Р
Е Ш Е Н И Е
№
480/21.7.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Георги Петров
2. Христина Юрукова
При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора
Станка Димитрова разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 111, по описа на съда за 2020 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на
ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, чрез началника на службата, против
Решение № 692/28.11.2019 г., постановено по н.а.х. дело № 1189/2019г. по описа
на Районен съд Пазарджик. С обжалваното решение районният съд е
отменил НП № 19-1006-001577/15.05.2019г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“,
за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 9 месеца. В касационната
жалба се сочи, че обжалваното решение противоречи на материалния закон,
нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Иска за отмяна на
обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната
по жалбата страна – Н.М., чрез адвокат В., в писмено становище по касационната
жалба моли да се остави в сила решението като правилно и надлежно мотивирано,
постановено при обстоен анализ на доказателствата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пазарджик дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационната
жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в
първоинстанционното производство.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с
материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал.
1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна.
Районният
съд Пазарджик е установил, че на 15.01.2019г. около 11.15ч. на АМ Тракия, км 74
в посока гр. София Н.М.М. управлява автомобил с ДК № ****, който не е
регистриран по надлежния ред, а именно с прекратена служебно регистрация на
13.08.2018г. по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Водачът е санкциониран за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представен договор за покупко-продажба от
12.06.2018г. между Н.М.М. и Н. Й. И., съгласно който М. е продал собственото си
МПС на И.. Сделката е удостоверена от нотариус с рег. № 136 на Нотариалната
камара. На 13.08.2018г. е извършено служебно прекратяване на регистрацията по
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като в законовия срок МПС не е пререгистрирано.
Съдът е счел, че М. не е знаел до 15.01.2019г., че е управлявал автомобил с
прекратена регистрация, съответно не е налице субективният признак от състава
на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът е счел
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за противоконституционна. С тези
аргументи НП е отменено.
Решението
е неправилно.
Описанието
на деянието в АУАН и НП съответства на фактическите обстоятелства, обвинение и
правна квалификация. Отговорността на дееца е ангажирана за това, че на
посочената дата, място и час е управлявал лек автомобил, за който е била
прекратена регистрацията по надлежния ред. Липсата на регистрация е свързана
със служебното прекратяване на същата на 13.08.2018г. в резултат на постъпила
информация от регистриран договор за продажба. Страна по този договор е именно
нарушителят М.. Фактическите обстоятелства са подведени в хипотезата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, задължаващ по пътищата, отворени за обществено ползване, да
се движат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационни номера, поставени на определените за това места. Наложените в НП
наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са по първата хипотеза, касаеща
управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Изложените факти и
обстоятелства по АУАН и НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е
свързано с управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред поради
служебно прекратяване на неговата регистрация. Нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП регламентира, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е
длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Нарушителят е управлявал МПС, който е бил
предмет на договор между него и друго лице, което не е изпълнило законово
задължение за регистрация. М. е управлявал МПС, което не е негова собственост,
за което е следвало да бъдат изпълнени задълженията за пререгистрация в съответния
срок. М. е знаел, че е продал МПС, съответно в случая вината, (като необходим
елемент от субективната страна на фактическия състав на нарушението) е под
формата на чл. 11, ал. 3 от НК. В конкретния казус М. е наказан на основание
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Санкционната
норма гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Установено е, че Н.М.
е управлявал МПС, което е дерегистрирано. Тоест наказан е затова, че е
управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП. Въз основа на тези обстоятелства Административен съд Пазарджик, счита,
че е осъществен съставът на административното нарушение. М. знае, че управлява
чуждо МПС, за което следва да са издадени документи след пререгистрация от
новия му собственик.
При
тези факти и доказателства за извършено нарушение и при липса на нарушения в
процедурата или такива при прилагане на материалния закон, наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От
изложеното следва, че е налице касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1
от НПК.
Предвид
изложеното, решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде отменено, като
вместо него Административният съд постанови друго, с което да потвърди
обжалваното пред първата контролна съдебна инстанция наказателно постановление.
С оглед изхода на делото следва да бъде присъдено на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, в полза на ОДМВР Пазарджик исканото от
процесуалния представител на ответника по касационната жалба юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 692/28.11.2019 г., постановено по н.а.х. дело № 1189/2019г. по описа
на Районен съд Пазарджик и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-1006-001577/15.05.2019г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“,
с което на Н.М.М., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за 9 месеца.
ОСЪЖДА
Н.М.М., с ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пазарджик юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението
е ОКОНЧАТЕЛНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/