№ 196279
гр. София , 01.12.2020 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в закрито заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА Гражданско
дело № 20201110144749 по описа за 2020 година
като разгледа гр. д. № 44749 по описа на СРС за 2020 година, намери, че следва да
съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
„Б.-П.П.“ ЕООД е предявило против Н. П. Н. положителни установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 235 КТ за сумата от 1858,08 лв.,
представляваща неустойка по чл. 15 от договор за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност от 03.09.2018 г. в размер на подлежащите на връщане
разходи по обучение (410 лв., учебна такса, 1321,36 лв., платена издръжка на лицето за
периода м. 09. – м. 11.2018 г. и 126,72 лв., платена допълнителна такса за обучение на
преподавателя), за сумата от 833 лв., представляваща неустойка по чл. 17 от договора,
определена като пропорционална част от уговорения размер от 1200 лв. за срока на
неизпълнение от 2 години и 1 месец, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 65,03 лв., лихва за забава върху главницата за периода
от 23.10.2019 г. до 17.01.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 15.05.2020 г. по гр.д. № 2784/2020 г. по описа на СРС, 162
състав.
Ищецът твърди, че по силата на посочения договор ответницата е завършила курс за
придобиване на квалификация за длъжността „билетен касиер“, като съгласно уговореното
след завършване на курса, считано от 03.12.2018 г., ответницата се е задължила да работи на
посочената длъжност в Поделение „Пътнически превози – София“ към ищцовото дружество
за срок от 3 години. Поддържа, че ответницата не е изпълнила това свое задължение, като на
03.10.2019 г. е подала заявление за прекратяване на трудовото й правоотношение с
предизвестие, като на това основание е била освободена от длъжност, считано от 04.11.2019
г., т.е. 2 години и 1 месец преди изтичане на срока. Твърди, че в този случай на основание
чл. 15 и чл. 17 от договора ответницата дължи възстановяване на всички направени разходи
1
по нейното обучение, както и неустойка за неизпълнение пропорционално от уговорения
размер от 1200 лв. според срока на неизпълнение, в който не е полагала труд при ищеца (две
години и един месец). Поддържа, че е поканил ответницата да плати сумата с писмо, но
същото се е върнало като непотърсено и задължението не е погасено, поради което го
претендира в пълен размер, ведно с обезщетение за забава.
Ответницата счита, че исковете са недопустими, тъй като исковата молба е подадена от
лице без надлежно учредена представителна власт и правомощие да представлява
дружеството пред съд. По същество оспорва исковете по основание, като признава, че
между страните е възникнало облигационно правоотношение по посочения договор за
обучение с описаното съдържание, но счита, че в случая не са настъпили предпоставките за
начисляване на неустойки по реда на чл. 15 и чл. 17 от договора. В тази връзка излага
твърдения, че е подала заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на
03.10.2019 г., но преди да изтече срокът на предизвестието е оттеглила същото с молба до
ищеца. Поддържа, че работодателят не се е съгласил с оттеглянето на предизвестието и е
издал заповед за прекратяване на правоотношението, считано от 04.11.2019 г., но към този
момент счита, че вече е отпаднала предпоставката за реализиране на отговорността на
ответницата по чл. 15 и чл. 17 от договора за обучение, тъй като е липсвало нейното
желание за прекратяване на трудовия договор. Оспорва акцесорната претенция за заплащане
на лихва за забава, като счита, че липсва основание същата да се претендира от връчването
на поканата на 23.10.2019 г., след като вземането за неустойки е възникнало едва с
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 04.11.2019 г., а след тази дата
липсва покана от кредитора за плащане. При условията на евентуалност навежда
възражение за прихващане на претендираната от ищеца главница за неустойки с нейни
насрещни вземания за трудови възнаграждения, болнични и отпуски за периода м. 09.2019 г.
– м. 11.2019 г. в общ размер от 1283,80 лв. и за лихва за забава върху тях в размер на общо
142,32 лв. за периода 30.09.2019 г. – 23.11.2020 г.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 235 КТ е да установи
наличието на облигационно правоотношение с ответника по валиден договор за
придобиване на професионална квалификация и правоспособност от 03.09.2018 г.,
наличието на неустоечно съглашение в случай на неизпълнение на задължението на
ответницата за полагане на труд при ищеца за срок от три години след приключване на
обучението, настъпване на предпоставките по неустоечното съглашение, както и размера на
уговорената неустойка (включително на разходите за обучителния курс, издръжката и
допълнителните такси за обучение, формиращи една от претендираните неустойки). При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
задължението си по договора, респ. че е погасила претендираните неустойки.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – с настъпването на
2
уговорения падеж или при липса на такъв – с отправянето на покана и получаването й от
длъжника.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото са обстоятелствата, че
между ищеца и ответника е сключен валиден договор за придобиване на професионална
квалификация и правоспособност от 03.09.2018 г., по силата на който ответницата е имала
задължение да полага труд при ищеца за срок от три години, считано от 03.12.2018 г.; че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено две години и един месец
преди изтичане на този тригодишен срок; че съобразно договора за обучение при
прекратяване на трудовото правоотношение по желание на ответницата преди изтичане на
срока същата дължи неустойки, които в случая са в размер на претендираните суми.
Ответницата е направила искане за спиране на производството по делото на основание
чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, по което съдът ще се произнесе след изискване на служебни справки
за предмета и висящността на гр.д. № 65487/2019 г. по описа на СРС, 57 състав. Съдът не
следва да обсъжда по същество възражението на ответницата за липса на представителна
власт на процесуалния представител на ищеца, доколкото същото представлява
упражняване на чужди права, което е недопустимо (арг. чл. 26, ал. 2 ГПК).
Възражението за прихващане е направено в срока за отговор на исковата молба и касае
насрещно компенсаруемо парично вземане на ответницата, но същото не е конкретизирано
в достатъчна степен по основание и размер, поради което е необходимо даване на указания
за отстраняване на нередовности, след което съдът ще се произнесе по приемането му за
съвместно разглеждане, респ. ще извърши доклад на наведеното активно вземане.
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Искането на ищеца за
допускане на ССЕ е неоснователно, тъй като размерът на претендираната главница е
отделен като безспорен между страните факт, а за отговор на поставената задача за размера
на лихвата за забава не са необходими специални знания. По същите съображения
неоснователно е и искането за допускане на ССЕ по формулираната задача № 1 в отговора
на исковата молба, като в останалата част искането на ответницата за допускане на ССЕ
касае установяването на относими факти по наведеното възражение за прихващане, но по
това доказателствено искане съдът ще се произнесе след изпълнение на указанията от
ответницата и получаване на становище от насрещната страна. По искането на ищеца за
3
събиране на гласни доказателства съдът ще се произнесе след уточнение от страната на
конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Искането на ответника за събиране на
доказателства по реда на чл. 190 ГПК цели установяване на относими по делото
обстоятелства и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответницата в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да уточни основанието и размера на претендираното активно вземане за
главница в общ размер от 1283,80 лв., като посочи поотделно месечните суми, които
претендира за трудово възнаграждение, респ. за болнични и отпуск, като конкретизира и
основанието на претендираните болнични и отпуск и дали последното се отнася до
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията искането за приемане за съвместно разглеждане на
възражението за прихващане ще бъде отхвърлено.
УКАЗВА на ответницата, че към отговора на исковата молба не са приложени
описаните в обстоятелствената част фишове за заплати.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да изрази становище по
наведеното възражение за прихващане и обстоятелствата, наведени от ответницата във
връзка с него, както и по релевираните в отговора на исковата молба доказателствени
искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.02.2021 г. от
14:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА справка за висящността и предмета на гр.д. № 65487/2019 г. по описа
на СРС, 57 състав, както и заверени преписи от исковата молба и уточнителните молби по
посоченото дело, от определението на съда по чл. 140 ГПК и съдебното решение, в случай
че такова вече е постановено.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в срок до първото по делото открито
съдебно заседание да представи заверен препис на заявление на Н.Н. от 15.10.2019 г. за
оттегляне на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 156, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да уточни обстоятелствата, които цели да
установи с разпита на поискания свидетел, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при
неизпълнение на указанията доказателственото искане ще бъде отхвърлено.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на ССЕ, както и искането на ответника
за допускане на ССЕ по формулираната задача № 1 в отговора на исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по исканията на страните за допускане на гласни
доказателства и на ССЕ в останалата част до получаване на становище от ищеца съобразно
4
дадените указания, както и произнасянето по искането на ответницата за спиране на
производството по делото до получаване на исканите справки по делото по описа на 57
състав.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5