Решение по дело №1213/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260309                                              18.02.2021 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на втори февруари                                                        две хиляди двадесет и първа година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 1213 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Т.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на ищеца сумата 1492,96 лева главница по 12 броя погасителни вноски за периода от 25.07.2018 г. до 28.06.2019 г., дължими по договор за стоков кредит № */28.03.2018 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, сумата 235,84 лева възнаградителна лихва за същия период, сумата 130,43 лева обезщетение за забавено плащане за периода от 25.07.2018 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4167/01.11.2019 г. по ч. гр. д. № 9284/2019 г. на БРС.

Твърди, че на 28.03.2018г. е сключен договор за стоков кредит № * между „Банка ДСК” ЕАД и Т.Т.. По силата на приложение № 1/19.03.2019г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г. „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е придобило от заемодателя вземанията по него. Т. е уведомена, но не е платила дължимите суми. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответната страна чрез особен представител е изложила доводи за неоснователност на претенцията. Посочено е, че Т. не е уведомена надлежно за извършената цесия, като връчването чрез особен представител на уведомлението не поражда действие.

На следващо място са изложени доводи за противоречие на договора с императивни норми на ЗПК – напр. чл. 10, ал. 1 – договорът е с шрифт, по-малък от 12, поради което е недействителен. Освен това банката не е уведомила длъжника за обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.

Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за стоков кредит № */28.03.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.. По силата на договора на ответника е отпуснат кредит в размер на 1902 лева за закупуване на стоки от Технополис България ЕАД за сумата 1799 лева и за сключване на застраховка с „Групама животозастраховане“ ЕАД с еднократна премия в размер на 103 лева. Приложена е застрахователна полица. Страните са договорили фиксиран годишен лихвен процент 22,85 %, като общият размер на плащанията е 2200,03 лева. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 15 месечни погасителни вноски от по 146,96 лева, в която са включени главница и лихва. Падежът на първата вноска е на 25.04.2018 г., а на последната такава – 28.06.2019 г. Представен е касов бон от 28.03.2018 г., видно от който сумата от 1999 лева е заплатена на Технополис България ЕАД.

Представен е и сключеният между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД рамков договор за цесия от 11.04.2018 г., като съгласно приложение № 1 към него са прехвърлени и вземанията към Т..

Цедентът е упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията им с изрично пълномощно, представено по делото. Представено е уведомително писмо до Т., както и обратна разписка, видно от която същото не е връчено, тъй като адресатът не е открит на адреса.

Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че сумата от 1799 лева по договора за кредит е усвоена от търговеца на 28.03.2018 г. Застрахователната премия от 103 лева е усвоена от застрахователя на същата дата. Вещото лице е посочило, че ответникът е погасил по кредита сума в размер на 543,96 лева, от които главница 409,04 лева и договорна лихва и лихва за просрочие в размер на 137,64 лева. Размерът на неплатената главница (включително за застраховка) възлиза на 1492,96 лева, а размерът на непогасената договорна лихва възлиза на 169,80 лева. Вещото лице е изчислило и размера на обезщетението за забава върху главницата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза е посочило, че подписите, положени върху изследваните документи – искане за кредит, договор за кредит, общи условия към него, погасителен план, са положени от Т.Т..

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.   

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „Банка ДСК“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

Във връзка с изследването на обстоятелството дали е било налице валидно облигационно отношение следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника за недействителност на договора за заем поради неспазване разпоредбите на ЗПК. За процесното правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира за доказано посредством представените писмени доказателства и съдебно-счетоводн експертиза, че Т. и „Банка ДСК“ ЕАД са сключили договор за кредит, по силата на който банката е заплатила в полза на търговец сума за закупуване на стока от ответника в размер на 1799 лева. В размера на главницата е включена и сума за заплащане на застрахователна премия в размер на 103 лева. Падежът на първата вноска е на 25.04.2018 г., а на последната такава – 28.06.2019 г. Оспорването на автентичността на процесните договор за кредит, общи условия към него, погасителен план остана недоказано – според вещото лице по приетата съдебно-графологична експертиза подписите, положени в документите, са изпълнени от кредитополучателя Т.. Поради така събраните и обсъдени доказателства съдът намира, че страните са обвързани от валидна облигационна връзка по повод сключване на процесния договор.

Следва да се обсъдят възраженията на процесуалния представител на ответника, че процесният договор за кредит е недействителен, тъй като същият е със шрифт 10, което противоречи на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съдът намира, че договорът е сключен в предвидената за това форма, има всички изискуеми реквизити, към него е подписан погасителен план, в който са описани по пера и стойност размерите на дължимите ежемесечни вноски. По отношение на възражението, че договорът е съставен не на шрифт 12, а на по-малък в нарушение на закона, съдът намира същото за неоснователно. Видно от представения оригинал на договор и общи условия към него същите действително са разпечани на шрифт 10 или 11, т. е. по-малък от 12, като за извършването на това визуално сравнение не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК. В посочената разпоредба от ЗПК ясно е формулирано основанието за недействителност на договора – шрифтът на договора следва да е не по-малък от 12. Това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на нарушението, като решащи са и стилът, на който е изписан текстът на договора, отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор, ведно с погасителен план и общи условия, са достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че нарушението не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.

В случая кредиторът се позовава на настъпила изискуемост на цялото задължение по договора поради настъпил краен падеж на 28.06.2019 г., поради което не следва да се обсъждат възраженията на ответника, касаещи предсрочна изискуемост на вземането. Ето защо и предявеният в настоящото производство иск за главница се явява основателен до размера на падежиралите вноски, които съобразно приложения погасителен план са 12, като последната е с падеж 28.06.2019 г. – краен срок на договора. Стойността на вноските за главница за посочения период, които не са платени от длъжника, е общо 1492,96 лева съгласно заключението на вещото лице Б.. Ето защо искът за главница е изцяло основателен и следва да се уважи.

По отношение на претенцията за заплащане на договорна лихва за периода 25.07.2018 г.  – 28.06.2019 г. съдът намира същата за частично основателна предвид заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно изчисленията на експерта размерът на дължимата договорна лихва за посочения период възлиза на сумата 169,80 лева, като за разликата над този размер до пълния претендиран от 235,84 лева искът следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за дължимост на мораторна лихва в размер на 130,43 лева за периода от 25.07.2018 г. до 30.10.2019 г., същата е доказана по основание, тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че първото просрочие е допуснато за вноска с падеж 25.06.2018 г, която е била частично заплатена. Следващите вноски не са платени. Размерът на мораторната лихва за забава е изчислен от вещото лице и възлиза на сумата 143,72 лева, надхвърляща по размер претенцията, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.

Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на новия кредитор – ищец по делото. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. В случая е налице валиден договор за цесия, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлило вземанията си по процесния договор за стоков кредит на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Макар длъжникът да не е бил надлежно уведомен за цесията, това не се отразява на валидността на договора. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера. Ответникът е получил отправеното от „Банка ДСК“ ЕАД чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомление за цесията най-късно получавайки препис от исковата молба с приложенията към нея, включително договор за цесия и уведомление за цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 1022,08 лева за заповедното и настоящото производство, включително и определено в настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Поради изложените аргументи Бургаският районен съд

      

Р ЕШ И:

       

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 1492,96 лева (хиляда четиристотин деветдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) главница по 12 броя погасителни вноски за периода от 25.07.2018 г. до 28.06.2019 г., дължими по договор за стоков кредит № */28.03.2018 г., сключен с „Банка ДСК” ЕАД, сумата 169,80 лева (сто шестдесет и девет лева и осемдесет стотинки) възнаградителна лихва за същия период, сумата 130,43 лева (сто и тридесет лева и четиридесет и три стотинки) обезщетение за забавено плащане за периода от 25.07.2018 г. до 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 4167/01.11.2019 г. по ч. гр. д. № 9284/2019 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва за разликата над присъдения размер от 169,80 лева до пълния претендиран размер от 235,84 лева.

ОСЪЖДА Т.Т.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от М.Д.Д., сумата от 1022,08 лева (хиляда и двадесет и два лева и осем стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.   

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

                                 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева