№ 668
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110200399 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ООД с управител и представляващ
П.Х.Г. чрез адв. П.Х. при АК-Велико Търново против НП № 23-0001629/06.10.2021 г.
на Директора на РД“АА“ - Варна, с което на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр на
дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 2 000/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в т.2 пр. 2 от ЗАвПр.
С депозираната жалба се иска НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че не са посочени ясно и точно релевантните факти,
относими към хипотезата на чл. 104 ал.7 от ЗАвПр, за която се ангажира
административно-наказателната отговорност на въззивника, а именно дали се касае за
отказ или не съхраняване на надлежната информация. Излага се становище, че липсват
доказателства, че тази информация не е била съхранявана от превозвача. Твърди се, че
съгласно сключен на 10.04.2020 г. договор между дружеството-жалбоподател и
Froctom България, последното е поело задължение за сваляне на данни от тахографите
на автомобилите на превозвача и дигиталните карти на водачите, но поради проблеми
със системата, файловете извлечени от Froctom България от паметта на дигиталните
тахографи на МПС на превозвачите и картите на водачите за проверявания от
контролните органи период, не са запазени от изпълнителя по договора. С оглед на
изложеното се сочи, че трето лице носи вина за неизпълнение на задължението, във
връзка с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
1
дружеството-жалбоподател, съотв. последният не е бил наясно, че качените файлове на
флаш паметта, предоставена на проверяващите, не съдържа необходимите данни, с
оглед на факта, че не е разполагал с програма за отварянето на файловете. Излага се
становище, че неправилно е квалифицирано деянието, като в действителност е
нарушена правната норма на чл. 93г ал.2 от ЗАвПр. Иска се АНО да бъде осъден да
плати в полза на въззивника сторените от същия разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 410 лева.
В постъпило по делото придружително писмо, изходящо от АНО се излага
становище, че депозираната жалба е неоснователна, а визираните в нея твърдения са
неправилни и необосновани. Оспорва се като несъстоятелна тезата на въззивника, че от
НП не става ясно дали отговорността на последния е ангажирана за това, че не
съхранявана изискуемата информация или, че е отказано предоставянето на такава.
Сочи се, че за установяване, че такава не е съхранявана, може да се касае единствено в
случаите, когато контролните органи извършат проверка на място в транспортното
предприятие, когато им бъде осигурен достъп до цялата документация на превозвача,
каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. От определението за „дигитален
тахограф“, съдържащо се в §1 на Наредба № Н-3/07.04.2009 г. и определението за
„карта за монтаж и настройка“, съдържащо се в §1 т.6 от същата Наредба се формира
изводът, че за всеки превозвач съществува законова възможност за извличане на
информация от тахографите, монтирани в съответните МПС във всеки момент, във
всеки един оторизиран за това сервиз, поради което дружеството не е било в
обективна невъзможност да извлече изисканата с поканата информация. Излага се
становище, че правилно е ангажирана отговорността на превозвача на основание чл.
104 ал. 7 от ЗАвПр, доколкото посочената норма предвижда санкционирането на
превозвачите , когато откажат да предоставят за проверка на контролните органи
данните от картата на водача за период от 365 дни, като посочената хипотеза е
алтернативна на предвиденото в същата норма санкциониране за не съхраняване на
тази информация. Твърди се, че неправилно е цитирана от въззивника санкционната
норма на чл. 93 ал.2 от ЗАвПр, доколкото същата се отнася до случаите, в които
информация не е предоставена изобщо, какъвто не е процесния. Формира се извод, че
не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението
като маловажно такова, доколкото се касае за формално нарушение, при което
вредните последици съотв. обществената опасност произтичат от самото
осъществяване на изпълнителното деяние, като в случая проверката на контролните
органи е възпрепятствана от липсата на информация. Твърди се, че процесното
нарушение не се различава от останалите нарушения от същия вид, като не са налице
смекчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател обстоятелства, а напротив са
налице отегчаващи такива, доколкото видно от справката за нарушител въззивникът е
извършил множество нарушения, част от които идентични с процесното. Иска се
2
въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърди издаденото
НП. Излага се становище, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото. С оглед изхода на делото, се иска на основание чл. 63д ал.1 от
ЗАНН, в полза на АНО да бъде присъдено възнаграждение за процесуално
представителство.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Х.,
която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се
пледира НП да бъде отменено с оглед на изложените в жалбата доводи. Възразява се
срещу искането на АНО за присъждане на разноски за процесуално представителство,
доколкото въззиваемата страна не е защитавана в хода на образуваното съдебно
производство от процесуален представител. Поддържа се искането с оглед изхода на
делото, в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените от същия разноски за
адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят – св. Б.И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по
АНП, както и приложените към жалбата документи – заверено копие на договор за
продажба и/или предоставяне на GPS устройство и предоставяне на услуги , сключен
на 10.04.2020 г. между „Бумеранг Шипинг“ООД и Froctom България/ДАК – 22 ЕООД ,
договор за правна защита и съдействие и заверено копие на карта на превозвача за
лицето П.Г..
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 14.06.2021 г. управителят на дружеството-жалбоподател – П.Х., получил
покана от РД“АА“ – Варна за предоставяне на документи с оглед извършване проверка
на фирмата в периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. В пункт І т.5 от поканата е
посочено изискването да се предоставят пътни листи, товарителници и тахографски
листи за посочения период по дати, във възходящ ред, за всяко използвано МПС, както
и при използване на дигитални тахографи - информацията извлечена от паметта на
тахографа и от картите на водачите на магнитен носител, съгласно изискванията на
Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ за посочения период. Посочен е 7 -дневен срок, в
който следва да бъдат представени документите, изтичащ на 21.06.2021 г. С приемо-
предавателен протокол от 21.06.2021 г. от управителя П.Г. са представени изискани
документи, в т.ч. флаш памет, за която е посочено, че съдържа извлечение от
дигитални тахографи на водачите, в т.ч. на водача С.Г.Ч. с ЕГН: ********** за периода
на комплексната проверка, за което лице е констатирано, че е извършил международен
превоз на товари за превозвача, управлявайки МПС с рег. № В 7405ВК, видно от 2 бр.
CMR от дати 06.10.2020 г. и 17.11.2020 г. След проверка на съдържанието на
3
представената флаш памет е констатирано, че същата не съдържа изисканата
информация по отношение на посочения водач.
В депозирано обяснение на управителя на дружеството-жалбоподател до РД“АА“
– Варна е посочено, че изисканата информация не е възможно да бъде предоставена
поради неизправност в системата Factcom, с която работи превозвачът, като системата
не позволява архивирането на файловете. В обяснението се сочи, че предоставянето на
нужните данни ще бъде възможно след излизането на подновената карта на превозвача
, подадена на 27.07.2020 г.
При така установените факти, на 31.08.2021 г. на дружеството е съставен АУАН
за нарушение на чл. 91в т.2 от ЗАвПр. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр е ангажирана административно-
наказателната отговорност на въззивника.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към
делото чрез разпита на актосъставителя, които преценени в тяхната съвкупност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира. Установената
по делото фактическа обстановка обстановка не се оспорва и от въззивника.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по
същество е неоснователна.
Наказателното постановление № 23-0001629/06.10.2021 г. е издадено от
компетентен орган, съгласно заповед № РД – 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, видно от приложеното по
делото копие на същата.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Съдът счита, че описаните в НП нарушения са индивидуализирани в
необходимата степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице. От
обстоятелствената част на НП е видно, че отговорността на дружеството се ангажира за
не представяне на изисканата информация , в срока посочен в надлежно връчената
покана, с оглед на което е несъстоятелен доводът в жалбата за съществуваща неяснота
кое от двете форми на изпълнително деяние, визирани в разпоредбата на чл. 104 ал.7 от
ЗАвПр, санкционира административно-наказващия орган.
4
Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна
следното:
Кредитирайки напълно показанията на св. Георгиев, както и събраните в хода на
административната преписка писмени доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна, че в срока до 21.06.2021 г. дружеството – жалбоподател не е
предоставило на РД „Автомобилна администрация" - гр. Варна информация на
магнитен носител, извлечена от картата на водача С.Г.Ч., с ЕГН: **********, за когото
е констатирано, че е извършвал международен превоз на товари, управлявайки МПС с
рег. № В 7405 ВК на датите 06.10.2020 г. и 17.11.2020 г., поради което и съдът приема,
че със своето бездействие дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 91в, т. 2,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози.
Цитираната разпоредба предвижда задължение за превозвачите, ръководителите
на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да съхраняват най-
малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи информацията, извлечена от картата на водача.
Санкционната норма на чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози,
предвижда ангажиране на административно-наказателната отговорност на превозвач,
който не съхранява извлечените данни от картата на водача за период от 365 дни или
отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. В случая правилно е
ангажирана отговорността на водача въз основа на втората алтернативно предвидена в
санкционната норма хипотеза, свързана с отказ да се представи на контролните органи
извлечението на изисканите данни от картата на съответния водач за посочения
период, доколкото не предоставянето на същите в указания срок се приравнява по
своята същност и резултат с реализиран отказ в този смисъл. Описаното в
обстоятелствената част на АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление изпълнително деяние е обективирано в не предоставяне на поискана
информация на магнитен носител, извлечена от картата на водача С.Г.Ч., от което
недвусмислено следва, че се касае за отказ за предоставянето на информация. Нормата
на чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози не предвижда изискването
отказът за предоставяне на данни от картата на водача да е изричен, от което следва, че
същият може да се реализира и с мълчаливото бездействие на превозвача да изпълни
искането за предоставяне на изисканите от контролните органи данни.
Съгласно съдебната практика, административно-наказващият няма законово
задължение да търси причините за отказа - дали те се дължат на самото не съхраняване
на информацията, която е извлечена от картата на водача, или са от друго естество (в
този смисъл Решение №1320 от 20.10.2021 г., постановено по к.а.н.д. № 1365 по описа
за 2021 г. на Административен съд Варна).
Съдът оцени като основателни доводите на въззиваемата страна, че първата
5
хипотеза, визирана в санкционната норма, би била реализирана при установяване в
хода на проверка от контролните органи в транспортното предприятие, че в същото не
се съхраняват посочените данни, каквато проверка в случая не е извършена, за да се
ангажира отговорността на въззивника на посоченото основание.
Като несъстоятелно бе оценено и възражението на дружеството, че е налице
обективна невъзможност за изпълнение на задължението му по чл. 91в т.2 пр.2 от
ЗАвПр, поради неизпълнение на договорното задължение на "Frotcom България“. В
тази връзка се споделят доводите на административно-наказващия орган, че с оглед
естеството на дигиталния тахограф и картатата за монтаж и настройки на същия ,
което се изяснява от съответните разпоредби на Наредба № 3-Н/ 07.04.2009 г.,
издадена от Министъра на транспорта, посочената карта служи за активиране,
калибриране и извличане на информация от дигиталните тахографи, като последната
се издава и използва от оторизирани сервизи, които извършват монтажи и сервизно
обслужване на тахографи. В тази връзка, превозвачът е имал възможност
своевременно да представи изисканата от него информация, като положи
необходимите усилия същата да бъде извлечена по посочения начин в оторизиран
сервиз. Друг е въпросът, че доколкото отговорността на юридическите лица е
обективна такава, същите следва да носят отговорност при неизпълнение на техните
административни задължения, дори в случаите, когато неизпълнението е пряка или
косвена последица от взаимоотношенията им с други субекти, които въз основа на
договорни отношения са обвързани с осъществяването на действия, които рефлектират
върху изпълнението на тези задължения.
Съдът не споделя и възраженията на въззивника за неправилно приложение на
материалния закон при квалифицирането на процесното деяние. Цитираната от
жалбоподателя разпоредба на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Наредба) Н - 3/07.04.2009 г. за
необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт задължава превозвачите да извличат данните от картата на
водача най - малко веднъж на 28 дни. Задължението за периодично извличане на
посочените данни е различно от задължението такива данни да бъдат представени в
съответен срок на контролните органи и следователно процесното нарушение
правилно е било квалифицирано от наказващия орган. Поради това е неприложима и
санкционната разпоредба на чл.93 г, ал. 2 от Закона за автомобилните превози,
предвиждаща санкция за превозвач, който не е осигурил извличането на всички данни
от тахографа или от картата на водача, тъй като същата касае задължение, съвсем
различно от процесното.
Съдът намира, че в случая е неприложима и нормата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не е маловажно такова. Не се установяват
смекчаващи отговорността обстоятелства, които съществено отличават конкретното
6
деяние от нарушенията от същия вид. Касае се за формално нарушение, с
реализирането на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана
да гарантира съответната правна норма, а именно ефективното осъществяване на
контрол върху извършваната от превозвачите дейност.
Като взе предвид, че санкцията за извършеното нарушение е предвидена в твърд
размер, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията
на същата.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че не следва да уважава искането на
въззивника за присъждане в негова полза на сторените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Като взе предвид, че административно-наказващият орган не е защитаван от
процесуален представител в хода на съдебното производство, съдът намери за
неоснователно искането да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001629/06.10.2021 г. на Директора на РД“АА“ -
Варна, с което на основание чл. 104 ал.7 от ЗАвПр на „БУМЕРАНГ ШИПИНГ“ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 000/две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 91в т.2 пр. 2 от ЗАвПр.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане на сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7