РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500244 по описа за 2024 година
С Решение № 102 от 18.12.2023 г., постановено във втора фаза на
делбата по гр.д. № 462/2021 г. по описа на РС-Своге, на основание чл. 353
ГПК в общ дял на съделителителите Ц. А. Б. и В. Г. Б. са поставени следните
обекти: жилище на ниво жилищен етаж с площ 83 кв. м. и приобщеното към
него подпокривно пространство с площ от 67 кв. м. с функция склад, със
съответните 72,09% идеални части от общите части на цялата сграда, както и
72,09% идеални части от правото на собственост върху дворното място, в
която се намира сградата, представляващо УПИ .-...в кв. ... по подробния
устройствен план на гр. С., както и построените в имота вкопан масивен гараж
с площ 18 кв. м., масивна стопанска постройка с площ 8 кв. м. и масивна
стопанска постройка с площ от 13 кв. м., а на съделителката И. А. Г. в дял са
поставени жилище на ниво сутерен с площ от 50,00 кв .м. със съответните
27,91% идеални части от общите части на сградата и 27,91 % иделани части от
правото на собственост върху дворното място. В решението пазарната
стойност на първия дял е посочена в размер на 130 900,95 лева, а на втория –
45 199,05 лева, поради което за уравнение на дяловете И. А. Г. е осъдена да
заплати на Ц. А. Б. сумата от 15 849,05 лева. Със същото решение И. Г. е
осъдена да заплати и сумата от 668,57 лева, представляваща сторените от
насрещната страна разноски за подобрения до размера с който се е увеличила
стойността на притежаваната от Г. част от делбеното имущество. Страните са
осъдени за разноски съобразно квотите им в съсобствеността.
1
Срещу решението в в частта относно начина, по който е прекратена
съсобствеността между съделителите и на основание чл. 353 ГПК е
извършено разпределение между тях, както и в частта, с която е извършено
уравнение на дяловете е подадена въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство - Ц. А. Б. и В. Г. Б.. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалвания акт. Доводите на
жалбоподателите са свързани с решаващия извод на първоинстанционния съд,
че делбеният имот съдържал два самостоятелни обекта, като в тази връзка се
посочва, че обектът поставен в дял на ответницата-съделител не
представлявал жилище по смисъла на Закона за устройство на териториите
(ЗУТ) и Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройството на
отделните видове територии и устройствени закони (Наредбата). На следващо
място жалбоподателите поддържат, че процесния имот бил неподеляем и като
такъв, единственият способ за прекратяване на съществуващата съсобственост
се явявал изнасянето му на публична продан. Посочено е също така, че в
конкретния случай съделителите следва да се считат трима, доколкото
жалбоподателката Ц. Б. притежава самостоятелна квота от собствеността,
произтичаща от наследяване, както и отделна квота в режим на семейна
имуществена общност (СИО) с мъжа си В. Б.. В тази връзка неправилно
според жалбоподателите първоинстанционният съд, без изричното тяхно
съгласие, им е възложил в общ дял обособена част от имота, от което следва и
неправилно определяне на сумите за уравняване на дяловете.
С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на
решението в обжалваните части и постановяване на ново въззивно решение, с
което делбеният имот да бъде изнесен на публична продан.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответницата И. А. Г. е подадена отговор
на въззивната жалба, в който е направено искане за потвърждаване на
първоинстанционния акт.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от страна с
право на обжалване и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Относно
доводите за неправилност, съдът е ограничен от изложените във въззивната
жалба изрични такИ., като може да приложи и императивна материално
правна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Следва да се отбележи, че първоинстанционното решение е атакувано
частично, като в частта с която районният съд се е произнесъл по исканията за
сметки, решението не е обжалвано от съделителите е и влязло в сила.
Настоящият съдебен състав намира първоинстанционното решение за
2
валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на
императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната
жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Производството е делбено във фаза по извършване на съдебната делба.
С влязло в сила решение № 83 от 24.11.2022 г. по гр. д. № 462/2021 г. на
РС-Своге е допусната делба на следния недвижим имот: УПИ .-... в кв. ... по
удобрения устройствен план на гр. С., целият с площ от 710 кв. м., заедно с
построените в имота: масивна жилищна сграда, със застроена площ 79 кв. м. и
разгърната застроена площ от 133 кв. м., състояща се от сутерен, етаж и
подпокривно поространство; вкопан масивен гараж, със застроена площ от 18
кв. м., с покривна стоманобетонна плоча с метален парапет, служеща за
тераса, с двукрила метална входна врата; масивна стопанска постройка с три
преградни стени, със застроена площ 8 кв. м., с покривна стоманобетонна
плоча с метален парапет, служеща за тераса; масивна стопанска постройка със
застроена площ от 13 кв. м., с дървен едноскатен покрив с покритие от
ламарина, между съделителите Ц. А. Б., В. Г. Б. и И. А. Г., при следните квоти:
1/6 идеална част на Ц. А. Б., 1/6 идеална част на И. А. Г. и 4-/6 идеални части
на Ц. А. Б. и В. Г. Б., в режим на съпружеска имуществена общност.
В първото по делото заседание във фазата по извършване на делбата
първоинстанционният съд е допуснал изслушване на съдебно-техническа
експертиза, вещото лице, по която да даде заключение за пазарната стойност
на процесния имот, неговата поделяемост и възможността двата етажа да
бъдат обособени в самостоятелни жилища, като състави проект за дяловете,
техните пазарни цени, както и за пазарната стойност на заявеното от ищците
подобрение.
Според експертизата пазарната стойност на целия делбен имот (в това
число земя и сгради) е 117 400,00 лева, изчислена с оглед местоположението и
състоянието на имота при преценка на пазарната стойност на подобни имоти.
Вещото лице дава заключение, че поземленият имот (дворното място),
съставляващ УПИ .-..., в кв. ..., с площ от 710 кв. м., е неподеляем и не може да
се раздели на два самостоятелни имота, тъй като те не биха отговаряли на
техническите изисквания за площ и лице. От друга страна, според вещото
лице в масивната двуетажна сграда могат да се обособят два самостоятелни
жилищни обекта, а именно жилище на ниво сутерен и жилище на ниво
жилищен етаж, като и двете отговорят на техническите изисквания на ЗУТ и
Наредбата. Според заключението за останалите постройки в имота няма
техническа възможност за поделяемост. Вещото лице е предложило и проект
за разпределение, съдържащ два отделни дяла.
В хода на производството пред въззивната инстанция е изслушано
заключението на вещото лице арх. Г. Г. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза. Според заключението сутеренния етаж от масивната жилищна
сграда представлява самостоятелно жилище и може да бъде характеризирано
като отделен двустаен апартамент, а на първия жилищен етаж е обособен
четиристаен апартамент. Вещото лице посочва още, че двете жилища са
достъпни самостоятелно и необезпокоявано с врати директно отвън, от което
следва че в допуснатата до делба жилищна сграда могат да се оформят само
3
два дяла, но не и три. Съгласно заключението дворното място, както и
останалите други три постройки с обслужващ характер са неподеляеми.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез някой от
уредените в ГПК способи - теглене на жребий, разпределение на имотите по
реда на чл. 353 ГПК, възлагане по реда на чл. 349 ГПК или изнасяне на имота
на публична продан. Изборът на конкретен способ се определя от броя на
съделителите, броя на имотите, допуснати до делба, правата на всеки от
съделителите, функционалното предназначение и стойността на допуснатия
до делба имот. Общият принцип при извършване на делба на съсобствено
имущество съгласно чл. 69,ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ла. 2 ЗС, е всеки
съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно и само ако
имотът е неподеляем и при невъзможност за възлагане, то следва да се изнесе
на публична продан и съделителите да получат паричната равностойност на
дела си от продажната цена.
В настоящия случай до делба е допуснат един поземлен имот, заедно с
построените върху него масивна жилищна сграда, вкопан масивен гараж и две
стопански пристройки. С оглед оплакванията във въззивната жалба спорен
пред настоящата инстанция е въпросът дали допуснатият до делба имот е
поделяем, съответно чрез кой от изброените способи следва да бъде
извършена делбата му. От заключенията по приетите по делото две съдебно-
технически експертизи се установява, че масивната жилищна сграда се състои
от два самостоятелни жилищни обекта – жилище на ниво сутерен,
представляващо двустаен апартамент и жилище на ниво първи жилищен етаж,
представляващо четиристаен апартамент. Според вещото лице по изслушаната
в настоящата инстанция експертиза жилището в сутеренния етаж отговаря на
всички нормативни изисквания за такова съгласно Наредба № 7 от 2003 г.,
като съдържа следните пространства: антре, отделен домакински килер,
санитарно помещение (общо баня-тоалетна), преходна стая, изпълняваща
функциите на дневна-трапезария с кухненска зона и отделна втора стая,
изпълняваща функциите на спалня. Също така са изпълнени необходимите за
живеене довършителни работи – подово, стенно и таванско оформление,
захранващи инсталации, в това число електрическа, водопровод и
канализация, коминни въздуховоди за отопление с печки. Вещото лице е
измерило и сумарната светла площ на всички помещения на етажа, която
според заключението възлиза на около 33,60 кв. м. , при застроена площ от
около 45,97 кв. метра. Отново съгласно заключението светлата височина на
това ниво на сградата възлиза на 2,52 метра, а подпрозоречната височина в
стаите е 08,85 метра, като според вещото лице тези параметри са достатъчни
за констатирането на жилищния характер на този обект.
Настоящият въззивен състав кредитира така дадените заключения по
отношение възприетото и от двете вещи лица становище, че сутеренният
етаж, от допуснатата до делба жилищна сграда, представлява самостоятелен
обект на собственост, тъй като отговаря на строителните правила и норми за
жилище. С оглед посоченото настоящият състав счита, че макар дворното
място, съставляващо УПИ .-... в кв. ... да е неподеляемо, в находящата се в него
жилищна сграда могат да се оформят два дяла (в този смисъл са и
заключенията на двете вещи лица). Поради това неоснователни се явяват
възраженията на въззивните жалбоподатели в тази връзка.
4
Неоснователни са и оплакванията, свързани с избрания от
първоинстанционния съд способ за извършване на делбата, както и
свързаното с това възражение за липса на изрично съгласие от страна на
жалбоподателите за групирането им в общ дял (доколкото Ц. Б. притежава 1/6
идеална част по наследяване, както и 4/6 идеални части заедно със съпруга си
В. Б. в режим на СИО).
Районният съд е извършил делбата на допуснатия до делба имот по реда
на чл. 353 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 353 ГПК съдът може да
извърши делбата, като разпредели съсобствените имоти между съделителите,
без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се
оказва невъзможно или много неудобно. Невъзможност за теглене на жребий е
налице тогава, когато до делба се допуснати имоти, съществено различаващи
се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на
съделителите са различни, а голямо неудобство за образуване на дялове има
тогава, когато даден съделител е направил в отделен дял значителни
подобрения и когато тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно
разпределение на имотите, до усложняване на отношенията между
съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете (т. 5 от ППВС №
7/1973 г.).
Въззивният съд счита, че в конкретния случай е налице първата хипотеза
на чл. 353 ГПК така, както е приел и районният съд. Делбата не може да бъде
извършена чрез теглене на жребий, доколкото квотите на съделители,
определени с решението по допускане на делбата са различни. Същевременно,
предвид приетото за установено, от делбения имот могат да се образуват два
реални дяла, включващи по едно жилище, като дворното място остава обща
част. В такъв случай няма основание за изнасяне на имота на публична
продан. Поради това, настоящият състав счита, че правилно
първоинстанционният съд е извършил делбата чрез разпределение на имотите
по реда на чл. 353 ГПК. Нещо повече, този подход е в унисон с основния
принцип залегнал в чл. 69, ал. 2 ЗН – всеки от съделителите да получи реален
дял и е съобразен със съдебната практика, според която когато са налице
условията на закона, разпределението на имотите има приоритет пред другите
способи за извършване на делбата. В този смисъл – Решение № 285 от
09.05.2001 г. по гр.д. № 760/2000 г., I-во г.о на ВКС.
Не може да бъде споделено становището на жалбоподателите, че в
конкретния случай съделителите са повече от броя на дяловете, които могат
да се образуват. Това е така тъй като съгласно константната практика на ВКС в
случите, в които съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на
наследствени права, като продажбата е извършена между съсобствениците по
наследяване и наследникът-приобретател по възмездната сделка е бил в брак,
не е възникнала комбинирана съсобственост. В този смисъл - напр. Решение
№ 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233/2016 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС; Решение №
50004 от 4.04.2023 г. по гр. д. № 1702/2022 г., II г. о. на ВКС. В практика на
ВКС е доразвито понятието „комбинирана/смесена съсобственост“ дадено в
ТР 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, според което комбинираната съсобственост е тази,
която е възникнала в резултат на повече от един юридически факт, като в този
случай имотът се изнася на публична продан, за да може съсобствениците да
получат най- справедливо парично възмездяване. Така например в Решение №
5
144 от 11.07.2014 г. по гр.д. № 7209/2013 г. I г. о. на ВКС и в цитираните в него
решения на ВКС се приема, че разпоредителните сделки между
сънаследниците не водят до смесена съсобственост, защото имотът остава
наследствен между всички наследници. По-нататък в решението се посочва,
че разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а
само уголемява квотата в собствеността на наследника-приобретател. Когато
този наследник е в брак, какъвто е и настоящият случай, съпругът участва не
като трето лице, което придобИ. по сделка част от наследствения имот, а
придобИ. права по силата на закона действащ към момента на сделката – чл.
21, ал. 1 СК. В тази връзка следва да се приеме, че не е необходимо изричното
съгласие на съпрузите за обособяването на общ техен дял от делбената маса,
включващ както самостоятелната квота на Ц. Б., така и квотата, притежавана
със съпруга й В. Б. в режим на СИО. Това разрешение държи сметка и за духа
на закона – делбеният имот да остане в патримониума на наследниците, като
всеки от тях получи реален дял в натура.
Предвид всичко посочено неоснователни са доводите във въззивната
жалба за неправилност на решението, в частта с която е определено
дължимото уравнение на дяловете. Както бе посочено принципът на реален
дял е водещ в делбата, като съгласно чл. 69, ал. 2, изр. 2 от ЗН неравенството в
дяловете да се изравни в пари.
Настоящият съдебен състав намира, че в най-голяма степен на
стойностното изражение на дяловете на съделителите съответства приетият от
първоинстанционния съд вариант, според който в дял на И. Г. е поставен
жилищният обект на ниво сутерен със съответните 27,91% идеални части от
от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното
място, като пазарната стойност на този дял е 45 199,05 лева, а в общ дял на
жалбоподателите е поставен жилищния обект на ниво жилищен етаж със
съответните 82,09 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на собственост върху дворното място, както и построените в имота три
обслужващи постройки, като пазарната стойност на този дял е 130 900,95
лева.
Стойностното уравнение на дяловете при разпределение на делбените
имоти се извършва на базата на съпоставката на стойността на получения в
собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса,
изчислена също в парична стойност. В този смисъл – Решение № 79 от
05.07.2010 г. по гр. д. № 350/2009 г. ІІ г. о. на ВКС. В тази връзка настоящата
въззивна инстанция кредитира заключението по допуснатата пред
първоинсатнционния съд съдебно-техническа ескпертиза по отношение на
оценката на делбения имот (в това число земя и сгради). Съгласно
заключението пазарната стойност на делбената маса е в размер на 176 100,00
лева, следователно 1/6 идеална част на И. Г. възлиза на 29 350,00 лева. Тъй
като посочената съделителка получава имуществен дял на стойност 45 199,05
лева тя дължи сума в размер на 15 849,05 лева на жалбоподателите за
уравнение на техния дял.
Предвид всичко гореизложено и обстоятелство, че крайните изводи на
първоинстанционния и въззивния съд съвпадат, решението в обжалваните
части следва да бъде потвърдено като правилно.
6
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззИ.емата страна сумата от 800,00
лева, представляваща сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 18.12.2023 г., по гр.д. № 462/2021 г.
по описа на РС-Своге.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН ............. и В. Г. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на И. А. Г., ЕГН ********** сумата от
800,00 лева, представляваща сторените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7