№ 1432
гр. Пазарджик, 11.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
СъдебниЛалка Цв. Дишкова
заседатели:Йорданка В. Посталкова
при участието на секретаря Елена Пенова
и прокурора В. П. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от
общ характер № 20215220201626 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият И. Й. М. – редовно уведомен от предходното с.з. се явява
лично и със защитника си адв. Ч. Ч. от АК – Пазарджик - редовно уведомен от
предходното с.з., упълномощени отпреди.
Не се явява адв. К. Е. от АК Пловдив, надлежно призован за съдебното
заседание, редовно упълномощен.
Частния обвинител А. В. Я. – редовно уведомен чрез повереника не се
явява. За него се явява повереникът му адв. П. К. от АК – Пазарджик, редовно
уведомена в предходното с.з., надлежно упълномощена отпреди.
Свидетелката М. А. Б. – нередовно призована, се явява лично.
Призовката е върната в цялост, от връчителя с доклад, че лицето е напуснало
страната на 05.11.2020 г. и няма регистрирано връщане в страната към
момента на извършената справка – 02.10.2023 г.
За РП-Пазарджик се явява прокурор В. Х..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуална пречка за даване ход на делото,
1
независимо от неявяването на частния обвинител, който е уведомен за
днешното съдебно заседание, чрез неговия повереник, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилата се свидетелка, както следва:
М. А. Б. - На ..., от с. Огняново, българка, българска гражданка,
неомъжена, работеща, неосъждана, с основно образование, без родство с
подсъдимия, съжителстваща на семейни начала с частния обвинител.
На свидетелят се разясниха правата по НПК и в частност разпоредбата
на чл.121 от НПК.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
Пристъпва към разпит на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Б.:- Спомням си, че бяхме прибрали от чужбина аз и
А. за смяна на личната карта на А., защото изтичаше. Беше май месец, преди
Гергьовден. Беше 2018 година мисля. Понеже наши приятели и роднини се
радваха, че сме се прибрали дойдоха да ни видят в къщи, дойдоха в къщи.
Ние бяхме замаяни от завръщането си. А. беше купил алкохол – бира. Беше
седнал при тях и не беше изпил много – най-много една бира да беше изпил.
Много бързо после се стекоха нещата. Тъкмо приспивах дъщеря ми и по едно
време чух, че хората викат, тичат, А. отишъл да върне шишетата на И., беше
с негов приятел А. Ч., който беше на сбирката. По едно време чух че хората
викат „Уби го, уби го“. Аз изтичах да видя какво става и видях А. на земята, -
лежи на земята, целият облян във вода, беше мокър. Изтичах до вкъщи, взех
едно яке, завих го, целият се тресеше, беше му студено. Не беше в съзнание
все още. Попитах го, прошепнах му в ухото „Какво стана?“. В първият
момент не бях забелязала, че има рана на главата. Той ми каза само „И. ме
удари“. След като си изцапах ръцете с кръв забелязах раната на главата му. С
ръка му повдигнах косата така нагоре /показва погалване от челото към
темето/ и така си изцапах ръката с кръв. Не го питах друго нещо, защото той
не можеше да говори, пелтечеше, не беше в съзнание. Само очите му бяха
отворени. Имаше много хора покрай него. Там беше А. Л., тогава той още
следваше, сега вече е лекар. Тогава той му оказа първа помощ. Самият той се
обади на линейката да пристигне. А. лежеше по гръб неподвижен, не можеше
да се движи. А. Л. ми каза, че му е оказал първа помощ. Аз не бях там докато
му е помагал. Докато бях до А. А. ми каза, че му е оказал първа помощ, без да
ми каже каква точно помощ му е оказал. Ч. също беше там. И. не беше там,
майка му на И. също я нямаше. Полицията дойде преди линейката, аз вече бях
там. Линейката пристигна половин час, след като И. беше ударил А..
Полицаите искаха да разговарят с А., но той просто не можеше. Лекарите го
2
прегледаха А.. Сложиха го на носилка и го вкараха в линейката. Той не
можеше да говори все още, охкаше, пъшкаше, все още не осъзнаваше къде се
намира и какво се е случило с него. Качиха го в линейката, аз се качих с него
и го откарахме в Пазарджик в държавната болница. Там ни прие един лекар,
не помня името му, мъж беше. Прегледа А., каза, че имал късмет, защото е
ударен отгоре на главата и при самото падане е получил втори удар отзад на
тила, на самия бордюр. Каза, че е извадил много голям късмет, защото ако
ударът е бил с около 2 см по нагоре в главата е щял да остане на място.
Лекарят се опитваше да говори с А., но той пелтечеше. Аз разказах на лекаря
това, което съм видяла и заварила на пръв поглед. Когато пристигна
линейката А. беше само с отворени очи, дали възприемаше не знам. Като го
закарахме в болницата пак беше само с отворени очи, не разговаряше изобщо
с лекарите. Лекарят каза, че е получил четири хематома на отворената рана,
изчистили са ги. Препоръча и му предписа аналгин при болки, залепи му
раната, изчисти я, свърши си работата и му каза да се прибира в къщи да
сложим лед не директно върху раната , а увит в някаква кърпа, за да спадне
отока. Така и направихме - сложихме му лед на раната и в следващите
няколко дни А. само лежеше, не се чувстваше добре. Само вода консумираше,
никаква храна. Ако имаше нужда от нещо му се доставяше вътре, но
единственото което искаше беше вода. Няколко месеца след като се върнахме
в Англия раната му се отвори, но там сигурно от немарливост от наша страна
не посетихме лекар. От само себе си се затвори раната. Слагахме му лента на
главата. Дадоха ни епикризата от болницата след като си тръгнахме, след това
извадихме медицинското , защото по празниците всичко беше затворено. От
момента в който пристигнах при А. на място докато отидохме в болницата не
е повръщал. Следващите дни също не е повръщал, той нямаше какво да
повръща. Не му се ядеше нищо.
В залата влиза адв. Е. – упълномощен защитник на подсъдимия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетелката.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К. СВИДЕТЕЛКАТА Б.:
СВИДЕТЕЛКАТА Б.: Аз като отидох при А. той беше със затворени
очи, може би пет минути след като пристигнах отвори очи. Говорих с него,
след като си отвори очите. Той след като си отвори очите само гледаше,
зяпаше, не знаеше какво се е случило с него. Много хора се опитаха да
разговарят с него, но на никой нищо не каза. На мен едва ми прошепна,
пелтечеше и ми каза „И. ме удари“. В болницата нищо не говореше, аз
говорех в болницата. Казах му това, което видях, какво са ми казали самите
хора. Докторът попита "Какво се случи" и аз му отговорих - казах му, че има
рана на главата, че е ударен от друг човек и че беше в безсъзнание. Самият
лекар каза че А. при падането е получил друга рана. Лекарят като му казах, че
А. е бил в безсъзнание не е питал никакви подробности. Други изследвания не
са му правени. Само ми дадоха епикризата от спешното, нищо друго не са му
правили. До ден днешен А. не може да стои на слънце.
3
АДВ. К. :- Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Ч. СВИДЕТЕЛКАТА Б.:
СВИДЕТЕЛКАТА Б. : Когато го откарахме в спешното е лежал в
болница, след това не е бил в болница. Няколко дни след случая заминахме с
А. в Англия – когато започна А. да ходи, да разговаря нормално преценихме,
че можем да се върнем в Англия, там също няколко дни отсъстваше от
работа. Месеци след случката му се отвори раната. След като се прибрахме от
болницата А. дойде в съзнание – в смисъл вече можеше да говори, роднини
ни прибраха от болницата. Майка му и баща му също дойдоха в болницата.
Носехме го, подпирахме го, държахме го под ръка, защото нямаше
равновесие да не падне. От линейката го свалиха с носилката когато
пристигнахме в спешното.
АДВ. Е. : - Нямам въпроси към свидетеля Б..
ПОДСЪДИМИЯТ : - Нямам въпроси към свидетеля Б..
СЪДЪТ ПРИКАНИ ПОДСЪДИМИЯ, ако желае да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ:- Ще дам обяснения. На 04.05.2018 година бях си в
моя магазин, продавах си зад щанда. Магазинът е в Ч., в моя дом, на адреса,
на който живея се намира магазина. Слушам отдалеч А. Я. почна да псува.
Спря се пред магазина А. Я. с А. Ч. и почна да псува „Излез вънка, бе
нещастник, измамник, ти ли си най-големия в тая махала, излез отвън да ти
потроша кокалите!“ Имах вътре клиент в магазина, но не помня кой.
Предполагам, че майка ми излезе и погледнах през прозореца и видях, че го е
прегърнала и го подбутва няколко метра от вратата и му вика „А.е, пил си
моето момче, тръгвай си, иди си легни, утре сутринта като станеш, ще се
разберете с И.„ . Той се отскубна от майка ми и вика „Аз защо не влезна вътре
да му потроша кокалите и деба мамицата му деба и детенцето му деба“ Аз
излезнах пред вратата на магазина и той със засилка ми нанесе удар в окото,
опитах да му отвърна на удара, той ме удари втори път в корема, присвих се
надолу и той започна да ме удря в областта на бедрата. На вратата беше
подпряно едно дърво и инстинктивно взех дървото и се обърнах със замах и
исках да го уплаша и да предотвратя удара – ударът попадна в главата. А. Л.,
неговият братовчед, го е хванал, закара го на 7-8 метра от магазина, има едно
тротоарче и го остави да лежи. Чух по едно време, че викат „вода,вода“,
отворих вратата и казах на А. Ч., че има една кофа да налее вода и да го
лисне. Взех телефона и се обадих на кварталния, казах му на М. Т. „М.,
ударих А., събраха се много народ, може ли да дойдеш“. Той каза „Наблизо
съм и до няколко минути идвам“. Затворих телефона и влезнах в къщата,
защото през това време тълпата беше голяма. Роднините на А. се бяха стекли
всичките, почнаха да блъскат по вратата на магазина, да трошат пейки,
всичко. Децата също влезнаха вътре, бяха уплашени. След няколко минути Т.
дойде при мен и ми вика “И.е, откараха А. с Бърза помощ“. Питах го как е
положението и той каза, че е адекватен и това някак си ме успокои. Това на А.
не му е за пръв път. Това му е втори път. Няколко месеца преди тази случка
4
пийнал, почерпен пак постъпи така. Пред вратата се заяжда, хвалил се на
хората, че щял да ме набие, постигна целта си. Страх ме е за живота от тези
хора. За мен те са опасни хора – те са двама братя и баща. Те като се напият
се бият помежду си. По принцип с А. сме приятели и братовчеди. Имаше
един случай когато беше бил един възрастен човек. За мен тези хора са
опасни и не спират и не спират да ме заплашват, продължават.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Ч. ПОДСЪДИМИЯТ ОТГОВАРЯ:С баща ми
сме водили дело, опитал се е да ме удари, има досъдебно производство за
това, мисля, че е приключило. Когато бяхме двамата с А. около нас имаше и
други хора, той постоянно ме удряше по бедрата и аз си мислех, че ме удрят и
други хора. Докато ме риташе по бедрата се бях присвил, с колена на земята и
си държах ръцете на главата и той ме риташе в бедрата. Това се случваше
пред вратата на магазина. Дървото беше на не повече от 30 см от мен. Аз бях
на 30-40 см от вратата. Тя беше отворена, дървото беше подпряно на вратата.
Вратата е алуминиева дограма, има един праг около 5 см вертикален и
дървото беше подпряно на този праг. Аз като излезнах вратата си беше
отворена, дървото си беше, защото с него подпираме тази врата, за да не се
затваря. Май месец, хубаво време, вратата си е била отворена. Като го ударих
с дървото после не помня какво направих с него – оставих го, не помня. Не
съм се прибрал с него. Телефонът ми беше в джоба, обадих се на полицая и се
прибрах вътре.М. Т. ми вика „какво става“. Казах, че ударих А. и не му знам
какво е положението, казах му да дойде, защото знам какво е в тези махали,
родата му е голяма и ще дойде. Казах му, че ме е страх и да дойде. Той каза,
че ще дойде след няколко минути. Аз не го видях кога е дошъл, защото се
прибрах вътре. Външната врата беше заключена, чичо ми беше на вратата.
Аз, майка ми и децата бяхме вътре заключени. Аз не съм заключил вратите.
Заключих вътрешната врата с ключ. М. се яви в коридора и как да не му
отворя. Тоя райбер е такъв, че можеше да си мушнеш ръката отвън и да си
отключиш. – този райбер е на външната врата. Аз както бях присвит, както
описах, взимах дървото и обръщайки се, с мисълта да предотвратя удара,
замахнах и ударът му попадна /Сочи вляво темето на главата/. Аз бях
приклекнал, посегнах с дървото, взех го, завъртях се /показва завъртане по
часовниковата стрелка и замахнах с дясната ръка/ След това обясних А.
стоеше от лявата ми страна, риташе ме с ритници, прав беше той. Аз бях
приклекнал и при изправянето ми, завръщайки се с дървото, то попадна в
главата му. Аз видях, че ударът попадна в главата/ тук някъде сочи лявата
страна на темето/, не съм видял точно къде в лявата му страна, но ударът
беше в главата. Аз исках просто да го изплаша, а не да го ударя. Не мога да
кажа дали силно съм замахнал. Просто както се завъртях, без да прилагам
физическа сила, го ударих с дървото. Нямах цел да прилагам сила, просто при
самоотбрана, без никаква сила да налагам. Дървото беше 40 см от строителна
метла. Диаметърът на дървото да е бил Ф20 или Ф25 на това дърво. 40 см е
дължината на дървото. Тази дължина позволяваше от прага на дървото да се
подпре вратата.
5
На основание чл.283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните на ДП писмените доказателства по
делото, а именно: ДСМПИС л. 104 от ДП, справка за съдимост л. 106,
характеристична справка л. 107.
по НЧХД № 1130/2018 г на ПРС – СМУ № 81-І/2018 г. л. 8-9, лист за
преглед на пациент в Спешно отделение – л.10, протоколи за предупреждение
– 4 бр., л. 66-69, СМУ № 83-І/2018 – л. 92-95, справка от РЦ 112 Кърджали,
ведно със снимка на електронен картон на прието повикване л. 93-94
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като веществено доказателство по делото
1 бр. компактдиск предоставен от РЦ 112 Кърджали, находящ се по НЧХД №
1130/2018 г. по описа на ПРС.
ПРИСТЪПИ се към предявяване на веществените доказателства, чрез
възпроизвеждането им.
ВЪЗПРОИЗВЕДЕ се 1 бр. аудиозапис и 1 бр. снимка на електронен
картон на приетото повикване.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме възражения по предявяването
им.
ПРОКУРОРЪТ:- Нямам искания. Да се приключи делото.
АДВ. К.: На основание чл. 287, ал. 5 от НПК моля да приемете, че в
случай, че бъде установено от съда, че се касае за лека телесна повреда, а не
средна да постановите осъждане на подсъдимия и присъждане на
обезщетение за причиняване на лека телесна повреда.
АДВ. Е. И АДВ. Ч. /Всеки един поотделно/ :- Нямаме искания . Да се
приключи делото.
АДВ. К.: Нямаме искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател и съдебни заседатели
поддържам обвинението против И. М.. Събраните и приобщени по
съответния ред доказателства доказват както факта на извършване на
престъплението, така и авторството в лицето на подсъдимия. В хода на
съдебното следствие не се установиха факти, сочещи на фактическа
обстановка, различна от тази в ОА. Въпреки това ще изложа фактите,
каквито се извличат от доказателствата. На 04.05.2018 г. пострадалият А.
Анков се намирал в дома си в с. Ч.. Негови гости били свидетелите А. Ч. и
И. З.. Била също и жената ,с която съжителствал на съпружески начала -
6
свидетелката М. Б.. Повод за събирането било завръщането на пострадалия Я.
от чужбина, където живеел и работил. Пострадалият и свидетелите А. Ч. и З.
решили да отидат до гр. Пазарджик, за да се почерпят, като по тази причина
тръгнали към главната улица на селото, като целта им била да намерят
превоз. В непосредствена близост до дома на пострадалия Я. се намирало
заведение, стопанисвано от подсъдимия. Преди да тръгне Я. решил да върне
празните бутилки от бирата, които преди това бил закупил от М..
Пострадалият Я. и свидетелят Ч. отишли до заведението на подсъдимия, а
свидетелят З. останал да ги изчака наразстояние около 20-30 метра. Пред
заведението през това време били свидетелите А. Л. и В. Я., които били заели
места около маса, непосредствено през заведението. По същото време там се
намирал и свидетеля А. Я.. Когато забелязал появата на пострадалия Я. М. се
обърнал с думите „Ей боклук, веднага се махай оттук“. Между двамата
възникнал словесен конфликт, който прераснал във физическа саморазправа.
Подсъдимият нанесъл удар с ръка на пострадалия Я., който попаднал в
областта на лицето на същия, а последният му отвърнал със същото. Излязла
и майката на подсъдимия, с която пострадалият провел разговор. Намесили се
намиращите се пред заведението свидетели, след което пострадалият Я. се
обърнал с намерението си да тръгне. В този момент М. взел дървена бухалка,
замахнал с нея и ударил Я., който се намирал с гръб към нападателя. Ударът
попаднал в лявата част на главата на Я., като последният паднал на земята и
изгубил съзнание. Притекли се Л. и А., като благодарение на медицинските си
познания Л. оказал първа помощ. На място пристигнал екип на Спешна
помощ, който откарал пострадалия в лечебното заведение, където му било
поставено диагноза мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на главата,
кръвонасядане и травматичен оток на главата, кръвонасядания по лицето.
Мястото било посетено по повод подаден свидетел от полицейските
служители М. Т., И. Л. и Т. К. - обслужващи района на Ч., които провели
разговор и снели обяснения от намиращите се там лица. При така
установената фактическа обстановка се налага изводът, че М. е осъществил
състава на престъплението, за което му е повдИ.о обвинение. Към
доказателствата следва да се отнесат показанията на свидетелите
приобщените такива показания на Ч. – той потвърди, че подсъдимият е
нанесъл удар с дървена бухалка, който удар е попаднал в областта на
теменната част на главата на пострадалия. Вследствие на удара Я. е паднал на
земята и в продължение на 10-15 минути не е реагирал и по думите на
свидетеля е бил в безсъзнание. От показанията на Л., който се е намирал на
около 6-7 метра от мястото на инцидента когато подсъдимият е нанесъл удар
с дървената бухалка пострадалият е бил в гръб, леко странично разположен.
Л. даде подробно описание на пострадалия, което определи като
безсъзнателно, има медицински познания, благодарение на които е преценил
състоянието. Бил е неконтактен, не е реагирал на разговор, посочи
стойностите на дишане и пулса. Допълни, че линейката е дошла около 15
минути след обаждането на 112, като през цялото време пострадалият е бил в
7
безсъзнание. Към доказателствата следва да се отнесат и показанията на
свидетеля В. Я., който заяви, че след нанесения от подсъдимия удар с
предмет, определен като дървена бухалка пострадалият паднал на земята и
изпаднал в безсъзнание /цитира показанията на свидетеля В. Я./. От
показанията на свидетеля М. Т. е видно, че е пристигнал на място, след като
получил обаждане от подсъдимия. Пострадалият е бил на земята при
пристигането му, а очите му били отворени. Както се установи от показанията
на А. Л. Т. е пристигнал на мястото на инцидента малко по –късно – малко
преди пострадалият да бъде качен на линейката. Възможно е да е доловил
някаква промяна в състоянието на пострадалия, но не е контактувал или
разговарял с него, тъй като около него имало много хора. Само е видял, че
очите му са отворени. Свидетелят И. З. уточни, че не е бил пострадалия в
съзнание, а очите са му били затворени и не е реагирал по никакъв начин. М.
Б. също на мястото видяла пострадалия да лежи на земята и не е реагирал.
Косвени данни има и в показанията на полицейските служители – И. Л. и Т.
К., които също подкрепят и допълват информацията събрана от вече
разпитаните свидетели. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от
заключението на тройната СМЕ. Според заключението на експертите въз
основа на медицинската документация и показанията на голяма част от
разпитаните свидетели пострадалият е изпаднал в безсъзнателно състояние
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота – средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Останалите травматични
увреждания разкъсно-контузната рана на главата, кръвонасяданията и отока
са причинили на същия временно разстройство на здравето неопасно за
живота, както и болка и страдание, т.е. представляват лека телесна по смисъла
на чл. 130, ал.1, ал.2 от НК. Според вещите лица разкъсно- контузната рана в
лявата теменна област е причинена от действията на тъп предмет, а видът и
размера на нараняването предполага, че може да бъде нанесено от твърд, тъп
предмет, чийто надлъжен размер преобладава над напречния, а видът и
размерите на нараняването предполага, че то може да бъде нанесено от
предмет, подобен на бухалка. Що се отнася до обяснението на подсъдимия –
то той не отрече, че е нанесъл удар с дърво, потвърди, че състоянието на
пострадалия е било такова, че е трябвало да бъде напръскан вода. Опита се
да опише състояние на конфликт между двамата, което обаче противоречи на
показанията на голяма част от свидетели. Това е защитна теза, с цел избягване
на наказателна отговорност. Свидетелските показания, които вещите лица са
интерпретирали при изготвяне на заключението. Експертите от тройната
СМЕ са свели констатациите си до два възможни полюса – да е било налице и
да не е било налице в зависимост от ценените доказателства. От анализа на
показанията на А. Я., Ч., А. Л., В. Я. и М. Б. се установява безсъзнателното
състояние на пострадалия. На тази съвкупност от свидетелски показания не
могат да се противопоставят показанията на Я. и Т.. Свидетелят Т. заяви, че е
пристигнал на място, след като е получил обаждане от подсъдимия – очите му
били отворени на пострадалия – така сочи. Т. е пристигнал по–късно, но както
8
уточни свидетелят Т. той не е разговарял с пострадалия, тъй като имало много
хора и само го погледнал и видял, че очите му са отворени. А. Я. – този
свидетел описва състояние на пострадалия коренно различно от описаното от
преобладаващата част от свидетелите. Освен, че показанията на този свидетел
противоречат на останалите възниква и съмнение дали този свидетел е
присъствал на мястото на инцидента. Никой от останалите свидетели не го
сочи сред лицата, били на мястото на инцидента, единствено подсъдимият
заяви, че е бил там. За безсъзнателното състояние на пострадалия има данни и
в сигнала на 112. Фактът, че не е бил настанен за лечение в специализирано
заведение не означава, че в един преходен момент същият не е изпаднал в
безсъзнателно състояние. Не е налице и данни за самоотбрана от страна на
подсъдимия, били са разтървани вече двамата, когато е последвал удара от
страна на подсъдимия. По делото са налице както преки, така и косвени
доказателства, обосноваващи извод за наличието на безсъзнателно състояние,
което е в резултат от действията на подсъдимия. Съгласно правната теория и
съдебната практика – моля да имате предвид Постановление №3/79г. на
Пленума на ВКС по НД № 6/1979г./цитира/. Загубата на съзнание може да е
между една или няколко минути, но времето през която тя е налице е опасна
за здравето и живота. Такава опасност е съществувала за пострадалия. В тази
връзка вещото лице заяви, че не отрича загуба на съзнание и на пострадалия
му е било причинено мозъчно сътресение със загуба на съзнание, като
изводът им е въз основа на свидетелските показания. Вещите лица в
експертизата са обективирали извод, че Я. не е изпаднал в безсъзнание, като
същото не следва да се възприема и да се да се поставя при избор на оценката
каква телесна повреда точно е причинена. Това е в разрез с показанията на по-
голямата част от разпитаните свидетели. Очевидно вещите лица са основали
извода си на предположение, базирано на липсата на отразяване в
медицинската документация на диагнозата мозъчно сътресение, като са
приели, че щом не е отразено, значи не е било налице. Може да се касае за
пропуск, като видно от показанията на М. Б. е, че тя е дала сведения на
лекарите. Твърдението за липса на отразяване в медицинската документация
не отговаря на действителното положение, тъй като тази диагноза фигурира в
СМУ издадено от д-р П.. Твърдението за липса на мозъчно сътресение и, че е
възможно да е имитирал такова вследствие на алкохолно опиянение. Не са
налични данни за такова алкохолно опиянение. Предвид изложените
съображения възникват основателни съмнения относно правилността на
изготвеното заключение и не следва да го възприемате. Поведението на
подсъдимия покрива всички признаци на състава на престъплението, повдИ.о
с ОА. В настоящия случай може да се направи извод за такова състояние.
Ролята на експерта е да направи извод за един житейски факт, възпроизведен
от свидетели е изпълнена. Налице е анализ на употребените от свидетеля
изрази „Беше неконтактен, не мърдаше, не реагираше“, поради което е и
твърдението за наличие на безсъзнателно състояние. Обосновано и
законосъобразно може да се приеме, че е налице обективния медицински
9
признак за определяне на вида на телесната повреда. По делото има
доказателства достатъчни за направата на този извод, като следва да бъде
признат подсъдимият за виновен в извършване на престъплението, за което е
което е обвинен. При индивидуализация на наказанието, като смекчаващи
вината отговорността следва да се вземат предвид чистото му съдебно минало
и добрите характеристични данни. Отегчаващи вината обстоятелства не са
налице. Следва да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Не следва да бъде
ефективно изтърпяването. В тежест на подсъдимия следва да се възложат
сторените по делото разноски, както на ДП, така и в съдебното производство.
Гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
АДВ.К.: Също ще моля да постановите осъдителна присъда, без да
преповтарям фактическата обстановка, изложена от представителя на
държавното обвинение считам, че се събраха достатъчно доказателства,
сочещи на механизма на извършване на телесните увреждания и видът и
характера им. Това са двете експертизи – това е проблемът който възникна.
Ще взема отношение по тях. По тройната СМЕ – аз моля да не възприемате
част от изложенията при разпита на вещите лица за следните обстоятелства –
изключително недопустимо беше направен опит да се вмени от вещото лице
д-р Б., че правната квалификация е неправилна, което не влиза в
правомощията на вещите лица. Некоректно от страна на същото вещо лице
беше поставен въпроса относно оценка качествата на свидетелските
показания и тяхната достоверност, което не влиза в служебните задължения
на вещите лица, а настоящият съд следва да вземе становище по тях. Да, бяха
взети в тази експертиза два варианта на причинено увреждане, като вещите
лица не отрекоха безсъзнателното състояние и мозъчното сътресение, като в
тяхната практика това сочело на лека телесна повреда, а не средна. Моля да не
взимате това предвид, защото не е в тяхното правомощие. По отношение на
комисионната експертиза тя е в противоречие с тройната – тя дискредитира
свидетелските показания – вещите лица приемат, че не са меродавни, а се
позовават само на оскъдната медицинска документация, като са приели, че
такова безсъзнателно състояние няма защото не било отразено в извършения
преглед от Спешна медицина, тъй като липсва фиш за посещението на
парамедиците и там липсва какво е състоянието на лицето, посетено при
инцидента. Оттук може да се направи извод за недобре свършената работа от
медицинския екип. Видите ли приели сме поредния „циганин“, неосигурен,
10
защо трябва да извършваме всичката съвкупност от прегледи, след като той
вече е контактен. Всички сме се сблъсквали и поне по-голяма част с
посещения в Спешна медицина и сме наясно кой как бива третиран - и
здравно неосигурен още повече. По отношение на това кои свидетелски
показания следва да се кредитират или не, следва да изхожда от вещите лица
при анализа им в тройната СМЕ, но не по решение на самите вещи лица, а
според анализа на повереника, на прокурора или на защитника. Свидетелката
Ж. М. се отказа да бъде свидетел и нейните показания не следва да бъдат
анализирани, въпреки, че са коментирани в медицинската експертиза.
Полицейските служители не са били очевидци, а се дошли в един по-късен
етап. По отношение на свидетелят А. Я. – спорно е присъствието на този
„услужлив“ свидетел, тъй като той не е присъствал на мястото на инцидента,
за което може да се направи извод от неговите противоречиви показания.
Подсъдимият в обясненията си заяви, че е имал клиент, но не посочи този
свидетел да е бил там. Не следва в този смисъл да възприемате показанията на
този свидетел. При това положение остават само свидетелските показанията
на А. Я. , установяващи загубата на безсъзнателно състояние – достатъчно
красноречиво описание на едно безсъзнателно състояние. Необяснимо за за
мен, е да се твърди в заключението, че А. Я. не е изпаднал в безсъзнание.
Всички заявяват, че внезапно е изпаднал в безсъзнателно състояние, никой не
твърди обратното. По отношение на алкохолното опиянение никъде не се
поставя под въпрос подобно твърдение. ИзпИ.ето на една бира не означава
алкохолно опиянение. За да се установи такова е следвало да се извърши
изследване, каквото не е направено. Може да се предположи, че пострадалият
е получил зашеметяване. В тази насока искам да ви цитирам няколко
учебника, които застъпват тезата относно безсъзнателното състояние и
свидетелските показания и на какво се базират в случая изводите за
безсъзнателно състояние и това е Книгата на д-р И. Печилков „Телесните
повреди по НК“ на стр. 77-78 /цитира/ , „Съдебна медицина“ на авторите
Раданов и Рупчева стр. 129-130 / цитира/. Решение № 1507 на ІІІ НО /цитира/
и доц. Георги Цеков към признаците от телесните повреди „Сътресения на
мозъка“ – commotio cerebri “. Това го цитирам последното във връзка с
експертизата на д-р Буховси, че става въпрос за лека телесна повреда.
Показанията на свидетеля Л., които чухме в записа обясняват подробно
състоянието на пострадалия. Да, той може да няма медицинската експертиза
11
на д-р Б., но безпристрастно в разговора на 112 той съобщава „лицето
припадна, не е контактно, не разговаря“. Никъде в СМЕ не бяха анализирани
показанията на най-компетентния очевидец на мястото на инцидента. Аз моля
да постановите присъда, с която да признаете подсъдимия за виновен в
извършване на вмененото му престъпление, тъй като се доказа по безспорен
начин вида и характера на увреждането, което е причинил на пострадалото
лице. Моля да уважите гражданският иск в пълен размер. Неимуществените
вреди бяха доказани от жената, с която живее на семейни начала пострадалия,
че е търпял болки и страдания, които продължават и до днес. Моля и за
присъждане на сторените разноски.
АДВ. Ч.: - Уважаеми г-жо Председател и съдебни заседатели, моля от
името на подзащитния ми да постановите присъда, с която го признаете за
невиновен, както отношение на средната телесна повреда, така и по
отношение на алтернативата, поискана от повереника за лека такава.
Съображенията ми за това са следните: липсва сигурна достатъчност, която
да обосновава както обвинението за средна телесна повреда, така и за лека
телесна повреда. Какво имам предвид? За първи път в моята практика ми се
случва, както представителят на държавното, така и на частното обвинение
да правят един вид напасване на нещата и опит да защитят пострадало лице
по отношение на издадената му неправомерно медицинска документация, на
неговото поведение, на противоречивите неща, казани от свидетелите. Всички
бяхме тук, когато прокурорът и повереникът оспориха твърдяното от
предните експерти и поддържаното от тях, тъй като те оспориха лицето да е
изпадало в мозъчно сътресение,както и да е изгубило съзнание. В цитираното
от прокурора постановление е казано, както и в цитираните от повереника
правни теории става ясно, че пълната загуба на съзнание може да доведе до
реална опасност за здравето и живота на пострадалия. Нито един от
експертите не установи това обстоятелство лицето да е изпадало в
безсъзнание до степен на травматична кома. Д-р П. след като е изслушал
казаното от свидетелите, които са в полза на обвинителната теза следва да се
приеме, че се касае за средна телесна повреда, а ако възприемете другите
свидетели следва да приемем, че се касае за лека телесна повреда. СъглА. съм
с прокурора, че критерият следва да е медицински и след като първата
експертиза беше оспорена и назначена втора комплексна която също не
12
подкрепя обвинителната теза и след като нямаме каквато и да е експертиза
медицинска в подкрепа на това обвинение не виждам как прокурорът приема,
че е налице медицински критерий, който да възприема наличието на такова
обвинение,за да го поддържа. Що се касае до съжденията, че за да обосноват
своите медицински заключения всички експерти били игнорирали всички
твърдения на свидетеля Л., ученик по медицина считам, че човек няма нужда
да има специални знания. Той заяви свидетеля че пулсът му бил ускорен,
имал учестено дишане, като пък д-р Б. твърди, че при безсъзнателно
състояние не може да има ускорен пулс, напротив точно обратното. За мен
като човек не съществува твърдението, че това лице е изпаднало в
безсъзнателно състояние. В експертизата комплексната подробно се
анализират всички свидетелски показания и от съпоставянето им с
медицинската документация и употребата и консумацията на алкохол може
да се направи извод, че се касае за едно зашеметяване. Не случайно
попитахме подсъдимия силно ли е замахнал или е вложил сила. Той отговори,
че е замахнал, за да се предпази. С едно такова дърво, ако замахнеш и удариш
с всичка сила може и по-сериозни последствия да има. Самата свидетелка Б.
каза, че не му е предписано някакво лечение – наложило се е само да пие
аналгини. Самият лекар на място е преценил, че не е нужно да се
хоспитализира. В случай на безсъзнателно състояние е задължително да се
хоспитализира. От друга страна нямало данни за алкохолно опИ.е от страна
на пострадалия. Самите свидетели и пострадалия заяви, че са изпили една
каса бира. Двама човека са отишли да върнат бутилките. Само едно лице в
нетрезво състояние би отишло да се заяжда и да постъпва по този начин. По
отношение на визираните от процесуалния представител на частното
обвинение по отношение на казаното от експертите и най-вече на внезапното
настъпване на безсъзнателно състояние, но трябва да се чете до края. След
като не са установени в рамките дори на часове, през които да премине, за да
възстанови старото си състояние, не може сам самостоятелно да бъде
възстановен без лекарска намеса – това е обективирано също. Моля да имате
предвид всички гласни доказателства, а не само тези подкрепящи
обвинението. Полицейските служители, които са безпристрастни заявяват, че
пострадалият е бил в седнало положение, с отворени очи, което изключва
безсъзнанието. Полицаят Л. казал, че по данни на дежурния лекар няма данни
за средна телесна повреда, с оглед констатираните увреди. Полицейският
13
служител, който не е заинтересован е разговарял с дежурния лекар. Да се
твърди, че лекар е говорил само със съпругата на пострадалия и едва ли не
полицаите не са имали представа от случая само по себе си не кореспондира
със заявеното от тях в съдебно заседание, тъй като и те са задължени при
наличие на тежко увреждане да подходят по друг начин – изготвят се
докладни и т.н. това дело първоначално не е тръгнало като деяние, касаещо
друго освен лека телесна повреда. Така беше заведено НЧХД, има принцип в
наказателното право, че се прилага принципа на формалната логика. Като
имаме предвид и двете експертизи и всичко, което изложих до тук е налице
изводът, че пострадалият Я., Л. и В. Я. са заинтересовани от изхода на делото
- Я. е ясно защо, тъй като е пострадал, а и преди това с подзащитния ми са
имали влошени отношения. На няколко пъти за кои свидетелски показания
те приемат, че обосновават обвинителната теза, защото тези свидетели на
няколко пъти променяха показанията си – показанията на ДП, разглеждането
пред предния състав, по което делото е върнато и пред Вас. Кои показания да
бъдат кредитирани питам прокурора? Считам, че следва да бъде кредитирана
комплексната експертиза от невролог и неврохирург, при която са
категорични, че никъде не са налице данни, които да водят до наличието на
мозъчно сътресение. Другите признаци гадене, повръщане, ние сме искали
назначаването на комплексна експертиза от вещи лица от друг съдебен район,
но ни беше отказана – имам предвид на ДП. С оглед на обстоятелствата, че
трябва да има категоричност на обвинението, а в случая дори е опровергана
тази обвинителна теза и няма как да постановите осъдителна присъда. Налице
ли е нападение от страна на пострадалия към М.. Категоричен съм, че от
анализа на събраните гласни доказателства, дори на свидетелите Л., В. Я.,
впоследствие Ч., И. З. се стига до извода, опровергаващ твърдението, че
ударът е от М. – първият удар е от пострадалия Я. му е нанесъл удар в корема,
той се е присвил и тогава и продължил да му нанася удари с шутове. Това се
вижда и в СМУ, в областта на окото е имал синини. Тук се дискредитира
първоначалната теза на пострадалия, както и на другите свидетели в негова
полза. В случая е налице нападение от страна на Я. по отношение на М., което
следва да се характеризира при условията на неизбежна самоотбрана
съгласно чл. 12 от НК, тъй като причинените вреди на нападателя са в
рамките на едно неправомерно нападение от страна на пострадалия към М..
Нападението в този смисъл следва да се квалифицира всяко деяние, което
14
показва реална опасност за нападнато лице. Обстоятелството, че е бил
заобиколен от пет-шест човека роднини на пострадалия, по никакъв начин
дори ако е имало някакви обиди от едната или другата страна, не значи че
инцидента да прераства в бой, както е направил Я.. Така че, това деяние е
противоправно и създало една опасност от увреждане. В случая е започнало
увреждането - имало е удар в лицето на М., имало е ритане когато е бил на
колене считам, че е налице непосредствена опасност за живота му и той
инстинктивно е замахнал с дървото, което той не отрича и което е попаднало
в главата на пострадалия. По отношение на необходимите предели тази
ситуация, в която е бил поставен подсъдимия вечерта късно и множеството
хора, които са събрани, считам че е била в рамките на необходими предели –
отблъскването на нападението не трябва да бъде по един и същ начин - ако е
бил нападнат с ритници и шутове, не е задължително да отговори с ритници и
шутове, а могъл да отвърне и с нещо друго, както е с дървото в случая. Дори
да приемем, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана,
при наличието на множеството роднини на пострадалия считам, че при
подзащитния ми има уплаха и макар деянието да е обществено опасно при
превишаване на пределите на отбраната, той не трябва да бъде наказван. Ако
приемете , че има леко телесно увреждане, както обосновават експертизите,
то следва да приложите реторсията и моя подзащитен да бъде освободен от
наказателна отговорност. В случая е налице неизбежна самоотбрана и
причинените вреди са в рамките на необходимите предели и е било с цел да
се предпази. Моля да признаете подсъдимия за невиновен както по
отношение на поддържаното от прокурора, така и поддържаното като
алтернатива от частното обвинение. Като не е налице и правно основание за
уважаване на гражданският иск, моля да го отхвърлите.
АДВ.Е.: Уважаема г-жо районен съдия и съдебни заседатели, от името
на нашия подзащитен заявявам, че се присъединявам изцяло към доводите и
съображенията, изтъкнати пред вас от колегата ми Ч.. Искам да акцентирам
върху някои факти , които считам, че биха могли да внесат известна
ориентация, която несъмнено почитаемият съдебен състав ще придобие при
анализа на доказателствата. Тезите на прокуратурата най-напред и тезите на
частното обвинение – известно е от най великите книги, че в началото е
словото и тук в нашите процеси за каквито и да е човешки отношения става
15
въпрос думите да го описват. Какво четем в един ОА – има един прокурорски
прочит и за нас в рамките на защитата, като защитници с колегата Ч. е
основно това, което е написано в ОА. Не е много съществено, но е важно.
Навсякъде се отбелязва и по-точно /на стр.2/, че е взел дървена бухалка,
ударът е нанесен на /стр. 3/ с предмет подобен на бухалка. Аз знам,
представителите на обвинението обичат да хиперболизират известни
обстоятелства, това преувеличаване и биха могли да разберат конкретиката и
данните са от свидетелите. Полицейските служители казаха „за съжаление
този предмет не го иззеха“, но подсъдимият го описва като дръжка на
фабрична метла или друго описание, което пък в нашия бит се използва
подобно на предмет на точилка. Един от свидетелите казва „горе-долу 40 см“
- свидетелят А. Ч.. Този свидетел е очевидец и той казва / цитира показанията
му дадени в съдебно заседание на 14.12.2022 г./. Това е дървеният предмет, за
който говори и заявява, че не може да каже дали това е бухалка. На стр. 3 от
ОА в обстоятелствената част прокурора след като не потвърждава, че това е
бухалка заявява, че това било тъп предмет, чийто надлъжен размер
преобладава над напречния. Става ясно, че това е най-обикновена дръжка,
която няма нищо общо с бухалка. Помним времената на мутрите – /някои от
нас помнят/, че бухалката беше средство, което служеше за потрошаване,
най-тежки престъпления, но няма формата на този предмет, който по делото
може да се счита за оръдие на престъпление. В детайлите понякога прозира
стремежът една обвинителна теза да се хиперболизира, но съдът трябва да
бъде обективен и ние доколкото сме участници в процеса трябва да се
придържаме към конкретните факти. Това дърво, не може да бъде такова
каквото се описва и оттам насетне трудно може да се приеме, че може с
нанесения от него удар жертвата да изпадне в пълна загуба на съзнание. Това
е написано в обстоятелствената и в диспозитивната част на ОА. Считам също
и с това приключвам моята част, че не е доказано по делото по несъмнен и
безспорен начин наличието на средна телесна повреда по смисъла на чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 от НК за причинено състояние и разстройство на здравето,
временно опасно на живота вследствие на мозъчно сътресение с пълна загуба
на съзнание. За илюстрация давам показанията на свидетеля очевидец А. Ч..
Той казва нещо много важно/цитира/ „М. го удари един път и А. припадна“.
Този свидетел значи вижда припадналия и заявява, че е било 4-5 минути
някъде. Най-важното, което свидетеля споменава /цитира показанията/. При
16
всички тези данни, които този свидетел описва в тази част на протокола
„опитваше се да става А., опитваше се да си отваря устата“ – бил е в това
състояние докато дойде линейката. Полицейският служител дошъл на
мястото на произшествието свидетеля М. Т. не оспорва, че пострадалият е бил
с отворени очи. Оттук нататък всички тези, които прокуратурата и частното
обвинение утвърждават пред вас, че било налице подобно състояние на
безсъзнание не може да бъде възприето и аз апелирам към Вас да се опрем
като юристи на експертите. Който и да е експерт след като се запознае само с
тези думи на очевидеца Ч. никой с категоричност няма да заяви, че е имало
мозъчно сътресение до степен на кома – така го определя не само авторът
Печилков, а и други хора от кариерата и експерти – това беше основното –
пада и не реагира, нито отваря очи, нито мърда уста, нито се опитва да стане.
Съществува твърде голямо съмнение за всеки един, който влезе в този казус
за това, че тази телесна повреда е средна и не виждам как ще игнорирате
комисионната експертиза. Е как – ние повече от лекарите ли сме? В крайна
сметка няма как нещо, което е извън нашите представи да се хареса на всички
страни. Естествено това, което не се харесва от обвинението ще се хареса на
нас. Няма процесуален способ Вас да ви убедят, че има съмнение в тази
комисионна експертиза. Ако е имало съмнение първата роля на прокурора,
като не е могла да изчисти тези съмнения да не поддържа обвинението.
Основният мотив когато някой е обвинен се отстоява до край. Ще искат от
Вас да не се съгласите с експертите, защото прокурорът имал съмнение.
Думата е на тези, които разбират вече. Няма такава телесна повреда. Колегата
Ч. изтъкна тези аргументи и за нападението. Свидетелят Ч. чистосърдечно
казва, че е бил на почерпката и казва, че са пили бира и разказва подробности
– „мисля, че А. удари един шамар през прозореца, после М. му отвърна и той
с шамар“. В своята частна тъжба А. Я. признава, че бил ударил плесник на
М., но това е защото М. пръв го ударил. Ако анализираме В. Я. – братовчед
става въпрос за сбИ.е, разтърваване, но ако вярваме само на частната тъжба
истината е една, но считам, че и афект може да се преценява, предизвикало
тази самоотбрана. Предизвикателството от страна на пострадалия е очевидно.
Следва да се има предвид и това. Никъде в ОА не се съобщава едно нещо,
което е било известно на органите на ДП още от самото разследване, а
именно, че обвиненият - подсъдимият М. и той търси съдействие на
полицията. В ОА грижливо е описано, че е имало подаден сигнал от
17
свидетеля Л. на 112. Какво пречеше да се отбележи, че още преди да дойде
полиция и Бърза помощ от страна на подсъдимия е имало обаждане на
полицейският служител М. Т.. Как така един нападател търси съдействието на
полицай. Тези неща, които по една или друга причина липсват в ОА, но са
важни. Не може обаждането на 112 да го приеме прокуратурата за важно, а
другото обаждане от страна на подсъдимия да не го споменава. Моля и това
да се отчете, когато обсъждате всички доводи и съображения. От тази гледна
точка считам, че при преценката изобщо ако се стигне до извод различен, от
този, който ние възприемаме претендираме за оправдаване. Има свидетели,
които са пряко или косвено заинтересовани от обрисуване тезата на
обвинението, но има и един нарушен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно поведение. Този граждански иск, ако
случайно не бъде възприето пълното му отхвърляне, то тази претенция следва
да я преоцените на фона, на това което се съдържа за самото поведение
нахално, агресивно на потърпевшия. Предвид това, което изложих и аз моля
за вашето произнасяне.
АДВ К. РЕПЛИКА: По отношение на възраженията, че нямало наведено
твърдение още по време на частното дело – след като в частното дело от
свидетелски показания се е установило, че има данни за наличие на средна
телесна повреда, затова сме изправени тук. Всички свидетелски показания на
свидетелите били четени, защото били противоречиви. Не, четени бяха
защото беше минало време и не си спомняха всичко. Напротив имаше
противоречие в показанията на полицейските служители и затова те бяха
четени. По отношение твърдението за неизбежна отбрана – практиката е
категорична, че следва нападението да не е прекъснато – всички свидетели
заявиха, че А. и М. са били разтървани, след което А. тръгнал да си ходи, а М.
изтичал в магазина и се върнал да го удари. По отношение на
обстоятелството, че бил приклекнал М., неговите обяснения са
противоречиви, защото това е защитна теза. Самият подсъдим не потвърди за
удар с юмрук, а твърдеше, че само е ритан. По отношение на реторсията – не
може да има защото видът и характерът на увреждането трябва да са
равнопоставени. Ако имаме лека телесна повреда ще е по ал.1, докато това
което се твърди като болка и страдание е по ал. 2.
18
АДВ. Ч. ДУПЛИКА: - Свидетелите, чиито показания са
неправдоподобни и непоследователни много пъти бяха четени показанията
им, защото са противоречиви. Всички техни свидетели заявиха, че А. не е
успял да разговаря, а днес М. Б. заяви, че на мястото е разговаряла с
пострадалия и той е казал, че И. го е ударил. Преценете колко са
добросъвестни показанията, заявени от тези свидетели. Следва да се отчете не
само тяхното противоречие, но и тяхната заинтересованост. Ако приемем, че
това, което казва М. не е истина тогава откъде са тези увреждания по него,
видно от медицинското удостоверение.
ПРАВО НА ЛИЧНА защита на подсъдимия М.: Уважаема госпожо
съдия ,поддържам казаното от адв. Ч. и адв. Е.. Смятам, че ако сте вие на мое
място и ви нападне някой и вие ще се отбранявате.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА дума на подсъдимия М.: Искам да бъда
оправдан по делото.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране.
Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 12.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19