№ 871
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000500669 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 6370/4.09.2013г., постановено по гр.д.№ 12242/2012г по описа на СГС,
са осъдени М. С. Г. с ЕГН ********** и П. Б. Г. с ЕГН ********** да заплатят на Х. С. Ф. с
ЕГН ********** и М. Б. Ф. с ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от
ЗЗД сумата от 52 809 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се
в лишаване от ползване на следния недвижим имот, придобит с договор за покупко-
продажба от 29.11.1999 г., обективиран с нотариален акт № 164, том ІV, рег. № 6185,
дело № 294 от 1999 г., а именно: дворно място, находящо се в гр.***, кв. ”***”, площ от
1610,81 кв.м., съставляващо имот пл. № 855 от кв.14, по плана на гр.***, м. ”***”, при
граници и съседи от двете страни път, парцел VІІ и нов път, ведно с изградена в дворното
място постройка „склад за хранителни стоки”. Осъдени са М. С. Г. с ЕГН ********** и П. Б.
Г. с ЕГН ********** да заплатят на Х. С. Ф. с ЕГН ********** и М. Б. Ф. с ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2292,36 лева, представляваща разноски
по делото.
С решение №1668/1.08.2014г., постановено по гр.д.№ 4560/2013г по описа на САС, е
потвърдено решение № 6370/4.09.2013г, постановено по гр.д.№ 12242/2012г на СГС, I-3, с-в.
С решение № 21/26.02.2021г, постановено по гр.д.№ 2800/2020г по описа на ВКС на
1
РБългария, е отменено по молба на М. С. Г. и П. Б. Г. влязло в сила решение №
1668/1.08.2014г по гр.д.№ 4560/2013г на САС, поради противоречието му с решение №
8681/21.12.2017г по гр.д.№ 15059/2014г на СГС, влязло в сила на 9.04.2020г по обуславящ
въпрос, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК и е върнато делото за ново разглеждане от друг
състав на САС.
При новото разглеждане на делото САС съобрази следното:
Срещу решение № 6370/4.09.2013г., постановено по гр.д.№ 12242/2012г по описа на
СГС, е депозирана въззивна жалба от М. С. Г. и П. Б. Г. с доводи, че съдът не е обсъдил
всички събрани доказателства по делото, като изводът, че имотът е ползват от двамата
ответници, е основан само на показанията на св.Б.. Поддържат, че не е доказано, че ищците
са били лишени от ползване на недвижимия имот и с какви действия ответниците са ги
лишили от ползването. Представените по делото договори за наем от 1.01.2008г и от
27.06.2012г са неотносими, тъй като първият се отнася за период, предшестващ исковия от
време, а вторият е с трето лице, както и е с недостоверна дата. Претендирали са да се отмени
обжалваното решение. В писмените бележки на процесуалния представител на
жалбоподателите се поддържа, че по делото са представени съдебни решения на СГС и
САС, с които се признава за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД сключеният
договор за покупко-продажба, отразен в НА от 29.11.1999г на нотариус с рег. № 152. Поради
приетата нищожност на договора следва, че ищците по делото не са придобили правото на
собственост върху недвижимия имот поради което не им се дължи обезщетение за
неизпълнение на задължението за предаване на имота.
Ответниците по жалбата-Х. С. Ф. и М. Б. Ф., представлявани от адв.П.Г. от САК, са
оспорили въззивната жалба. Сочат, че страни по НА от 29.11.1999г, като продавачи, са и
двамата ответници. Считат, че лишаването на ищците от ползването на имота е доказано и
възраженията в тази насока са неоснователни. За несъстоятелни считат и възраженията за
размера на исковата претенция, тъй като същият е установен въз основа на заключение на
вещо лице. Претендират да се остави без уважение въззивната жалба.
В исковата молба Х. С. Ф. и М. Б. Ф. са посочили, че на 29.11.1999г. Х.Ф. е сключил
договор за продажба на недвижим имот, находящ се в гр.***, кв.”***”, площ от 1610.81кв.,
съставляващо имот пл.№855 от кв.14, по плана на гр.София, м.”***”, при граници и съседи
от двете страни път, парцел VІІ и нов път, ведно с изградена в дворното място постройка
„склад за хранителни стоки”. В НА било уговорено владението да се предаде на купувача на
22.12.1999г, но същото не е изпълнено. Поради това ищците образували изпълнително дело.
Продавачите по договора предявили иск за нищожност на договора за продажба на имота и
по реда на чл.309 от ГПК/отм./, който иск бил отхвърлен с влязло в сила решение на
5.07.2012г, били въведени принудително в имота от ЧСИ Н. П.. Неизпълнението от страна
на ответниците на задължението им за предаване на имота в уговорения срок им е
причинило вреди, за които следва да им се заплати обезщетение за лишаване от ползването
2
им. Претендирали са сумата от 52 809 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на процесния имот за периода от 05.07.2009г. до въвода във владение, извършен на
05.07.2012 г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
Ответниците по делото- М. С. Г. и П. Б. Г. са оспорили исковата претенция. Сочат, че
твърденията на ищците за лишаване от ползване на процесния имот са несъстоятелни, като
липсват конкретни доказателства в тази насока. Сочат още, че ищците не са доказали, че
през целия исков период ответниците са владеели или ползвали имота по начин, по който са
възпрепятствали ищците да го ползват, съобразно правата си. Излагат също така, че в края
на исковия период действително е налице изпълнение срещу ответниците, но за останалия
период не е доказано, че същите са възпрепятствали ищците да ползват имота си.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представен по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
164, том ІV, рег. № 6185, дело № 294/1999 г. на нотариус С.А. от САК, от 29.11.1999 г. се
установява, че ответниците по делото М. С. Г. и П. Б. Г., са продали свой недвижим имот:
дворно място, находящо се в гр. София, кв. „***”, цялото с площ от 1610,81 кв.м.,
съставляващо имот с пл. № 855 от кв. 14 по плана на гр. София, местност „Кв. ***”, одобрен
със Заповед № 450/29.10.1976 г. на СО, при граници: път, път, парцел VІІ и нов път, заедно с
изградената върху него постройка, а именно склад за хранителни стоки за сумата от 19 000
лв., удостоверена като предварително получена в брой от продавачите. В нотариалния акт е
посочено, че владението на имота следва да бъде предадено от продавачите на купувача на
22.12.1999 г.
От представено по делото Удостоверение за граждански брак № 191/8.09.1966г. се
установява, че Х.Ф. и М. В. са сключили граждански брак на 8.09.1966г, като имотът е
придобит от ищеца Х. С. Ф. по време на брака му с М. Б. Ф..
От представен по делото изпълнителен лист от 03.05.2001 г., издаден от СРС, 76 с-в
по гр.д. № 02050/2001 г. на СРС, се установява, че М. С. Г. и П. Б. Г. по настоящето дело са
били осъдени да предадат на Х. С. Ф. владението върху процесния недвижим имот.
Видно от представения Протокол за въвеждане във владение на недвижим имот,
съставен от ЧСИ Н. П., въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.05.2001 г. по гр.д.
№ 02050/2001 г. на СРС, 76 с-в, в полза на Х.Ф. е образувано изпълнително дело №
20098470400601 и след извършена констатация, на 05.07.2012г. ЧСИ Н. П. е отнел от
длъжниците М. С. Г. и П. Б. Г. владението на процесния недвижим имот.
С решение № 8681/21.12.2017г по гр.д.№ 15059/2014г на СГС договорът за покупко-
продажба по НА №164/29.11.1999г е прогласен за нищожен поради противоречието му с
добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Решението е влязло в сила на
9.04.2020г.
Предявената искова претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД за обезщетение
3
поради неизпълнение на поето с договора за покупко-продажба задължение имплицинтно
съдържа в себе си обуславящият въпрос за действителността и действието на договора.
За уважаване на предявените искове за обезщетение, изразяващо се в претърпяна
загуба и пропусната полза от неизпълнението на договор, ищците следва да установят, че е
налице договорна връзка, неизпълнение по нея, вредоносен резултат от неизпълнението и
пряка причинна връзка между неизпълнението и вредата. Липсата на който и да е елемент от
изброения фактически състав води до неоснователност на претенцията.
При установяване, че договорът за покупко-продажба от 29.11.1999г., въз основа на
който се търси обезщетение за неизпълнение на задължение по него, е нищожен, то следва
че и исковата претенция относно ангажиране на отговорността за изпълнението му е
неоснователна, тъй като продавачите нямат задължение за предаване на процесния имот,
съответно не дължат обезщетение за неизпълнение на задължението си.
Исковата претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.82 ЗЗД се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови, че се отхвърля предявеният иск.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат осъдени Х.
С. Ф. с ЕГН ********** и М. Б. Ф. с ЕГН ********** да заплатят М. С. Г. с ЕГН **********
и П. Б. Г. с ЕГН ********** сумата от 1056.18лв. за разноски за държавна такса.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 6370/4.09.2013г., постановено по гр.д.№ 12242/2012г по описа на
СГС, са осъдени М. С. Г. с ЕГН ********** и П. Б. Г. с ЕГН ********** да заплатят на Х. С.
Ф. с ЕГН ********** и М. Б. Ф. с ЕГН ********** на основание чл.79, ал. 1 във вр. с чл. 82
от ЗЗД сумата от 52 809 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи
се в лишаване от ползване на следния недвижим имот, придобит с договор за покупко-
продажба от 29.11.1999 г., обективиран с нотариален акт № 164, том ІV, рег. № 6185,
дело № 294 от 1999 г., а именно: дворно място, находящо се в гр.***, кв. ”***”, площ от
1610,81 кв.м., съставляващо имот пл. № 855 от кв.14, по плана на гр.***, м. ”***”, при
граници и съседи от двете страни път, парцел VІІ и нов път, ведно с изградена в дворното
място постройка „склад за хранителни стоки”, както и са осъдени са М. С. Г. с ЕГН
********** и П. Б. Г. с ЕГН ********** да заплатят на Х. С. Ф. с ЕГН ********** и М. Б.
4
Ф. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 2292,36 лева,
представляваща разноски по делото, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Х. С. Ф. с ЕГН ********** и М. Б. Ф. с ЕГН
********** срещу М. С. Г. с ЕГН ********** и П. Б. Г. с ЕГН ********** с правно
основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за сумата от 52 809 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от ползване на следния
недвижим имот, придобит с договор за покупко- продажба от 29.11.1999 г., обективиран с
нотариален акт № 164, том ІV, рег. № 6185, дело № 294 от 1999 г., а именно: дворно място,
находящо се в гр.***, кв. ”***”, площ от 1610,81 кв.м., съставляващо имот пл. № 855
от кв.14, по плана на гр.***, м. ”***”, при граници и съседи от двете страни път, парцел VІІ
и нов път, ведно с изградена в дворното място постройка „склад за хранителни стоки”.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Х. С. Ф. с ЕГН ********** и М. Б. Ф. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. С. Г. с ЕГН ********** и П. Б. Г. с ЕГН **********
сумата от 1056.18лв. за разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5