Присъда по дело №4459/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 77
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330204459
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 77
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниКалин Й. Калинов

заседатели:Петранка Д. Копаранска
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Кремена Д. Роглекова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20215330204459 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. С. Й. – роден на **** г. в ***, б., български
гражданин, с постоянен адрес ***, с висше образование, разведен, неработещ,
осъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че през месец юли 2009 г.,
в град Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
заблуждение у Ш. А. М. от *** – че ще му съдейства да закупи имот
(представляващ сграда от 40 кв.м. и земя – 265 кв.м.), собственост на БТК АД
гр. София, находящ се в с. Воден, обл. Пловдив, без това да отговаря на
обективната действителност, и е поддържал това заблуждение у него в село
Езерово, област Пловдив до края на месец октомври 2009 г., като с това му е
причинил имотна вреда в общ размер на 11 100,00 лева, както следва: 1) на
неустановена дата през месец август 2009 г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в
размер на 2 500,00 лева; 2) на неустановена дата през месец септември 2009 г.
1
в землището на с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на 7 200,00 лева; 3) на
неустановена дата през месец септември 2009 г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в
размер на 700,00 лева; и 4) на неустановена дата в края на месец октомври
2009 г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на 700,00 лева, като измамата е
извършена в условията на опасен рецидив, след като е бил осъден за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
като наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил
осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от
общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го
ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл. 211, предл. ІІ-ро вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“
от НК.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева ОСТАВАТ за
сметка на ОДМВР – Пловдив, а на основание чл. 190, ал.1 от НПК сторените
в хода на съдебното производство разноски в размер на 200 /двеста/ лева
ОСТАВАТ за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 07.04.2022г. ПО НОХД № 4459/2021 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ


Делото е образувано по внесен от Районна прокуратура-гр. Пловдив, ТО-
Първомай, обвинителен акт срещу Г. СП. Й., ЕГН **********, за това, че
през месец юли 2009 г., в град Пловдив, с цел да набави за себе си имотна
облага, е възбудил заблуждение у Ш. АР. М. от село Воден, област Пловдив –
че ще му съдейства да закупи имот (представляващ сграда от 40 кв.м. и земя –
265 кв.м.), собственост на БТК АД гр. София, находящ се в с. Воден, обл.
Пловдив, без това да отговаря на обективната действителност, и е поддържал
това заблуждение у него в село Езерово, област Пловдив до края на месец
октомври 2009 г., като с това му е причинил имотна вреда в общ размер на
11 100,00 лева, както следва: 1) на неустановена дата през месец август 2009 г.
в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на 2 500,00 лева; 2) на неустановена
дата през месец септември 2009 г. в землището на с. Езерово, обл. Пловдив –
в размер на 7 200,00 лева; 3) на неустановена дата през месец септември 2009
г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на 700,00 лева; и 4) на неустановена
дата в края на месец октомври 2009 г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на
700,00 лева, като измамата е извършена в условията на опасен рецидив, след
като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, като наказанието не е било отложено по чл. 66 от
НК, и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК – престъпление
по чл. 211, предл. ІІ-ро вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“
от НК.
Поради отвод на съдиите при Районен съд гр.Първомай по образуваното
НОХД № 112/2021г. по описа на Районен съд гр.Първомай, производството
по делото е било прекратено с разпореждане от 07.06.2021г. и делото е било
изпратено на ВКС за определяне на равен по степен съд, който да го разгледа.
С Определение № 88 от 30 юни 2021 година на ВКС, второ наказателно
отделение по частно наказателно дело № 527/2021г. е определено
прекратеното НОХД № 112/2021г. по описа на РС Първомай да се разгледа от
Районен съд гр.Пловдив.
Делото било изпратено на РС-Пловдив, като било образувано НОХД
№ 4459/2021г. по описа на РС-Пловдив.
Производството по делото е протекло по общия ред.
В хода на съдебните прения явилият се по делото прокурор поддържа
повдигнатото обвинение, като намира, че в хода на процеса безспорно се е
доказала фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Сочи, че
престъплението е било осъществено в двете му проявни форми – възбуждане
и поддържане на заблуждение, доколкото подс. Й. се е посочил като
представител на агенция „Явлена“, който може да съдейства на пострадалия
1
за закупуването на имот в с. Воден, като го мотивирал да му даде четири суми
на стойност съответно 2500 лв., 7200 лв., 700 лв. и 700 лв., поддържайки
заблуждението. Анализира подробно събраните доказателства, като посочва,
че същите водят до извод, че деянието е осъществено от обективна и
субективна страна, като подс. Й. изначално не е имал намерението да изпълни
задълженията си. Намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание
при условията на чл. 54 от НК над минималния и близко до средния
предвиден размер, при режим, определен при условията на чл. 57 от ЗИНЗС.
Защитникът на подсъдимия намира, че твърдяното престъпление не е
било доказано в хода на производството, като не се е установило по безспорен
начин подсъдимият Й. да е поддържал заблуда у св. М. с користна цел. Сочи,
че липсват доказателства подсъдимият да е посочвал, че е бил представител
на дружество„Явлена“, като акцентира на представените писмени
доказателства. Твърди че са налице противоречия между свидетелските
показания. Посочва, че е била налице гражданско-правна сделка със страни
подс. Й. и св. М., по която претенциите следва да се преследват по
гражданско-правен ред. Моли подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият Й. в хода на процеса дава обяснения, като представя своите
възприятия за развилите се събития в отношенията му със св. М., предмет на
настоящото производство. В правото си на лична защита дава разяснения по
предишните си осъждания. По настоящото производство сочи, че не се е
представял за служител на „Явлена“, като свидетелите са го потърсили, за да
им съдейства. Сочи, че е накарал останалите да бъдат подписани документи
във връзка с всички договорености. Предоставя на съда да прецени и въз
основа на доказателствата да вземе целесъобразно решение. В правото си на
последна дума оставя на преценката на съда, като моли да бъде оправдан по
така повдигнатото му обвинение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Г. СП. Й. е роден на ******* г. в гр.Р., обл.П., б.,
български гражданин, с постоянен адрес гр.Р., обл. П., ул. „********“ № **, с
висше образование, разведен, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият Й. бил осъждан с Присъда от 25.10.1999г. по НОХД
№ 81/1999г. по описа на ОС-Пловдив, влязла в сила на 25.11.2019г., на
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, за
престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
Подсъдимият също бил осъждан с Присъда № 9 от 27.01.2006г. по
НОХД № 508/2004г. по описа на РС-Кърджали, влязла в сила на 19.07.2006г.,
изменена с Решение на ОС-Хасково, на наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 3 години и 6 месеца, за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл.
209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено през периода 26.11.1999г.-
01.02.2000г.
С определение № 14 от 05.09.2006г. по ЧНД № 495/2006г. на РС-
2
Кърджали, вл. в сила на 20.09.2006г., е било определено на основание чл. 25,
ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание по НОХД
№ 233/2004г. и НОХД № 508/2004г., и двете по описа на РС-Кърджали,
„лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца, което било увеличено
при условията на чл. 24 от НК на 3 години и 9 месеца „лишаване от свобода“.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение и
наказанието, наложено по НОХД № 81/1999г. по описа на ОС-Пловдив в
размер на 5 месеца „лишаване от свобода“, което било постановено да се
изтърпи отделно. Наказанието по НОХД № 81/1999г. по описа на ОС-Пловдив
било изтърпяно на 26.10.2006г., а определеното общо най-тежко наказание по
НОХД № 233/2004г. и НОХД № 508/2004г., и двете по описа на РС-Кърджали
било изтърпяно на 22.12.2006г.
Св. Ш.М. притежавал магазин за хранителни стоки в с. Воден, обл.
Пловдив. Непосредствено до магазина му се намирала сграда, собственост на
„БТК“ АД, която не се ползвала. Пострадалият искал да закупи същата,
поради което решил да подаде молба до „БТК“ АД с цел закупуването й. С
оглед на желанието му, св. М. отишъл през 2008г. в находящата се в гр.
Пловдив поща, за да разбере какви са условията за закупуването на сградата.
На място му казали, че следва да подаде молба до „БТК“ АД. Няколко дена
по-късно св. М. изготвил и подал по пощата молба за закупуване на сградата.
Тъй като в рамките на месеци св. М. не получил отговор на молбата си,
в началото на м. юли 2009г. отишъл отново в гр. Пловдив, откъдето му
отвърнали, че с продажбите на имотите на „БТК“ АД се занимава фирма
„Явлена“ ЕООД. Впоследствие св. М. се срещнал със св. Х., кмет на с.
Езерово, на когото споделил за желанието си да закупи сградата в с. Воден.
Св. Х. му казал, че познава арендатора на язовира в с. Езерово – св. В., който
имал приятел, който се занимавал с продажбата на имоти на „БТК“ АД. Св.
М. се заинтересовал и решил да се срещне със св. В.
Няколко дена по-късно св. М. и св. Х. отишли до язовира в с. Езерово,
където се срещнали със св. В. Св. М. разказал на св. В. за желанието си да
закупи сградата в с. Воден, поради което св. В. му казал, че ще се свърже със
своя познат и ще им уреди среща.
Няколко дни по-късно, св. Х. се обадил на св. М. и му казал, че следва
да идат в гр. Пловдив, за да се срещнат с човека, който ще им съдейства за
закупуването на сградата. За целта св. Х. и св. М. отишли в кафе в гр.
Пловдив, на ул. Пещерско шосе. При тях дошъл подс. Й.. Подсъдимият носел
документи, които показал на свидетелите, и на които били описани сгради,
собственост на „БТК“ АД. Сред изброените сгради бил и обектът в с. Воден,
към който св. М. проявявал интерес, и чиято цена била в размер на около
21 000 лв. Подс. Й. му заявил, че ако желае да закупи сградата веднага, трябва
да отидат до София, за да подпишат документите, но ако изчака около месец,
би могъл да включи имота в пакет с други сгради, с което цената да падне
наполовина. Св. М. се съгласил.
Няколко дни по-късно, св. М. и св. Х. отишли отново в гр. Пловдив, до
3
офиса на подсъдимия, който се намирал на бул. Руски. Подсъдимият им
посочил, че ще изготви предварителен договор за продажбата на сградата.
Няколко дни след тази среща, в края на м. август, св. Х. се обадил на св.
М., че договорът е подготвен, и че следва да дойде в с. Езерово, като следва
да носи сумата от 2500 лв. Св. М. отишъл в с. Езерово, където бил очакван
пред кафене от св. Х. и подс. Й.. Св. М. и подс. Й. подписали договор от
29.08.2009г., съгласно който възложителят М. възлага на изпълнителя Й. да
сключи договор с „БТК“ АД за продажба на имот на „БТК“ АД, а именно – с.
Воден, Not pl. – площад, кв. 2, община Първомай, обл. Пловдив – сграда 40
кв.м., земя 265 кв.м. за срок от 1 месец от датата на сключване на договора.
Посочено било, че цената на този имот следва да бъде между 15 000 и 20 000
лв., като при сключване на договора следва да бъде предадена сумата от 2500
лв., които да послужат като авансово плащане към БТК за сключване на
предварителен договор за продажба на имота, а остатъкът следвало да бъде
заплатен след оглед на имота и представяне на всички документи,
необходими за придобиването му. Съгласно договора, в случай, че в
определения срок изпълнителят не успее да сключи предварителен договор,
то дължи възстановяване на сумата от 2500 лв. Св. М. предал на подс. Й.
сумата от 2500 лв. пред св. Х..
Около 20 дена по-късно, св. Х. се обадил на св. М. и му казал, че
оценката на имота е изготвена и е в размер на 9700 лв., като подс. Й. щял да
мине да вземе парите. Св. М. събрал сумата от 7200 лв. и отишъл на язовира в
с. Езерово. На мястото било св. В. и св. Х., както и подс. Й.. Св. М. предал на
подс. Й. сумата, като подсъдимият издал документ – разписка от 10.09.2009г.,
съгласно която възложителят М. му възлага да закупи чрез „Декам“ ООД
описания имот от „БТК“ АД за сумата от 9700 лв. чрез апорт, извършен от
БТК, като след придобиването от „Декам“ ООД се задължава да прехвърли
имота на възложителя М., в противен случай да възстанови сумата от 9700 лв.
Документът бил подписан от св. М. като възложител и от подсъдимия като
изпълнител.
Впоследствие подсъдимият не сключил желаната от св. М. сделка, като
последният сезирал компетентните органи и било образувано досъдебно
производство.
От изготвената в хода на процеса съдебно-графологична експертиза се
установява, че подписът на документа от 10.09.2009г., положен от
„възложител“, и подписът на документа от 29.08.2009г., положен от
„възложител“ са изпълнени от едно и също лице, като че подписът на
документа от 10.09.2009г., положен от „възложител“ и ръкописният текст на
документа от 10.09.2009г. са положени с една и съща химикална паста.
Вещото лице е посочило, че няма утвърден метод и методология, чрез които
да се даде отговор на въпроса дали подписът е положен преди, след или
едновременно с написването на останалата част от документа от 10.09.2009г.,
като вероятно са положени едновременно. Посочило е и че няма утвърден
метод и методология, чрез които да се посочи кога е положена химикалната
4
паста върху документа от 10.09.2009г.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка въз основа на
съвкупния анализ на всички доказателствата и доказателствените средства,
събрани по делото по предвидения в НПК ред:
обясненията на подсъдимия Й.;
показанията на свидетелите:
Стр. Ив. Ив. – дадените в съдебно заседание показания и
показанията на свидетеля, дадени пред орган на досъдебното
производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.
2 от НПК;
Д.О. Д. (в ДП с фамилия С., към момента на разпита й пред съда с
фамилия Д. видно от удостоверение за идентичност на имена на л.
92 от настоящото съдебно производство) – дадените в съдебно
заседание показания;
Д. А. М. – Б. – дадените в съдебно заседание показания;
Ш. АР. М. – дадените в съдебно заседание показания и показанията
на свидетеля, дадени пред орган на досъдебното производство и
прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК;
Анг. Хр. Х. – дадените в съдебно заседание показания, показанията
на свидетеля, дадени пред съд и прочетени при условията на чл.
281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и показанията, дадени пред орган на
досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК;
Хр. Вл. Р. - дадените в съдебно заседание показания;
К. С. Н. - дадените в съдебно заседание показания;
Цв. М. В. - показанията на свидетеля, дадени пред орган на
досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от НПК;
Люб. - показанията на свидетеля, дадени пред съд и прочетени при
условията на чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК и показанията, дадени
пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията
на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК;
Н. Й. В. – показанията, дадени пред орган на досъдебното
производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.
4, пр. 2 от НПК
писмените доказателства и доказателствени средства - Оригинал на
документ с предна част „Договор за възлагане“ от 29.08.2009 г. и задна
част документ от дата 10.09.2009г., копия на Договор за възлагане от
29.08.2009г. и на документа от 10.09.2009г., справка за съдимост,
бюлетини за съдимост, характеристична справка, писмо от Архива на
5
Районен съд – Пловдив вх. № 49714/02.09.2021г., ведно със заверен
препис от Присъда по НОХД № 884/2003 г. по описа на РС – Пловдив,
ХVІ н.с., писмо от Окръжен съд – Пловдив вх. № 50048/03.09.2021г.,
писмо от ОСО при ОП – Пловдив вх. № 52672/16.09.2021г., писмо от РС
– Кърджали вх. № 51348/10.09.2021г., ведно със заверен препис от
присъда по НОХД № 508/2004 г. по описа на РС – Кърджали. Заедно с
писмото са изпратени Присъда № 65/24.10.2002 г. по НОХД № 526/2002
г. по описа на РС – Кърджали; Решение № 10/17.02.2003 г. по ВНОХД №
2/2003 г. по описа на ОС – Кърджали ; Решение № 511/27.02.2004 г. по
дело № 304/2003 г. по описа на ВКС, ІІ н.о.; Определение №
18/12.03.2004 г. по ВНОХД № 54/2004 г. по описа на ОС – Кърджали ;
Определение № 29/05.04.2004 г. по ЧНД № 242/2004 г. по описа на ВКС,
ІІІ н.о.; Решение № 133/01.06.2004 г. по ВНОХД № 133/2004 г. по описа
на ОС - Смолян; Присъда № 9/27.01.2006 г. по НОХД № 508/2004 г. по
описа на РС – Кърджали; Определение № 48/24.02.2006 г. по ВНОХД №
53/2006 г. по описа на ОС – Кърджали; Определение № 23/17.03.2006 г.
по ЧНД № 267/2006 г. по описа на ВКС, ІІІ н.о; Решение №
198/19.07.2006 г. по ВНОХД № 126/2006 г. по описа на ОС – Хасково и
Решение № 430/14.05.2007 г. по наказателно дело № 94/2007 г. по описа
на ВКС, І н.о.; Писмо с № Ц-55 от 14.10.2021г. от ОСО към Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, ведно със заверени копия на акт за
унищожаване на доказателства с изтекъл срок на съхранение, както и
заверено копие на приемо-предавателен протокол от 15.07.2020г.; писмо
от Агенция по вписванията, изх. рег. № РБ-8132 от 17.02.2022 г., ведно
със справки за дружества с наименование „Декам“ и „Деком“ и справка
по ЕГН за Г. СП. Й., писмо от „БТК“ ЕАД, рег. индекс 11-00-
17/23.02.2022г., както и писмо от „Явлена“ ЕООД, изх. № 5185 от
18.03.2022 г.; писмо от „Явлена“ изх. № 3624/13.12.2011г., справки за
актуално състояние, справка за регистрация на превозни средства,
справка от службата по вписванията изх. рег. № 3455/14.12.2012г. ведно
с нотариални актове и искане за вписване на възбрана, справка от „БТК“
АД рег. № С 15118/18.07.2012г., Констативен нотариален акт от
21.12.2007г., писмо от „Явлена“ изх. № 3694/12.06.2012г., писмо от
„Явлена“ изх. № 3853/17.07.2013г., Договор от 05.08.2008г. между „БТК“
АД и „Явлена“ ЕООД, ведно с допълнителни споразумения към него,
справка от „БТК“ АД рег. № С 17189/19.07.2013г. писмо от „Явлена“
изх. № 4064/22.05.2014г., ведно със Споразумение от 08.10.2008г.,
Декларация за конфиденциалност от 08.10.2008г., писмо от „БТК“ АД
рег. № С 18008/08.07.2014г., копия на страници от Приложение № 1 към
Договор за посреднически услуги от 05.08.2008г., ведно с техен превод,
Писмо от Община Първомай изх. № 66-01-37/29.11.2017г., ведно със
заверено копие от Акт за частна общинска собственост №
156/23.07.2008г. и Скица на парцел УПИ XVIII – общински и др.
заключението на приетата по делото съдебно-графологична експертиза
6
на вещото лице С..
При обсъждане на горепосочените доказателства, съдът съобрази на
първо място дадените в хода на съдебното производство обяснения от
подсъдимия Й.. Обясненията на подсъдимия поначало винаги трябва да се
обсъждат много внимателно, доколкото същите имат двояка природа – те
могат да се третират като доказателствено средство, но и като защитна теза.
Следва да се посочи, че в голяма част обясненията на подсъдимия касаят
предишните му осъждания. В тези им части съдът съобрази, че са налице
влезли в сила присъди, които не биха могли да бъдат ревизирани от
настоящия състав, поради което и не попадат в предмета на делото и съдът не
дължи по-обстойното им обсъждане. Без значение се явяват и обясненията в
частта им относно предишните отношения на подсъдимия със свидетелите Н.
и В.
В частта, касаеща процесния случай и развилите се процесни отношения
между подсъдимия и свидетелите, най-вече св. М., няма как да не се отрази,
че същите в немалка степен съответстват както на свидетелските показания,
така и на приобщените по делото писмени доказателства.
Така например подсъдимият посочва, че не той е инициирал контакт с
пострадалия, във връзка с продажбата на пощата, а той е бил търсеният –
„Дойдоха и поискаха от мен да въведа и да им направя, да им създам
възможност да закупят тази поща“; „Те дойдоха – кмета, В. и този М., и ме
помолиха да им уредя среща, за да закупят тези неща“. Посоченото напълно
съответства и на показанията на св. Х., св. М. и св. В. Подсъдимият сочи и че
първоначалната уговорка е била да се опита да уговори стойност на пощата
между 15 и 20 хиляди лева при първоначално обявена цена около 22-23
хиляди лева, което кореспондира на Договора за възлагане от 29.08.2009г. и
на сумата, посочена в списъка на имоти за продажба под номер 1464, досие
№1496, полдер № п.44. Подсъдимият сочи и че се е стремил при процесните
отношения всичко да бъде документирано – „Именно заради това винаги
изисквах още от самото начало кой какви документи, кой възлага, по този
принцип всичко да е писано от възлагателния договор до получаване, връщане
на парите, всичко да е документирано“, което от своя страна кореспондира с
представените от него писмени документи в оригинал – документ с предна
част „Договор за възлагане“ от 29.08.2009 г. и задна част – документ от
10.09.2009г. Същите се установява както от показанията на св. М., така и от
съдебно-графологичната експертиза, че са били подписани от пострадалия.
Безпротиворечиви са и доказателствата във връзка с наличието на
първоначална уговорка между подсъдимия и св. М. за съдействие за
закупуването на сградата в с. Воден и предаването на сумата от 2500 лв.,
обективирана в договора от 29.09.2009г., както и за последващо предадената
сума от 7200 лв. на язовира в с. Езерово – в тази насока са както писмените
документи и обясненията на подсъдимия, така и показанията на св. М., Х. и В.
По отношение на посоченото от подсъдимия, че не се е представял за
служител на „Явлена“, същото влиза в противоречие най-вече с показанията
7
на св. М..
При обсъждане на показанията на този свидетел, решаващият състав
намери, че същите се отличават с голяма степен на конкретика, като донякъде
съответстват и с част от свидетелските показания и писмените доказателства.
Същевременно обаче в тях се констатира в значителна степен
непоследователност, както и съществени противоречия с други свидетелски
показания и писмени документи, които няма как да бъдат игнорирани.
Така на първо място свидетелят М. в съдебното производство отрича да
е давал втората сума от 700 лв. (общо четвъртата сума в обвинителния акт) в
с. Езерово пред св. Х., както е посочено в показанията от от л. 31, т. I от ДП,
като посочва категорично, че същите са били дадени на него в дома му в с.
Воден пред жена му и децата му. По отношение на тази сума свидетелят е
твърдял да е била дадена в с. Езерово пред св. Х. и в показанията му,
находящи се на л. 100, т. II от ДП, също надлежно приобщени по делото,
както и в показанията му, находящи се на л. 101, т. II от ДП, като същият
отново отрича в съдебно заседание сумата да е била давана в с. Езерово и
пред св. Х.. Посоченото от св. М. по отношение на тази четвърта процесна
сума от 700 лв. както при разпитите му от досъдебното производство, така и
посоченото в съдебното заседание, от своя страна противоречи на посоченото
от свидетеля Х.. В показанията му от л. 36, т. I от ДП, надлежно приобщени
по реда на НПК, св. Х. сочи, че е видял пострадалия да предава сумата в
кафене в с. Бяла река във връзка с изповядване на сделката пред нотариус,
като в съдебно заседание заявява, че не си спомня за предаването на тази
сума. В показанията на св. Х. от л. 105, т. II от ДП, надлежно приобщени по
реда на НПК, св. Х. изрично посочва, че св. М. го е взел от с. Езерово и с него
са отишли в Бяла река на кафенето, където пострадалият предал сумата от 700
лв. Едва при проведената очна ставка между двамата свидетели, св. М. сочи,
че сумите са му били предадени от подс. Й. в с. Езерово пред св. Х., което
обаче св. Х. не потвърждава. При всичката тази противоречивост по
отношение на мястото и механизма на предаването на процесната сума, няма
как да се стигне до несъмнен извод, че такава сума въобще е предадена от
подс. Й. на св. М., при това именно в с. Езерово пред св. Х., доколкото такова
предаване на това място в нито един момент от производството св. Х. не
потвърждава, а св. М. от своя страна е изключително непоследователен.
По отношение на първата сума от 700 лв. (общо третата сума в
обвинителния акт), св. М. в показанията си, дадени пред съда, е категоричен,
че същата е дадена в с. Езерово, след като са били дадени 9700 лв., и същата е
била предадена във връзка с оправяне на документите в Първомай в съда за
земята, като сочи че сумата е дал на подс. Й. пред св. Х.. За предаването на
тази сума по посочения начин св. М. е последователен и в показанията си от
ДП, които са приобщени по делото – находящите се на л. 31, т. I, л. 100, т. II и
л. 101, т. II. По отношение на същата сума обаче св. Х., който се твърди да е
присъствал на предаването, се явява изключително непоследователен. В
дадените пред съда показания св. Х. заявява, че не си спомня такава сума да е
8
предавана, включително и при проведената очна ставка между него и св. М..
От приобщените от досъдебното производство показания на св. Х., също се
констатират значителни разминавания. Така например в разпита от л. 36, т. I
от ДП, св. Х. споменава сумата да е била предадена пред него пред магазина
на центъра на селото. Същевременно обаче, в дадените пред съдия показания,
находящи се на л. 105, т. II от досъдебното производство, св. Х. сочи, че
такава сума е била давана, но същата е била дадена в гр. Пловдив във връзка
със заплащането на такса за вписване или за прехвърляне. Свидетелят също
така посочва, че тази сума е била дадена преди даването на сумата от 7200 лв.
При наличните противоречия и още повече съобразявайки и множеството
коментирани по-горе противоречия във връзка с втората сума от 700 лв.
(общо четвърта сума), съдът намери, че от доказателствената съвкупност не
може да се направи несъмнен и категоричен извод, че и тази трета сума е била
предадена, при това по начина, посочен в обвинителния акт.
На следващо място, по отношение на показанията на св. М., находящи
се на л. 100, т. II от ДП, същият сочи, че документ за сумата от 7200 лв. не е
бил издаван. В съдебно заседание, св. М. първоначално при прочитането на
показанията на л. 31, т. I от ДП сочи, че не е имало разписка, но друг
документ не си спомня дали е имало. След прочитането на показанията на л.
100, т. II от ДП същият потвърждава, че какъвто и да е документ не му е бил
издаван и не е имало нужда да бъде издаван – „Документ, когато давах
сумата от 7200 лева не беше издаван, както съм казал в разпита, който
прочетохте.“, при това с голяма увереност – „Документите за мен бяха А. и
Л.“. Същевременно обаче за наличен документ посочва подсъдимия Й., който
и представя същия, при това подписан от св. М., за което подписване лично
свидетелят потвърждава при предявяването му. Едва при провеждането на
очната ставка със св. Х., св. М. твърди, че подсъдимият му е дал да подпише
два празни листа, и вероятно според него предявеният му документ е бил
единият от тях. Посоченото от него се явява напълно непоследователно,
доколкото въпреки проведените многобройни разпити в хода на досъдебното
производство и разпита в съдебно заседание, звучи нелогично едва за първи
път в съдебно заседание, при това около месец след като му е бил предявен
документът и над 10 години след процесните събития, за първи път да излага
твърдения за евентуална кражба на подпис. Същото се явява и неубедително
с оглед изрично заявеното от пострадалия, че документи не са му били
необходими при присъствието на св. Х. и св. В. Отделно от това, от
представения оригинал на писмения документ е видно, че същият е написан
на гърба на Договора за възлагане от 29.08.2009г., също подписан от св. М.,
което при евентуално твърдяното полагане на празен лист на такъв подпис,
най-малкото би следвало да направи впечатление на св. М., още повече че на
документа с дата 29.08.2009г. присъства и негово изявление, обективирано с
неговия подпис. Следва да се посочи и че в заключението на вещото лице е
даден извод, че подписът и ръкописният текст вероятно са положени
едновременно, като вещото лице се е аргументирало с взаимното
9
разположение на подписите и ръкописния текст, размера и формата на
полето, разстоянието между последния ред и подписа, формата на реда и
подписа и изпълнението на същите с една и съща химикална паста.
Не на последно място, посоченото от св. М., че не са били съставяни
никакви документи освен договорът от 29.08.2009г., противоречи и на
посоченото от св. Х., който в разпита си пред съдия в досъдебното
производство и в показанията си от съдебното производство, както и при
провеждането на очната ставка, е категоричен, че подсъдимият е издал
разписка при вземането на сумата от 7200 лв. и дори че именно св. Х. е взел
същата, но я е загубил. При предявяване на представения от подсъдимия
документ, св. Х. посочва, че това не е разписката, която му е била дадена на
него, тъй като същата е била написана на малък хвърчащ лист, и е била
подписана само от подс. Й.. Съдържанието на разписката обаче няма как да
бъде установено при липсата на спомен на св. Х. и нелепия начин, по който
твърди да я е загубил. За пълнота следва да се посочи, че посочената в
представения от подсъдимия документ сума не е в размер на 7200 лв., а в
размер на 9700 лв., което обаче се явява логично с оглед на обстоятелството,
че сумата от 9700 лв. представлява сбор от първоначално дадената сума от
2500 лв. и последващо дадената от 7200 лв.
По отношение на въпроса дали подсъдимият е заявявал, че е
представител на дружеството „Явлена“ ЕООД, също доказателствената
съвкупност не е еднозначна. Както вече се посочи, в обясненията си
подсъдимият изрично отрича това да е било така. При разпита на св. М. от
03.12.2012г. на л. 31, т. I от ДП, същият не посочва подсъдимият да му се е
представил по такъв начин. Единствено посочва, че св. Х. му бил казал, че св.
В. има приятел, който се занимава с имотите на БТК. Нито на проведената в
гр. Пловдив среща, нито на срещите в с. Езерово, св. М. не посочва
подсъдимият да се е легитимирал като представител на което и да е
дружество, а единствено са му били показани документи с имотите за
продаване, сред които бил и имотът в с. Воден, като такова твърдение няма и
в разпитите от 09.05.2014г. и 29.07.2014г. В съдебно заседание св. М. посочва,
че е разбрал, че подсъдимият е продавал сгради от името на фирма „Явлена“
от св. Х. и св. В. Сочи и че подсъдимият му е казал, че е представител на
фирма „Явлена“, но не става ясно дали изводът на свидетеля е направен въз
основа на изрично заявяване от подсъдимия, въз основа на казаното от св. Х.
и св. В. или с оглед на представените документи. В тази връзка в тази част
показанията на св. М. се явяват и неубедителни – в един момент посочва, че
не е видял на документите да пише фирма „Явлена“, че не ги е взимал да ги
чете, че лично той не ги е чел и не е видял някъде да пише „Явлена“, но
същевременно посочва, че е видял цената на сградата в с. Воден в
документите – „намерихме в списъка сградата на пощата в с. Воден... Със
земята сградата струваше 22 000 лв.“ (л. 31, т. I от досъдебното
производство).
По този въпрос св. Х. казва „не съм чул да е казал, че работи за тая
10
фирма „Явлена“, нито съм разбрал, че е някакъв представител. Пред мене не
го е казал това.“ (л. 105, т. II от досъдебното производство). Самият св. Х.
посочва, че се е убедил, че подсъдимият има някакви правомощия по
отношение на имотите, от писмените документи и от начина му на говорене, а
не от това, че се е представял като пълномощник на фирмата, като няма как
да не се отбележи и че св. Х. е присъствал на всички процесни срещи заедно
със св. М., тоест би следвало да е чул, ако подсъдимият се е легитимирал като
служител на „Явлена“.
Свидетелят В. сочи, че на него подсъдимият му е казвал, че работи за
фирма „Явлена“, но че това се е случило по-рано, преди срещите, и че му е
показвал документи с оферти и цени на всички пощи – в показанията на л. 37,
т. I от досъдебното производство. При разпита на св. В. от 09.06.2014г.
същият заявява, че подс. Й. му е казал устно, че е представител на фирмата и
има „карт бланш“ от пощите и от фирма „Явлена“ да продава сградите на
БТК – л. 103, т. II от досъдебното производство, като прави впечатление, че
видно от съдържанието на този разпит, единствената му цел е била
изясняването на този факт. Същевременно свидетелят, при разпита му пред
съдия от досъдебното производство, извършен на 23.07.2014г., т.е. само месец
след разпита му пред разследващ орган от 09.06.2014г., във връзка с
представителството на подс. Й., отговаря изключително несигурно – „ама
дали работи за някаква фирма… Имаше някаква фирма „Явлена“, ама той
ли беше собственикът, дали е работил за нея – не разбрах. Не ми е показвал
документи за договорни отношения – нито за тази фирма, нито за него и
пощите” (л. 109, т. II от досъдебното производство). С оглед краткото време
между двата разпита, звучи нелогично свидетелят на първо време да заявява
абсолютно категорично пред разследващия полицай за сторените пред него
изявления на подсъдимия за връзката му именно с тази фирма, а впоследствие
при разпита му пред съдия да сочи с толкова голяма несигурност дали
подсъдимият му се е легитимирал като представител именно на „Явлена“.
При всички положения показанията на св. В., макар да дават информация за
проведената среща на язовира в с. Езерово и предаването на сумата от 7200
лв. там, противоречат от своя страна на показанията на св. М. по отношение и
на факта на проведената първа среща в гр. Пловдив между подс. Й. и св. М.,
на която се твърди от св. М., че подс. Й. му се е представил като
пълномощник на „Явлена“ и на която св. М. сочи, че св. В. е присъствал,
докато св. В. не посочва такова нещо в никой от своите разпити, а единствено
несигурно сочи, че свидетелите М. и Х. е възможно да са ходили в Пловдив –
„ама ходиха ли първия път в Пловдив – не знам. Май се виждаха там първия
път, но не съм сигурен“ (л. 110, т. II от досъдебното производство). Поради
това и съдът кредитира показанията на св. В. единствено в частта, в която
разяснява за свързването на подсъдимия със св. Х. и св. М., както и в частта за
проведената среща на язовира в с. Езерово, когато е била предадена сумата от
7200 лв., в която част същите са убедителни и подкрепящи се от останалите
доказателства по делото.
11
Не на последно място, няма как и да не бъде посочено, че в подписания
между св. М. и подс. Й. Договор за възлагане от 29.08.2009г. (а и в другия
представен от подсъдимия документ от 10.09.2009г.), липсват каквито и да е
клаузи подсъдимият да действа като представител на фирма „Явлена“, нито че
ще сключи сделката от името на тази фирма, което също изключва в
отношенията между страните подсъдимият да е действал като пълномощник
на тази фирма.
При цялата тази противоречивост в показанията на свидетелите по
основните факти от обвинението, а и при коментираната неубедителност на
св. М., съдът счете, че не следва неговите показания да бъдат кредитирани в
цялост, а единствено в частта, в която същите кореспондират с показанията на
св. Х., св. В. и обясненията на подсъдимия по отношение на желанието на
свидетеля да закупи пощата в с. Воден, свързването на св. М. с подсъдимия,
даването на сумите от 2500 лв. и 7200 лв. и подписването на договора за
възлагане от 29.08.2009г., в които части се кредитират и показанията на св.
Х..
На следващо място, от разпитаните свидетели С.И., Д.С., Х.Р. и Д. М. –
Б., които съдът кредитира като непротиворечащи, убедителни,
кореспондиращи с писмените документи и дадени от незаинтересовани
свидетели, се установява стандартната процедура и правилата, които са били
въведени във връзка с продажбата на имоти на БТК чрез дружеството
„Явлена“. Същите посочват, че при продажбите са важали принципите за
конфиденциалност, забрана за публичност и реклама и изплащане на сумите
по банков път, което се подкрепя и от представените писмени документи,
удостоверяващи съглашенията между двете дружества. Свидетелите сочат, че
нямат данни подс. Й. да е представлявал „Явлена“ ЕООД по какъвто и да е
повод. Управителят на дружеството, св. И., сочи, че са работили с
посреднически договори с подизпълнители, вкл. с „Ланго“ ООД,
представлявано от св. В., което се потвърждава от писмо от „Явлена“ изх.
№ 4064/22.05.2014г., и от Споразумение от 08.10.2008г., както и от
показанията на св. В. . От своя страна св. В. сочи, че не е работила с
посредници при извършване на сделки с имоти на „БТК“ АД, включително и
с подс. Й..
Същевременно обаче, при наличието на всички тези правила за
конфиденциалност и ограничаване на действията чрез посредници, безспорен
се явява фактът, че подсъдимият Й. е разполагал с документи,
удостоверяващи списъци с имоти, които се продават от „БТК“ АД, и цените
на същите – това сочат безпротиворечиво свидетелите М., Х. и В., които са
единодушни, че подсъдимият им ги е показал. Те са съответствали и на
притежаваните от фирма „Явлена“ списъци, най-малкото с оглед пълното
съответствие на представения списък от „Явлена“ ЕООД и данните, които са
имали подс. Й., а от него и св. М., във връзка с имота в с. Воден. В тази връзка
се съобрази не само съответствието на цената на имота, посочена от
подсъдимия и свидетеля, с посочената в списъка цена, но най-вече пълното
12
съответствие на описанието на имота в списъка, с описанието на имота в
договора от 29.08.2009г. - с. Воден, Not pl. – площад, кв. 2, община Първомай,
обл. Пловдив – сграда 40 кв.м., земя 265 кв.м. Поради това и безспорно се
явява обстоятелството, че подсъдимият е разполагал с необходимата
информация за имота, която следва да е била придобита не по предвидения
между „БТК“ АД и „Явлена“ ЕООД, респ. между „Явлена“ ЕООД и
подизпълнителите му ред, което от своя страна разкрива и потенциалната
възможност подсъдимият да е могъл да способства за сключването на
окончателна сделка също не по този ред, още повече и че в документа,
датиран от 10.09.2009г. също е било предвидено сделката да не се сключва
чрез „Явлена“ ЕООД или „Ланго“ ООД, и с които условия св. М. се е
съгласил с поставянето на подписа си.
На следващо място, за присъствието на свидетел с име „К.“ на срещата
при язовира, на която е била дадена сумата от 7200 лв., сочи както св. М., така
и св. В., при това св. В. още от разпита си в досъдебното производство. Данни
за лице с такова име, присъствало на срещата, са дадени от св. М. още в
обясненията от 02.12.2011г., т.е. дори преди да бъде образувано досъдебното
производство и докато е текла предварителната проверка, но такова лице в
хода на разследването не е било установено. В опит да бъде установено това
лице в съдебното производство е бил призован св. Кр. Н., посочен от св. Х.
като лице, което е посещавало често язовира и е работело там, но св. Н.
отрича да е присъствал на предаването на пари и на сключването на сделки с
имоти на „БТК“, а сочи само, че е дочул от св. Х. за такива продажби. Поради
това и показанията на св. Н. не допринасят за изясняване на обективната
истина.
По отношение на показанията на св. В., същите се кредитират от съда
като убедителни и предоставени от незаинтересовано лице, като от тях се
изяснява, че свидетелят около процесния период е дал на подсъдимия да
ползва негов автомобил „БМВ“ 335, за който подсъдимият му е съобщил, че е
бил откраднат. Свидетелят В. е посочил, че е казал на подс. Й. да заяви
кражбата в полицията, което обаче не било сторено, поради което свидетелят
обявил автомобила за откраднат чрез лизингодателя, за което било
образувано досъдебно производство в Четвърто РУ в София.
От справката за съдимост, бюлетините за съдимост и представените от
ОС-Пловдив, РС-Кърджали и ОСО-Пловдив документи, се установява
предходната съдимост на подсъдимия.
От справката от Агенцията по вписванията се установява, че подс. Й. не
е участвал в управлението или собствеността на дружества с наименование
"Деком“ или „Декам“. От писмо от „БТК“ ЕАД, рег. индекс 11-00-
17/23.02.2022г. и от писмо от „Явлена“ ЕООД, изх. № 5185 от 18.03.2022 г. се
установява, че двете дружества не са сключвали договори с дружества с
наименование „Декам“ ООД или „Деком“ ООД, отнасящи се за
посреднически услуги или за продажба на имоти на БТК, вкл. относно имоти
на БТК в с. Воден.
13
Напълно се кредитира заключението на приетата по делото съдебно-
графическа експертиза на вещото лице С.. Същата е изготвена от експерт
специалист в съответната област и е отговорило в пълнота и обосновано на
поставените към вещото лице въпроси.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така приетото от фактическа страна, не се установи подсъдимият
Й. да е извършил престъпление по чл. 211, предл. ІІ-ро вр. чл. 209, ал. 1 вр.
чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК за това, че през месец юли 2009 г., в
град Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил
заблуждение у Ш. АР. М. от село Воден, област Пловдив – че ще му
съдейства да закупи имот (представляващ сграда от 40 кв.м. и земя – 265
кв.м.), собственост на БТК АД гр. София, находящ се в с. Воден, обл.
Пловдив, без това да отговаря на обективната действителност, и е поддържал
това заблуждение у него в село Езерово, област Пловдив до края на месец
октомври 2009 г., като с това му е причинил имотна вреда в общ размер на
11 100,00 лева, както следва: 1) на неустановена дата през месец август 2009 г.
в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на 2 500,00 лева; 2) на неустановена
дата през месец септември 2009 г. в землището на с. Езерово, обл. Пловдив –
в размер на 7 200,00 лева; 3) на неустановена дата през месец септември 2009
г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на 700,00 лева; и 4) на неустановена
дата в края на месец октомври 2009 г. в с. Езерово, обл. Пловдив – в размер на
700,00 лева, като измамата е извършена в условията на опасен рецидив, след
като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, като наказанието не е било отложено по чл. 66 от
НК, и след като е бил осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
Безспорно по делото е установено, че между подс. Й. и св. М. през 2009г.
е бил сключен договор за възлагане, по силата на който св. М. е възложил на
подсъдимия да сключи договор с „БТК АД“ за продажба на имота, находящ
се в с. Воден, за което предал на подсъдимия сумата от 2500 лв., както и че
впоследствие предал на язовира в с. Езерово сумата от 7200 лв. отново във
връзка с продажбата на имота в с. Воден.
В основата на обвинителната теза стои твърдението в обвинителния акт,
че подсъдимият се е представил за служител на „Явлена“ ЕООД. От
фактическа страна обаче, с оглед разпитаните свидетели, същото се прие да се
твърди с категоричност единствено от св. М.. Същевременно обаче
показанията на свидетеля в тази им част се посочи, че не следва да се
кредитират, тъй като същите са противоречащи на останалите гласни
доказателствени средства, както и като противоречащи на подписаните от
него писмени документи, в които никъде не е ставало на въпрос, че
подсъдимият е действал като представител на Явлена.
14
На следващо място, неизяснен в хода на разследването е останал и
въпросът откъде подс. Й. се е сдобил с информацията за продаваните имоти,
цените им, както и за процедурата по преговори и продажба на същите, като
липсват и твърдения в обвинителния акт за това. При отсъствието на данни по
този въпрос, няма как да се стигне на базата на отсъствието на отправени
официални искания лично от подсъдимия или чрез дружеството „Декам“
ООД към представителството на „Явлена“ ЕООД и „БТК“ АД за
закупуването на имота в с. Воден и до несъмнен извод, че подсъдимият не е
могъл да извърши други действия във връзка със сключването на сделката,
при положение, че въпреки всички условия за конфиденциалност и забрана за
разгласяване, същият е притежавал списъка с имоти за продажба на БТК
„АД“, цените им, и е бил наясно с правилата за закупуване на същите, с които
най-вероятно също не се е сдобил по официализирания в договора между
„БТК“ АД и „Явлена“ ЕООД ред.
Следва да се отбележи и че в отношенията между подс. Й. и св. М., св.
М. възприемал св. Х. и св. В. като гаранти, което сочи и че у тях е била
формирана обективно представата, че подсъдимият може да осъществи
сделката и да съдейства на св. М. за закупуването на пощата. Съобрази се и
активността на св. Х. и св. В. във връзка със сключването на сделката, още
повече и че св. Х. не само е присъствал на всички срещи, но в голяма степен е
бил и постоянната връзка между подсъдимия и св. М. по уреждането на
срещите и включително по отношение на размерите на паричните суми, които
св. М. е следвало да предоставя на подс. Й..
Не на последно място, следва да се коментира и желанието на
подсъдимия всичко във връзка с отношенията му с пострадалия, да бъде
обективирано в писмен вид, при това при произтичащата от него инициатива
за това. Действително съдебната практика приема, че сключването на писмен
договор не изключва изначално осъществяването на измама, щом като са
налице признаците на това престъпление. Същевременно обаче следва да се
отбележи, че в хода на съдебното следствие именно подсъдимият е
предоставил на съда оригиналите на документ с предна част „Договор за
възлагане“ от 29.08.2009 г. и задна част документ от 10.09.2009г., като и в
двата документа е обективирано задължението на подсъдимия да върне
сумата съответно от 2500 лв. по договора от 29.08.2009г. и 9700 лв. по
документа (имащ характера на договор) от 10.09.2009г. в случай, че не
изпълни поетия от него ангажимент. Видно е че в документите подсъдимият
не е и прикривал и индивидуализиращите си данни, които съответстват на
посочените при снемането на самоличността му и които биха способствали
при неизпълнение на задълженията му по договора, пострадалият да може да
упражни правата си по гражданскоправен ред. От друга страна, пострадалият
в показанията си, въобще изключва възможността да е виждал и да е
подписвал втория документ от 10.09.2009г., като съдът вече разясни при
анализа на показанията на св. М. защо приема същите в тази част за
неубедителни и нелогични. В случая не се установява сключването на
15
писмения договор да прикрива измамни действия, с оглед на това че именно
пострадалият по-скоро се явява лицето, което е прикрило сключването на
договора и респективно клаузите му, а оттам и конкретните отношения, които
е имал с подсъдимия.
По отношение на извършената кражба на автомобила, ползван от подс.
Й., както и последващото спиране на вдигането на телефона на подс. Й., за
което твърди св. М., а от него и св. Х. и св. В., те биха могли да се коментират
като версия, че са извършени за прикриване на измамни действия, но само в
случай, че такива изначално са били категорично установени.
При всички тези обстоятелства, настоящият състав на съда намери, че
доказателствата, събрани в настоящото производство, са недостатъчни, за да
обосноват обвинението, че подсъдимият е извършил измамливи действия
чрез твърдяното въвеждане в заблуждение на пострадалия М. и последващото
поддържане на заблуждението, тъй като не се установи по несъмнен начин,
подсъдимият изначално да е нямал намерение да се задължи по договорите.
Поради това и съдът намери, че не са били налице твърдените в обвинителния
акт измамливи действия от страна на подсъдимия Й., заради което и го
оправда по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 211, предл. ІІ-ро вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от
НК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189, ал.2 от НПК направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева следва да останат
за сметка на ОДМВР – Пловдив, а на основание чл. 190, ал.1 от НПК
сторените в хода на съдебното производство разноски в размер на 200 /двеста/
лева следва да останат за сметка на държавата.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................

16
Съобщи за изтекли лични данни