РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. ***, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100645 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ищецът
ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, чрез
пълномощник юрисконсулт Р.С.-***, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка
с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД против Ф.
ЕМ. Ф., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *******, общ. ***,
област Бургаска, ***, с който моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че същия му дължи
следните суми: 605,51 лева (шестстотин и пет лева и 51 стотинки),
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 17. 12. 2019 г. до 16. 03. 2020 г.;
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва
за периода от 05. 02. 2020 г. до 17. 11. 2020 г. в размер на 40,52 лева
(четиридесет лева и 52 стотинки), ведно със законната лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 18.11.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Освен това ищецът посочен по-горе моли съда да постанови решение с
което да осъди ответната страна да му заплати и направените от него
съдебни разноски в съдебното производство, както и направените разноски
по ч. г. д. № 1041 / 2020 г. па описа на КбРС на основание чл. 78 от ГПК.
1
Исковете са за установяване на вземанията по издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №260580 / 11. 12. 2020
г. по ч. гр. д. № 1041 / 2020 г. по описа на КбРС, която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
Към исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е проверил исковата молба и е намерил, че същата е редовна и
допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от
ГПК, след което е изпратил препис от нея ведно с приложенията и на
ответника, който не е бил открит на посочените адреси, както не е открит
работодател, чрез когото да се извърши съответното връчване. На ответника
е назначен особен представител на разноски на ищеца, на който съдът е
изпратил исковата молба и приложенията към нея по реда на чл. 131 и сл. от
ГПК, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като е
указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131, ал. 2 от ГПК и
последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК. В същия
едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК особения представител на
ответника е подал писмен отговор по така предявените искове, като по този
начин е взел становище по тях, като счита същите неоснователни и желае
съдът да ги отхвърли като такива.
В съдебно заседание ищецът не се явява, като преди заседанието е подал
нарочна писмена молба, с която желае делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, поддържа исковата молба, няма възражения по проекто доклада,
желае да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба,
желае да бъдат назначени съдебно счетоводна експертиза и съдебно
техническа експертиза. Взема становище по представения отговор на
исковата молба, като посочва, че ответника лично е подал документи, с които
е заявил желанието си да бъде клиент на ищеца и да потребява
електроенергия за посочения имот, като е представил документи за
собственост на същия. Не е представил искане за закриване на партидата и
продължава да бъде собственик на процесния имот.
В съдебно заседание се явява назначеният особен представител на
ответника, който поддържа отговора на исковата молба на е приела
направеното от нея изявление в отговора на исковата молба, като признание
на иска и желае съдът да не се произнася по реда на чл. 237 от ГПК, а да бъде
назначена и изслушано заключението на съдебно счетоводна експертиза.
С оглед становищата на страните съдът е допуснал и назначил съдебно
счетоводна и съдебно технически експертизи. В указания срок вещите лица
по същите са представили писмени заключения, които съдът счита за
обективни, безпристрастни и изчерпателни, поради което и ги цени и приема.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната
фактическа обстановка:
Установява се от приложеното ч. гр. д. № 20202130101041 / 2020 г. по
2
описа на ***ски районен съд, че по подадено заявление по чл. 410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260580 / 11. 12.
2020 г., с която е разпоредено длъжникът Ф. ЕМ. Ф. с ЕГН ********** от с.
*****, *** да заплати на кредитора сумата от 605, 51лева, главница, сумата
от 40, 52лв., обезщетение за забава за периода от 05. 02. 2020г до 17. 11.
2020г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на
подаване на молбата-18.11. 2020г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 75 лева - разноски по делото, от които 25лв. държавна такса
и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е изпратил съобщения до известните му настоящ и постоянен
адрес, като е установено, че длъжника не живее на посочените адреси, където
са били залепени уведомления, не е бил открит и актуален работодател, чрез
който да се връчи искането, поради което заповедният съд е приел, че
заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и е
указал на заявителят, че може да предяви иск срещу длъжника за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
В законовия месечен срок пред КбРС е представено доказателство за
предявения иск и е образувано настоящото производство.
От приложените към исковата молба и приети като доказателство по
делото нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 5, том І,
рег. № 81, дело № 3 от 2015 г. на Нотариус Н. С.а с рег. № 570 на НК, с рег. №
10 от 08. 01. 2015 г. на Служба по вписвания ***, се установява, че на 07. 01.
2015 г. отвитника Ф. ЕМ. Ф. ЕГН ********** е закупил дворно място с площ
1040 кв. м. , образуващо УПИ ХІІІ-72, в кв. 10 по ПУП-ПРЗ на селото, заедно
с изградените масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м.,
състояща се от три стаи, кухня и коридор, заедно с прилежащото избено
помощение с полезна площ 21 кв. м. и навес със застроена жилищна площ 56
кв. м..
На 13. 01. 2015 г. ответника Ф. е подал Заявление –декларация за
започване на продажба на електрическа енергия с вх. № Х-37, номер 14125229
от 13. 01. 2015 г., с клиентски номер **********, с което е заявил пред
ищеца, че желае да получава електрическа енергия за обект: ИТН
2555848*376, жилищна сграда в *******, УПИ ХІІІ-72, в кв. 10, за битови
нужди, ниско напрежение, като желае електрическата енергия да бъде
измервана на една тарифа, постоянно захранване. Като начин на плащане е
посочил в брой, в РПС. На същата дата ответника е попълнил и Декларация за
достъп до мрежата, с което е декларирал, че приема Общите условия на
договорите за пренос на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, одобрени
с Решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10. 05. 2008 г. и посочил, че доставчик на
електроенергия за обекта му е ЕВН България Електроснабдяване ЕАД.
Приложил е документи удостоверяващи правото му на собственост.
Към исковата молба са приложени заверени копия от фактури:
********** / 23. 01. 2020 г. за клиентски номер ********** и отчетен период
3
17. 12. 2019 г. -16. 01. 2020 г. на стойност 261, 50 лева, със срок на плащане до
04. 02. 2020 г.; № ********** / 23. 02.2020 г. за клиентски номер **********
и отчетен период 17. 01. 2020 г. – 16. 02. 2020 г. на стойност 228, 40 лева и
срок на плащане до 04. 03. 2020 г.; № ********** / 23. 03. 2020 г. за
клиентски номер ********** и отчетен период 17. 02. 2020 г. -16. 03. 2020 г.
на стойност 115, 61 лева и срок на плащане до 14. 04. 2020 г..
Действително фактурите не са подписани от получателя и нямат
материална доказателствена сила, поради което е допуснато назначаване на
съдебно счетоводна експертиза, заключението на която е прието и съдът
счита същото за обективно, безпристрастно и професионално, поради което
го цени изцяло. В заключението вещото лице е посочило, че посочените
фактури съдържат всички необходими реквизити за първичен счетоводен
документ съгласно Закона за счетоводство, че осчетоводяването в ищцовото
дружество се осъществява чрез автоматизирана система, чрез която данните
постъпват ежедневно обобщено по счетоводни сметки. Счетоводните
записвания, отразяващи стопанските операции по процесиите фактури са
правилно съставени и отговарят на изискванията на Закона за счетоводството
и приложимите счетоводни стандарти. Вещото лице е изчислило размера на
задълженията на ответника и според изчисленията, същите са в размер на 605,
51 лева. Посочено е също така, че съгласно Общите условия на ЕВН България
Електроснабдяване АД при неплащане в срок на дължими суми, клиентите на
дружеството дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден и обезщетението за забава е дължимо от деня, следващ
срока за плащане по съответната фактура до 17. 11. 2020г., когато е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
Изчислено е, че законната лихва върху главницата по задълженията в размер
на 605, 51лв на Ф.Ф. е 44, 19лева. В заключението на вещото лице е
потвърдено, че цените по които е изчислено задължението на ответника в
процесиите фактури, съответстват на определените от КЕВР .
От заключението на назначената техническа експертиза прието по
делото, което съдът счита за обективно, безпристрастно и професионално и го
цени изцяло е посочено, че обекта с ИТН 2555848 е къща на главната улица
на селото и по времето на твърдяното доставяне на електрическа енергия- 17.
12. 2019- 16. 03. 2020 е бил захранен с ел. енергия, но към момента е спряно
подаването на ел. енергия, като са свалени автоматичните предпазители и са
откачени кабелите към обекта. Вещото лице е потвърдило, че фактурираните
количества съвпадат с отчетените и електромера е преминавал периодични
проверки и има всички пломби и знаци съгласно закона за измерванията,
както и всички изискуеми стикери и пломби.
От така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Предявените от ищеца установителни искове по чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД са
4
процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
предвид, че заповедта за изпълнение на парично задължение № 260580 / 11.
12. 2020 г., издадена по ч. гр. д. № 20202130101041 / 2020 г. по описа на
***ски районен съд, е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните
съображения:
Безспорно се установява наличието на облигационно правоотношение
между страните по договор за доставка на електрическа енергия. Ищцовото
дружество е изпълнило задълженията си съгласно публично известните ОУ и
е доставило до обекта собственост на ответника Ф., установено количество
електрическа енергия, при което за ответника е възникнало задължението да
заплати доставената и ползвана електрическа енергия съгласно чл. 11, т. 1 от
ОУ, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от същите
ОУ.
Ответника не е заплатил задълженията си в посочените срокове и
безспорно се установява, че същия е неизправна страна по договора.
Предвид това искът се явява основателен и доказани в пълен размер,
поради което следва да се уважи от съда, ведно с акцесорният такъв за
заплащане на обещетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 05. 02. 2020 г. до 17. 11. 2020 г., както и за
заплащане на законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда от 18. 11. 2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото
производство: От ищеца са претендирани направените по делото разноски.
Предвид уважаване на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
ответника дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК. С оглед разясненията, дадени по т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г.,
ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът в исковото производство се произнася
с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение, съдът намира, че на ищецът следва да се присъдят
направените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски в исковото производство от 925 лева, представляващи довнесена
държавна такса, внесен депозит за назначаване на особен представител,
внесени депозити за назначаване на вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и чл. 86 от ЗЗД по
отношение на Ф. ЕМ. Ф. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
област Бургас, община ***, с. *****, ***, че дължи на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37, сумата в размер на 646,03
/шестстотин четиридесет и шест лева и три стотинки/ лв. от които:
главница в размер на 605, 51 (шестстотин и пет лева и петдесет и една
стотинки) лв. представляваща стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 17. 12. 2019 г. до 16. 03.
2020 г.; обезщетение за забавено плащане на главницата /законна лихва/ в
размер на 40, 52 /четиридесет лева и петдесет и две стотинки/ лв. за периода
от 05. 12. 2020г. до 17. 11. 2020г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18. 11. 2020 г. -датата на постъпването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 260580 / 11. 12. 2020 г., по ч. гр.
д. № 20202130101041 / 2020 г. по описа на КбРС за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ф. ЕМ. Ф. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
област Бургас, община ***, с. ***, ***, да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 направените по
заповедното производство-ч. гр. д. № 20202130101041 / 2020 г. по описа на
КбРС, разноски в размер на 75 / седемдесет и пет/ лв..
ОСЪЖДА Ф. ЕМ. Ф. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
област Бургас, община ***, с.****, ***, да заплати на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов №37 направените по
настоящото гр. д. № 20212130100645 /2021 г. по описа на КбРС, разноски в
размер на 925 /деветстотин двадесет и пет лева/ лева на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Бургас.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6