Р Е Ш Е Н И Е
№ 2097 28.05.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ти гр. състав в открито съдебно заседание на десети май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ТРАЙКОВА
при участието
на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 553 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата В.Н.С., ЕГН ********** е предявила срещу иск за осъждане на
ответника Детска ясла № 17 „детски смях“ град *******, представлявано от * К. И.
да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на
11.05.2018г., и установена с акт за трудова злополука от 01.06.2018г., ведно
със законната лихва от датата на настъпването им – 11.05.2018г. до окончателното им плащане. Претендира
разноски.
Ищцата сочи, че работи като *** в Детската
ясла – ответник, както и че по време на изпълнение на трудовите си задължения,
на 11.05.2017 г., при миене на прозорците в спалното помещение на *** група, намиращо се на втория етаж от яслата,
залитнала и паднала върху пода на спалното помещение, като преди това е била
стъпила на подпрозоречната плоскост, обезопасяваща отоплителните съоръжения,
която се намирала на 50-60 см от пода на помещението.
Ищцата твърди, че в резултат на падането й
върху пода, е получила счупване на горния крайник на тибията
на десния крак. Твърди, че инцидентът е приет за трудова злополука, за което е
издадено разпореждане на НОИ.
Твърди се, че в резултат на увреждането е
претърпяла и продължава да търпи силни болки и страдания. Била е 7 месеца в
отпуск по болест, след което е ползвала и полагаемия й годишен отпуск до
12.02.2019 година. Заявява, че е правила курсове по рехабилитация, като
предвиждала да проведе и други такива. Твърди, че е посещавала психиатър, който
е поставил диагнозата - смесено тревожно депресивно разстройство, за което й
била назначена терапия с лекарства. Сочи, че и към настоящия момент не е
напълно възстановена и претендира неимуществени вреди в размер на 12 000,00
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
В
срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адв. В.М., с който се правят следните доводи и възражения:
претърпените от ищцата болки и страдания да не са в пряка-причинна
връзка с трудовата злополука, доколкото ищцата
страда от друго общо заболяване, засягащо опорно- двигателния апарат,
като на ищцата е била определена 50% трайно намалена работоспособност,
пожизнено с водеща диагноза – „***”; размерът на претендираните
вреди да е прекомерно завишен. Прави се възражение за съпричиняване
на вредите от ищцата, поради допусната
от нея груба небрежност, изразяваща се в това, че при почистването на прозорците
е следвало да ползва стълба, а не да се качва на подпрозоречната плоскост.
Твърди се също така, че на
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
За да
се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ е необходимо ищецът
да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че по
времетраенето на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните
задължения, е претърпял злополука, която е приета за трудова по надлежния ред,
че ответникът е правоприемник на работодателя, че ищецът е претърпял сочените в
исковата молба вреди и техния размер и че същите са в причинно-следствена
връзка с трудовата злополука.
Страните
не спорят относно обстоятелствата ищцата да работи по трудов договор при
ответника като *** и че с ищцата е настъпила трудова злополука, в резултат на
която ищцата е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на
горния край на тибията на десния крак.
От представения протокол за трудова злополука № ** от 15.05.2018г.,
съставен от комисия и подписана от ръководителя на НОИ се установява, че при
миене на прозорците на втория етаж в сградата на детската ясла, ищцата е
загубила равновесие, като е залитнала и паднала от подпрозоречната плоскост,
обезопасяваща парното отопление от 50 см височина, падайки на земята на десния
крак, който е поел тежестта на цялото
тяло. В протокола е отразено, че няма нарушения на нормативните актове като са предписани мерки за провеждане на извънреден инструктаж.
Установява се и това, че преки очевидци на станалия инцидент с ищцата няма,
като в стаята с нея не е имало други
лица.
Установява се от изслушаното по делото заключение
на вещото лице ** З.Н., че е налице причинно-следствена връзка между ТЗ и
полученото от ищцата счупване на колянната става, както и степента и
интензитета на болките. Вещото лице категорично е отрекло връзката между общото
заболяване на ищцата и търпените от нея болки от увреждането, в резултат на
труд. злополука, т.к. става дума за две отделни стави - тази на тазобедрената и на колянната.
Представен е и препис на част от книга за
инструктаж, в който се установява проведен периодичен инструктаж на ищцата на
15.01.2018г. Съгласно ЗБУТ задължение на работодателя е да провежда начален
инструктаж, инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж.
Инструктажите имат за цел да дадат на работниците практически указания за
безопасно изпълнение на труд. задължения и да ги запознаят с конкретните
условия на работа. По делото не се установява провеждането на начален
инструктаж, както и инструктаж на работното място, който практически да
запознае работника с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на труд.
дейност на конкретното място, където работи ищцата. Също така не се установява
какво е съдържанието на проведения периодичен инструктаж, не се установява и
създаването на правила за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно
член 34, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работното оборудване, прозорците и капандурите се поддържат и почистват
посредством методи и форми, предвидени от работодателя.
Съгласно член 7, ал. 2 от НАРЕДБА № *** от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд обучението по безопасност и
здраве при работа се провежда по утвърдени от работодателя писмени програми,
които включват образователен минимум за теоретична и практическа подготовка, а
съгласно член 9, ал. 2 от същата наредба документацията, отнасяща се до провеждането на обучение и инструктаж по безопасност и
здраве при работа, се съхранява от работодателя за срок не по-малък от 5 години
и удостоверява условията по чл. 7 и 8.
От разпитаните свидетелки на ответника *** и ***,
се установява, че почистването на прозорците се извършва с участието на двама
човека, като единият мие, а другият помага, както и че при измиването им е
задължително ползването на помощно средство – стълба, каквато е била осигурена
в детската ясла, както и използването на мед. чехли с противохлъзгащо
покритие, каквито били осигурени на персонала и с каквито ищцата не била по
време на инцидента. И двете свидетелки сочат, че ищцата е миела сама
прозорците, без да е имало втори човек и без да й е било изрично възложено
измиването на прозорци от * на яслата. Видно от представения протокол за
трудова злополука свидетелката ******е взела участие в състава на комисията,
съставила протокола за трудова злополука, в който протокол липсват констатирани
нарушения на нормативни правила.
Съгласно
член 6, ал. 1 от Наредба № 11 за специалното работно облекло и предпазните
средства /обн. в ДВ бр. 66 от 03.08.1993г./ работодателите разработват
и утвърждават списъка на професиите, длъжностите и работните места, при които
се изисква от работниците и служителите да ползват специално работно облекло и лични предпазни средства с тяхното наименование, вид, модел, материал и срок за износване, а съгласно ал. 2 списъците по ал. 1 се съставят съобразно
общите нормативи за специалните работни облекла и личните предпазни средства, давани за работа при
вредности и опасности (приложение № 2). Съгласно ал. 3 от същия член списъците по ал. 1 се обявяват пред
работниците и служителите.
Член 7, ал. 1 от същата наредба гласи, че специалното работно
облекло и личните предпазни средства се предоставят и зачисляват на работника
или служителя в деня на постъпването
му на работа. Не са били представени доказателства
относно разработени и утвърдени списъци на работниците, които е следвало да
ползват специално работно облекло, нито пък доказателства ищцата да е била включена в такъв списък. Не са
доказани и установени по безспорен начин обстоятелствата за предоставени и зачислени на ищцата мед.
чехли; за проведен надлежен инструктаж на ищцата относно начина и механизма на
почистване на прозорците, които са безусловно нормативни задължения на
работодателя, което е в доказ. тежест на
работодателя. Темата на проведения през 2018г. периодичен инструктаж на ищцата
не е неясна, като не е представена
конкретна инструкция или методи и форми,
разработени от работодателя касаеща трудовата дейност, свързана с
миенето на прозорци.
Ето защо съдът счита, че от страна на ищцата няма допусната груба
небрежност, тъй като от една страна ищцата не е била инструктирана за
безопасните условия на труд и не й е било предоставено специално работно
облекло, а от друга страна действията, които е извършвала, не обладават липсата
на елементарно старание, доколкото
по същество грубата небрежност предполага случаите на неполагане на
грижа от страна на работника,
каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка. Ползването на
стълби не е въведено като задължение в работата на детегледача, предвид
характера и естеството на извършваните дейности по почистването
на яслените прозорци
и е по-скоро предоставено на преценка на
самия работник. В тежест на работодателя,
когато е въвел възражение за съпричиняване
от страна на работника, е да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника
груба небрежност при изпълнение на работата си,
което следва да се осъществи
от работодателя при условията на
пълно и главно доказване, че не
само работникът е допуснал нарушение на правилата за
безопасност на труда, но и че
е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. В случая, работодателят
е следвало да проведе точен инструктаж
за технологичните правила и правила за безопасност при работа относно
задължителното използване на стълби при
извършване на дейности по почистване
на прозорците в училището от страна
на *****,
със задължителното участие на
помощник и
използването на специални обувки. Данни за такъв
проведен инструктаж
няма. Необяснимо за
съда е и обстоятелството как и защо ищцата по собствена инициатива, при
положение, че е и трудоустроена /с поставени ортопедични импланти на
тазобедрени стави/, би предприела самоволно действия
по измиване на прозорците, без да й е
било възлагано.
Съгласно закона
и съдебната практика, размерът на обезщетенията
за неимуществени вреди се определя
от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания могат да бъдат: характер на увреждането – тежест на увредата, степен
на засягане на организма или
отделна негова система, създаване на временна или
постоянна опасност за живота и здравето,
степен и продължителност на засягане на
телесна функция; начина
на извършването на увреждането и обстоятелства, при които е извършено
– дали е причинено умишлено или непредпазливо,
каква е степента на небрежност от
причинителя – лека или груба, налице
ли е правна регламентация на дейността, която е довела до увреждането,
заложен ли е риск в естеството на самата извършвана
дейност, допринесъл ли е пострадалия за увреждането, налице ли са
други фактори от обективен или
субективен характер, отегчаващи или облекчаващи вината и отговорността на делинквента; извършените медицински манипулации – колко на брой и вид
медицински интервенции са проведени за
възстановяване на здравето на пострадалия,
в каква степен и интензивност са засегнали организма му, какъв е бил
рискът при тяхното осъществяване или при непровеждането
им; продължителност на лечението – какъв период от време
продължава лечението и отделните негови фази, каква е активната
и пасивната ангажираност на пострадалия с възстановяване на здравето му, с оглед болничните престои и долекуването – рехабилитация, лечебна физкултура, поддържаща терапия, хранително диетичен режим, медикаментозно лечение; допълнителното влошаване състоянието
на здравето
– увреждания на здравето, настъпили като последица от първоначалното страдание или неговото
лечение – оперативни усложнения, възпалителни процеси, задълбочаване на органни или
системни дефицити и др; перспективата за възстановяване от увреждането – дали се очаква то
да бъде окончателно
и невъзвратимо, с прогноза за пълно възстановяване
или за частично
възстановяване на накърнената функция на организма, както
и времето, необходимо за това; осакатявания, загрозявания
– налице ли е обективно загрозяване на пострадалия вследствие на деянието
или на елементи
от лечението, на кои части
от тялото е то и причинява ли сетивни или
речеви дефицити, видими ли са
за околните и могат ли обективно
да водят до чувство на
смущение и срам, пречат ли на
други функции на тялото, на
личното, социалното и професионалното ежедневие на пострадалия, подлежат ли на
оперативно премахване или коригиране; предвидими в бъдещето болки и страдания
– какви ще са бъдещите физически
психически и емоционални травми от увреждането
при протичане на възстановителния процес съобразно типичното развитие на болестта и спецификите
при конкретния пострадал и тяхната продължителност, възможност за самообслужване; възраст на увреденото
лице – в кой етап от личностното
развитие на пострадалия, последният е подложен на здравословно
и психическо изпитание – в зряла възраст или
като дете, което е с още неукрепнала
личностна и ценностна система и капацитет за справяне с проблемите
и в явен риск за бъдещото развитие
или в напреднала възраст, когато е вече възприет определен
устойчив стереотип на поведение и когато промените са по-застрашаващи, приемат се по-тежко
и възстановяването е по-бавно
и неустойчиво; възможност за ресоциализация след
продължително лечение и загуба на трудови
и социални умения и навици; причинени изменения
в личността на
пострадалия – краткотрайна,
дълготрайна или постоянна отрицателна промяна в емоционалното състояние на пострадалия,
в отношението му към близки, роднини
и приятели, в неговото
самочувствие в ежедневието,
в семейството и на работното място; икономическото състояние на
обществото – икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
справедливост на съответния етап от развитие на
обществото в държавата са фактори, които
се отчитат при обезщетенията за неимуществени вреди, като икономическата
конюнктура е в основата на непрекъснато осъвременяване на нивата на обезщетенията. Размерът на обезщетението следва да обезпечава реализиране
на принципа за справедливост на обезщетението, което следва да
покрие цялостно всички претърпени от ищеца вреди.
От приетата по делото СМЕ е
установено, че полученото в резултат на трудовата злополука счупване на голямопищялната кост е средна телесна повреда, което е
причинило на ищцата продължителни и интензивни болки и страдания, като
възстановяването от това увреждане ще бъде бавно и и
продължително във времето с период не по-рано от 6-7 месеца, като в случая са настъпили и
усложнения – кръв в раната и съмнение за скъсани връзки и менискус. От разпита
на свидетелите на ищцата се установява, че ищцата не е можела да се обслужва
сама, като е ползвала помощта на най-близките си, била притеснена, уплашена и
травмирана, плачела, пиела успокоителни, а след свалянето на гипса ползвала
патерици, защото не можела да ходи, като в момента продължава да накуцва и да
изпитва болки. Установява се от представените болнични листове, че ищцата е била в болнични 7 месеца. Ищцата е в
напреднала възраст, в която всяко застрашаващо здравето събитие оказва сериозен
негативен ефект върху психиката и работоспособността й, а съществуващите
икономически условия в страната, са в процес на непрекъснат и неизменен растеж
на цените, което предполага определяне на обезщетение, което да овъзмезди вредите и да е реално на съществущите в страната икон.
процеси.
Ето защо
съдът приема, че предявеният от ищеца иск по чл. 200, ал. 1 от КТ се явява
доказан изцяло – както по основание, така и по размер, поради което ще се уважи в размера, в който е
предявен, а именно 12 000 лева, като тази сума следва да бъде присъдена, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането до окончателното й изплащане, тъй като се
претендират вреди от трудова злополука, която, като всяко непозволено
увреждане, предполага обезщетението за забава да се дължи от датата на
увреждането.
С оглед
изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото
разноски. Същите са в размер на 900 лева платено адв.
възнаграждение, видно от представения списък на разноските (л. 114 от делото).
С оглед изхода на спора същите следва да се възложат на ответната страна.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените
искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК възлиза на 480 лева.
В негова тежест следва да се възложат направените от бюджета на съда
разноски за СМЕ в размер на 120 лева. Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Детска ясла № 17 „Детски смях“ град ***, представлявано от * К. И. да заплати
на сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
Детска ясла № 17 „детски смях“ град ***, представлявано от *К. И. неимуществени
вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.05.2018г., и установена
с акт за трудова злополука от 01.06.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на настъпването им – 011.05.2018г. до окончателното плащане на дължимите суми,
както и сумата от 900 лева направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
Детска ясла № 17 „Детски смях“ град ***, представлявано от *К. И. да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския
районен съд сумата от 480 лева държавна такса върху уважения иск, както и
сумата от 120 лева разноски за съдебно-медицинска
експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.