РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.Никопол,
25.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Никополски районен съд, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
Като разгледа докладваното
от съдията НАДХ № 229 по описа за 2020 година на съда и за да се произнесе съдът взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предложение на Районна прокуратура
Никопол за освобождаване на обвиняемия Д.П.В.
с ЕГН ********** *** от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а от НК
за това, че на 02.09.2017г.
в с.***, обл.Плевен извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи общественият ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, нарушил нощната тишина, отправял псувни към полицейските служители
–„Ще ви еба майката и педерасти, нищо не може да ми направите!“- престъпление по чл.325, ал.1 от Наказателния
кодекс.
Първоначално делото е било
разпределено на доклад на съдия Т.Тихолов, който се е отвел от разглеждане на
същото, като е изложил мотиви в смисъл, че вече е бил определен за съдия
докладчик по депозирано от РП Плевен, предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с п***аган на института по чл.78а от НК спрямо същото лице за
същото престъпление, както и че е прекратил така инициираното производство по
НАХД № 159/2020г. на НРС.
От изисканото за п***агане по
настоящото НАХД № 159/20г., съдът констатира следното:
Първоначално, с Решение №
18/27.05.2020г., постановено по НАХД № 126/2019г. на НРС, Д.В. е бил признат за
виновен в това, че на 02.09.2019г около 00:30 часа в с.*** извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – ,поради което основание чл.325, ал.1 от НК, във вр. чл. 78а от НК,
като ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева.
С решение № 93/22.07.2020г., постановено по
ВНОХД № 463/2020г., ПлОС е отменил Решение № 18/ 27.05.2020г. на НРС
постановено по НАХД № 126/2019г. и е върнал делото на РС Никопол за ново
разглеждане от друг състав.
По така върнатото дело пред НРС е
било образувано НАХД № 159/20г.,което е приключило с влязло в сила Решение №
31/10.08.2020г., с което е било Прекратено на основание чл.377, ал.1 от НПК
съдебното производство и делото върнато на прокурора.
С вх. № 260598 от 10.11.22020г.,
НРС е сезиран със същото искане, от същият прокурор за п***агане разпоредбата
на чл.78а от НК, по което е било образувано настоящото НАХД № 229/2020г., спрямо същото лице, за същото престъпление.
Видно от материалите по ДП №
150/2017г., на РП Никопол, сега ТО Никопол, на 02.03.2017г., в 23.05ч. е
получен сигнал в РУ Гулянци, от О.И.Д.т с.***, за нарушение на нощната тишина в
с.с. от дом на ул.“***“ № 6.
На посоченият адрес, полицейски
служители на РУ Гулянци, установили, че обвиняемия Д.П.В., бил пуснал силна
музика от озвучителна уредба в двора на дома си.Същият бил и в очевидно
нетрезво състояние. Полицейските служители, посетили сигнала, му отправили
устно разпореждане по чл.64 от ЗМВР, да
спазва чл.10 от Наредба № 1 на Община Гулянци. Разяснили му още, че в случай че
продължи да нарушава нощната тишина, ще му бъде съставен АУАН. Въпреки, тези
предупреждения, в 00.30ч., отново бил получен сигнал от Офелия Динова, че след
тръгването на полицията, В. продължил действията си, по нарушаване на нощната
тишина. В 00.30ч., полицейски служители от РУ Гулянци, посетили
отново дома на обвиняемия В., и му заявили, че вече ще му съставят АУАН по Наредба № 1 на Община
Гулянци за на нарушение на нощната тишина.В момента на съставяне на АУАН,
обвиняемия В., започнал да обижда и да
псува полицейските служители – Е.М. и И.Ц., с думите“ ще ви еба майката и
педерасти, нищо не може да ми направите и др.“.Полицейските служители, приели,
че обвиняемия В., с поведението си ги възпрепятства да изпълнят задълженията си
по служба, поради което задържали и откарали в РУ Гулянци обвиняемия В..
За нарушаването на нощната
тишина на Д.В., бил съставен АУАН № 9а, бл. № 036809 на 03.09.2017г. за
нарушение на чл.64, ал.1 от ЗМВР, който нарушителя отказал да подпише. Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 4 от
25.09.2017г., на Кмета на Община
гр.Гулянци, което нарушителя отказал да получи, като отказа му е удостоверен с
подписа на двама свидетели. В него е
посочено, че на 03.09.2017г., около 00.30ч., в двора на дома си е пуснал силна
музика от озвучителна музикална уредба, с което нарушава нощната тишина и
спокойствието на гражданите и съседите.
За така описаното
нарушение на В. било наложено административно наказание глоба в размер на 50
лева, на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.
Междувременно, въз
основа на така съставеният АУАН № 9а, на 03.09.2017г. и началника на РУ Гулянци, издал НП №9а, в
който е посочена идентична фактическа обстановка с тази по вече издаденото НП на Кмета на община Гулянци, а именно: “ На
03.09.2017г. в с.***, в двора на имота му, пуска силна музика от музикална
уредба, с което нарушава нощната тишина.След издадено устно полицейско
разпореждане да преустанови музиката, същият отказва да го изпълни.“ За така,
описаното в това НП, нарушение, на В. било наложена глоба в размер на 300лв. НП
му е било връчено на 28.12.2017г. и е влязло в законна сила.
При горната
установеност, съдът намира от правна страна следното:
Настоящата инстанция
намира, че са налице основания за прекратяване на НАХД № 229/2020г. по описа на
НРС, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС по
т.д. № 3/2015г., ОСНК, и изхождайки от мотивите в Тълкувателното решение, съдът
намира, че наказателното производство,
по НАХД №229/2020г., на НРС, следва по
време административно-наказателното производство, образувано срещу В./ в случая
са издадени даже 2бр. НП/ то второто следва да бъде прекратено.
Съдът намира, че в
случая е налице разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 НПК, в която е
въплътен принципа „non bis in idem”,
съгласно дадените
указания с ТР № 3/22.12.2015 г. на
ОСНК на ВКС, с което е отговорено на поставените въпроси, дали
подлежи на прекратяване на основание чл. 24, ал.1, т.6 НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е
било проведено административно-наказателно производство за същото деяние и по
какъв начин се преодолява двойното наказване на едно и също лице в
административно-наказателно производство и в наказателно производство, когато
административно-наказателното производство се е развило първо във времето.
Прието е, че:
1. Наказателното производство, образувано срещу лице по отношение на което
за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт
административно-наказателно производство с характер на наказателно по
смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7
по реда на чл. 24, ал.1, т.6 НПК;
2. последиците от повторното наказателно преследване на едно и също лице за
същото деяние, за което спрямо него е било проведено приключило с влязъл в сила
акт административно-наказателно производство с наказателен характер по смисъла
на Конвенцията, се преодоляват по реда, указан в ТР чрез:
А/. прекратяване на второто по ред наказателно производство,
образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното
приключване на административно-наказателно производство с наказателен характер,
съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му;
Б/. възобновяване на окончателно приключилото административно-наказателно
производство с наказателен характер при усл. на чл.70, б.”В” ЗАНН, отмяна на
постановените актове и прекратяването му; В. възобновяване на прекратеното
наказателно производство на осн. чл.422, ал.1, т.3 НПК и провеждане на
наказателно производство.
В настоящият казус, са
налице според настоящата инстанция,
основанията за прекратяване на инициираното производство по НАХД
№ 229/20г. на основание чл. 4 §1 от Протокол № 7 вр. чл. 24, ал.1, т.6 НПК, тъй
като за същото деяние спрямо същото лице има приключило с влязъл в сила акт
административно-наказателно производство.
Посоченият международен акт е част от вътрешното
право на РБългария, доколкото е приет със Закон за ратифициране на Протокол № 7
към ЕКПЧ /обн. ДВ бр.87/ 24.10.2000г./ и има предимство пред нормите на
вътрешното законодателство съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария.
Съгласно чл.
4, §1 от Протокол № 7 към Конвенцията никой не може да бъде съден или наказан
от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан
или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази
държава. Приключилото първо по ред административно-наказателно производство,
ако е с наказателен характер по смисъла на чл.6, §1 от ЕКПЧ, съставлява
процесуална пречка за образуване и провеждане на последващо наказателно
производство срещу същото лице за същото деяние, дори когато то осъществява
признаците на престъпление по НК. Наказателното производство, образувано в
нарушение на принципа non bis in idem, подлежи на прекратяване.
Признаците за преценка дали едно
производство е наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията и чл. 4 от
Протокол № 7 (т.нар. критерии "Енгел") са следните:
- квалификация на деянието по националното право;
- характер и естество на нарушението - изследва се вида на защитените
обществени отношения, обект на нарушението; насоченост на правната норма към
неограничен кръг адресати;
- вид и тежест на предвиденото в съответната п***ожима норма наказание,
изискващ наличието на сходство с наказанията за престъпление.
Вторият и третият
критерий са алтернативни - достатъчно е конкретното нарушение по характера си
да е "престъпление" от гледна точка на Конвенцията, или наказанието,
предвидено за това нарушение, по тежестта си да попада в обхвата на
"наказателната" област.
Изхождайки от
очертаните критерии и най-вече съобразявайки характера и естеството на
нарушението, за което на В. е била ангажирана административно-наказателна
отговорностнастоящият съдия – докладчик
приема, че то попада в обхвата на израза "наказателен
характер", използван в цитирания чл.4 от Протокол №7 към ЕКПЧ.
Високата степен на
сходство между нарушението по чл.257, ал.1 от ЗМВР и състава на
престъплението по чл.325, ал.1 НК сочи,
че същите защитават еднакви и с голяма значимост обществени отношения по
осигуряване общественият ред, имащи специфичен обект, чието накърняване води
най-често до поставяне в опасност или реално увреждане на лични или имуществени
интереси на неопределен брой лица. В случая разликата в двете
норми се дължи на
степента на засягане на обществените отношения. По отношение на втория критерий
може да бъде посочено определено, че защитените отношения са едни и същи,
кръгът от адресати практически е неограничен, не е налице специфично
изключение, в случая съвпадението при субекта е плод на възможността да бъде
действието извършено от всяко едно лице, което не изпълни разпорежданията на
полицейските служители, като възпрепятсва изпълнението на задълженията им по
служба……
Третият критерий се основава на тежестта на възможното наказание. В случая наказанието, което се предвижда, може да е същото,
както и различно. При нормата на чл.325,
ал.1 от НК максимално предвиденото наказание е до две години лишаване от свобода или пробация, което е характерното наказание за
едно наказателно обвинение. При определени обстоятелства обаче (наличие на предпоставките по чл.78а от НК), е възможно да се премине
към административно наказване с глоба, след съответната процедура по глава ХХVІІІ НПК- т.е. след освобождаването от наказателна отговорност. В настоящия казус наложеното на В. административно наказание е глоба в размер на
300 лв. Подобна санкция е предвидена и по системата от
наказания в общата част на НК, като и в двата случая по идентичен начин се
засяга имуществената сфера на обвинените лица, като наказателната санкция освен
това въздейства и върху юридическия статус на осъдените.
Същественият въпросът, който се поставя в настоящия случай, е дали е
налице „същото деяние", съпоставяйки това, за което от една страна е
образувано наказателното производство срещу за
престъпления по чл.325 ал.1 от НК и деянието, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност с издаденото му
наказателно постановление.
В решението по делото
Zolotukhin v. Russia на ЕСПЧ са установени трайни критерии за разрешаване на
въпроса дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се основават
на едно и също деяние. В това решение е подчертано, че понятието
престъпление не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла
на отделните национални законодателства, в противовес на гарантираните със
забраната за повторно съдене права. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от
Протокол № 7 към Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за
преследване и наказване за второто деяние, доколкото то произтича от идентични
факти или от такива, които по същество са "значително същите"-
сходни, независимо от правната му квалификация или от защитавания правен
интерес.
В
този смисъл е и ТР № 3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, в което се сочи, че
правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето
на idem /същото деяние/, а водещо е
значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и
субективна страна на конкретно осъществено от дееца поведение и преценката на
idem изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи
на правонарушението, които се изследват от гледна точка на конкретните условия
на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
При така очертаните
критерии, настоящият състав приема, че по отношение на същото лице – Д.П.В. е
постановено влязло в сила наказателно постановление за същото
деяние, защото фактите, предмет на настоящото дело и тези, осъществяващи състав
на нарушение по ЗДвП, за който той е наказан, са едни и същи- касаят
едно и също време, място, обстановка, механизъм на извършване и засегнат обект
на посегателство. Различията в правната квалификация не влияят върху извода за
тъждеството на деянието, преценявано съобразно конкретните условия на време,
място, обстановка на извършване и субективна страна на дееца, каквато сходна
тъждественост в конкретния случая е налице. По същество фактите
за правонарушението следва да се считат за едни и същи, както с
оглед разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, така и по смисъла на чл.4,
§1 от Протокол 7 към ЕКПЧ.
Мотивириан от горните съждения, настоящият съдия – докладчик, намира, че
обявяването на осъденото лица за нарушител с акта за установяване на
административно нарушение и наказването му със съответното наказателно
постановление, съставлява по съществото си наказателно обвинение. Образуването на наказателно производство срещу
същото лице за същите деяния е допуснато в нарушение на правилото
non bis in idem, което изисква да се прекрати висящността на неправилно
образувания втори по ред наказателен процес.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и т.3.1 от ТР №
3/22.12.2015 г. на ОСНК, ВКС, в която изрично е постановено,
че когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и
административно-наказателна норма /какъвто е настоящият казус/, отговорността
на дееца не може да бъде ангажирана с две отделни процедури, нито пък той може
да бъде наказан в две отделни наказания - административно и по НК, като в тези
случаи деецът следва да понесе само едната - за правонарушението
(административно нарушение или престъпление), за което съответното производство
е приключило първо по време.
Въз основа на
изложеното по-горе настоящият състав
намира, че се налага извода, че НАХД № 229/2020г. на НРС, с което е предложено от Районна прокуратура Плевен да бъде
освободен Д.П.В. с ЕГН ********** *** от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а от НК за извършено престъпление
по чл.325, ал.1 от НК, следва да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т. 6
от НПК, поради което и не са налице основанията за насрочване на същото в
о.с.з.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ :
ПРЕКРАТЯВА производството
по НАХД № 229/2020г.на НРС водено срещу Д.П.В. с ЕГН ********** за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, на
основание чл. 24, ал.1, т.6 от НПК.
Разпореждането подлежи
на на обжалване по реда на глава
двадесет и първа от НПК пред ПлОС в 15-дневен срок от съобщаването му на РП Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: