№ 50401
гр. София, 11.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110163480 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ответникът, ищец по обратния иск, ***** с молба, вх. № ***** г., подадена по
електронен път на 15.11.2024 г., иска изменение на решение № 19374 от 28.10.2024 г. по гр.д.
№ 63480/2023 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските, като й се увеличат разноските от
125 лв. на 250 лв. Сочи, че ответникът по обратния иск дължи да обезщети ищеца по
обратния иск за всички сторени разноски по делото, тъй като ответникът по обратния иск е
този, който виновно е причинил вредите, дали повод за спора.
Ответникът по молбата, ответник по обратния иск, ***** АД оспорва молбата като
неоснователна.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е и списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ответника е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението по делото съдът е уважил изцяло първоначалния иск, като е осъдил
ответника, ищец по обратния иск, безусловно да плати на ищеца процесната сума и
разноските на ищеца. Осъдил е третото лице помагач, ответник по обратния иск, да плати на
ищеца всичко, което ответникът би платил на ищеца.
Първоначалният ответник е сторил разноски от 250 лв. по делото – които не се
оспорват. Ала той е сторил разноските, както за да се защитава против първоначалния иск –
който той е оспорвал, и за което е дал повод за спора по първоначалния иск, така и за да
атакува третото лице помагач с обрания иск. Двата иска са с еднаква цена, разноските са
неразграничими, поради което с решението съдът, след като е приел, че половината от
1
разноските са за доказване на обратния иск, е присъдил половината от разноските – 125 лв. –
на първоначалния ответник в тежест на ответника по обратния иск. Нищо не налага
ревизиране на това произнасяне. Цитираното в молбата на първоначалния ответник решение
на ВКС като съдебна практика всъщност е именно в този смисъл. Ето защо молбата, вх. №
***** г., подадена по електронен път на 15.11.2024 г., следва да се остави без уважение.
С молба, вх. № **** г., подадена с пощенски оператор на 08.11.2024 г., ответникът по
обратния иск ***** АД на свой ред недоволства от факта, че в условния осъдителен
диспозитив по обратния иск е осъден да плати на ищеца по обратния иск разноските на
първоначалния ищец. Това недоволство и искането за отмяна на решението е въззивна
жалба, а не молба по чл. 248 ГПК. Жалбата е нередовна, за което следва да се дадат
указания.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № ***** г., подадена по електронен път на
15.11.2024 г., на ***** с правно основание чл. 248 ГПК изменение на решение № 19374 от
28.10.2024 г. по гр.д. № 63480/2023 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.
Определението по чл. 248 ГПК подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред
Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба, наречена молба, с вх. № **** г.,
подадена с пощенски оператор на 08.11.2024 г., на ***** АД.
УКАЗВА И ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в едноседмичен срок да
представи документ за платена държавна такса от 25 лв. по сметка на СГС.
При неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на въззивника ***** АД, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2