.ч. от право на собственост върху
процесния топлоснабден недвижим находящ се на адрес гр.********.
Поради което съдът приема, че между ответника, в
качеството му на собственик на посочения
в исковата молба топлоснабден имот и топлофикационното дружество е създадена валидна
правна връзка по продажба на топлинна енергия по силата на закона.
Възражението за липсата на доказателства за приемане
на наследството се въвежда едва с подадената въззивна жалба, поради се явява преклудирано
и настоящата въззивна инстанция не дължи произнасяне по него.
Възражението за нищожност на договора за дялово разпределение
между Топлофикация и фирмата за дялово разпределение се въвежда едва в хода на
устните прения пред въззивната инстанция, поради което се явява преклудирано и
въззивна инстанция не дължи произнасяне по него.
Всички тези доказателства, преценени в своята
съвкупност, водят до извод, че ищеца е придобил качеството на клиент на
топлинна енергия и се е задължил да заплаща изцяло топлинната енергия доставена
до посочения в исковата молба топлоснабден имот до размера на притежавана от
нея идеална част от правото на собственост от посочения топлоснабден имот
находящ се гр.*********.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че до процесния имот реално е доставена
топлинна енергия, поради което оплакването на жалбоподателя, че не се доказва
количеството на доставената ТЕ е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Поради съвпадение на мотивите на въззивния съд, с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По разноските за
производството:
С оглед
резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба на осн
чл. 273 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се дължат,
направените в хода на въззивното производства, разноски за които е представил и
списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, на въззиваемото
дружество се определя сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
предвид сложността на делото и неявяването в открито съдебно заседание на
процесуален представител на въззиваемия. Следва да бъдат възложени в тежест на
въззивника И.Й.С. и направените разноски от въззиваемото дружество за заплатен
депозит за особен представител в размер сумата от 152.10 лв.
На основание
чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2086 / 12.12.2019 г. по гр.д. № 1761 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА И.Й.С. с ЕГН ********** и адрес ***.
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, гр.Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата от 252.10 лв. / двеста петдесет и два лева и
10ст. / представляваща направени съдебно деловодни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.